РЕШЕНИЕ
№ 1476
гр. Варна, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110203602 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„НИШИКЛИ ТРАВЕЛ" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 185, представлявано от М.Н., ЛНЧ
**********, депозирана от Г. С. от АК-Ст.Загора срещу Наказателно постановление №
23-0003136/02.08.2024 год. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, с което за нарушение на чл. 52б вр. чл.52, ал.2 от Наредба
№ 11/ 31.10.2002г. на МТС, на осн. чл.105, ал.1 от от Закона за автомобилните превози
/ЗАвПр/ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 200 /двеста/ лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че то е същото е постановено
при съществени нарушения на процесуалните правни норми. Твърди се , че още при
съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е
спазено изискването по чл.40, ал.1 от ЗАНН за съставяне на този акт в присъствието на
най-малко двама свидетели. В резюме се изтъква , че АУАН № 339778/ 18.06.2024г.
противоречи на всички алтернативно предвидени от закона процесуални изисквания за
съставянето му по чл.40, ал.1, ал.3 и 4 от ЗАНН. Възз. твърди, че не са спазени
императивните реквизити на атакуваното НП залегнали в чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН,
като по-точно не са посочени смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства. Не
било посочено и взети ли са те предвид при определяне на наказанието. Счита, че този
1
пропуск представлява съществено процесуално нарушение, тъй като по този начин се
ограничава правото на защита на жалбоподателя и се затруднява изграждането на
защитна теза. Изтъкват се аргументи и за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание въззивното дружество не се представлява от законен или
упълномощен процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки,
преповтарящи съдържанието на жалбата, с добавени аргументи, че НП е издадено от
некомпетентен орган и с искане за отмяната на НП.
В жалбата и в становището се претендира за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален
представител- експерт с юридическо образование, който оспорва жалбата и моли НП
да бъде потвърдено на аргументите посочени в писменото становище.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец юни 2024г, служители на ОО“АА“-Варна, сред които и св.К. К., на
основание писмо с peг. № 14-00-10-566/29.05.2024 г.на ИА“АА“-София извършили
комплексна проверка, за периода 01.06.2023г. до 29.05.2024г., относно транспортната
дейност на превозвача "Нишикли травел" ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за
превоз на пътници № 0470. Във връзка с проверката от дружеството били изискани
редица документи и информация за периода 01.06.2023г. до 29.05.2024г. Сред
изисканите документи били и интербус книжките на МПС за проверявания период. От
страна на превозвача не били представени изисканите интербус книжки, в това число
книжка № 3003101. От страна на дружеството превозвач, чрез управителя му били
депозирани писмени обяснения, че не могат да предоставят изисканите книжки, тъй
като не знаят къде се намират.
При тази констатация, един от проверяващите инспектори –св. К. счел, че
дружеството е извършило нарушение на чл. 52б вр. чл.52, ал.2 от Наредба № 11/
31.10.2002г. на МТС, като приел, че не съхранява изисканите интербус книжки, в
частност книжка №3003101. Поради това и съставил срещу дружеството АУАН.
Актът бил предявен на упълномощено от представляващия дружеството лице, което се
запознало със съдържанието му и го подписало без възражения. Възражения не
постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
2
Впоследствие въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
понастоящем НП на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –
гр.Варна, в което били възприети изцяло фактическите и правните констатация дадени
от актосъставителя, като на осн.105, ал.1 от ЗАвПр на дружеството била наложена
имуществена санкция.
Наказателното постановление било връчено лично на упълномощеното от
представляващия дружеството лице на 07.08.2024г.. В законоустановения 14-дневен
срок, на 13.08.2024г., чрез Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” –гр.Варна, въззивното дружество депозирало жалба, до РС-Варна
срещу горепосоченото НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, заповед, справка за нарушител, писма, известие за проверка, пълномощни,
извадки от регистър на ОО „АА“, протокол от проверка, декларация и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на
св.К..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно Заповед № РД-08-
107/29.02.2024г. на Министъра на транспорта и съобщенията. Съдът не споделя
становището депозирано от процесуалния представител на наказващия орган, че
предвид неточно посочените разпоредби на ЗАНН липсва овластяване, респективно
компетентност на Началника на ОО“АА“-Варна да издава НП. Съгласно чл.92, ал.2 от
ЗАвПр Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни
лица с изключение на наказателните постановления по чл. 93а, които се издават от
3
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от
определени от него длъжностни лица и наказателните постановления за установени
нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната
община или от оправомощени от него лица. В случая компетентен да издаде НП е
министърът на транспорта и съобщенията, който е овластен от закона да делегира
правомощия на длъжностни лица от структурите, които ръководи. Ирелевантно е, че
при издаване на заповедта е допусната непрецизност поради вписани основания по
чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“б“ от ЗАНН вместо по чл.47, ал.2 вр. чл.47, ал.1, б.“а“ от
ЗАНН. Така или иначе компетентността на Министъра на транспорта и съобщенията
не произтича от ЗАНН, а от специалния закон -Закона за автомобилните превози,
който му дава права да делегира правомощия. Ето защо и възраженията в становището
на възз. не се споделят от настоящия съдебен състав.
АУАН също е съставен от компетентно лице- ст.инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация” –гр.Варна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и
провеждане на административнонаказателното производство съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е Б.И.
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Актът е съставен
в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на
съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира
пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно
нарушение е наказан. Използваната от законодателя множествена форма на
съществителното име „свидетели“ не може да се обоснове извод за нередовност на
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради
подписването му от един свидетел. Освен това, чл. 40 ал. 4 от ЗАНН предвижда, че
когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да
се състави и в отсъствие на свидетели.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
4
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението вменено на въззивника, посочени са дата и място на
извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение. Мястото на нарушението е ясно посочено в НП
и това е на територията на гр.Варна.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на адм.наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в
жалбата възражение. Липсата на посочване на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства- реквизит на чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН е ирелевантно в случая, тъй като
наказан субект е ЮЛ, а не физическо лице , че да се обсъжда въпросът за вината.
Правилно е било прието, че нарушението е извършено на 11.06.2024 г. /датата на не
представяне на документа и на декларацията, че дружеството не е наясно къде се
намират той/, като мястото на нарушението е идентично с това на извършване на
проверката. И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на
територията на гр.Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия
орган – Началника на ОО"АА" - Варна. Нещо повече, според настоящия съдебен
състав доколкото ЗДвП не предвижда териториална компетентност на наказващия
орган /НП се издава от МТИТС или определени от него длъжностни лица/, то всяко
овластено от МТИТС с подобни правомощия лице може да издаде НП. В случая със
Заповед № РД-08-107/29.02.2024 год. /приложена към преписката/ министърът на
транспорта и съобщенията е делегирал правомощия на началниците на областните
отдели "АА" да издават НП за нарушения по ЗАвПр без да обвързва тези правомощия
с територията на която са извършени нарушенията.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност съдът намира, че са събрани безспорни и категорични доказателства, че
въззивникът е извършил нарушението, за което му е наложена санкция.
В конкретния случай, по делото, няма спор, че въззивното дружество е "превозвач"
по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвПр, който дефинира, че "превозвач" е всяко физическо
или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз
на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Това
не се оспорва от жалбоподателя, а и се доказва от факта, че същият притежава лиценз
за международен превоз на пътници.
Съгласно §1 т. 24 от ДР на ЗАвПр "Случайни автобусни превози" са превозите на
предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от
началния до крайния пункт по предварително заявени условия. Според §1 т. 14 от
5
същия закон: "Международен превоз" е всеки превоз на товари или пътници, при
който се преминава през държавна граница. АНО правилно е приложил Наредба
11/2002 г. МТС за извършеното нарушение, с която в Раздел III "Случаен превоз",
законодателят предвижда изискване превозвачът да съхранява две години книжките по
чл. 52, ал. 2 и чл. 52а, ал. 2. От събраните по делото доказателства е видно, че това
изискване не е спазено, включително въззивникът не го отрича. Като не изпълнил
задължението си да съхранява интербус книжката за срок от две години, превозвачът е
нарушил чл. 52б от Наредба 11/2002 г. на МТС.
Правилно са отнесени фактите към нарушената правна норма и към нормата,
регламентираща санкцията. Нормата на чл. 105 ал. 1 от ЗАвПр предвижда, че за
нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа
на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция в
размер на 200 лв. При определяне на размера на наложената санкция,
административно-наказващият орган се е съобразил с предварително определения
размер на наказанието, като за съдът не съществува възможност да го променя.
Наказанието е правилно определено по основание и размер и същото ще изпълни
целите на чл. 12 от ЗАНН.
Ето защо съдът счита, че правилно е била ангажирана отговорността на превозвача
чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на юридическото лице за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се
реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като извършеното от възз. административно нарушение по нищо не се
различава от обикновените нарушения от същия вид. Съгласно чл.28, ал.1 от ЗАНН „За
маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага
наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай,
в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С предупреждението
наказващият орган прилага чл. 20, ал. 2 – 4 и чл. 21.“. Съгласно §1, т.4 от ДР на ЗАНН
„“Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице
или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
6
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.“ От анализът на разпоредбата
на §1, т.4 от ДР на ЗАНН следва, че за да бъде прието приложението на маловажен
случай към конкретно нарушение, трябва да е налице липса или незначителност на
вредните последици или да са налице други смекчаващи обстоятелства. Предвид
формулировката на нарушената и на санкционната разпоредба по настоящото дело се
налага извод, че нарушението е на формално извършване, поради което не следва да се
прави преценка на резултата /наличието на вредни последици и техният размер/ от
него. Нарушението е от категорията на т. нар. "формални" нарушения, при които
вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на
изпълнителното деяние.
Обстоятелството, че дружеството има офиси и в Република Турция, или че държи
книжките и в автобусите, не е извънреден за този превозвач и по никакъв начин не е
достатъчен да обоснове по- ниска степен на обществена опасност на деянието. Нещо
повече, видно от материалите о АНП не се касае за изолиран случай в практиката на
превозвача, а за общо 28 не съхранявани интербус книжки.
Поради всичко гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
7
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт /служител с юридическо
образование/ е извършил процесуално представителство, като е депозирал становище
по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на
основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на РД „АА“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат
възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер
от 80 до 150 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален
размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая,
което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на проц.
представител по поддържане на обвинителната теза на АНО, Това мотивира съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80лв..
От друга страна от процесуалния представител на въззивника се претендират
разноски. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е направено своевременно. Същото обаче предвид
изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/ е неоснователно и се отхвърля от
съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0003136/02.08.2024 год. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което на
„НИШИКЛИ ТРАВЕЛ" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 185 за нарушение на чл. 52б вр. чл.52,
ал.2 от Наредба № 11/ 31.10.2002г. на МТС, на осн. чл.105, ал.1 от от Закона за
автомобилните превози е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 200 /двеста/ лева.
8
ОСЪЖДА „с което на „НИШИКЛИ ТРАВЕЛ" ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик № 185 да заплати на
Областен отдел “Автомобилна администрация “- Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9