Решение по дело №401/2021 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 162
Дата: 17 декември 2021 г. (в сила от 20 януари 2022 г.)
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20214340100401
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Троян, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова

при участието на секретаря Емилия Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20214340100401 по
описа за 2021 година
Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.57, ал.2
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена молба от М. И. Н., чрез
процесуалният си представител – адв.А.Ч., в която твърди, че с ответницата са
съжителствали на семейни начала в жилище, собственост на ответницата и с негови лични
средства е закупил движими вещи от България подробно описани и индивидуализирани в
исковата молба. По време на семейното съжителство разходите по общото домакинство се
поемали от него, като през месец май 2021г. се разделили, тя взела ключа и закупените от
него вещи останали в дома и. Поискал да му върне вещите, но ответницата отказала
категорично.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на Е.А. че М.Н. е собственик на движимите вещи, както следва: -Хладилник,
марка „LG”, модел: GTB382PZCZD, с №911NWA1Z697, цвят инокс, закупен от
„Техномаркет България” АД; Холна маса, модел „Морена”, с артикулен номер:
TblMorenaWTOS, цвят: бяла и дъб сонома, изработена от ПДЧ и МДФ, закупена от
„Виденов Груп” ЕООД; Секция, модел „Таня”, с артикулен номер: ScTaniaOSWGK, цвят:
венге и дъб сонома, изработена от ПДЧ, закупена от ”Виденов Груп” ЕООД;
Прахосмукачка, марка „VOX”, модел: SL-159 red, без сериен номер, закупена от „Фина 3”
ЕООД, портманто, модел „Стефи”, цвят: винтидж и антик, изработено от ПДЧ , закупено от
„Мебелино Груп“ЕООД, диван, модел „Мелвин“ с лежанка и подлакътник, мини етажерка,
с артикулен номер: Melv2LSH02AC, цвят: бяла и дъб сонома, изработена от ПДЧ и МДФ,
закупен от „Виденов Груп“ЕООД. Моли А. да бъде осъдена да предаде владението върху
процесиите движими вещи, които владее без правно основание. В условията на
евентуалност, моли на основание чл.57 ал.2 от ЗЗД, в случай, че вещите или част от тях са
погинали, липсват, или са продадени, ответницата да бъде осъдена да заплати левовата им
равностойност, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба.
Претендира направените деловодни разноски.
В хода на производството част от процесните вещи са върнати от ответницата на
ищеца и той е оттеглил иска по отношение на тях. С влязло в сила протоколно определение
от 26.11.2021г., произвоството по делото е прекратено в частта за следните вещи: -
1
Хладилник, марка „LG”, модел: GTB382PZCZD, с №911NWA1Z697, цвят инокс, закупен от
„Техномаркет България” АД;- Холна маса, модел „Морена”, с артикулен номер:
TblMorenaWTOS, цвят: бяла и дъб сонома, изработена от ПДЧ и МДФ, закупена от
„Виденов Груп” ЕООД; Секция, модел „Таня”, с артикулен номер: ScTaniaOSWGK, цвят:
венге и дъб сонома, изработена от ПДЧ, закупена от ”Виденов Груп” ЕООД и
Прахосмукачка, марка „VOX”, модел: SL-159 red, без сериен номер, закупена от „Фина 3”
ЕООД, поради оттегляне на иска.
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в който
не оспорва обстоятелството, че с ищеца по делото са съжителствали на семейни начала в
нейно жилище, не оспорва, че Хладилник, марка „LG”, Холна маса, модел „Морена”,
Секция, модел „Таня” и Прахосмукачка, марка „VOX”, са собственост на ищецът,
но твърди, че многократно му е предлагала да си ги вземе. Оспорваобача, че Портманто,
модел „Стефи”, цвят: винтидж и антик, изработено от ПДЧ , закупено от „Мебелино
Груп“ЕООД и диван, модел „Мелвин“ с лежанка и подлакътник, мини етажерка, с
артикулен номер: Melv2LSH02AC, цвят: бяла и дъб сонома, изработена от ПДЧ и МДФ,
закупен от „Виденов Груп“ЕООД са собственост на
ищецът.
Твърди се, че правото на собственост върху тези вещи е придобила по силата на
договор за продажба със съответният доставчик/продавач. Излага, че ищецът е вписан като
клиент/потребител в документите за покупка, но тя е закупила процесните вещи, като е
възложила на М.Н. от нейно име да поръча мебелите. Твърди, че паричните средства, с
които са заплатени вещите са нейни, като предварително са и били осигурени от нейната
майка. Заявява, че при доставката на диван, модел „Мелвин“, лично е заплатила сумата в
брой на шофьора, а цената на Портманто, модел „Стефи” е заплатена от ищецът, но с нейни
средства. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира за направените
по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна
Видно от приложените по делото писмени документи: заверено копие на Фактура
№**********/12.09.2020 г. на „Техномаркет България" ЕАД; заверено копие на
Гаранционна карта от 12.09.2020 г. на „Техномаркет България" ЕАД; заверено копие на
Фискален бон с УНП: DT510996-0001-0019429/12.09.2020 г. на „Техномаркет България"
ЕАД; заверено копие на Фискален бон с УНП: DT510996-0001-0019428/12.09.2020 г. на
„Техномаркет България" ЕАД; заверено копие на Приемо-предавателен протокол за
доставка на закупена стока № СО 188282/19.09.2020 г. на „ТехномаркетБългария" ЕАД;
заверено копие на Разпечатка от Поръчка № #**********/14.09.2020 год.на „Мебели
Виденов"; заверено копие на Разпечатка от Поръчка № #**********/25.09.2020 г. на
„Мебели Виденов"; ЕАД; заверено копие на Договор № **********/24.09.2020 г. на
„Виденов Груп" ЕООД; заверено копие на Договор №**********/06.10.2020 г. на
„ВиденовГруп" ЕООД; заверено копиенаФактура №**********/14.09.2020 г. и Фискален
бон с УНП: DT828839-0756-0016717/25.09.2020 3 г. на „Виденов Груп" ЕООД; заверено
копие на Фактура №**********/25.09.2020 г. и Фискален бон с УНП: DT828839-0756-
0017599/08.10.2020 г. на „Виденов Груп" ЕООД; заверено копие на Гаранционна карта
№**********/15.01.2021 год.иФискален бон от 15.01.2021 г. на „Фина 33" ЕООД; заверено
копие на Стоковаразписка № **********/23.02.2021 г. и Фискален бон от 23.02.2021 г. на
„МебелиноГруп" ЕООД; заверено копие на Разпечатка от Интернет - страницата на
„Мебелино Груп" ЕООД; заверено копие от Поръчка №**********/05.02.2021 г.
„Мебелино Груп" ЕООД; заверено копие на Стоковаразписка № **********/23.02.2021 г.,
Фискален бон от 23.02.2021 г. на „Мебелино Груп" ЕООД, ищецът М.Н. е
2
посоченкатопотребител/клиент, закупил посоченитедвижими вещи.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите
Т.В.М., Н.Г.К., Р.Н.Ф. и Н.Н.М..
Съдът кредитира показанията на свид.Т.В.М.като логични, преки и незаинтересовани.
От тях се установява, че е „участвал при сглобяването“ на процесните вещи. Знае, че са
закупени от ищецът. Твърди, че при сглобяване на вещите ответницата също е присъствала,
„но никога не е обсъждано кой ги е закупил“. Знае, че след раздялата на страните,
ответницата отказала да върне на ищецът вещите. Съдът дава вяра на показанията на свид.
Н.Г.К.като логични, преки и незаинтересовани. От тях се установява, че лично е присъствал
на закупуването на дивана и на холната маса. С показанията си удостоверява, че е бил
очевидец на извършено от М.Н. плащане при доставка на мебели от „Виденов“,
„….Шофьорът слезе и М. плати мебелите. Свалихме ги с него. …. На шофьора М. заплати
мебелите. Извади парите и ги даде на шофьора. Подписа му се на документите. Е. беше
отстрани до него. Бяхме заедно тогава и чакахме да дойде превоза. Родителите й бяха
отстрани и чакахме заедно всички да се разплати М., за да може да се качат мебелите горе.
Не съм видял някой от присъстващите родители на Е. да дават пари на М.. ….“. Знае, че
закупените от М. вещи са останали в апартамента на Е., бил е очевидец при опит на М. да се
свърже с родителите и, като твърди, че “… известно време М. и дрехите не можеше да си
вземе от апартамента. Прави опити, за да си вземе и мебелите. Той ги предупреди, че ще
заведе дело евентуално, ако не му бъдат върнати вещите и така се и
случи…“.
От показанията на свид. Р.Н.Ф.- майка на ответницататях се установява, че за диван,
модел „Мелвин” и портманто, модел „Стефи”, „…аз и моят мъж сме дали парите..…
Отидохме аз, М. и Н. - тримата, за да купим дивана в Мебелино. ……. Аз и моя мъж дадохме
парите. На М. дадох 200 лева, а моя мъж му даде 500 лева…….Този диван купихме за Е., за
къщата.…В документите за закупуването на този диван е вписано името на М.… …За
покупката на портмантото, модел „Стефи”, ние отидохме първо с Е., за да го видим,
харесахме го. След това накарахме М., защото има повече време, да отиде, да купи и да го
вземе. Аз дадох на М. 280 лева, за да го купи.

От показанията на свид.Н.Н.М.-съжителстващ на съпружески начала с майката на
ответницата по делотосе установява, че за апартамента на Е. са закупени диван, модел
„Мелвин” и портманто, модел „Стефи” . Твърди, че „….За дивана парите дадохме аз и майка
й. Аз дадох половината и майка й половината. Ходихме тримата наедно да купуваме
дивана….. Но парите съм ги дал аз и майка й за дивана. А за закачалката, тоест за
портмантото парите ги даде майка й….“, като малко по-късно в показанията си твърди, че:
„…За портмантото, модел „Стефи” майка й и аз дадохме парите, двамата.….. диванът струва
700 лева „…аз дадох 500 лева, а майка й 200 лева…Тримата бяхме в магазина и М. го
плати….“, като уточнява, че тази сума му е дадена предварително.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Ф. и М. като намира същите за
заинтересовани, противоречиви и опровергани от другите, събрани по делото доказателства
в частта, в която удостоверяват начина на придобиване и принадлежността на правото на
собственост на процесните вещи. От една страна техните показания са в противоречие с
твърденията на ответницата, изложени в депозираният по делото писмен отговор /стр.30-
гръб, последен абзац/: „...Паричните средства, с които са заплатени цените им са мои и ми
бяха предварително осигурени от моята майка. Аз заплатих цената за дивана…в брой на
шофьора, който достави веща в апартамента ми…“.
Свидетелката Ф. твърди, че тя, М. и Н. отишли да купят дивана в „Мебелино“…
„..М. ни закара с колата. Отидохме, харесахме го. Даже питахме Е. дали да бъде отдясно или
отляво. Решихме да го купим и ние с моя мъж се дръпнахме настрани. ..Аз и моя мъж
3
дадохме парите. На М. дадох 200 лева, а моя мъж му даде 500 лева, в кухнята на Е., на
ръка….“. Свидетелят Н. твърди: „…..За дивана парите дадохме аз и майка й. Аз дадох
половината и майка й половината….“.
Съдът констатира противоречие в показанията на свид. Ф. и Н. и по отношение на
другата вещ- портмантото, модел „Стефи”. Ф. заявява: „…ние отидохме първо с Е., за да го
видим, харесахме го. След това накарахме М., защото има повече време, да отиде, да купи и
да го вземе. Аз дадох на М. 280 лева, за да го купи…..“, според свид. Н.: „…за портмантото
парите ги даде майка й….“, като малко по-късно в показанията си твърди, че: „ За
портмантото, модел „Стефи” майка й и аз дадохме парите, двамата. …“.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Ф. и Н. по отношение на
владението от страна на ответницата върху процесните вещи, а и това обстоятелство не
беше спорно в настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
За успешното провеждане на иска по чл.108 от ЗС е необходимо наличието, в
кумулативна даденост, на следните предпоставки: ищеца да е собственик на вещта; тя да се
намира във владение на ответника, и последният да я държи без правно
основание.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГК на ВКС, Искът за собственост
по чл.108 ЗС /ревандикационният иск/ е иск на невладеещия собственик срещу владеещия
несобственик. Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. Искът
съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да
бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. За да бъде решен
предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две искания следва да се
даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като само диспозитивът е източникът
на силата на пресъдено нещо на решението. В този смисъл са мотивите към т.18 от
Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
Ако в хода на делото бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот и ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика,
съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителендиспозитив,
признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника
да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото по предявен иск по
чл.108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот,
съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Ако в хода на делото се установи, че ищецът
по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този
имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да
уважи първото искане за правна защита като признае с установителендиспозитив, че ищецът
е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна
защита- за предаване на владението на имота. Така решението ще формира сила на
пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може
да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Независимо от диспозитива на
съдебното решение, обаче, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира
относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 е твърдяното от ищеца право
на собственост на заявеното от него основание. Съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108
от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителендиспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

Съдът намира, че по делото се доказа по несъмнен начин, че М.Н. е собственик
4
на портманто, модел „Стефи”, цвят: винтидж и антик, изработено от ПДЧ , закупено от
„Мебелино Груп“ЕООД, диван, модел „Мелвин“ с лежанка и подлакътник, мини етажерка,
с артикулен номер: Melv2LSH02AC, цвят: бяла и дъб сонома, изработена от ПДЧ и МДФ,
закупен от „Виденов Груп“ЕООД. Този факт се доказа от представените по делото писмени
доказателства- фактури, както и от събраните в производството гласни
доказателства.
С оглед установеността на правото на собственост, следва да бъде установена и
другата предпоставка за уважаване на иска, а именно посочените вещи да се намират във
владение на ответницата по делото.
В депозирания по делото отговор на исковата молба се съдържа имплицитно
признание, че ответницата е във владение на процесните вещи и доколкото не се доказа
тяхното връщане на ищеца, следва да бъде прието, че А. продължава да ги
владее.
Предвид гореизложеното следва предявения иск с правно основание чл.108 ЗС да
бъде уважен . С оглед изхода на спора по главния иск, съдът не дължи
произнасяне по евентуални иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищeца направените разноски по делото в размер на 450.00 лв. за ДТ и
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на исковата претенция.
По направеното искане за присъждане на разноски в полза на ответната страна, на
основание чл.78 ал.4 ГПК, съразмерно на прекратената част от производството по делото:
Настоящият състав не споделя изложените от проц.представител на ответницата
аргументи, че същата не е дала повод за завеждане на делото по отношение на Хладилник,
марка „LG”, модел: GTB382PZCZD, с №911NWA1Z697, цвят инокс, закупен от
„Техномаркет България” АД; Холна маса, модел „Морена”, с артикулен номер:
TblMorenaWTOS, цвят: бяла и дъб сонома, изработена от ПДЧ и МДФ, закупена от
„Виденов Груп” ЕООД; Секция, модел „Таня”, с артикулен номер: ScTaniaOSWGK, цвят:
венге и дъб сонома, изработена от ПДЧ, закупена от ”Виденов Груп” ЕООД;
Прахосмукачка, марка „VOX”, модел: SL-159 red, без сериен номер, закупена от „Фина 3”
ЕООД. Безспорно беше установено, че процесните вещи са собственост на ищеца и същите
са били във владение на ответната страна към момента на иницииране на настоящото
производство, след депозиране на искова молба вх.№ 1447 на 20.05.2021г. пред ТРС. Видно
от приложеният по делото приемо-предавателен протокол /л.58/, същите са предадени на
на 05.09.2021г., т.е. почти четири месеца след завеждане на делото.

Твърдението на ответната страна, че не е възпрепятствала ищецът да си вземе
вещите бяха опровергани от събраните в хода на производството гласни доказателства,
посредством показанията на свидетелите М.и К., кредитирани от съдът с доверие като
обективни, логични, а на свид. К. и непосредствени като очевидец. В този смисъл,
настоящият състав намира, че искът по чл.108 ЗС е бил основателен към момента на
предявяването му, тъй като ответницата е станала причина за завеждане на делото, поради
което на ищецът се дължат разноските сторени в производството.
По изложените съображения съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. П. А., ЕГН ********** с
адрес: ***, че М. И. Н., ЕГН ********** с постоянен адрес *** СОБСТВЕНИК на следните
5
движими вещи: Портманто, модел „Стефи”, цвят: винтидж и антик, изработено от ПДЧ ,
закупено от „Мебелино Груп“ЕООД, диван, модел „Мелвин“ с лежанка и подлакътник,
мини етажерка, с артикулен номер: Melv2LSH02AC, цвят: бяла и дъб сонома, изработена от
ПДЧ и МДФ, закупен от „Виденов Груп“ЕООД.
ОСЪЖДА Е. П. А., ЕГН ********** с адрес: ***, ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО
НА М. И. Н. ЕГН **********, с постоянен адрес *** напортманто, модел „Стефи”, цвят:
винтидж и антик, изработено от ПДЧ , закупено от „Мебелино Груп“ЕООД, диван, модел
„Мелвин“ с лежанка и подлакътник, мини етажерка, с артикулен номер: Melv2LSH02AC,
цвят: бяла и дъб сонома, изработена от ПДЧ и МДФ, закупен от „Виденов Груп“ЕООД.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Е. П. А., ЕГН ********** да заплати
на М. И. Н. , ЕГН ********** сумата от 450.00 /четиристотин и петдесет/ леванаправени по
делото разноски за държавна такса и адвокатсковъзнаграждение,съобразноуважената част на
исковатапретенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6