№ 347
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Е. Ст. П.
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601196 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422,
ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на НОХД № 6422/2023 г. по описа на Районен съд - София.
Искането е със следното основно съдържание:
Делото е решено споразумение за решаване на делото в съдебното
производство между прокурор от Районна прокуратура - София и защитника
на подсъдимия П. М. А.. Било е одобрено от състав на Софийски районен съд
с определение от 13.03.2024 г. Със споразумението подс. А. се е признал за
виновен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за което при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание 6 месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години.
Определението е влязло в сила на 13.03.2024 г.
Според главния прокурор при одобряване на споразумението от
1
съставът на РС - София е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, тъй като при определяне
на наказанието наложено на А. наказание е следвало да бъде определено при
условията на чл.54 от НК, а не, както е записано в определението при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Нарушен е материалният закон , тъй като за престъплението по чл.194,
ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до ОСЕМ години
без да е предвиден специален минимум. По тази причина нормата на чл.55,
ал.1, т.1 от НК е неприложима и не съответства на наложеното на П. А.
наказание, като не е налице и хипотезата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК.
Видно от споразумението е наличието на ясно изразената вола на страните за
налагане на наказание „лишаване от свобода“, а не за замяната му с
наказанието „пробация“. Според главния прокурор, съдът е нарушил и
процесуалните правила, като не е спазил разпоредбата на чл.382, ал. 7 НПК и
вместо да предложи на страните промени в споразумението, съобразно
правомощието си по чл.382, ал.5 от НПК, го одобрил, въпреки
противоречието му със закона. Главният прокурор твърди, че посочените
процесуални нарушения са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от
НПК и представляват основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване
на наказателното дело.
На основание чл. 426, вр. чл. 353, ал. 3 от НПК делото да бъде
разгледано в отсъствието на осъдения. В съдебно заседание пред апелативният
съд осъденото лице не се явява, тъй като не е могло да бъде намерено на
територията на България за да бъде призовано. След щателното му издирване
от органите на съдебна полиция е установено, че П. А. не живее на адреса
посочен от него на досъдебното производство и пред първоинстанционния
съд, както и че телефонният номер ползван от осъдения към датата 23.10.2024
година е бил закрит.
Явилият се прокурор от апелативна прокуратура поддържа искането на
главния прокурор по посочените в него основания и отправя молба за
неговото уважаване.
2
Софийският апелативен съд след като обсъди доводите на страните
и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намери за установено следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е постъпило в
Районен съд – София на 28.06.2024 година. Споразумението с което делото е
било решено е одобрено от състав на СРС на 13.03.2024 година, въпреки че с
искането се цели влошаване положението на осъденото лице шестмесечния
срок по чл.421, ал.1 от НПК не е изтекъл. Посочено е релевантно основание
по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Компетентен да разгледа искането е Софийски
апелативен съд, тъй като актът по чл. 419 от НПК е постановен от районен съд
намиращ се в апелативния район на САС.
От материалите по делото е видно, че с протоколно определение от
13.03.2024 г. по НОХД № 6422/2023 г. по описа на Районен съд - София, на
основание чл.384, ал.1 от НПК, е одобрено споразумение за решаване на
делото в съдебното производство, постигнато между прокурор от Районна
прокуратура - София и защитника на подсъдимия П. М. А..С одобреното
споразумение подсъдимият П. А. се е признал за виновен за извършено на
16.10.2022 г. в София престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за което при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, чието изпълнение, на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено за срок от 3 години. Определението е влязло в сила на
13.03.2024 година и не подлежи на касационна проверка.
Макар и процесуално допустимо по същество искането за отмяна на
определението с което е одобрено споразумението постигнатото споразумение
е неоснователно и причините за това са следните:
В искането се твърди, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила от първостепенния съд, тъй като при определяне на
наказанието наложено на А. наказание е следвало да бъде определено при
условията на чл.54 от НК, а не, както е записано в определението при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като съдът в противоречия с
провомощията си чл.382, ал.5 от НПК, е одобрил споразумението му, въпреки
противоречието му със закона.
3
Въпреки че твърденията за неправилно посочване на нормата на чл.55,
ал.1, т.1 от НК в одобреното споразумение да отговорят на съдържанието на
съдебния акт, допуснатото нарушение на закон не се явява съществено. За да
бъде квалифицирано като съществено процесуалното нарушение
извършеното от съда одобрение на споразумение за решаване на делото,
същото следва да е довело до ограничаване на процесуалните права на
осъденото лице или на другите страни в процеса. В конкретния случай
съществено нарушение на процесуалните правила на не е допуснато, тъй като
в наказанието в действителност е било определено по реда на чл.54 от НК в
размер на шест месеца лишаване от свобода, като не е посочен размер под
минималната предвидена в закона граница за този вид наказание - 3 месеца
лишаване от свобода и престъплението за което се признал за виновен
осъденият няма специален минимум на наказанието.
Ето защо следва да се възприеме , че с посочването на чл.55, ал.1, т.1 от
НК , вместо чл.54 от НК в текста на одобреното споразумение не е допуснато
съществено нарушение на материалния закон, а представлява техническа
грешка, поради което липсата на действия от страна на съда да предложи
поправки съобразно правомощието му по чл.382, ал.5 от НК, не е довело да
съществено нарушение на правото на защита на осъденото лице.
Посочената техническа грешка е могла да бъде отстранена , чрез искане
за поправки в протокола от съдебното заседание, за който способ отдавна е
изтекъл предвидения в чл.312, ал.1 НПК срок или с искане към състава на
първоинстанционния съд одобрил споразумението по реда на чл. 414, ал.1 от
НПК.
Предвид изложеното Софийският апелативен съд, наказателно
отделение, ІІІ състав, намира искането за възобновяване на наказателното
производство за неоснователно, поради което
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република
България за възобновяване на НОХД № 6422/2023 г. по описа на Районен съд
- София.
4
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5