Р Е Ш Е Н И Е
№2353/19.11.2019г. Гр.
Пловдив 19.11.2019
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и участието на
прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от Председателя к.н.а.х
дело № 1545 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН
Обжалвано е Решение № 653 от 02.04.2019 г.,
постановено по АНД № 993/2019 г. на Пловдивски районен съд,VII наказателен състав, с което се потвърждава
Наказателно постановление № 18-0329-000974 от 15.08.2018 г. на Началник група
при РУ-Раковски, с което на Р.Н.Т. е наложено административно наказание глоба в
размер на 1500 лв. за нарушение по чл. 139 ал.5 и 179 ал. 3 т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят Р.Н.Т., ЕГН **********, адрес: *** излага доводи
за незаконосъобразност на съдебното решение. Изтъква, че няма възможност да
упражнява професията си, ако бъде оставено в сила решението на районния
съд.
Ответникът по касационната жалба РПУ гр. Раковски, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а решението на ПРС е правилно и законосъобразно и моли да бъде
потвърдено.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес -
страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение,
първоинстанционният съд е потвърдил Наказателно
постановление № 18-0329-000974/15.08.2018 г. на Началник група при РУ Раковски
при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Р.Н.Т. е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по
чл.139 ал.5 от Закон за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.179 ал.3
т.2 от ЗДВП.
За да постанови този резултат, съдът е
приел от фактическа страна, че от събраните по делото доказателства се
установяват фактът на извършване на нарушението и спазването на
административнопроизводствените правила при издаване на АУАН и НП.
Решението
е правилно.
Разпоредбата на чл.
139, ал. 5 от ЗДвП задължава движението на определените в Закона за пътищата
пътни превозни средства по републиканските пътища да се извършва след заплащане
на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата /ЗП/.
Неизпълнението
на това задължение е скрепено със санкция по реда на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.
При извършена проверка безспорно е установено, че от обективна и субективна
страна е осъществен съставът на посоченото нарушение, поради което
законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
водача. Този извод се подкрепя изцяло от събраните писмени доказателства и
напълно съответства на установените факти. При съставяне на АУАН са спазени
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаване на атакуваното НП - тези на чл.
57 от ЗАНН. В конкретния случай, както АУАН, така и НП съдържат датата, часа и
мястото на нарушението; извършеното нарушение е описано както словесно, така и
с посочване на правната му квалификация. Описан е процесният автомобил чрез
посочване на вида - товарен, марката и модела и регистрационния номер. Ясно и
конкретно е посочено мястото на извършване на нарушението. Посочената
санкционна норма - чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, в приложимата редакция - конкретизира
деянието-при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници
с повече от 8 (осем) места за сядане, без мястото на водача, или на пътно
превозно средство, предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси, както и на
пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата
с 2 (две) оси или на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна
такса, и/или които имат максимално допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет)
тона - 1500 лв. Тези обстоятелства, заедно с индивидуализирането на автомобила
в АУАН и НП са достатъчни за нарушителя да разбере кое негово поведение е
квалифицирано като административно нарушение и правото му на защита не е
нарушено.
Съгласно
разпоредбите на чл. 10а, ал. 4, ал. 5, т. 1 и т. 2 от Закона за пътищата, в
приложимата редакция, винетната такса се заплаща от собственика или ползвателя
на пътното превозно средство след деклариране на регистрационния му номер,
който се отбелязва в платежния документ. При заплащане на винетната такса се
издава ценна книга, наречена"винетка", която удостоверява правото на
ползване на републиканските пътища,като:1.
винетката се състои от две части; първата част е оформена за еднократно
залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на
пътното превозно средство и е осигурена срещу фалшифициране със защитни знаци;
тя има и предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред
контролните органи; втората част във вид на талон се съхранява от водача на
пътното превозно средство и служи за доказателство за платена винетна такса при
издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на
предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на винетния
стикер; 2. собственикът или ползвателят
на пътното превозно средство има право да ползва републиканските пътища на Република
България, като преминава по тях или по техните участъци с пътното превозно
средство само когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория
на пътното превозно средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло на
пътното превозно средство е залепен валиден винетен стикер, по начин, възпрепятстващ
повторното му ползване.
С оглед
разпоредбата на чл. 218, ал.2 от АПК, съгласно която за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно,
обхвата на съдебния контрол от касационната инстанция се свежда до проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон,
каквито пороци не се констатираха от настоящата инстанция. Съдебният акт е
постановен от законен състав в обхвата на правораздавателната власт на съда, по
допустима жалба, в съответствие със съдопроизводствените правила, не се
констатира и противоречие с материалния закон.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 653 от 02.04.2019 г., постановено по АНД №
993/2019 г. на Пловдивски районен съд,XVII наказателен
състав
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.