Решение по дело №3119/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 246
Дата: 12 март 2019 г. (в сила от 12 март 2019 г.)
Съдия: Милен Стефков Михайлов
Дело: 20181100603119
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 12.03.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

 Членове : МИЛЕН М.

                  ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурор Ангел Попколев, като се запозна с докладваното от съдия М. ВНОХД № 3119 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

 

С Присъда от 30.05.2018 г., постановена от СРС, НО, 5-ти състав по НОХД № 6385/2018 г., съдът е признал подсъдимия Е.Е.П. за ВИНОВЕН в това, че на 25.09.2017 г., около 20.00 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство - мотоциклет, марка „БМВ”, модел „Р 1200 PC” с рег.№ ********, по бул. ”Ген. Скобелев” с посока на движение от площад „Руски паметник” към бул. „********р ********” и в района на № 58 нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което не е възприел или ако е възприел не е реагирал своевременно с аварийно спиране на пресичащия пътното платно на бул. „Ген. Скобелев“ отдясно наляво спрямо посоката на движение на управлявания мотоциклет пешеходец К.П.Б., въпреки че обективно е имал възможност да го види и да спре и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основната фаланга на първи пръст /палец/ на ляво стъпало, без разместване на счупените костни фрагменти и счупване на проксималната /близката до коляното/ метадиафиза /тръбеста част/ на лявата малкопищялна кост /на левия крак/, което е реализирало медико- биологичния квалифициращ признак „Трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30 дни“ - престъпление по чл.343, ал. 1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободил ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал.1, б.”Б”, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът е лишил подсъдимия Е.Е.П. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.

С оглед изхода на делото съдът е осъдил Е.Е.П. да заплати разноски в хода на досъдебното производство в размер на 249,37 (двеста четиридесет и девет лева и тридесет и седем стотинки) лева по сметка на СДВР, както и държавна такса в размер на по 5 (пет) лева по сметка на СРС за служебно издаване на всеки от двата изпълнителни листа.

Срещу така постановената присъда е постъпила Въззивна жалба от адв. В.Т. от САК, защитник на подсъдимия в която се твърди, че присъдата на първата инстанция е неправилна, постановена при нарушаване на материалноправните и процесуалноправните правила.

Като процесуални нарушения се сочат отказа на СРС да отложи делото по искане на защитата, както и недопускането на допълнителна автотехническа експертиза. Сочи се, че съдът неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, въпреки наличните предпоставки за това. Навеждате се и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание.

В заключение се прави искане за оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за намаляване на наказанието и отмяна на наказанието „забрана за управление на МПС за срок от 12 месеца“.

Въззивният съд е допуснал съдебно следствие като е изискал писмени документи за пострадалия и подсъдимия, допуснал е до разпит вещите лица, изготвили автотехническата експертиза пред първата инстанция, назначил е нова Комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, допуснал е до разпит пострадалия Б. и е изслушал обяснения на подсъдимия П..

В съдебното заседание адв. Т. поддържа изцяло депозираната жалба и не прави искания за отводи, като прави съответните доказателствени искания, уважени от СГС.

Прокурорът моли жалбата да бъде оставена без уважение, като заявява, че няма искания по доказателствата.

В хода по същество адв. Т. счита, че пред СГС са били събрани достатъчно доказателства, от които да се установи, че са били налице предпоставки за ПТП, създадени от пешеходеца и пострадал Б., като излага подробни съображения в тази насока. Защитата прави разбор на приетата Комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза и сочи, че има съществена разлика при управление на мотоциклет и автомобил с което се обяснява обстоятелството, че пострадалият не е бил възприет своевременно от подсъдимия и той не е могъл да предотврати настъпването на ПТП-то. В заключение се иска оправдаване на подсъдимия, тъй като пострадалият сам бил виновен за настъпилото ПТП.

Прокурорът моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че деянието е доказано както по отношение на неговото авторство, така и по отношение на обективните признаци на същото. Прокурорът се съгласява със защитата, относно това, че пострадалото лице е извършило груби нарушения на ЗДвП, но сочи, че това не се отразява върху задълженията на подсъдимия да управлява МПС с повишено внимание, като това важи и в случаите, когато пешеходците не спазват правилата за движение. С оглед на изложеното прокурорът моли присъдата на СРС да бъде потвърдена.

Подсъдимият П. лично в своя защита поддържа казаното от неговия адвокат и потвърждава, че е съгласен с прокурора, че негово задължение е да пази пешеходците. Същият сочи, че не е забелязал пешеходеца своевременно, тъй като става въпрос за участък на който има мантинела и се е чувствал сигурен, че пешеходец няма да пресече пътното платно, като в същото време се е оглеждал за местоположението на другите автомобили, тъй като те представляват опасност за водача на мотоциклет.

В последната си дума подсъдимият П. моли присъдата на СРС да бъде отменена и той да бъде оправдан или да му бъде намалено наказанието и по-конкретно периода на лишаване от право да управлява МПС.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда  намира следното:

От фактическа страна :

Подсъдимият Е.Е.П. е роден на *** ***, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, висше образование, постоянен адрес ***, ЕГН **********. Същият не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

На 25.09.2017 г., около 20.00 часа в гр. София, подсъдимият Е.Е.П. управлявал моторно превозно средство — мотоциклет, марка „БМВ“, модел „Р1200 PC“, с peг. № ********, с посока на движение от пл. „Руски паметник“ към бул. „********р ********“. Същият се движил по бул. „Ген. Скобелев“, като била тъмната част на денонощието, а видимостта била нормална с налично електрическо осветление. Същият се движел със скорост от около 35-45 км.ч в нощни условия по еднопосочно платно за движение, състоящо се три пътни ленти. Мотоциклетът приближил пътен участък, на който се формирали след това четири пътни ленти - три основни и най-лява - за завиване на превозни средства в обратна посока, като на това място разделителния остров между двете платна за движение се прекъсвал. Мястото било регулирано със светофарна уредба.

Подсъдимият П. се движел във втората пътна лента, гледано отдясно-наляво, ускорил плавно и се престроил в третата пътна лента, гледано отдясно-наляво. След престрояването скоростта му на движение била около 48 км.ч и опасна зона за спиране - около 36,6 м. Когато мотоциклетът бил на около 73 м от мястото на удара пострадалият К.Б. на 65 г. заобиколил металния парапет, намиращ се отдясно на платното за движение, и предприел пресичане със скорост около 7 км. ч.

Непосредствено след престрояването от втората в третата пътна лента, гледано отдясно-наляво, подсъдимият П. забелязал пешеходеца, който се намирал в този момент в зоната около средата на втората пътна лента. В този момент мотоциклетът бил на около 37 м от мястото на удара. От момента на навлизането на платното за движение на пешеходеца до момента на първоначалното възприемане на пешеходеца от водача изминало време от около 2,7 секунди.

Пострадалият Б. направил крачка назад, след което продължил движението си напред. Подсъдимият П. предприел аварийно спиране, когато мотоциклетът е на около 25 м от мястото на удара. Мотоциклетът управляван от подсъдимия П. ударил тялото на пострадалия Б. от лявата му страна с лявата си челна и странична част със скорост от около 48 км.ч. Вследствие на удара тялото на Б. се оттласкало напред на около 17 м и паднало по посоката на движение на мотоциклета. Тялото на подсъдимия П. се отделило от мотоциклета, и паднало на пътната настилка, като се установило в насрещното платно за движение в пътната лента до разделителния остров. Мотоциклетът паднал върху пътната настилка, плъзнал се по нея, оставяйки следа от задиране, ударил се в металния парапет, разположен на разделителния остров, и се установил в насрещното платно за движение, оставяйки втора следа от задиране.

Пътната настилка на бул. „Ген. Скобелев“ била покрита с дребнозърнест сух асфалт. Пътното платно на бул. „Ген. Скобелев“ било предназначено за двупосочно движение, с четири пътни ленти по посоката на движение на мотоциклета, марка „БМВ“, модел „Р1200 PC“, с peг. № ********, разделени по между си от прекъсната разделителна линия „M3“. Управляваният от подсъдимия Е.Е.П. мотоциклет се движел със скорост около 48 км/час, в третата лента за движение отдясно наляво спрямо посоката на движение на мотоциклета.

В резултат от пътнотранспортното произшествие на св. К.П.Б. са причинени следните травматични телесни увреждания: МОЗЪЧНО СЪТРЕСЕНИЕ. КОНТУЗИЯ И ПОДКОЖЕН ХЕМАТОМ В ДЯСНАТА ЧЕЛНА ОБЛАСТ. РАЗКЪСНО-КОНТУЗНА РАНА НА ЧЕЛОТО. КОНТУЗИЯ НА ГЪРДИТЕ. СЧУПВАНЕ НА 9 РЕБРО ВЛЯВО. КОНТУЗИЯ НА ЛЯВАТА ТАЗОБЕДРЕНА ОБЛАСТ. СЧУПВАНЕ НА НАВИКУЛАРНА КОСТ НА ЛЕВИЯ КРАК от ревизираните по компакт диска от „Пирогов“, приложено по ВНОХД не се установява. При направени образни изследвания в УМБАП „Св. Анна“ /няма приложен компактдиск от тези първи образни изследвания/ е установено СЧУПВАНЕ НА ОСНОВНАТА ФАЛАНГА НА ПЪРВИЯ ПРЪСТ НА ЛЕВИЯ КРАК. СЧУПВАНЕ НА ДОЛНАТА ЧАСТ НА МАЛКИЯ ПИЩЯЛ. Тези счупвания при контролни рентгенови изследвания в „Пирогов“ също не се виждат на приложения компакт диск по делото.

При К.П. БАЛАНСКИ от претърпяното МОЗЪЧНОТО СЪТРЕСЕНИЕ е причинени временно разстройство на здравето, неопасно за живота. КОНТУЗИЯТА И ПОДКОЖИЯН ХЕМАТОМ В ДЯСНАТА ЧЕЛНА ОБЛАСТ съвкупност причиняват страдание. РАЗКЪСНО-КОНТУЗНАТА РАНА НА ЧЕЛОТО причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. КОНТУЗИЯТА НА ГЪРДИТЕ причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. СЧУПВАНЕТО НА 9 РЕБРО ВЛЯВО причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. КОНТУЗИЯТА НА ЛЯВАТА ТАЗОБЕДРЕНА ОБЛАСТ причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. СЧУПВАНЕТО НА НАВИКУЛАРНА КОСТ НА ЛЕВИЯ КРАК причинява трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни. СЧУПВАНЕТО НА ОСНОВНАТА ФАЛАНГА НА ПЪРВИЯ ПРЪСТ НА ЛЕВИЯ КРАК самостоятелно и в съвкупност със счупената ладиевидна кост на същия крак причинява трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. СЧУПВАНЕ НА ДОЛНАТА ЧАСТ НА МАЛКИЯ ПИЩЯЛ КРАК самостоятелно и в съвкупност със счупената ладиевидна кост на същия крак причинява трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за срок по- дълъг от 30 дни. КОНТУЗИЯ, ХЕМАТОМ И ОХЛУЗВАНЕ НА ЧЕЛОТО ВЛЯВО. КОНТУЗИЯ НА ГРЪДНИЯ КОШ.

На подсъдимия Е.Е.П. в резултат на претърпяното процесно ПТП е получил следните травматични увреди: КОНТУЗИЯ, ХЕМАТОМ И ОХЛУЗВАНЕ НА ЧЕЛОТО ВЛЯВО. КОНТУЗИЯ НА ГРЪДНИЯ КОШ.

При Е.Е.П. получената КОНТУЗИЯ, ХЕМАТОМ И ОХЛУЗВАНЕ НА ЧЕЛОТО ВЛЯВО причиняват страдание. КОНТУЗИЯТА НА ГРЪДНИЯ КОШ причинява временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

 

От назначената в хода на съдебното следствие пред СГС Комплексна медицинска и автотехническа експертиза се установява следното :

Мястото на удара между управлявания от подсъдимия П. мотоциклет и тялото на пострадалия Б. е на около 28-28,5 м преди мерната линия на ориентира, в третата отдясно-наляво пътна лента и на около 8 м от дясната граница на платното за движение, гледано от посоката на движение на мотоциклета, като скоростта на мотоциклета непосредствено преди удара е била около 48 км. ч., а опасната зона на спиране била около 37 метра.

Установено е и отстоянието на мотоциклета от мястото на удара към момента на навлизане на платното за движение на пешеходеца и то е 73 м. Водачът е възприел пешеходеца, когато пешеходецът е изминал върху платното за движение път за време 2,69 s или за време 2,80 s преди удара. В момента на първоначално възприемане на пешеходеца, мотоциклетът е бил от мястото на удара на разстояние от 37,2 м.

Анализът на вещото лице показва, че към момента на навлизане на пешеходеца върху платното за движение, изчислено за минимално възможно време на движение до момента на удара, мотоциклетът е отстоял от мястото на удара на разстояние LCB = 73,0 м. Опасната зона за спиране на мотоциклета е около била около 36,6 м. Водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като възприеме пешеходецът своевременно към момента на навлизането му на платното за движение и предприеме намаляване на скоростта. Той е имал техническата възможност да предотврати ПТП и по-късно, като към момента на навлизането на пешеходеца на втората пътна лента, гледано отдясно-наляво, предприеме аварийно спиране.

От заключението на вещото лице се установява, че подсъдимият П. е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме спиране към момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение или като предприеме аварийно спиране веднага след първоначалното възприемане на пешеходеца на около 37 м от мястото на удара. Причините за настъпването на ПТП-то са посочени от вещото лице, като от една страна това е поведението на пострадалия Б., който е предприел пресичане на неразрешено и необозначено място, а от друга, поведението на подсъдимия П., който не възприел своевременно опасността и не е реагирал своевременно.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните пред СГС и СРС и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства а именно :

Гласни:

Показанията на свидетелите показанията на св. К.П.Б. /л. 29-30 от ДП/, както и дадените устно и непосредствено пред СГС; св. С.К.Д./л. 33-34 от ДП/; Н.Б.К. /л. 35-36 от ДП/; ********р Н.В./л. 37-38 от ДП/; Обясненията на подсъдимия П..

 

 

Писмени:

Събраните на досъдебното производство и пред СРС писмени доказателства и доказателствени средства в това число Справка за съдимост /л. 72 от досъд. производство/, изготвените съдебно - медицинска експертиза и допълнителна стъдебномедицинска експертиза /л.42-46 и л. 51-54 от досъд. производство/ и съдебно - автотехническа експертиза /л. 58-67 от досъд. производство/ Констативен протокол; Скица и албум на ПТП; Протокол за оглед на местопроизшествие; писмо от ОПП — СДВР; писмо от УМБААСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД — София с приложени страници от журнал; служебна бележка за доходите.

Приетите от СГС : писмо, на юрисконсулт при УМБАЛ „Света Анна“ София АД, към което са приложени заверени копия на наличната в болничното заведение медицински документация, отнасяща се за лицето К.П.Б., а именно лист за преглед на пациент от 30.09.2017 година, контрастно рентгеново изследване от 30.09.2017 година, копие от журнал, в който е вписан извършен преглед на лицето К.Б., писмо на изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, изх. № РД - 44 – 4701/17.10.2018 година, към което писмо са приложени СD, с образни изследвания на К.Б., копие на амбулаторна книга от кабинет по Травматология за извършен преглед на К.Б., още едно копие на амбулаторна книга от кабинет по Травматология за извършен преглед на К.Б., копие на амбулаторна книга започната на 20.09.2017г. и приключена на 29.09.2017г. от кабинет по Хирургия за извършен преглед на К.Б., копие на амбулаторна книга започната на 21.09.2017г. и приключена на 27.09.2017г. от кабинет по Неврохирургия за извършен преглед на К.Б., копие на история на заболяването № 32917/2017г. на К.Б. и копие на история на заболяването № 32501/2017г. на К.Б., справка от ЧЕЗ „Електроразпределение“ ЕАД, изх. № СD - DOC - 1305 /С 1/ от 09.11.2018г. и справка от „Улично осветление“ ЕАД, изх.№1228/26.11.2018г., към която е приложена схема.

Заключението на Комплексната медицинска и автотехническа експертиза.

Съдът е направил анализ на събраните в хода на досъдебното производството свидетелски показания, като е анализирал същите в тяхната взаимовръзка и съпоставяйки ги с останалите писмени доказателства и доказателствени средства, налични по делото и е извел въз основа на тях съответните факти, относими към предмета на доказване.

Настоящата инстанция също кредитира в цялост показанията на пострадалия Б., дадени пред СГС, като счита същите за подробни, пълни и безпротиворечиви. Същите кореспондират с казаното от останалите свидетели - очевидци Н.Б.К. и ********р Н.В., поради което и настоящият състав ги кредитира в цялост. Съдът дава вяра и на казаното от св. К. и Витков, разпитани на досъдебното производство, като счита същите за относими към предмета на доказване и достоверни, доколкото кореспондират напълно със събрания доказателствен материал по делото.

Съдът споделя напълно и анализа на писмените доказателства, извършен от СРС, като намира за безпредметно да го преповтаря. Настоящата инстанция счита, че Протоколът за оглед, който е в основата и на изводите на съответните автотехнически експертизи е изготвен по реда на НПК и в него са отразени коректно всички необходими обстоятелства.

Настоящата инстанция дава вяра на заключението на автотехническата експертиза, приета от СРС, като счита, че същото не се отличава съществено от приетото на назначената по искане на съда Заключение на Комплексната медицинска и автотехническа експертиза, доколкото разликите в конкретните показатели се в рамките на допустимите за метода на измерване стойности.

В същото време настоящият състав намери, че  заключението на Комплексната медицинска и автотехническа експертиза е по-подробно и пълно, доколкото по делото бяха приобщени допълнителни писмени доказателства, касаещи телесните увреждания на подсъдимия и пострадалия, получени по време на ПТП-то, а така също и по отношение на техническите въпроси, които изясняват в пълнота предмета на доказване. Доколкото заключението на вещите лица, изготвили експертизата е пълно, подробно, логично, основаващо се на писмените и гласни доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на НПК, както от СРС, така също и от СГС, а вещите лица разполагат със съответните специални знания, то съдът намери, че следва да кредитира същото в цялост, в резултат на което прие и установи следния механизъм на настъпване на процесното ПТП :

На 25.09.2017 г., около 20.00 часа в гр. София, подсъдимият Е.Е.П. управлявал моторно превозно средство — мотоциклет, марка „БМВ“, модел „Р1200 PC“, с peг. № ********, с посока на движение от пл. „Руски паметник“ към бул. „********р ********“. Същият се движил по бул. „Ген. Скобелев“, като била тъмната част на денонощието, а видимостта била нормална с налично електрическо осветление. Същият се движел със скорост от около 35-45 км.ч в нощни условия по еднопосочно платно за движение, състоящо се три пътни ленти. Мотоциклетът приближил пътен участък, на който се формирали след това четири пътни ленти - три основни и най-лява - за завиване на превозни средства в обратна посока, като на това място разделителния остров между двете платна за движение се прекъсвал. Мястото било регулирано със светофарна уредба.

Подсъдимият П. се движел във втората пътна лента, гледано отдясно-наляво, ускорил плавно и се престроил в третата пътна лента, гледано отдясно-наляво. След престрояването скоростта му на движение била около 48 км.ч и опасна зона за спиране - около 36,6 м. Когато мотоциклетът бил на около 73 м от мястото на удара пострадалият К.Б. на 65 г. заобиколил металния парапет, намиращ се отдясно на платното за движение, и предприел пресичане със скорост около 7 км. ч.

Непосредствено след престрояването от втората в третата пътна лента, гледано отдясно-наляво, подсъдимият П. забелязал пешеходеца, който се намирал в този момент в зоната около средата на втората пътна лента. В този момент мотоциклетът бил на около 37 м от мястото на удара. От момента на навлизането на платното за движение на пешеходеца до момента на първоначалното възприемане на пешеходеца от водача изминало време от около 2,7 секунди.

Пострадалият Б. направил крачка назад, след което продължил движението си напред. Подсъдимият П. предприел аварийно спиране, когато мотоциклетът е на около 25 м от мястото на удара. Мотоциклетът управляван от подсъдимия П. ударил тялото на пострадалия Б. от лявата му страна с лявата си челна и странична част със скорост от около 48 км.ч. Вследствие на удара тялото на Б. се оттласкало напред на около 17 м и паднало по посоката на движение на мотоциклета. Тялото на подсъдимия П. се отделило от мотоциклета, и паднало на пътната настилка, като се установило в насрещното платно за движение в пътната лента до разделителния остров. Мотоциклетът паднал върху пътната настилка, плъзнал се по нея, оставяйки следа от задиране, ударил се в металния парапет, разположен на разделителния остров, и се установил в насрещното платно за движение, оставяйки втора следа от задиране.

Съдът кредитира и заключението на експертите относно получените от подсъдимия и пострадалия телесни увреждания и тяхната медико-биологична характеристика.

Съдът подложи на анализ и обясненията на подсъдимия П., дадени пред двете инстанции, като се съгласява с изводите на СРС относно това, че не следва да се дава вяра на обясненията на подсъдимия пред СРС относно намалената видимост, тъй като казаното от него не се потвърждава от събраните писмени доказателства пред СГС за осветеност на мястото. Пред СГС подсъдимият изложи друга версия за това, че не е забелязал пресичащия пешеходец, а именно, заради положените от него усилия да наблюдава околните автомобили, които преценил като опасност за себе си. В тази им част обясненията на подсъдимия звучат логично и се кредитират от съда, но същите обективират негови вътрешни преживявания и не водят до промяна във фактическите изводи на настоящата инстанция.

Съдът кредитира и писмените доказателства, събрани пред СГС, доколкото в голямата си част същите представляват медицински документи, изготвени от съответните лечебни заведения и данните за осветеността на мястото и които са в основата на извода на вещите лица, изготвили Комплексната медицинска и автотехническа експертиза, допусната от настоящия състав.

Така изложената фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото. Приетата и от СГС фактическа обстановка не се отличава съществено от приетата от СРС, поради което и въз основа на тези констатации настоящият състав достигна до следните правни изводи :

От правна страна

Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка  СРС е извел правните си изводи, че с действията си подсъдимият Е.Е.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б. „Б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

От обективна страна се установи, че на 25.09.2017 г., около 20.00 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство — мотоциклет, марка „БМВ”, модел „Р 1200 PC” с рег.№ ********, по бул. ”Ген. Скобелев” с посока на движение от площад ’’Руски паметник” към бул. ’’********р ********” и в района на № 58 нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което не е възприел или ако е възприел не е реагирал своевременно с аварийно спиране на пресичащия пътното платно на бул. „Ген. Скобелев“ отдясно наляво спрямо посоката на движение на управлявания мотоциклет пешеходец К.П.Б., въпреки че обективно е имал възможност да го види и да спре и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основната фаланга на първи пръст /палец/ на ляво стъпало, без разместване на счупените костни фрагменти и счупване на проксималната /близката до коляното/ метадиафиза /тръбеста част/ на лявата малкопищялна кост /на левия крак/, което е реализирало медико- биологичния квалифициращ признак „Трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30 дни“.

Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, съгласно която „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”.

Заключението на Комплексната медицинска и автотехническа експертиза е категорично, че подсъдимият е имал техническата възможност да предотврати ПТП-то и в двата случая и в момента в който пешеходецът е стъпил на платното за движение, от който момент според настоящия състав, същият представлява опасност за движението по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и когато реално го е забелязал, при навлизане на пешеходеца във втората пътна лента.

Анализът на вещото лице показва, че към момента на навлизане на пешеходеца върху платното за движение, изчислено за минимално възможно време на движение до момента на удара, мотоциклетът е отстоял от мястото на удара на разстояние LCB = 73,0 м. Опасната зона за спиране на мотоциклета е около била около 36,6 м. Водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като възприеме пешеходецът своевременно към момента на навлизането му на платното за движение и предприеме намаляване на скоростта. Той е имал техническата възможност да предотврати ПТП и по-късно, като към момента на навлизането на пешеходеца на втората пътна лента, гледано отдясно-наляво, предприеме аварийно спиране.

От заключението на вещото лице се установява, че подсъдимият П. е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като предприеме спиране към момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение или като предприеме аварийно спиране веднага след първоначалното възприемане на пешеходеца на около 37 м от мястото на удара.

Причините за настъпването на ПТП-то са от една страна това е поведението на пострадалия Б., който е предприел пресичане на неразрешено и необозначено място, а от друга, поведението на подсъдимия П., който не възприел своевременно опасността, каквато е представлявал пострадалият Б. при навлизането му на пътното платно и не е реагирал своевременно, като настъпилото ПТП е в пряка причинно-следствена връзка с неговото поведение.

Налице е и предвиденият в закона противоправен резултат, като следва да се има предвид, че са инкриминирани само част от причинените на Б. телесни увреждания. В случая същите представляват средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основната фаланга на първи пръст /палец/ на ляво стъпало, без разместване на счупените костни фрагменти и счупване на проксималната /близката до коляното/ метадиафиза /тръбеста част/ на лявата малкопищялна кост /на левия крак/, реализирали са медико-биологичния квалифициращ признак „Трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок по дълъг от 30 дни“ и се намират в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.

Правилно СРС е приел, че причината за настъпилото ПТП е не само поведението на водача на мотоциклета — подсъдимия Е.Е. П., а и поведението на пострадалия Б., който е предприел пресичане на забранено място и по този начин е допринесъл за настъпването на ПТП-то.

От субективна страна, подсъдимият Е.Е.П. е действал по непредпазливост - не е предвиждал обществено-опасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Същият е следвало да съобразява скоростта си на движение по начин, който да му позволи при възникване на опасност за движението да намали скоростта си или да спре. Като не е направил това, той е нарушил посочената по-горе разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и е причинил ПТП-то, поради което е налице виновно поведение на П., а не случайно деяние, още повече, че същият е забелязал пострадалия Б. да пресича, включително и неговото колебание, но не е намалил скоростта си.

Не е налице и основание за прилагането на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, доколкото деянието, извършено от подсъдимия, не може да бъде преценено като „малозначително”. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата и противоправните последици сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на деянието, за да бъде то третирано като престъпление, поради което и оплакванията в жалбата в тази насока се явяват неоснователни.

По вида и размера на наказанието :

Настоящият състав анализира първоинстанционния съдебен акт и по отношение на наказанието, като намери основание за изменение на същия в тази му част.

СРС правилно е преценил, че са налице основанията за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с приложението на чл. 78а от НК, доколкото същият е неосъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, а наказанието за предвиденото престъпление е до три години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА или ПРОБАЦИЯ, но според настоящия състав СРС не е оценил в достатъчна степен приносът на пострадалия за настъпилото ПТП.

В заседанието пред СГС пострадалият Б. категорично заяви, че познава правилата за движение по пътищата, тъй като е шофьор, но въпреки това системно ги нарушава, като пресича на забранено място. Следва да се отбележи, че макар скоростта на подсъдимия П. да не е била съобразена с възникналата опасност за движението, каквато представлява навлизането на Б. на пътното платно, то тя е била в рамките на законово допустимата и същият е имал основание да смята, че на това място няма да има пешеходци, които да пресичат пътното платно, поради наличие и на мантинела, което е заявено и от него пред СГС. В същото време нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия Б. е изключително тежко и предпоставящо за настъпилото ПТП, като без неговото виновно поведение то не би настъпило, поради което и това се възприема от настоящия състав като основание за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание поради значителната степен на съпричиняване от страна на пострадалия и налагане на глоба на П. към минимума, а именно 1000 /хиляда лева/ и намаляване на наложеното му наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

По разноските :

С оглед изхода на делото правилно СРС е възложил съответно разноските в тежест на подсъдимия, поради което и СГС не намери основание за изменение на присъдата в тази й част.

С оглед на гореизложеното, Софийският градски съд

Р   Е   Ш   И :

ИЗМЕНЯ Присъда от 30.05.2018 г., постановена от СРС, НО, 5-ти състав по НОХД № 6385/2018 г. в частта за наказанието, като намалява наложеното административно наказание глоба от 2000 /две хиляди/ лева на 1000 /хиляда лева/ и намалява срока на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА на ШЕСТ МЕСЕЦА.

Потвърждава Присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване и протест

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                        2.