РЕШЕНИЕ
№
265
гр.
Враца, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 04.07.2023 г. /четвърти
юли две хиляди и двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия раденкова КАН дело № 298 по описа на
АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Г.С. *** против Решение № 32 от 16.03.2023 г., постановено по АНД № 360/2021
г. по описа на Районен съд – Мездра. С оспореното решение е потвърдено НП № 11-01-27/22.06.2021
г., издадено от Директора на Агенция за
държавна финансова инспекция гр.София, с което на
касатора на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова
инспекция (ЗДФИ) в качеството му на кмет на Община Мездра към датата
на извършване на нарушението, е наложена глоба в размер на 200,00 (двеста) лева
за нарушение на чл. 13,
ал. 3, т. 3, вр. с ал. 4 от Закона за финансово управление и контрол в
публичния сектор (ЗФУКПС), за това, че в качеството си на кмет на Община
Мездра и ръководител на организация от публичния сектор по чл. 2, ал. 2, т. 1
от ЗФУКПС не е приложил въведените в Община Мездра контролни дейности,
разписани във Вътрешните правила за въвеждане на системите за финансово
управление и контрол, включващи предварителен контрол за законосъобразност
преди поемане на финансово задължение за 242 272, 93 лева, без ДДС, със
сключването на Договор № 97.00-43/12.09.2019 г. с „Гарант-90-Цонев и Сие“ ООД
гр.Враца.
В касационната жалба
са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила при постановяването му - касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
По тези съображения се иска отмяната
на решението и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено.
В съдебно заседание касаторът
поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.
Ответникът – АДФИ гр.София, редовно призован, представител не се явява. Чрез гл.
юрисконсулт С.К., в депозирано писмено становище оспорва
касационната жалба като неоснователна и развива
доводи за правилност на съдебния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият по делото прокурор от ОП
– Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен
съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен контрол пред
Районен съд – Мездра е НП № 11-01-27/22.06.2021
г., издадено от Директора на Агенция за
държавна финансова инспекция гр.София, с което на
касатора на основание ЗДФИ в качеството му на кмет на Община
Мездра към датата на извършване на нарушението, е наложена глоба в размер на
200,00 (двеста) лева за нарушение на чл.
13, ал. 3, т. 3, вр. с ал. 4 от ЗФУКПС, за това, че в качеството си на кмет
на Община Мездра и ръководител на организация от публичния сектор по чл. 2, ал.
2, т. 1 от ЗФУКПС не е приложил въведените в Община Мездра контролни дейности,
разписани във Вътрешните правила за въвеждане на системите за финансово
управление и контрол, включващи предварителен контрол за законосъобразност
преди поемане на финансово задължение за 242 272, 93 лева, без ДДС, със
сключването на Договор № 97.00-43/12.09.2019 г. с „Гарант-90-Цонев и Сие“ ООД
гр.Враца.
От фактическа страна РС-Мездра е
приел за установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка. Счел е от
правна страна, че в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, при което липсват формални основания за отмяна на обжалваното НП,
като издадено при неспазване на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Относно приложението на материалния
закон в решението си първоинстанционният съд е изложил мотиви, че Договор №
97.00-43/12.09.2019 г. е сключен без да е осъществен предварителен контрол за
законосъобразност, с което касаторът е осъществил състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл.
13, ал. 3, т. 3, вр. с ал. 4 от ЗФУКПС.
Решаващият състав е формирал своите
изводи по фактите в процесуално законосъобразно съдебно производство, основано
в проведено в пълнота и относимо към спора съдебно следствие, в което са
събрани всички необходими за изясняване на обективната истина доказателства.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът подробно е изследвал фактическата обстановка, като
изложените от него мотиви за законосъобразност на НП са изчерпателни и ясни и
се споделят от касационната съдебна инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща
към тях.
Правилно е прието, че при съставяне
на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на наказаното лице и да са го лишили от възможността
адекватно да я организира. Издаденото НП съдържа задължителните реквизити по
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а АУАН по чл. 42 от ЗАНН, включително описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават. Нарушението е квалифицирано правилно, като описанието на
изпълнителното деяние кореспондира с това на чл. 13, ал. 3, т. 3 ЗФУКПС и тази е разпоредбата
приложима за случая. В тази насока възраженията на касатора за допуснати
съществени процесуални нарушения са неоснователни.
При анализа на доказателствата по
делото се налага извода, че описаното в НП и в АУАН нарушение е извършено от
лицето, чиято отговорност е ангажирана, както и че нарушението е безспорно
установено и доказано. Община Мездра попада в обхвата на ДФИ, видно от
доказателствата по делото и подлежи на инспекционна дейност по ЗДФИ, като на
кметовете могат да бъдат налагани глоби по реда на чл.
32, ал. 1, ал.
1, вр. чл.
35 от ЗДФИ. Органите на АДФИ са компетентни да издават НП, като изрично е
посочена хипотезата на чл.
32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ в НП. Не е налице и маловажност на случая по см. на
чл.
28 от ЗАНН, тъй като извършеното деяние е застрашило обществените
отношения, предмет на защита, с достатъчна интензивност, за да се приеме, че
същото е административно нарушение, подлежащо на санкциониране. Засегнати са
важни обществени отношения, касаещи финансовата дисциплина при разходване на публични
средства, поради което санкционираното лице не следва да бъде освободено от
административно-наказателна отговорност. С оглед на изложеното и възраженията
на касатора в тези насоки са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата
по делото. Следва да се посочи, че направените възражения пред касационната
инстанция са били предмет на въззивното производство и по тях решаващият съд е
изложил обстойни мотиви, които се споделят от касационния състав.
При извършената на основание чл.
218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира
пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или
нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, поради
което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение.
Предвид направеното искане от страна
на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателни
постановления страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на
чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, които са били защитавани от юрисконсулт,
се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ (ЗПП). На основание чл.
37, ал. 1 от ЗПП съдът определя юрисконсултско възнаграждение на
административнонаказващия орган в размер на 100 (сто) лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
32 от 16.03.2023 г., постановено по АНД № 360/2021 г. по описа на Районен съд –
Мездра.
ОСЪЖДА Г.С. *** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за държавна финансова инспекция гр. София
сумата в размер на 100,00 (сто) лева - разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.