Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.04.2015 г. гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд гражданско отделение
На тридесети март две хиляди и петнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН
СТАМАТОВ
при секретар И.И.
Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 2222 по описа на съда за 2014 г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „Двадесет и шеста” от ГПК.
Образувано е въз основа на
искова молба, подадена от Н.И. Н., ЕГН **********,***, с която претендира да бъде прекратен гражданския му
брак с С. Б. Й., р. 12.04.1959г., с адрес:***, сключен на 06.10.2011г. в
гр. Чорлу, Р Турция, поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство
по вина на съпругата и предоставяне на семейното жилище, находящо се с. Главанци,
общ. Тервел, ул. „Първа” № 20.
В исковата
молба се сочи, че страните са съпрузи по силата на сключен помежду им на 06.10.2011г.
в гр. Чорлу, Р Турция граждански брак, по време на който няма родени деца. В Р
България са живели в жилище, закупено от ищеца преди сключване на брака, находящо
в с. Главанаци, общ. Тервел. След сключване на брака живеели в с.
Главанци заедно около един месец, но след това ответницата започнала постоянно
и безпричинно да пътува извън страната. От около една година са във фактическа
раздяла и брака им съществува формално.
В срока по
чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил писмен отговор, с който оспорва изложеното
в исковата молба. Оспорва се компетентността на българския съд, тъй като брака
е сключен в друга държава между лица с турско гражданство. Сочи, че сключения
помежду им брак е трети и за двамата, но може да бъде заздравен. Преди
сключването му са живеели на семейни начала от 2004г. През това време
ответницата дарила на съпруга си големи парични суми оставени й в наследство.
След като средствата й свършили през м. април 2013г. била изгонена от семейното
им жилище в с. Главанци. Направила няколко опита за сдобряване, като през месец
юни на същата година разбрала, че ищеца живее с друга жена. На два пъти при
опити за разговор и сдобряване била пребивана от съпруга си. В срока за отговор
е предявен и насрещен иск, с който се моли бракът между страните да бъде
прекратен поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило изцяло по
вина на съпруга.
От ответника по насрещния
иск е постъпил отговор по него, с който изразява становище, че е неоснователен.
В проведените по делото открити съдебни заседания
ищецът по първоначалния иск се е явил лично и с упълномощения за настоящото
производство адв. Т., като поддържа претенцията. Ответникът редовно призоваван
не се е явил и не е взел становище.
Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено
от фактическа страна следното:
От
писмените доказателства -
удостоверение за сключен граждански брак издадено въз
основа на акт за граждански брак № 0173/03.07.2013г. от Община гр. Добрич, се
установява, че Н.И. Н., ЕГН **********, и С. Б. Й., р. 12.04.1959г. са
съпрузи съобразно сключен помежду им 03.07.2013г. граждански
брак в гр. Чорлу, Република Турция.
От гласните доказателства – показанията на свидетеля А. И. Амид воден от ищеца по първоначалния иск се установява, че те са
братя. Страните по делото се запознали в Кралство Холандия, където съпруга
работил през периода от 2006 г.- 2007 г. до 2013г. като живеели на семейни начала. Свидетеля се запознал с
жената в началото на 2011г., когато дошли в България с двете й дъщери като тя
му се представила с името Севда. Брат му имал двама сина в Р Турция, при които
ходили и оставали с нея. Към края на 2011г. роднините на жената го принудили да
сключи граждански брак в Турция, като за това разбрал от дъщерите си, които живеят
там и са го видели лично. Това бил нейния 6-ти или 7-ми брак и имала различни
деца от различни мъже. Още от първия път свидителя разбрал, че жената на брат
му има радикални ислямистки виждания. Никога не е вършила домакинска работа и
се държала грубо и невъзпитано със съпруга си. Обикаляла околните села като казвала на мъжа си, че е
при ходжата. Била в лоши отношения с комшии и роднини. Не живяли много в с.
Главанци. Жената често ходила у свидетеля, където се държала неучтиво и
обиждала семейството му.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото
законодателство, съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове за развод на основание чл. 49 ал. 3 от СК, и
небрачни искове с правно основание чл. 322 ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл.53, чл. 56 и
чл.145 от СК.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
49 АЛ. 3 ВР. АЛ. 1 ОТ СК:
Съдът приема за установено, въз
основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните
отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, тъй като помежду
им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при
изпълнение на семейните задължения. Съпрузите са в състояние на фактическа
раздяла отпреди повече от година. Предвид изложеното, съдът намира, че
запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и
това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува
физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и
привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл.
49 ал. 3 от СК. По
въпроса за вината: Законовата
уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и
субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение
на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за
семейството. В настоящото производство от събраните доказателства се
установи, че с
поведението си съпругата е изпразнила
брачната връзка от съдържание и е допринесла за
разстройството на брачните отношения. Не е участвала в домакинството, а с крайните си
религиозни разбирания е отчуждила близките, роднините и съседите на
семейството. Държала се е грубо и неуважително към съпруга си. В тази насока
съдът кредитира показанията на водения свидетел – брат на ищеца, които са непосредствени,
обективни, последователни, взаимно непротиворечиви и са в унисон с другите събрани
доказателства.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
ЧЛ. 56 ОТ СК
Предвид
липсата на родени по време на брака деца, ползването на семейното жилище следва
де се предостави на съпруга, който е негов едноличен собственик.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
322 АЛ. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК
Предвид липсата на искане от правоимащия невиновен
съпруг, съдът счита, че издръжка между съпрузите не следва да се присъжда.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.
53 ОТ СК:
Предвид липсата на промяна в
предбрачните фамилни имена на съпрузите, и искания от тях в тази насока, съдът
не следва да се произнася по този въпрос.
Съобразно уважаването на главния
иск, насрещния следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 329 ал.1 от ГПК разноските по делото следва да бъдат възложени на
виновния съпруг. В случая такива са сторени от невиновния съпруг, за заплатено
адвокатско възнаграждение и държавна такса на обща стойност 725 лв. Съобразно цитираната
норма и на основание чл. 6 т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 75,00
лв., за невнесения остатък от която в размер от 50 лв. следва да бъде осъден ответника.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 49 ал. 3 вр.
ал. 1 от СК гражданския брак
между Н.И. Н., ЕГН ********** и С. Б. Й., р. 12.04.1959г, сключен на 06.10.2011г.
в гр. Чорлу, Р Турция, за който е съставен акт за
граждански брак № 0173/03.07.2013г. от Община гр. Добрич, поради
настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство по вина на
съпругата С.
Б. Й..
ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с
влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по
между си.
Семейното жилище находящо
се с. Главанци, общ. Тервел, ул. „Първа” № 20 се предоставя на Н.И. Н., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С. Б. Й. насрещен иск с правно основание чл. 49 ал. 3 вр. ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр.
чл. 1 и чл. 6 т.2 от ТДТСГПК С. Б. Й., р. 12.04.1959г.,
съд. адр. гр. Добрич, ул. „Хан Аспарух” № 1 да заплати на Н.И. Неджиб, ЕГН ********** сумата от 725 лв. разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр.
чл. 1 и чл. 6 т.2 от ТДТСГПК С. Б.Й., р. 12.04.1959г.,
съд. адр. гр. Добрич, ул. „Хан Аспарух” № 1 да
заплати в полза на Държавата, по сметка на ДРС сумата от 50 лв. представляващи остатъка
от дължимата държавна такса по иска
за развод.
При неплащане на
присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано от изтичане на срока за
обжалване на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващ и дължимата
държавна такса за издаването му.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Добричкият окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: