№ 81996
гр. София, 22.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно
гражданско дело № 20251110127128 по описа за 2025 година
Със заявление вх. № 7687/01.04.2025г. по описа на РС Перник, вх. № 161555/09.05.2025г.
по описа на СРС, „А“ ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК срещу Ю. Д. М., с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, което е основал на
договор за потребителски кредит № 572906/11.10.2019г. Претендира се сума в общ размер на
1464, 83 лв., от които 200 лв. – главница, 1020, 29 лв. – неустойка, договорна лихва в размер
на 25, 41 лв. за времето от 11.10.2019г. до 11.04.2020г., лихва за забава в размер на 219, 13 лв.
за времето от 11.04.2020г. до 27.02.2025г., както и законна лихва за забава върху главницата
от датата на заявлението до изплащането й.
За главницата в размер на 200 лв., договорна лихва в размер на 25, 41 лв. за времето от
11.10.2019г. до 11.04.2020г. и лихва за забава в размер на 219, 13 лв. за времето от
11.04.2020г. до 27.02.2025г. бе издадена заповед за изпълнение, но за сума в размер на 1020,
29 лв. – неустойка по чл. 17 от процесния договор, заявлението следва да бъде отхвърлено,
на осн. чл. 411, ал.2, т. 3 от ГПК, тъй като може да се направи извод, че искането в тази част
се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. С оглед на
подаденото заявление и клаузата на чл. 17 от договора, във вр. с чл. 6, ал. 1 от същият,
уреждащ предоставени от кредитополучателят обезпечения, може да се направи извод, че е
налице забраната на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, а именно: кредиторът да не изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито
съдът счита, че е уговорената неустойка. Освен това, при получена от длъжника главница в
размер на 200 лв. и уговорен лихвен процент от 36%, съдът счита, че заплащането на
неустойка в размер на 1020, 29 лв. излиза извън обезпечителната й функция и в този смисъл
размерът й е прекомерен, и не се дължи. Посочените клаузи в процесния договор се явяват
неравноправни клаузи в заповедното производство и не могат да обосноват безспорни
вземания за заявителят. Въз основа на тях съществува значителен риск за увреждане на права
на потребителя, поради което в посочената част заявлението трябва да се остави без
уважение.
1
Воден от горното и на осн. чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх. № 7687/01.04.2025г. по описа на РС Перник, вх.
№ 161555/09.05.2025г. по описа на СРС, подадено от „А“ ЕООД – гр. София за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ю. Д. М., с ЕГН **********, с настоящ
адрес в гр. София, за сума в размер на 1020, 29 лв., представляваща неустойка по договор за
потребителски кредит № 572906/11.10.2019г.
Настоящото разпореждане подлежи на обжалване от заявителят с частна жалба в 1-
седмичен срок от съобщаването му пред СГС.
На осн. чл. 415, ал.1, т.3, във вр. с ал. 4 от ГПК указвам на заявителя, че може да предяви
осъдителен иск за сумите, за които заявление вх. № 7687/01.04.2025г. по описа на РС
Перник, вх. № 161555/09.05.2025г. по описа на СРС е отхвърлено, в 1-месечен срок от
получаване на съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2