МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 150/09.09.2016 година по НОХД №3441/ 2016г. на БРС.
Бургаска районна прокуратура е
внесла обвинителен акт по ДП № 496/2015г. по описа на Първо
РУ на МВР гр.Бургас, Пор. № 1605/2015г. по описа на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу М.Щ.А., ЕГН: ********** - роден
на ***г***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, начално
образование, неженен, осъждан, безработен, към момента в Затвора гр.Бургас, за това че на 24.04.2015г. в гр.Бургас, от сградата на „Младежки
културен център", находяща се на ул.”Гладстон” №39, при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи -2/два/ броя
тонколони марки „JBL”, модел „MRX-500”, всяка една от тях, на стойност 220,00
лева /двеста и двадесет лева/ или двете на обща стойност 440,00 лева /четиристотин
и четиридесет лева/ и 1 /един/ брой тонколона марка „JBL”, модел „MRX-518S”, на
стойност 200,00 лева /двеста лева/, като всички отнети вещи възлизат на обща
стойност 640,00 лева /шестстотин и четиридесет лева/, собственост на Община -
Бургас, от владението на К.Н.Д., ЕГН: **********, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" и "б" НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен
съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата
поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия А., като
изтъква, че направеното самопризнание от страна на подсъдимия се подкрепя
напълно от доказателствения материал. По отношение на наказанието предлага на
подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на три
години и шест месеца, което след редукцията по чл.58а НК
да бъде намалено на две години и четири месеца лишаване от свобода, изтърпяно
при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия А. предлага да се възложат и направените в
производството разноски.
Служебният защитник на подсъдимия
- адв.Т.Д., предвид разглеждането на делото по диференцираната процедура на чл.371, т.2 НПК и предвид съдействието на подзащитния му за разкриване на
обективната истина в настоящото производство, счита поисканото от БРП наказание
за завишено. Моли на последния да бъде наложено наказание в размер на минимума,
а именно две години лишаване от свобода, които да бъдат намалени при условията
на чл.58а НК.
Подсъдимият А. посочва, че се придържа изцяло към казаното от своя защитник. В последната
си дума сочи, че съжалява за извършеното и моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.Щ.А., ЕГН: **********, роден на
***г***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с начално образование,
с постоянен адрес:***, понастоящем изтърпява наказание в
Затвора - гр.Бургас.
Подсъдимият А. е осъждан многократно, като настоящата престъпна
деятелност се определя като осъществена в условията на "опасен
рецидив" по смисъла на чл.29, ал.1,
б."а" и б."а"от НК. Основание за горната
квалификация е Присъда № 1243/05.07.2012г., постановена по НОХД №
2390/2012г. по описа на PC - Бургас, влязла в сила на 21.07.2012г., с която на
обвиняемият М.Щ.А., ЕГН: **********, за извършено от него престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" НК, е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година. С Определение
на БРС по НЧД № 2665/2012г., на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК на М.Щ.
А, е наложено общо наказание по НОХД № 2390/2012г., НОХД № 2212/2012г. и НОХД №
2512/2012г., всички по описа на БРС, в размер на най - тежкото от тях, а именно
- „лишаване от свобода”, за срок от една година, като на основание чл.24 НК,
увеличава така определеното общо наказание „лишаване от свобода” за срок от
една година с шест месеца до общ размер от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
Наказанието е изтърпяно на 21.12.2013г.
Със Споразумение от 03.04.2014г. на PC -
Бургас, по НОХД № 1440/2014г., влязло в законна сила на 03.04.2014г. на
обвиняемият М.Щ.А., ЕГН: **********, за извършено от него престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" и б."б"
от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/
година.
На 24.04.2015г.
около 07,00ч., обв. М.А. ***, водеща до сградата на „Младежки културен център”,
находяща се в гр.Бургас, ул.„Гладстон” №39. Стигайки до нея, той забелязал, че
вратата е отворена и влязъл вътре. На първия етаж, в дясно от входа видял
голямо помещение /зала №1/, което било празно и имало сцена,
на която били разположени тонколони, черни на цвят. Разкачил кабелите и отнел 2
/два/ броя тонколони марка „JBL”, модел „MRX – 500” и 1 /един/ брой тонколона
марка „JBL”, модел „MRX - 518S”, собственост на Община - Бургас. След като ги
изнесъл от сградата на „Младежки културен център” гр.Бургас, той ги скрил в
тревните площи, намиращи се в страни от упоменатият център. Впоследствие,
отишъл пред „Младежки културен център”, където видял, че имало спрени
таксиметрови автомобили. Решил да вземе такъв автомобил, като в него натоварил
отнетите три броя тонколони и се отправил към кв.„Победа” в гр.Бургас. Там
разтоварил процесиите вещи в двора на изоставена къща. Обвиняемият А. се обадил
по телефона на свид. Стефан Д., на когото всички викали „Карчо”, като поискал
да се видят. Двамата се срещнали до училище „Христо Ботев”, в кв.„Победа”, гр.Бургас.
Разговаряйки, обв. М.А. помолил свид. Стефан Д. да му помогне да продадат три
броя тонколони, две от които марки „JBL”, модел „MRX – 500”, а третата марка „JBL”,
модел „MRX - 518S”, като за целта трябвало да ги закарат до кв.„Горно Езерово”,
гр.Бургас. Свид. Д. се съгласил и двамата натоварили тонколоните в таксиметров
автомобил. Пристигайки в кв.„Горно Езерово", гр.Бургас, те продали тонколоните
на свид.Стефан Б., за сумата от 170,00 лв. Обвиняемият М.А. дал на свид. Стефан
Д. сумата от 10,00 лв. и го почерпил една бира. Няколко дена по - късно, свид. Б.
продал процесиите вещи на непознати лица за сумата от 230,00 лв.
На 24.04.2015г. около 19,30ч., свид. К.Д.
- Директор на „Младежки културен център” гр.Бургас била уведомена по телефона
от свид. Марче Господинова - на длъжност домакин в „Младежки Културен Център”
гр.Бургас, че от зала № 1, намираща се на първият етаж в упоменатият център
била извършена кражба на три броя тонколони - две от които марки „JBL”, модел
„MRX – 500”, а третата марка „JBL”, модел „MRX - 518S”. Същите се използвали
при провеждането на концерти. Били предоставени от Община - Бургас на „Младежки
културен център" гр.Бургас по проект „Подобряване на културната
инфраструктура в Община - Бургас и закупени по оперативна програма „Регионално
развитие - 2007 - 2013г.”. С приемо - предавателен протокол от 10.02.2011г.
част от озвучителната техника / включително и процесиите вещи/ е предадена за
ползване и стопанисване на „Младежки Културен център” гр.Бургас.
В хода на образуваното досъдебно
производство е назначена и изготвена съдебнооценъчна експертиза, видно от
заключението на която е, че към датата на инкриминираното деяние -
24.04.20105г., средните пазарни цени на процесиите вещи са както следва: 2 бр.
тонколони /озвучителни тела/ марки „JBL”, модел „ MRX – 500”, възлизат на обща
стойност 440,00 лева, като всяка една е на стойност 220,00 лв. и 1 бр.
тонколона /озвучително тяло/ „ JBL”, модел „ MRX -518S”, възлиза на сумата от
200,00 лв. Сочи се, че общата средна пазарна цена на всички вещи възлиза на
сумата от 640,00 лв.
С изложените по – горе действия
обвиняемият М.Щ.А. е осъществил от обективна и субективна страна състав на
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.«а» и
б.«б» НК.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на
подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно: от показанията на
разпитаните свидетели - К.Н.Д. /стр.49 ДП/, С.С. Б. /стр.50 от ДП/, С.З. Д.
/стр.53 от ДП/, М.Т.Г. /стр.86 от ДП/, от заключението на вещото лице по
извършената оценъчна експертиза, от обясненията на обвиняемия, актуална справка
за съдимост на подсъдимия, както и от другите множество приложени по делото
писмени доказателства.
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия А. се
подкрепят от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че от обективна и субективна страна подсъдимия А. с
деянието си е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1,
т.1, вр. чл.194, ал.1,
вр. с чл.29, ал.1,
б."а" и б."б"
от НК, тъй като на 24.04.2015г. в гр.Бургас, от
сградата на „Младежки културен център”, находяща се на ул.”Гладстон” №39, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи -2два/ броя тонколони марки „JBL”,
модел „MRX-500”, всяка една от тях, на стойност 220,00 лева /двеста и двадесет
лева/ или двете на обща стойност 440,00 лева /четиристотин и четиридесет лева/
и 1 /един/ брой тонколона марка „JBL”, модел „MRX-518S”, на стойност 200,00
лева /двеста лева/, като всички отнети вещи възлизат на обща стойност 640,00
лева/ шестстотин и четиридесет лева/, собственост на Община - Бургас, от
владението на К.Н.Д., ЕГН: **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои.
Квалификацията на деянието на подсъдимия по чл.196, ал.1,
т.1, вр. чл.194, ал.1
вр. чл.29, ал.1,
б."а" и б."б"
НК в случая е обусловена от посочените по-горе в настоящите мотиви
осъждания на М.Щ.А., като
същевременно по отношение на наказанията, наложени на подсъдимия по тези
осъждания, към момента на процесната кражба не е бил изтекъл срокът по чл.30 НК.
От обективна страна е налице деяние, извършено
против обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите.
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта, което обхваща два акта:
прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по
делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е
участвал, както в първата фаза на изпълнителното деяние - прекъснал е
владението на предишния собственик върху процесните вещи, така и във втората
фаза - трайното установяване на свое владение върху тях, поради което
престъплението е довършено.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като А. е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им, което е обективирано
в неговото поведението - съзнавал е, че отнетите вещи са чужда собственост, че
с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния владелец, но въпреки
това е установил своя власт над тях. Подсъдимият е съзнавал, че инкриминираните
движими вещи са чужди, съзнавал е, че прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец, че извършва деянието след като е осъждан с посочените присъди, че
установява своя фактическа власт върху вещите, като е целял това и е имал намерение
противозаконно да присвои вещите.
По вида и
размера на наказанието:
При индивидуализацията на наказателната отговорност
на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл.55 НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия А.
обстоятелство, съдът отчете твърде обремененото му съдебно минало, а именно -
осъжданията, които са извън правната квалификация на деянието като извършено при
условията на опасен рецидив. Видно от приложената по делото Справка за съдимост на подсъдимия - л.41 -
45 от ДП, същия е осъждан многократно за престъпления от общ характер. Поради
това, съдът отчете, че степента на обществена опасност на дееца е висока, тъй
като е с наложено престъпно поведение. По отношение на същия се наблюдава
престъпна наклонност за осъществяване на престъпления против собствеността,
каквото именно е и настоящото такова. Въпреки, че спрямо А.
многократно са налагани респ. от него са търпяни наказания лишаване от свобода,
те не са спомогнали за реализиране целите на индивидуалната превенция, не са
коригирали поведението му и не са оказали възпиращ ефект спрямо същия да
осъществява престъпна деятелност от същия вид. Наличието на 17
на брой осъдителни присъди за деяния по глава пета от НК навежда
към извода за една своеобразна „патология” в поведението на подсъдимия, характеризираща
се в трайна престъпна наклонност за извършване на престъпления от този вид и
тенденция към продължаване осъществяването на такива като траен начин за
реализиране на доходи. Като взе предвид това, както и фактът, че изтърпените до
момента наказания „Лишаване от свобода” не са постигнали своя превъзпитателен
ефект спрямо лицето, БРС намери, че на същото следва да се определи по – голямо
по размер наказание.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия А.
обстоятелства съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното
разследване, вън от признаване на фактите, дало възможност за разглеждане на
делото по реда на глава 27 НПК,
както и изразеното съжаление за стореното.
С оглед на така изложеното съдът определи
наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства под средния размер, а
именно три години и шест месеца лишаване от свобода и съобразно разпоредбата на
чл.58а, ал.1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи
на подсъдимия наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от
свобода. Неговата престъпна деятелност се характеризира основно с престъпления
против собствеността на гражданите, поради което съдът намира, че така
определеното наказание би постигнало целите както на генералната, така и на
индивидуалната превенция спрямо лицето.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние
подсъдимият е бил осъждан на "лишаване от свобода" за престъпления от
общ характер, поради което по отношение на същия не са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1
от НК. С оглед горното съдът намери, че са налице предпоставките на чл.61, т.2
и чл.60, ал.1
от ЗИНЗС за определяне на първоначален "строг" режим на
изтърпяване на така наложеното наказание "Лишаване от свобода", което
следва да бъде изтърпяно в затвор.
По
разноските:
Накрая съдът се произнесе относно
направените в хода на наказателното производство съдебно-деловодни разноски в
смисъл – осъди подсъдимия М.Щ.А. на основание чл.189, ал.3 НПК, да заплати в полза
на бюджета на ОД на МВР – град Бургас направените по делото в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 45.00 /четиридесет и пет/ лева за
изготвена съдебно-оценъчна експертиза.
Подсъдимия М.Щ.А. на основание чл.189, ал.3 НПК беше осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд – град Бургас и направените
по делото в хода на съдебното производство разноски в размер на 5.00 /пет/
лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.