Р Е Ш Е Н
И Е
гр.Павликени,
18.10.2019г.
Павликенският районен съд в открито съдебно
заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател:
Радка Цариградска
При секретаря Б. Николова, като сложи за
разглеждане НАХД N249 по описа на съда за 2019год. докладвано от съдията, за да
се произнесе съдът взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Б.Б.А. срещу
наказателно постановление № ********** от ***г. издадено от зам. Директора на Регионална
дирекция по горите – ВТ, с което жалбоподателят е санкциониран, като на
основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 от Закон за горите /ЗГ/ му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 500 лева за нарушение
на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ и са отнети в полза на
държавата 19 пространствени куб.м. дърва за горене с определена равностойност
719,95лв., която да бъда заплатена от жалбоподателката. В депозираната жалба се
релевират следните доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление: АНО не се е произнесъл в преклузивния месечен срок по чл.52,
ал.1 от ЗАНН след получаване на преписката; не са събрани достатъчно доказателства
за доказаност на нарушението; липсват конкретни доказателство и твърдения кога е придобит
дървения материал, кога е съхраняван и дали се касае да дърва от горския фонд,
с оглед съставомерността и преценка на изтекла погасителна давност; неправилна
преценка за наличието на маловажен случай.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез
пълномощника си поддържа жалбата на посочените основания. Моли да бъде отменено
наказателното постановление, алтернативно – да бъде намалена наложената глоба и
стойността на веществените доказателства, отнети в полза на държавата.
Въззиваемата страна, представлявано от юрисконсулт
С. моли съда да потвърди в цялост издаденото НП като правилно и
законосъобразно. Счита, че по делото е безспорно установено нарушението, за
което е издадено същото - съхранението на дърва за огрев без превозен билет, представляващо
административно нарушение по чл.213, ал. 1, т. 2 ЗГ, и е наказуемо по чл. 266,
ал. 1 ЗГ. Намира, че в производството по издаването на НП не са допуснати
процесуални нарушения. Определената глоба се посочва, че е съобразена на първо място
с предвидения минимален и максимален размер визиран в закона за такъв вид
нарушение, а на второ място и с количеството съхранявано от лицето дървесина, а
именно 9 пр. куб. м.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект.
Като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
На 22.10.2018г.
в гр.С., П.В.Й. *** и Н.И.М. *** извършили проверка на имот в същия град, н
адрес ул. ***. Проверката е извършена в присъствието на жалбоподателката – Б.Б.А.,
живуща в същото жилище, в качеството й на проверявано лице. При проверката св.Й.
и М. установили, че в двора на имота се съхраняват в барака до къщата дърва за
горене без контролна марка и превозен билет от дървесен вид „келяв габър“,
„цер“ и „акация“. При измерване било установено, че дървесината е 19 пр. куб.
м., като основната част от тях са нарязани с дължина 30 см., а 2 простр. куб.м.
са с дължина 1м. На дървата е поставена
КГМ. Тези констатации са описани в констативен протокол № ***/22.12018г. Дървата
за горене, установени в имота са „задържани“ с КП и предадени за отговорно
пазене с разписка серия *** № *** 22.10.2018г. на жалбоподателката. Видно от
съдържанието на протокола, проверката е започнала в 9.00ч.
Паралелно е стартирало и наказателно производство
– бързо производство №***/2018г. по описа на РУ МВР П. на основание чл.356,
ал.2 от НПК с първото действие по разследването – протокол за оглед на
местопроизшествие. Видно от протоколът за оглед, същият е започнал на
22.10.2018г. в 8:45ч. и е проведен от разследващ полицай. В него е отразено, че
на едно място са открити дърва за огрев с дължина 20-30 см. от дървесен вид
„келяв габър“ – около 12 куб.м. До входната врата на гаража са открити купчина
дърва с размери 5,5х1,3м. с дължина 20-30см. – около 5 куб.м. от дървесните
видове келяв габър, цер, акация. До тях е открита друга купчина от дърва с
дължина 1 м. вид цер около 1 куб.м. На 8 метра оттам е намерена още една
купчина дърва с дължина от 1м., вид цер, 1 куб.м. В протоколът за оглед не са
посочени лицата притежаващи или обитаващи имота и същите не са запознати с
него. На място е разпитано лицето И.Х.А. с настоящ адрес на мястото на огледа,
който в показанията си заявява, че намерените „в къщи“ дърва са закупени от
майка му – жалбоподателката през лятото на 2018г. от неизвестни лица от ромски
произход.
На същия ден са разпитани като свидетели и
авторите на констативния протокол, които в показанията си дават противоречащи
си с КП данни: Св. Й. говори за дърва, съхранявани от лицето Б.А. без КГМ в
имот, който тя обитава на процесния адрес, след което сочи, че дървата се
съхраняват от лице с фамилия К. Св.М. повтаря несъответствията в показанията на
колегата си, говорейки за две отделни лица – жалбоподателката и К. С писмо от
22.10.2018г. РП П. е уведомена за започналото наказателно производство за
престъпление п очл.235, ал.2 от НК, съхранявани в имота в гр.С., описан
по-горе. Не са събирани доказателства чий е имота, кой го обитава, не са снети
обяснения или показания от Б.А.. Тъй като при огледа, а и в месеците след това
не били предприети действия за приобщаване на съхраняваните дърва към
материалите по ДП по законоустановения ред, наблюдаващият прокурор постановил
повторен оглед, измерване и заснемане на същите. Указанията му не са изпълнени,
тъй като при посещение на адреса от страна на кварталния инспектор на
16.01.2019г. дървата за огрев не са открити в имота.
С
постановление от 22.02.2019г. на наблюдаващия прокурор на основание чл. 243,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 242 от НПК бързото производство е прекратено поради
липсата на доказателства за виновността на жалбоподотелката за извършено
престъпление по чл.235, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Разпоредено е материалите по БП
да се изпратят по компетентност на РДГ ВТ за преценка дали да бъде
потърсена от лицето административно-наказателна отговорност по ЗГ. Нито в
диспозитива, нито в мотивите на прекратителното постановление се съдържа
констатация за съхраняване на дърва за огрев без превозен билет и препращане с
указания за реализиране на административно-наказателната отговорност на А..
Напротив, изводите на ПРП са за липса на конкретно установен произход на
дървата, количество, вид и изрично се делегира правото на преценка за извършено
административно нарушение на Директора на РДГ. По признания на ответника постановлението
за прекратяване е получено от него на 09.03.2019г., което не се спори от жалбоподателката.
На 21.08.2019г. е издадено обжалваното наказателно
постановление от на Регионална дирекция по горите №***, с което на
жалбоподателя на основание чл. 266, ал. 1, предл. 7 ЗГ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 213,
ал. 1, т. 2 ЗГ и е постановено отнемане в полза на държавата на осн. чл.273,
ал.1 от Закона за горите на вещите, предмет на нарушението – 19 пространствени
куб.м. дърва за горене и поради установената липса на тези дърва, се присъжда
паричната им равностойност в размер на 719,95лв. съгласно ценоразписа на ТП ДГС
„Болярка“В.Т.
Препис от същото е връчен лично на жалбоподателя
на 29.08.2019г., видно от известие за доставяне на писмо на л.31 от делото.
При така
изложената фактическа обстановка съдът обоснова следните правни изводи:
Депозирана жалба
изхожда от наказаното лице, постъпила е в 7-дневен срок от връчване на НП и е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
При разглеждане
на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по
същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН, т.е. следва да провери законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление - правилното приложение както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени
от жалбоподателя. На първо място съдът счита, че в случая наказателното
постановление е издадено по реда на чл.
36, ал. 2 ЗАНН вр. чл. 243, ал. 3 НПК - след като производството е препратено
от прокурора за преценка осъществен ли е състав на административно нарушение. В
този случай разпоредбата на чл. 36, ал.
2 ЗАНН въвежда изключение от правилото, че административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение.
Наказателното
постановление е издадено от орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност, видно от представената заповед. Съдът обаче счита, че при
съставяне на наказателното постановление са допуснати множество нарушения на
процесуалните правила, които налагат отмяната му. Видно от приложения препис на
постановление на прокурор при РП П., досъдебното производство не е водено срещу
конкретно лице и е за деяние с правна квалификация по чл.235, ал.2 от НК. В
хода на наказателното производство не е извършено привличане в качеството на
обвиняем на жалбоподателя или друго лице. Б.А. не е и участник, още по-малко субект
на наказателното производство. Принципното правило е, че се образува за
разследване на определено деяние, притежаващо признаците на престъпление, а не
срещу определено лице – чл. 207, ал. 1 НПК. Едва след като се съберат
достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на
престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за
прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на
прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно
постановление. В случая обаче, жалбоподателя Б.А. не е бил привлечена в
качеството на обвиняем по реда на чл. 219 НПК, поради което и с оглед
разпоредбата на чл. 54 НПК, не е притежавал това качество. Именно поради
липсата на процесуално качество на обвиняем тя не е имала право да обжалва
постановлението за прекратяване на наказателното производство и да вземе
активно участие в процеса до момента на прекратяването. Не случайно в
разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК, сред лицата имащи право да обжалват
постановлението за прекратяване се включват само субектите на процеса, но не и
останалите участници. След като А. не е субект на процеса, същият не е пряк
адресат и на последиците от приключващия наказателното производство акт,
въпреки, че същият й е бил връчен. Ето защо, изводите на прокурора не са
обвързващи за наказващия орган и е следвало при наличието на данни да се
проведе допълнително разследване в хода на административнонаказателното
производство и с всички допустими средства да се установи има ли извършено
нарушение и кой е неговия автор. На тези основни въпроси на производството
постановлението на прокурора не дава отговор.
В настоящата
хипотеза административно наказателното производство е образувано по чл. 36, ал. 2 ЗАНН, без да е съставен АУАН.
Налице е трансформация от наказателно, в административнонаказателно
производство. Именно поради това е допустимо ползването на събраните в хода на
наказателното производство доказателства и съобразяването с фактическите
констатации на прокурора в постановлението за прекратяване, които принципно
следва да заместят АУАН, поне по основните въпроси – деяние, автор и вина. В
конкретния случай обаче се установи, че постановлението не съдържа подобни
констатации и наказващият орган е бил длъжен да извърши допълнителна проверка
по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, за да даде мотивиран отговор на въпросите по чл.
53, ал. 1 ЗАНН. Допълнителна проверка по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН не е
извършвана и жалбоподателя по никакъв начин не е уведомявана, че срещу нея се
провежда административнонаказателно производство. По този начин се е достигнало
до абсурдната ситуация да е конституирана като участник в административнонаказателното
производство едва с издаване на наказателното постановление. Това очевидно е в
разрез с основния принцип на процеса за осигуряване правото на защита на
нарушителя - чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 15 НПК и представлява съществено процесуално
нарушение.
В случая постановлението
за прекратяване, следва да се ползва, само като повод за образуване на
административнонаказателно производство по общия ред на чл. 36, ал. 1 ЗАНН –
със съставянето на АУАН. Това е така тъй като нарушителят не е бил субект на
процеса, не е имал възможност да даде обяснения, да проведе активната си защита
в процеса, да разбере в какво се обвинява и каква санкция го застрашава /в този
смисъл Решение № 104 от 10.03.2014 г. по КНАХД № 10078/2014 г. на Административен
съд – Велико Търново и Решение от 21.10.2011 г. по Н. Д. № 286/2011 г. на
Административен съд – Хасково/.
За пълнота на
изложението следва да се посочи също така, че по делото не бе доказано кой
живее в процесния имот, дори има данни, че това са не само жалбоподателката, но
и нейният син, съответно не е установено кой съхранява дървата. Синът на
жалбоподателката е служебно известен на съда и органите на МВР като агресивен
човек, страдащ от шизофрения и настаняван многократно за лечение в психиатрично
заведение. Без да бъде извършена проверка на достоверността на неговите
твърдения, че майка му е закупила дървата от непознати лица, явно с НП се
приемат същите за достоверни. Недоказан е и обемът на съхраняваната дървесина и
нейната стойност. Така описаните „купчини“, не са изяснени в каква форма са и
очевидно не съставляват куб, за да бъде изчислен обема.
Предвид
изложеното съдът приема, че съобразно изложените фактически и правни доводи,
така протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване
на административното нарушение и по налагане на административно наказание са
опорочени поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до липсата
на адекватно организирана защита от страна на жалбоподателя. Издаденото
наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №**********/***г.
издадено от зам. Директора на Регионална дирекция по горите – В.Т. против
Б.Б.А. ***, с
което на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7 от ЗГ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от
ЗГ и са отнети в полза на държавата 19 пространствени куб.м. дърва за горене с
определена равностойност 719,95лв., която да бъда заплатена от нарушителя, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВТАдмС в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Вярно с оригинала!
БН