Решение по дело №2222/2014 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 377
Дата: 22 април 2015 г. (в сила от 15 май 2015 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20143230102222
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                          22.04.2015 г.        гр. Добрич

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добричкият районен съд                                                                   гражданско отделение

На тридесети  март                                                          две хиляди и петнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар И.И.

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 2222 по описа на съда за 2014 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава „Двадесет и шеста” от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Н.И. Н., ЕГН **********,***, с която претендира да бъде прекратен гражданския му брак с С. Б. Й., р. 12.04.1959г., с адрес:***, сключен на 06.10.2011г. в гр. Чорлу, Р Турция, поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпругата и предоставяне на семейното жилище, находящо се с. Главанци, общ. Тервел, ул. „Първа” № 20.

В исковата молба се сочи, че страните са съпрузи по силата на сключен помежду им на 06.10.2011г. в гр. Чорлу, Р Турция граждански брак, по време на който няма родени деца. В Р България са живели в жилище, закупено от ищеца преди сключване на брака, находящо в с. Главанаци, общ. Тервел. След сключване на брака живеели в с. Главанци заедно около един месец, но след това ответницата започнала постоянно и безпричинно да пътува извън страната. От около една година са във фактическа раздяла и брака им съществува формално.

В срока по чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил писмен отговор, с който оспорва изложеното в исковата молба. Оспорва се компетентността на българския съд, тъй като брака е сключен в друга държава между лица с турско гражданство. Сочи, че сключения помежду им брак е трети и за двамата, но може да бъде заздравен. Преди сключването му са живеели на семейни начала от 2004г. През това време ответницата дарила на съпруга си големи парични суми оставени й в наследство. След като средствата й свършили през м. април 2013г. била изгонена от семейното им жилище в с. Главанци. Направила няколко опита за сдобряване, като през месец юни на същата година разбрала, че ищеца живее с друга жена. На два пъти при опити за разговор и сдобряване била пребивана от съпруга си. В срока за отговор е предявен и насрещен иск, с който се моли бракът между страните да бъде прекратен поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило изцяло по вина на съпруга.

От ответника по насрещния иск е постъпил отговор по него, с който изразява становище, че е неоснователен.

В проведените по делото открити съдебни заседания ищецът по първоначалния иск се е явил лично и с упълномощения за настоящото производство адв. Т., като поддържа претенцията. Ответникът редовно призоваван не се е явил и не е взел становище.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от  фактическа страна следното:

От писмените доказателства - удостоверение за сключен граждански брак издадено въз основа на акт за граждански брак № 0173/03.07.2013г. от Община гр. Добрич, се установява, че Н.И. Н., ЕГН **********,  и С. Б. Й., р. 12.04.1959г. са съпрузи съобразно сключен помежду им 03.07.2013г. граждански брак в гр. Чорлу, Република Турция.

От гласните доказателства –  показанията на свидетеля А. И. Амид воден от ищеца по първоначалния иск се установява, че те са братя. Страните по делото се запознали в Кралство Холандия, където съпруга работил през периода от 2006 г.- 2007 г. до 2013г. като живеели на  семейни начала. Свидетеля се запознал с жената в началото на 2011г., когато дошли в България с двете й дъщери като тя му се представила с името Севда. Брат му имал двама сина в Р Турция, при които ходили и оставали с нея. Към края на 2011г. роднините на жената го принудили да сключи граждански брак в Турция, като за това разбрал от дъщерите си, които живеят там и са го видели лично. Това бил нейния 6-ти или 7-ми брак и имала различни деца от различни мъже. Още от първия път свидителя разбрал, че жената на брат му има радикални ислямистки виждания. Никога не е вършила домакинска работа и се държала грубо и невъзпитано със съпруга си. Обикаляла  околните села като казвала на мъжа си, че е при ходжата. Била в лоши отношения с комшии и роднини. Не живяли много в с. Главанци. Жената често ходила у свидетеля, където се държала неучтиво и обиждала семейството му.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49 ал. 3 от СК, и небрачни искове с правно основание чл. 322 ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл.53, чл. 56 и чл.145 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 АЛ. 3 ВР. АЛ. 1 ОТ СК:

Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, тъй като помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Съпрузите са в състояние на фактическа раздяла отпреди повече от година. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49 ал. 3 от СК. По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. В настоящото производство от събраните доказателства се установи, че с поведението си съпругата е изпразнила брачната връзка от съдържание и е допринесла за разстройството на брачните отношения. Не е участвала в домакинството, а с крайните си религиозни разбирания е отчуждила близките, роднините и съседите на семейството. Държала се е грубо и неуважително към съпруга си. В тази насока съдът кредитира показанията на водения свидетел – брат на ищеца, които са непосредствени, обективни, последователни, взаимно непротиворечиви и са в унисон с другите събрани доказателства.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.  56 ОТ СК

Предвид липсата на родени по време на брака деца, ползването на семейното жилище следва де се предостави на съпруга, който е негов едноличен собственик.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 322 АЛ. 2 ГПК вр. ЧЛ. 145 ОТ СК

            Предвид липсата на искане от правоимащия невиновен съпруг, съдът счита, че издръжка между съпрузите не следва да се присъжда.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК:

Предвид липсата на промяна в предбрачните фамилни имена на съпрузите, и искания от тях в тази насока, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Съобразно уважаването на главния иск, насрещния следва да бъде отхвърлен.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 329 ал.1 от ГПК разноските по делото следва да бъдат възложени на виновния съпруг. В случая такива са сторени от невиновния съпруг, за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса на обща стойност 725 лв. Съобразно цитираната норма и на основание чл. 6 т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 75,00 лв., за невнесения остатък от която в размер от 50 лв. следва да бъде осъден ответника. 

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА  на основание чл. 49 ал. 3 вр. ал. 1 от СК гражданския брак между Н.И. Н., ЕГН ********** и С. Б. Й., р. 12.04.1959г, сключен на 06.10.2011г. в гр. Чорлу, Р Турция, за който е съставен акт за граждански брак № 0173/03.07.2013г. от Община гр. Добрич, поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпругата С. Б. Й..

ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да си дължат издръжка по между си.

Семейното жилище находящо се с. Главанци, общ. Тервел, ул. „Първа” № 20 се предоставя на Н.И. Н., ЕГН **********.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Б. Й. насрещен иск с правно основание чл. 49 ал. 3 вр. ал. 1 от СК.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6 т.2 от ТДТСГПК С. Б. Й., р. 12.04.1959г., съд. адр. гр. Добрич, ул. „Хан Аспарух” № 1 да заплати на  Н.И. Неджиб, ЕГН **********  сумата  от 725 лв. разноски по настоящото дело.

ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6 т.2 от ТДТСГПК С. Б.Й., р. 12.04.1959г., съд. адр. гр. Добрич, ул. „Хан Аспарух” № 1 да заплати в полза на Държавата, по сметка на ДРС сумата  от 50 лв. представляващи остатъка от дължимата държавна такса по иска за развод. 

При неплащане на присъдената държавна такса в едномесечен срок, считано от изтичане на срока за обжалване на решението, да се издаде изпълнителен лист, включващ и дължимата държавна такса за издаването му.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкият окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: