Мотиви
към присъда № 26007/26.01.2021 г. по НДЧХ №185/2015г. по описа на Районен съд гр. Д.
П.Д.Ш., с ЕГН **********,***, е предявил частна тъжба срещу подсъдимия К.Т.С., роден на *** г. в гр. Д.,
живущ ***, ***, ***гражданин, неженен,
неосъждан, ЕГН
**********,
за престъпление по чл. 130 ал.1 от НК
за това
на 20.02.2015 година, около 14:00
- 14:30 часа, в местността „О.“, в
землището на село Б., общ. Б., чрез нанасяне на удари с камък в областта на
главата умишлено е причинил на П.Д.Ш. *** телесни повреди извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК, изразяващи се в причиняване на четири броя екскорационни рани с диаметър 0.5 см всяка една и оток на
околните тъкани в лявата половина на челото и окосмената част на главата.
Срещу подсъдимия К.Т.С. е предявен в настоящото производство
граждански иск от тъжителя П.Д.Ш. за
заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат от
престъплението по чл. 130, ал.1
от НК в размер на 5 000 (пет хиляди) лв., ведно със законнота лихва и деловодни разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
В с.з. обвинението спрямо подсъдимия К.Т.С. се поддържа от тъжителя. Същият чрез
своя повереник счита, че то е доказано по несъмнен и безспорен начин,
поради което моли съда да му наложи съобразно предвиденото в закона за това
престъпление наказание, като бъде приложена разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, а гражданският иск да бъде уважен като бъде определен справедлив размер на
обезщетение за нанесени неимуществени вреди съобразно константната съдебна
практика.
Подсъдимият К.Т.С. е дал обяснения по делото, като сочи,
че след като закупил местата, където преди това са били овчарници направил свой
овчарник, към който се присъединили още 5-6 човека от селото, които също
отглеждат овце. По този тначитн тъжителят останал сам
да отглежда своите овце. Твърди, че това възбудило завист у тъжителя, който пускал
непрекъснато овцете си в неговата овощна
градина. В деня на инцидента подсъдмият заварил
тъжителя със стадото овце в овощната градина, като го помолил да ги изведе, но П.Ш. не само, че
отказал да се подчини, но и заявил, че овцете няма да му повредят
овощните дървета, като твърди, че се е разразил само словесен скандал, по време
на който дошла и сестрата на подсъдимия. К.С. твърди, че не е посягал физически на
тъжителя, тъй като Ш. носил гега, а той
нямал нищо в ръцете. Оспорва показанията
на свидетелите Георги и Н.М.и, като счита, че същите са предубедени, като
посочва, че в този момент наблизо не е минавал мотор, доколкото в тази посока
са събрани гласни доказатества от свидетел-очевидец.
Подсъдмият и неговият защитник твърдят, че С. не
е извършител на деянието, в което е обвинен. В пледоарията си защитникът му
счита, че същият не е извършил престъплението за което му е повдигнато
обвинение по настоящото дело. В тази връзка, счита че предявения граждански иск
същият е неоснователен. Претендира присъждане на деловодни разноски, включеително и адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
К.Т.С. е роден на *** г. в гр. Д., живущ ***,
***, ***гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият и тъжителят живеят в с. Б.. И двамата отглеждат стадо овци.
На 20.02.2015 година между 14:00 и 14:30 часа, в местността „О.“, находяща се в
землището на село Б., общ. Б. тъжителят Ш. пасял стадото си от овце, където
подсъдимият С. имал собствен имот, в който бил посадил овощни дръвчета. В тази
връзка възникнал спор помежду им, тъй като тъжителят пасял животните си в този
имот, които изгризали клоните на дърветата. Мястото на подсъдимия, засадено с
овощни дървета, е загардно с тел от една страна, а от
друга страна с естествена растителност-
храсти и акации, между които животни могат да минат. В това време св. С.-
сестра на подсъдимия била в къщи и чула
препирнята, излязла навън, видяла че
страните спорят и отишла да види какво става. В този момент стадото на
тъжителя излизало от градината и се насочило към съседния имот, което място е
като баир. Тъжителят отговарял на подсъдимия, че няма право да му разпорежда
къде да пасе овците си. Това още повече подразнило подсъдимия, който взел камък
от земята, приближил се в близост до тъжителя, тъй като двамата били на
разстояние един от друг около два метра и били един срещу друг, и го захвърлил
по него. Камъкът попаднал в областта на веждата и окосмената част на главата,
от лявата страна. Тъжителят, от силната
болка не успял да запази равновесие, поради което паднал на земята. Св. К.
наблюдавал тези действия от 150 метра,
но не се притекъл на помощ, тъй като се страхувал да не го набедят него за
извършител. Когато видял, че тъжителят се размърдва и става, тръгнал с мотора
си, но час по-късно, в с. Б., в близост до кметството и магазина, където имало и
селска чешма видял Ш. облян в областта на главата с кръв, че се мие. Това е
главната улица на с. Б., в близост живее и племеника
на тъжителя- св. В.Д., който се обадил на тел. 112, за да извика Бърза помощ.
Обаждането е направено на 20.02.2015 г. в 14.34 ч, от което е видно, че първоначалните данни са
в посока, че тъжителят е ударен с камък по главата, който имал
кръвотечение на главата. Свидетел на
удара са станали и св. Георги и Никола Миланови. Бил извикан екип на Спешна помощ, който транспортирал пострадалия до ЦСМП гр. Д.. На място се
отзовал св. Й.Е., фелдшер, който отишъл в дома на Ш.. Тъжителят имал открита
рана на главата, която била обработена незабавно от св. Е. и нормализирано
кръвното налягане, тъй като било повишено. Фелдшерът имал съмнение за фрактура на черепа и изпадане в безсъзнание.
Лицето е консултирано с невролог, тъй като работната диагноза била контузио капитис, обсервацио комоцио церебри. Тъжителят е консултиран с невролог, като от
направената рентгенография на черепа не се установяват данни за фрактури. Три
дни по-късно- на 23.02.2015 г. тъжителят Ш. е прегледан от хирург, пир който
преглед са установени четири екскорационни рани с
диаметър 0.5 сантиметра и оток на околните
тъкани в лявата половина на челото и окосмената част на главата. В тази посок са събрани и показанията на шифьора
на линейката –св. А.К., който си спомня, че сигналът бил за нанесен побой на П.Ш.,
който познавал. Св. С.С. ***, ПУ - Б., към този
момент районен инспектор на с. Б. споделя за инцидента, като даднните са снети от снахата на Ш. и писмените обяснения на
страните и сестра на на подсъдимия. Твърди, че знае,
че от няколко години отношенията между тъжителя и подсъдимия са влошени. Случката станала
достояние и до кмета на с. Блажево – св. П.С., като и двете страни са споделили
възникналата ситуация, което е характерно за малко населено място в България,
особено когато се касае за въпроси свързани с препитание на хората на село,
повод за възникване на разногласия между съселяните, дори и до физическа
саморазправа. Св. С., обаче, не си
спомня дали тъжителят е имал нараняване от случката. Дава добри характеристични
данни за тъжителя, кяато твърди, че не е имало
оплаквания от него свързани със стадото му овце, освен че той лично го
предупредил да не минава със стадото през главаната
улица.
По случая е заведена и преписка по
заявление на П.Ш., като е отказано да
бъде образувано ДП от общ характер. На подсъдимият е
съставен протокол за предупреждение по ЗМВР. Заявлението е подадено от тъжителя на
20.02.2015 г. В обяснението си Ш. е описал установената по-горе фактическа
обстановка, подкрепена и с обяснението на
св. С.К.. В същата преписка подсъдимия е дал обяснение, в което е
посочил, че е видял кръв по лицето на тъжителя, като е отрекъл да го е ударил.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът не кредитира показанията на св.И.М.- съученик на подсъдимия,
който е категоричен, че в този ден на центъра на селото, освен подсъдимият и
сестра му, както и тъжителят не е имало друг, тъй като най-вероятно свидетелят е минал по друго време от деня. В същата посока са
показанията на св. С., която твърди, че още като чула виковете между нейния
брат и тъжителя отишла при тях, като
през цялото време е имала видимост към тях, и не е видяла брат ѝ да
нанася удар в областта на главата на тъжителя, а само е видяла, че тъжителят след
като уе слязъл от
нивата си измил лицето на чешмата, но бързо и тичешком отишъл до вкъщи. Св.
С., като сестра на подсъдимия, се опитва да състави алиби на своя брат и да
оневини неговите действия. Св. С.Б. пък е чул по телефона оплакването на
подсъдимия, че Ш. пасе стадото си овци в близост до техен парцел с овощни дървета, като чул по
телефона, че тъжителят се инатял на призивите на подсъдимия да го изкара оттам,
но не е чул по телефона да има свада между страните по делото. Показанията на
св. Б. не могат да бъдат кредитирани, поради това, че той не е очевидец, а за отрязък от време е чул по включения от
подсъдимия телефон, че има спор с тъжителя относно мястото, на което последния
пасе животните си.
В подкрепа на установената фактическа
обстановка е и заключението на вещото лице- д-р П. –хирург, който заявява, че
описаните травматични изменения биха могли да бъдат получени при удар с твърд
тъп предмет с неравна повърхност или падане върху такъв. Напълно вероятно
е тези увреждания да са получени от
пострадалия така, като ги е описал той, а именно удар с камък с неравна повърхност или след падане и
съпиркосновени на лявата част на челото с неравната повърхност на земята. Вещото лице
е категорично, че механъзмът на травмата може да бъде
получен само по един от двата начина, но и на двата начина едновременно. Ударът
е само един. Възстановителният период е около 10-15 дни, през който лицето е
търпяло болки и страдания, без това да възперпятства
на обичайните ежедневни дейности.
От правна
страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
От фактическа страна безспорно по делото се
установи, че на 20.02.2015 гоколо
14:00 - 14:30 часа, в
местността „О.“, в землището на село Б., общ. Б., подсъдимият чрез нанасяне на удар с камък в областта
на главата е причинил на тъжителя П.Д.Ш. *** телесни повреди извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващи се в причиняване на четири броя екскорационни рани с диаметър 0.5 см всяка една и оток на
околните тъкани в лявата половина на челото и окосмената част на главата. От извършен медицински преглед на
20.02.2015, в Център за спешна медицинска помощ е напарвено
веднага искане за рентгенологично изследване. Три дни
след инцидента е издадено медицзинско свидетелство от хирург, в което е описано, че в
областта на лявата половина на челото и
окосмената част на главата се вижда оток с четири екскорационни
рани с диаметър 0.5 см за всяка рана. При тези обстоятелства съдът прие, че е
налице причинно-следствена връзка между нараняванията на тъжителя и удара,
нанесен от подсъдимия. Причинените наранявания се характеризират като лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдът не
споделя тезата на защитникът на подсъдимия, че деянието не е извършено от подсъдмия, тъй като са налице противоречиви показания, а
част от свидетелите, не са били
очевидци, но поради конкурентни бизнес отношения с подсъдимия, са склонни да
посочат твърдения в полза на тъжителя, тъй като св. Малинови в продължение на
дълги години не са били посочени като такива. Действително показанията на св. В.Д.,
който беше разпитан повторно, се установи, че не си спомня, поради отминало
време дали е видял кръв по лицето на чичо си, но именно от записа на тел. 112,
за който е изгтотвен съдебно-техническа експертиза е
посочено, че лицето съобщава, че пострадалия към момента на деянието е имал
кръв по лицето. Обяснения в тази посока от св. Д. са снети и по приложената по
делото преписка, по която представителят на държавното обвинение е отказал да образува ДП.
По своята
същност телесната повреда представлява противоправно
и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната
цялост или физиологичните функции на тъканите, органите или системите на
човешкия организъм или причиняване на болка или страдание. Съгласно т. 15 от
Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС в чл. 130, ал. 1 НК законът
има предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно
състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за
живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в
леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и
по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието. За
леки телесни повреди с разстройство на здравето се приемат случаите на
наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на носни костици, изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на
крайниците, мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузни
рани и много други. При определяне на телесната повреда от значение са
медицинските констатации за здравословното състояние на пострадалия. От
представената съдебно-медицинска експертиза се установява, че по дани на лекарят издал медицинското удостоверние,
е констатирал, че в областта на лявата
половина на челото и окосмената част на главата се вижда оток с четири екскорационни рани с диаметър 0.5 см за всяка рана.
Следователно настъпило е безспорно нараняване на кожата, т.е. била е нарушена
нейната цялост. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите К., Георги и Н.М.и, В. Д., К. и Е., които в
разпита заявиха, че са видяли удара нанесен от подсъдмия на тъжителя и кръв по лицето му. Ето защо съдът
прие, че в конкретния случай на тъжителя е било причинено разстройство на
здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
От субективна страна подсъдимият е действал с
пряк умисъл, като е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Нанасяйки удар с камък по главата на тъжителя, подсъдимият ясно е
съзнавал и е имал реална представа, че ударът ще причини на тъжителя
нараняване, в резултат на което да настъпи разстройство на здравето му. Още
повече подсъдимият е съзнавал, че удря лице, което е по възрастно от него и с
предмет, който може да причини тази увреда, което се
предполага, че е по слабо физически и нанесеният удар ще причини по-тежки
наранявания. Независимо от това подсъдимият целенасочено е действал, за да
постигне тези последици.
По изложените съображения
съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на престъпление
по чл. 130, ал. 1 от НК.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на наказанието съдът взе
предвид, че за извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до две години или „пробация“.
Както се установи по–горе в изложението към дата на деянието (20.02.2015 г.)
подсъдимият не е бил осъждан, поради което приложи разпоредбата на чл. 78а НК и
го освободи от наказателна отговорност.
При индивидуализацията на вида и размера на наказанието съдът прецени, че явно справедливо и
в съответствие с целите на чл. 36 НК е на подсъдимия да
се наложи наказание „глоба“ в размер на 1000.00 (хиляда) лв.
Така наложеното наказание в
пълнота ще изпълни и целите си, като въздейства
възпитателно върху подсъдимия и обществото.
По
гражданския иск:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при реализирането на който следва
да бъде уважен
искът, включва следните елементи: противоправно и виновно деяние на лицето,
настъпили вреди за пострадалия , които
да са в причинна
връзка с извършеното деяние и размер на вредите.
От
фактическа страна по делото се установи, че подсъдимият виновно е нанесъл удар
в главата на тъжителя в резултат, на който е настъпило нараняване в областта на
лявата половина на челото и окосмената част на главата, оток с четири екскорационни рани с диаметър 0.5 см за всяка рана. Тъжителят
неминуемо е претърпял болки и страдани за период от
около 10-15 дни. Същият е пенсионер, живее на село и това нараняване не е
попречило в степен да не може да извършва ежедневните си дейности.
Настоящият състав уважи предявения граждански иск за
обезщетение за претърпените от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК от тъжителя
неимуществени вреди до размера от 500 лева, ведно със законната лихва от датата
на деянието 20.02.2015 г., като отхвърли иска до пълния предявен размер от 5000
лв. Относно размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и прие, че сумата от 500 лв. се явява
съразмерна, съответна на претърпените от тъжителя неимуществени вреди, поради
което е и справедлива.
По разноските:
С оглед признаването на подсъдимия за виновен по
повдигнатото с тъжбата обвинение на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият
беше осъден да заплати на тъжителя сума в размер на
251.38 лв. (двеста петдесет и един лева и тридесет и осем стотинки),
представляващи възнаграждение за вещи лица и такса за депозиране на тъжба,
както и 500 лв. (петстотин лева), представляващи разноски за един адвокат,
както и да заплати сума в размер на 50 лв. (петдесет лева), представляваща 4% държавна такса върху уважената част на
предявения граждански иск, която сума следва да внесе по сметка на РС – Д..
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: