О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер ІV-260748 Година
2020, 06 ноември гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав,
на шести
ноември година две хиляди и двадесета,
в закритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
Мл.с.Д. АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ……………………..
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно
гражданско дело № 2345 описа за 2020 година
Производството е по чл.122 ГПК и е
образувано по повдигната с определение № 261053 от 25.09.2020 г. по
гр.д.3189/2020 г. на Районен съд Бургас, препирня за подсъдност между РС Бургас
и Софийски районен съд по иска на Д.С.Г. от *** против „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.София, за
установяване в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното
дружеството сумите по изпълнителен лист, издаден на 19.11.2014 г. по ч.гр.д.8080/2014
г. по описа на БРС, а именно 694,61 лв. – главница и 225 лв. – разноски по
делото, поради погасяване на горепосочените вземания по давност.
Искът е предявен пред Софийски районен
съд от ищцата Г. против „С.Г Груп“ гр.София, за установяване в отношенията между страните,
че ищцата не дължи на ответното дружеството сумите по изпълнителен лист,
издаден на 19.11.2014 г. по ч.гр.д.8080/2014 г. по описа на БРС, а именно
694,61 лв – главница и 225 лв – разноски по делото, поради погасяване на
горепосочените вземания по давност. По предявената искова молба е образувано
гр.д.13959/2020 г. по описа на Софийски районен съд.
С Определение №
92543/19.05.2020 г. по гр.д.13959/2020 г. по описа на СРС, съдът служебно е
повдигнал въпросът за местната подсъдност, прекратил е производството пред себе
си и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд Бургас, тъй като е приел,
че ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП. Съдът е
приел, че предявеният от ищцата отрицателен установителен иск за установяване
липсата на задължения попада в приложното поле на чл.113 от ГПК. Изрично е
посочено, че
след изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно
уредена, поради което нито ищецът, нито ответникът разполагат с право на избор
на местно компетентен съд по тези дела; за тази подсъдност съдът следи служебно
до приключване на първото заседание по делото-чл.119, ал.3 от ГПК. Изложени са
съображения, че отрицателните установителни искове са форма на защита на
потребителите срещу неоснователни претенции на търговци, поради което
настоящият случай попада в хипотезата на чл.113 от ГПК, тъй като ответникът е
търговец.
След образуването на
делото пред БРС под гр.д.3189/2020 г., в срока по чл.131 от ГПК, ответникът е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който е направено възражение за
местна неподсъдност, като се твърди, че предявеният иск не е такъв на
потребител и делото следва да се разгледа и реши от Софийски районен съд, като
съд по седалището на ответника. По съображения, че в конкретния случай, видно
от фактическите обстоятелства и петитума, ищецът не търси защита на свои права
срещу ответника въз основа на специалния закон /ЗЗП/, а отрича наличието на
изпълняемо срещу него негово право, БРС е приел, че не е налице иск на
потребител, поради което е прекратил производството пред себе си и е повдигнал
спор за подсъдност пред Бургаски окръжен съд, който да определи кой е местно
компетентният съд.
Видно от представените
по делото доказателства, с исковата си молба ищцата Г. претендира установяване по
отношение на ответника „С.Г Груп“ ЕАД със седалище в гр.София, че ищцата не
дължи на ответното дружеството сумите по изпълнителен лист, издаден на
19.11.2014г. по ч.гр.д.8080/2014 г. по описа на БРС, а именно 694,61 лв. –
главница и 225 лв. – разноски по делото, поради погасяване на горепосочените
вземания по давност. В исковата молба е посочено, че посочените суми са дължими
от ищцата на основание Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 8080/2014
г. по описа на БРС и издадена на основание тази заповед изпълнителен лист в
полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД с ЕИК *********, като сумите
представляват част от главница от 1160,16 лв по запис на заповед, издаден на
14.04.2014 г. в гр.Бургас. Също в исковата молба се твърди, че след
образуването по този изпълнителен лист на изп.дело № 20148020401247 по описа на
ЧСИ Наско Георгиев и прекратяването му на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
процесното вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД.
Видно от приложените към
исковата молба изпълнителен лист от 19.11.2014 г., издаден на основание Заповед
за изпълнение от 19.11.2014 г. по ч.гр.д.8080/2014 г. на БРС, и Заповед № 4650
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
19.11.2014 г., издадена също по ч.гр.д.8080/2014 г. на БРС, вземането произтича
от запис на заповед, издаден на 17.04.2014 г. с падеж 07.08.2014 г., издаден от
Д.Г. в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр.София, прехвърлен с писмено джиро
от 03.11.2014 г. от джиранта „Изи Асет Мениджмънт“ АД на джиратаря „Агенция за
събиране на вземания“ ЕООД.
Записът
на заповед е абсолютна търговска сделка по смисъла на Търговския закон. По делото няма данни дали
процесният запис на заповед обезпечава вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
против ищцата по някаква каузална сделка, съотв.не е ясно по каква и дали по
тази каузална сделка ищцата има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1
от ДР на Закона за защита на потребителите. Съгласно разпоредбата на §13, т.1 от ДР на ЗЗП "потребител"
е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките
на своята търговска или професионална дейност. В случая безспорно ищцата е
физическо лице, а „Изи Асет Мениджмънт“ АД гр.София – търговец. По делото обаче, както се
посочи по-горе, не е установено нито дали записът на заповед обезпечава някаква
каузална сделка, нито дали по евентуалната такава сделка ищцата е действала извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Ето защо от наличните по делото до
настоящия момент доказателства не може да се приеме, че ищцата има качеството
на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Разпоредбата
на чл.113 от ГПК е създадена, за да
улесни процесуалната защита на потребителите като по-слаба страна в
правоотношението, от което се извежда материалното право-предмет на делото. След
като в случая ищцата не е доказала качеството си на потребител, не следва да се
прилага предвидената в чл.113 от ГПК местна подсъдност, поради което, и предвид направеното в
законоустановения срок по чл.131 от ГПК от ответника възражение за местна
неподсъдност, искът следва да се разгледа, съгласно чл.105, вр.чл.108 от ГПК,
от съда, в чийто съдебен район се намира седалището и адресът на управление на
ответното дружество – Софийски районен съд.
По
изложените съображения Бургаският окръжен съд:
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН
да разгледа и се произнесе по спора между Д.С.Г. от *** и „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр.София, за установяване в отношенията между страните, че ищцата не
дължи на ответното дружеството сумите по изпълнителен лист, издаден на
19.11.2014 г. по ч.гр.д.8080/2014 г. по описа на БРС, а именно 694,61 лв. –
главница и 225 лв. – разноски по делото, поради погасяване на горепосочените
вземания по давност, е Софийски районен съд.
Делото да
се изпрати на СРС за разглеждане
и произнасяне по предявения иск.
За
постановеното определение да се уведоми Районен съд- Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.