№ 51
гр. Варна , 26.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600142 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.
Образувано е по частна жалба на инспектор „Режимна дейност“ Ант. А., в
качеството му на процесуален представител на Началника на Затвора- Варна, /съгласно
Заповед № Л-199/06.04.2021г. на Началника на Затвора – Варна при ГДИН/, за проверка на
протоколно определение № 303, постановено на 07.04. 2021 г. по ЧНД № 333/21г. по описа
на ВОС, с което осъденият В. Г. Г., ЕГН **********, е бил освободен условно предсрочно
от изтърпяване на остатъка от 3/три/ месеца от наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 10/десет/ месеца, с определен изпитателен срок в размер на остатъка от
неизтърпяната част от наказанието от 3 месеца, постановена е била и пробационна мярка по
чл. 42а, ал2, т.2 от НК - "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за
времето на изпитателния срок.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен
акт, като се излагат съображения за липсата на реални и трайни доказателства за
поправянето на осъденото лице, като се твърди липсата на визираните законови
предпоставки за допускане на предсрочно освобождаване по отношение на осъденото лице.
Искането до настоящата инстанция е за неговата отмяна, респ. молбата на о.л.Г. да бъде
оставена без уважение.
От осъденото лице Г. е постъпило опровержение срещу жалбата с искане за
потвърждаване на първоинст. съдебен акт.
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото
1
материали и мотивите на атакуваното определение, констатира следното:
Подадената частна жалба, инициирала настоящото въззивно производство е била
нередовна, доколкото е била депозирана от лице без представителна власт - инспектор Ант.
А., изготвил я и депозирал я без представяне на доказателства за упълномощаване от страна
на Началника на Затвора –Варна, за извършване конкретно на това процесуално действие.
След обездвижване на делото и даване на указания за представяне на доказателства досежно
представителната власт на депозиралия жалбата, на 26.04.2021г в деловодството на ОС-
Варна е била депозирана частна жалба срещу така постановения от ВОС съдебен акт от ст.
комисар й.й. - Началник на Затвора –Варна /препратена до АС-Варна/, с която се санират
действията на инспектор Ант. А..
С оглед на изложеното, ревизиращата инстанция приема както наличието на
процесуална легитимация на жалбоподателя, така и че срокът за обжалване е спазен.
Разгледана по същество, се преценява като основателна по следните съображения:
В резултат на осъждане по НОХД №3713/2020г. по описа на ОС – гр. Варна за
деяние, наказуемо по чл.354а, ал.3, пр. 2, т.1, алт. 1 от НК, на осъдения Г. е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца. Изтърпяването на наказанието е
започнало на 23.09.2020г.
Към датата на постановяване на атакуваното определение осъденото лице е
изтърпяло 6 месеца и 22 дни, от които 6 месеца и 14 дни - фактически, 8 дни са от арест, а
остатъкът възлиза на 3 месеца и 8 дни, т.е л. изтърпян е срок на лишаване от свобода в
размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, с което е изпълнено едното от
условията за допускане на предсрочното му освобождаване.
За да направи извод за наличие и на другата изискуема от закона предпоставка,
първоинстанционният съд е приел, че по делото са налични данни за примерно поведение на
осъденото лице, т. к. същият е дал убедителни индикации за поправянето си възоснова на
данни за позитивни нагласи за успешна реинтеграция, поставени цели за намиране на
работа, семейно съжителство в съобразена с реалността времева перспектива, отчетено е че
е бил награждаван, и като цяло, че не би извършил ново престъпление.
Като цяло, изводите на първостепенния съд за наличие на кумулативните
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения Г., не се
споделят от ревизиращата въззивна инстанция по следните съображения:
Разпоредбата на чл.439а от НПК въвежда доказателствен стандарт, изискващ
убедително установяване на утвърдена положителна промяна, в случая досието на осъдения
свидетелства за положителна тенденция, без да са налични необходимите белези за трайност
и осъзнатост.
2
По делото са налични данни, възоснова на които може се извлекат изводи за
положителни нагласи у о.л. – желание за трудова ангажираност, семейно съжителство,
награждаван е 2 пъти с „писмена похвала“ и „удължено свиждане за срок от 2 часа“, т. е. не
може да се изключи факта, че при престоя си в затвора л.св е претърпял корекционни
процеси.
От друга страна обаче, от материалите по делото се установява, че първоначалната
оценка на риска от рецидив по отношение на о.л. Г. е била 64 точки. В текущият доклад от
27.02.2021г. не е отчетена промяна в тази насока, като същият се запазва в средното ниво от
64 точки. Опасността от вреди по отношение на обществото също е отчетена в средните
стойности. Като проблемни зони са били регистрирани: отношението към настоящото
правонарушение, начин на живот и обкръжение, управление на финанси и доходи, умения
за мислене, злоупотреба с наркотици. Видно от актуалната оценка е, че динамичните
показатели не са претърпели понижение, стойностите се запазват в диапазон над
минималния. Нещо повече, обърнато е внимание на криминално минало на л.св Г.,
започнало с кражби в далечната 2005г. Видно от приложената справка за съдимост, че
първото търпяно наказание е с начало 17.03.2005г. - „пробация“ – „задължителна
регистрация по местоживеене и периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 6
месеца, както и „150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за период от 1 година“.
Следва влязла в сила присъда на РС-Варна от 13.07.2006г. с наказание лишаване от свобода
за срок от 8 месеца, отново за кражба. От 2008г. криминалната активност на лицето е
свързана единствено с наркотични вещества, до последното наказание от 23.09.2020г., което
търпи към настоящия момент. За посочения период 2008-2020г. на л.св. Г. са налагани
множество наказания, като най-тежкото от тях е лишаване от свобода за срок от 1 година и 6
месеца и глоба в размер на 2500 лв., съгласно протоколно определение №60 от 22.01.2018г.
на ВОС, с което са групирани наказанията по НОХД №1396.2018г. и 536/2018г., и двете по
описа на ВОС. Очевидно е, че налаганите наказания, обхващащи диапазона от „глоба“ до
„лишаване от свобода“ не са изпълнени целите на чл.36 от НК и не са довели до поправяне и
превъзпитаване на лицето. Тази тенденция се запазва и по отношение и на настоящото
наказание. Изводът за наличие на предпоставките за допускане на предсрочно
освобождаване трябва да се базира на налични несъмнени доказателства за поправяне, за
осъзнатост и желание за коренна промяна. Фактът, че л.св. не е преосмислил своите
противозаконни прояви, води до извод за отсъствието на трайни доказателства за
превъзпитание.
Не на последно място е необходимо да се отчете, че според компетентните лица,
корекционната работа с л.св. Г. следва да продължи, т. к. превъзпитателният процес е
започнат, но не е приключил. В експертното заключение за актуалното психическо и
емоционално състояние е изложено становище, че Г. показва готовност за промяна в
положителна насока, но са констатирани слаби социални умения. Отбелязана е успешна
адаптация в затворническата среда, предвид предходните престои в затвора, констатирана е
3
и съпричастност към затворническата субкултура, доколкото общува в широки граници с
другите лишени от свобода, показал е коректност и уважение със служителите от НОС,
наличен е стремеж към безпроблемно изтърпяване на наказанието си, но проявява склонност
към омаловажаване на факторите и мотивите, повлияли извършването на престъплението.
Предвид тези дефицити и с оглед не продължителния престой в местата за лишаване от
свобода, компетентните лица са заключили, че корекционният процес е незавършен и не са
постигнати целите на наказанието, което обуславя и отрицателна прогноза за трудовата и
социалната реализация на л.св. В.Г., като корекционният процес следва да продължи.
Всичко изложено по-горе не позволяват на ревизиращата инстанция да достигне до
изводи, които да се припокриват с тези, направени от ВОС, и в частност, че е налице и
втората кумулативно изискуема предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК.
Следователно, жалбата пред настоящата инстанция е основателна, а определението на
решаващия съд, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.345 от НПК, настоящият състав на
Апелативен съд - Варна,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 303 на Варненски окръжен съд, постановено
в публично заседание на 07.04.2021 г. по ЧНД № 333/2021 по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице – В. Г. Г. за УСЛОВНО
ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ от изтърпяване на останалата част от наказанието му
от 3 месеца, наложено му по НОХД №3713/2020г. по описа на ОС – гр. Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4