РЕШЕНИЕ
№ 592
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500478 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Н. Д., ЕГН: **********, подадена
чрез особения му представител адв. З., против Решение № 260085 от
29.12.2021 г., постановено по гр. дело № 54 по описа на РС – Първомай за
2020 г., в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 381 лева,
представляваща част от възстановено от ищеца на „Дженерали Застраховане”
АД застрахователно обезщетение от 2385 лева, изплатено от последното на
лицето Г. Н. Н., ЕГН: **********, по Договор за застраховка „Каско“ на лек
автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. № ***, сключен със
застрахователна полица № *** г., за претърпени имуществени вреди
вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.09.2009 г. в
гр. Пловдив на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ по вина на ответника
А.Н. Д., ЕГН: **********, при управление от него с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата по закон норма на лек автомобил марка и модел
„БМВ 530 Д“ с рег. № ***, при покритие на Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен със
Застрахователна полица № *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
20.12.2019 г., до окончателното издължаване, с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., и сумата от 106,89 лева, представляваща
1
обезщетение за забава върху главницата за периода от 15.03.2017 г. до
19.12.2019 г. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на
въззиваемото дружество сумата от 348,37 лв. – разноски за производството
съразмерно на уважената част от исковете.
Във въззивната жалбата са релевирани бланкетни оплаквания, че
решението в обжалваната му част е неправилно и недопустимо, като се
настоява за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, в който се
взема становище за нейната неоснователност и се отправя молба за
потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от
ищеца „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД
за осъждане на ответника А.Н. Д. да му заплати сумата от 381 лева,
представляваща част от възстановено от ищеца на „Дженерали застраховане”
АД застрахователно обезщетение от 2 400 лева, изплатено от последното на
лицето Г. Н. Н. по Договор за застраховка „Каско“ на лек автомобил марка и
модел „Рено Лагуна“ с рег. № ***, сключен със застрахователна полица №
***, валидна от 03.04.2009 г. до 02.04.2010 г., за претърпени имуществени
вреди вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
17.09.2009 г. в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ по вина
на ответника при управление от него с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма на лек автомобил марка и модел „БМВ 530 Д“ с
рег. № ***, при покритие на Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен със Застрахователна
полица № *** г., валидна за периода от 15.08.2009 г. до 14.08.2010 г., сумата
от 129 лева – заплатено от ищеца на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД
обезщетение за забавено плащане върху главницата от 381 лева за периода от
02.03.2010 г. до 26.08.2014 г., сумата от 47,60 лева – заплатена от ищеца на
„Дженерали застраховане” АД законна лихва върху главницата от 381 лева за
периода от 27.08.2014 г. до 18.11.2015 г., сумата от 475 лева – заплатени от
ищеца на „Дженерали застраховане” АД съдебноделоводни разноски по гр.
дело № 46611/2014 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната
лихва върху изброените суми, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.12.2019 г., до окончателното издължаване, както и
обезщетение за забава върху изброените суми за периода от 15.03.2017 г. до
19.12.2019 г. в размер съответно на 106,89 лева, 36,19 лева 13,35 лева и 133,25
лева. В исковата молба са изложени твърдения, , че с Решение № 18-141-
10/14.10.2015 г. по гр. дело № 46611/2014 г. по описа на Софийски районен
2
съд ищецът бил осъден да заплати и на 18.11.2015 г. превел по банков път на
„Дженерали застраховане” АД първите четири от гореизброените суми, с
което на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) встъпил в правата на
удовлетвореното увредено лице срещу застрахования по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач в лицето на
ответника, който причинил вредите при управление на моторното превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта си над допустимата по закон
норма от 1,2 на хиляда. Въпреки връчената му на 27.02.2017 г. покана, същият
не предприел доброволни погасителни престации в предоставения му за
целта 15-дневен срок, поради което според ищцовото дружество дължи и
мораторно обезщетение в размер на законната лихва за периода от 15.03.2017
г. до 19.12.2019 г., както и от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното издължаване.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който е оспорил предявените искове. Възразил е, че претендираните вземания
са погасени по давност, както и че не следва да отговаря за
недобросъвестното поведение на ищеца, изразяващо се в закъснялото
удовлетворяване на претенцията на „Дженерали застраховане” АД.
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел за
установено въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че
ищецът е сключил с ответника застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, че в срока на
застрахователното покритие се е осъществило застрахователно събитие,
покрит риск по договора, че виновен за събитието е застрахованият при
ищеца водач, който е управлявал МПС след употреба на алкохол над
законово разрешената, както и че ищецът е възстановил на застрахователя на
пострадалия изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“. Въз основа на горното съдът е направил извод, че в правната сфера
на ищцовото дружество е възникнало регресно вземане по чл. 274, ал. 1, т. 1
КЗ (отм.) към ответника за сумата от 381 лева. Приел е, че вземането е
станало изискуемо от момента, в който е бил нареден превода по сметка на
„Дженерали застраховане” АД на 18.11.2015 г., както и че оттогава съобразно
правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД е започнала да тече петгодишната погасителна
давност за него. Възражението на ответника за изтекла погасителна давност
не е възприето от съда по съображение, че от посочената дата до датата на
завеждане на иска – 20.12.2019 г., същата не е изтекла. Първоинстанционният
съд е уважил акцесорната претенция за обезщетение за забава върху
главницата в размер на 106,89 лв. за периода 15.03.2017 г. – 19.12.2019 г.,
приемайки, че ответникът е изпаднал в забава на 15.03.2017 г. – деня, следващ
този на изтичане на 15-дневния срок за доброволно изпълнение, който му е
бил предоставен с връчена му от ищеца регресна покана. Изложил е
съображения, че платените от ищеца на „Дженерали застраховане” АД лихви
и разноски по гр. дело № 46611/2014 г. по описа на Софийски районен съд не
попадат в обхвата на отговорността по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), поради
3
което е отхвърлил в цялост исковете на ищеца за тяхното присъждане, ведно с
акцесорните такива за мораторна обезвреда. В отхвърлителната част
решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. първо ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. С подадената бланкетна въззивната жалба ответникът
не е изложил каквито и да било доводи за неправилност на решението.
Същевременно с това не е налице някое от изключенията, при които
въззивният съд при проверка правилността на първоинстанционното решение
да не е ограничен от посоченото в жалбата – не се констатира допуснато
нарушение на императивни материалноправни правила, които съдът е длъжен
да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, както и не
се касае за хипотеза, при която съдът следи служебно за интереса на някоя от
страните. При това положение първоинстанционното решение в обжалваната
му част следва да бъде потвърдено като правилно, без да бъдат разглеждани
по същество въпросите относно дължимостта на процесното регресно вземане
на ищеца към ответника, както и на произтичащото от него акцесорно
вземане за обезщетение за забава, съответно без да бъдат излагани мотиви в
тази връзка.
По така изложените съображения съдът намира подадената въззивна
жалба за неоснователна, поради което първоинстанционното решение в
обжалваната му част следва да се потвърди.
При този изход на спора в полза на въззиваемото дружество следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски в производството пред
въззивната инстанция, за които са представени надлежни доказателства. С
представения списък на разноските по чл. 80 ГПК същото е претендирало
заплащането на сумата от 150 лв. – възнаграждение за особен представител за
производството пред въззивната инстанция, както и сумата от 387,07 лв. –
адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
Доколкото обаче въззиваемото дружество не е представило доказателства за
заплащане на адвокатското възнаграждение, разноски за него не следва да му
бъдат присъждани. Тъй като жалбоподателят, представляван от особен
представител, не е заплатил държавна такса за образуване на въззивното
производство, на основание чл. 77 ГПК същият следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – Пловдив
сумата от 50 лв.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260085 от 29.12.2021 г., постановено по
гр. дело № 54 по описа на РС – Първомай за 2020 г., в частта, с която А.Н. Д.,
ЕГН: **********, е осъден да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 381 лева, представляваща част от
възстановено от ищеца на „Дженерали Застраховане” АД застрахователно
обезщетение от 2385 лева, изплатено от последното на лицето Г. Н. Н., ЕГН:
**********, по Договор за застраховка „Каско“ на лек автомобил марка и
модел „Рено Лагуна“ с рег. № ***, сключен със застрахователна полица №
*** г., за претърпени имуществени вреди вследствие на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 17.09.2009 г. в гр. Пловдив на кръстовището на
бул. „***“ и ул. „***“ по вина на ответника А.Н. Д., ЕГН: **********, при
управление от него с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма на лек автомобил марка и модел „БМВ 530 Д“ с рег. № ***, при
покритие на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, сключен със Застрахователна полица № *** г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 20.12.2019 г., до окончателното издължаване, с изключение на
периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл., сумата от 106,89 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
15.03.2017 г. до 19.12.2019 г., както и сумата от 348,37 лв. – разноски за
производството съразмерно на уважената част от исковете.
В останалата си част решението като необжалвано е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА А.Н. Д., ЕГН: **********, да заплати на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 150 лв. – разноски за
производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А.Н. Д., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 50 лв.,
представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5