МОТИВИ:
НОХ дело
№ 533/
2017
г.
Подсъдимият И.С.М.
***, е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 196 ал.1
т.2 във вр. с чл. 195 ал.1 т.4 във вр. с чл.194 ал. 1, във вр. с чл.
20 ал. 2, във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НК, осъществено
по време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Подсъдимият
Г.Г.Р. ***, е предаден на съд по обвинение за
извършено престъпление по чл.195 ал. 1 т. 4, във вр.
с чл.194 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК,
осъществено по време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
След
образуване на делото и въз основа на разпореждане на съда е насрочено
предварително изслушване на страните, при което и двамата подсъдими,
представлявани от фазата на досъдебното производство от служебни защитници, се
признават за виновени и чрез
процесуалните
си представители правят искане за съкратено съдебно следствие, на основание чл.
371 т.2 от НПК, като признават
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и изразяват съгласие да не се
събират доказателства за тези факти.
На основание чл. 372 ал.4 от НПК съдът, след като
установи, че самопризнанията
се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с протоколно определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще се
ползва от самопризнанията, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът, на основание чл.
373 ал.3 от НПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. И.С.М. ***. Същият бил с обременено съдебно минало, за
извършени от него престъпления, главно
против собствеността. Подс. М. се ползва с
негативни характеристични данни по местоживеене.
Подс. Г.Г.Р. ***. Същият бил с
обременено съдебно минало, за извършено от него престъпление против личността. Подс.
Р. се ползва с негативни характеристични
данни по местоживеене.
Ощетеното юридическо лице
„Будак“ ЕООД
– гр. Кърджали – фирма занимаваща се със строителни дейности,
собственост на свид. Г. Ф.
М.. Фирмата притежавала склад за съхраняване на строителни машини и
строителни материали.
През месец август на неустановена дата в периода от 01.08.2015 година до 31.08.2015 година подсъдимият
И.С.М. ***, пред магазин „Тони“, свидетеля Н. С., с
когото са били съседи и който е работел като бригадир във фирма „Будак“ ЕООД, която се занимавала със строителни дейности.
Двамата са се познавали отдавна и св. С.
споменал пред подс. М., че във фирмата, в която
работи той, се търсят 2-3 момчета за няколко дена, които да извършат товаро-разтоварителна дейност и на които ще им се плати
надница от 25 лв. на ден. Подсъдимият е казал, че иска да работи при тях и
казал на св. С. , че може да му намери
още 2 души. Същата вечер подс. И.С.М. се е свързал с
неустановено по делото лице на име „ К.“ и подс. Г.Г.Р. и им разказал за предложението на св. С., те също са
приели предложението за работа. На неустановена дата в периода от 01.08.2015 г. до 31.08.2015г., св. Н. С. наел
за два дена лицата И.С.М., Г.Г.Р., С.М. и К.. Същите започнали работа в
с. Глухар, където изнасяли останали строителни материали от джамията, с два
товарни автомобила в склад в гр. Кърджали, кв. „Студен кладенец“, собственост
на Г. М.. Същия ден са направили 4-5 курса. Понеже е имало
разминаване между двата товарни автомобила, св. С. дал ключ от склада на подс.
Р.. При единият от курсовете подс. И.С.М. и Г.Г.Р. останали с., като подс. Р.
предложил да изкарат дубликат на ключа на склада. Подс.
М. попитал, защо иска да направят това, на което подс.
Р. отговорил, че е видял в този склад къртач, машина за рязане на камък, машина за фаянс, както и
кабели, които могат да вземат. Като чул това подс. М.
се е съгласил. След това спрели до автогарата в гр. Кърджали, подс. М. е слязъл от товарния автомобил под предлог, че
отива да купи закуски, и отишъл при ключаря и изкарал дубликат на ключа от
склада. На следващия ден на работа отишли само И.М., К. и С.М., а Г.Р. не е
отишъл под предлог, че е изморен. На неустановена дата в периода от 01.08.2015
година до 31.08.2015 година подс. И.С.М. срещнал Г.Г.Р.,
който му казал, че е осигурил кола и да чака да му звънне, за да отидат до
склада за да вземат нещата. Същата вечер, към 21:00 часа, подс.
Р. звъннал на подс. М. и му казал да се приготвя.
След това подс. Г.Р., с автомобил „Фиат Мареа“, тъмно син, комби, с рег.
№ К 8412 АС, собственост на дядо му Т.К.Х.,
взел подс. И.М. и двамата отишли да огледат склада в
кв. „Студен кладенец“. Установили, че наоколо няма хора и решили да минат
по-късно. На неустановена дата в около 02:00 часа двамата се върнали в склада,
отключили вратата и взели следните вещи: машина за рязане на теракот- 1 бр., на стойност 142.50 лв., машина за рязане на
мрамор- 1 бр., на стойност 144. 90 лв., къртач, марка
„Канго 950“- 1 бр. на стойност 811.68 лв., кабел CBT
3X2,5мм (меден) 250м., на стойност 367. 50 лв., всичко на обща стойност 1466. 58 лв. След
това изхвърлили ключа и разтоварили вещите в гаража на дядото на подс. Г.Г.Р.,***. След това
отишли до един стар водоем, който се намирал в околностите на с. Прилепци и
изгорили изолацията на кабелите. Подс. Р. казал, че
той няма да продаде медта, защото не иска да фигурира в никакви документи, а подс. М. отговорил, че няма лична карта. Тогава подс. Р. предложил да използват тази на св. С.М.М., която живеела на съпружески начала с подс. М.. Около 08:00 часа, с личната карта на св. С.
М., са продали 100 кг. меден проводник на фирма ЕТ“Чилингиров – 55 –
В.Ч.“- Кърджали, на цена от 630 лева. След това двамата си разделят сумата като
подс. М. е взел 310 лв., а подс.
Р. е взел 320 лв., с 10 лв. повече защото е имал разходи за гориво.
Общата стойност на отнетото имущество от подс. И.С.М. и подс. Г.Г.Р. е била в размер на 1466. 58 лв. /хиляда четиристотин
шейсет и шест лева и петдесет и осем стотинки/.
На 07.07.2016г. св. С. М., по заръка на М., разкрива пред
органите на РУП-Кърджали за извършената от него и Р. кражба, а след образуване
на ДП само тя и М. дават обяснения за начина на извършването й.
Тази фактическа
обстановка се потвърди и прие от съда при
условията на чл. 373 ал.3 от НПК. При оценка на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, съдът прецени, че всички
те са еднопосочни
и непротиворечиви, съответстващи
на самопризнанията на подсъдимите, поради
което не следва да бъдат
обсъждани.
Така, от обективна и субективна страна подс. И.С.М. е осъществил
състава на престъплението, предвидено и наказуемо по чл.196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и във вр.
с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”a” от НК - на неустановена дата в периода от 01.08.2015 година до 31.08.2015 година
гр.Кърджали, в кв.“Студен кладенец“, в съучастие като извършител с Г.Г.Р., отнел чужди движими вещи – машина за рязане на теракот 1 бр. на стойност 142.50 лв.; машина за рязане на
мрамор 1 бр. на стойност 144. 90 лв.; къртач, марка „Канго 950“ 1 бр. на стойност 811.68 лв.; кабел CBT
3X2,5мм (меден) бр. 250 на стойност 367. 50 лв., всичко на обща стойност 1466. 58 лв. /хиляда
четиристотин шейсет и шест лева и петдесет и осем стотинки/, собственост на „Будак”-ЕООД, от
владението на Г.Ф. М.,***, без неговото съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои, като кражбата е извършена при условията на опасен рецидив, след
като дееца е осъден с влязла в сила присъда по НОХД 47/2013 г. Районен съд - Крумовград, в сила от 30.07.2013 г.
Така, подс. Г.Г.Р. е осъществил състава на престъплението, предвидено и
наказуемо по чл. 195, ал. 1, т. 4 във вр. чл.194,
ал.1 във вр. чл. 20, ал. 2 НК - на неустановена дата
в периода от 01.08.2015 година до 31.08.2015 година в гр.Кърджали, в кв.“Студен
кладенец“ в съучастие, като извършител с И.С.М., ЕГН ********** ***-
извършител, отнел чужди движими вещи – машина за рязане на теракот
1 бр. на стойност 142.50 лв.; машина за рязане на мрамор 1 бр. на стойност 144.
90 лв.; къртач, марка „Канго
950“ 1 бр. на стойност 811.68 лв.; кабел CBT
3X2,5мм (меден) бр. 250 на стойност 367.50 лв., всичко на обща стойност 1466. 58 лв. /хиляда
четиристотин шейсет и шест лева и петдесет и осем стотинки/, собственост на „Будак”-ЕООД , от владението на Г.Ф. М.,***, без неговото
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои.
Деянието, извършено от подс. М.,
следва да се квалифицира като извършено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал.1,б.“б“ НК- същият е извършил настоящото деяние, след
като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок от
2 години, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 ал.1 от НК.
От субективна страна подс. М. е
извършил престъплението с пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал настъпването на тези последици.
От субективна страна подс. Р. е извършил престъплението с пряк умисъл-
съзнавал е общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал настъпването на тези последици. Налице е и общност
на умисъла- и двамата подсъдими са съзнавали общата си цел- да отнемат
гореописаните вещи.
При определяне на наказанието и
базирайки се на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл.54 от НК
– принципите за законност и индивидуализация на наказанито,
съдът прецени:
Обществената опасност на деянието е типична за този
вид престъпления, засягащи обществените отношения, свързани със собствеността,
която се определя от осъществения престъпен резултат, характерен признак на
резултатните престъпления.
Обществената опасност на И.М.: от
една страна е завишена с оглед обремененото му съдебно минало, негативните
характеристични данни по местоживеене. От друга страна, М. прави пълни
самопризнания както пред органа на досъдебното производство, така и пред съда,
признава се за виновен, оказва съдействие за разкриване на обективна истина,
отнася се критично към извършеното. Като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът приема, че без неговото активно поведение кражбата щеше да
остане неразкрита- собственикът на вещите не е депозирал жалба за изчезването
им.
С
оглед на изложеното съдът намира, че наказанието
следва да бъде определено при наличие на
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при условията на чл. 58а
ал.4 във вр.с чл. 55 ал.1 т.1 от НК, под предвидения
в текста на закона минимален размер, а именно “лишаване от свобода”
за срок от
6 месеца, което предвид предходните
му осъждания, както и за постигане
целите на наказанието, касаещи неговото поправяне и превъзпитаване, намира, че така
определеното наказание следва да бъде изтърпяно
при първоначален „строг
режим”,
съгласно чл. 57 ал.1 т.2 б.”б” от
ЗИНЗС.
Обществената опасност на Г.Р. е
завишена: касае се за подсъдим с чисто съдебно минало, но с негативни
характеристични данни по местоживеене, в хода на досъдебното производство не се
признава за виновен, той е инициатора за извършване на кражбата. От друга
страна Ш. се признава за виновен пред съда, оказва пълно
съдействие за разкриване на обективна истина, отнася се критично към
извършеното.
С
оглед на изложеното съдът намира, че наказанието
следва да бъде определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, към минималния,
предвиден в текста на закона размер, а именно “лишаване от свобода”
за срок от
1 година, което наказание, съгласно разпоредбата на чл. 373 ал.2
от НПК във вр. с чл. 58а ал.1 от НК, следва да бъде
намалено с 1/3, или наказанието, което трябва да изтърпи подсъдимият Р., следва
да бъде в размер на 8 месеца лишаване от свобода, което наказание, с оглед
липсата на формални пречки за приложението на чл. 66 ал.1 от НК, както и
възможността осъдения да се поправи и превъзпита без да бъде отлъчван от
свойствената му социална и семейна среда, може и следва да бъде отложено с испитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила..
Така наложените наказания по вид, размер и условия на изтърпяване напълно отговарят на извършеното и ще осъществят изцяло целите на личната
и генерална превенция на закона.
Двамата
подсъдими следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС- Кърджали
направените деловодни разноски- по назначената съдебно-оценителна експертиза,
общо в размер на 66 лева.
Приобщените
към делото веществени доказателства следва да се върнат на собствениците им,
след влизане на присъдата в сила.
Водим от
изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: