Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.07.2020 година град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и
пети юни две
хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ДЕЯНА
ГЕНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 1094 по описа за 2020 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0012092
от 05.12.2019 година, издаден по образец на Министъра на вътрешните работи от
ОД на МВР град Стара Загора, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на „РАДОСТ ФЕИЗОВА“ЕООД,
град Ямбол, ЕИК *********, представлявано от Радост Елмазова Феизова, сумата от
300 /триста/ лева представляваща направените разноски по ангажирането на правна
помощ по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М
О Т И В И :
Обжалван е електронен фиш серия Г
№ 0012092 от 05.12.2019 година, издаден по образец на Министъра на вътрешните
работи от ОД на МВР град Стара Загора.
В
жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител на жалбоподателя се
излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован не изпраща представител и не взема становище по
основателността на подадената жалба.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е подадена е от лице имащо право на това, като разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалвания електронен фиш на жалбоподателя е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000 лева за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането, във връзка с чл.638, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането,
изравящо се в това, че на 05.12.2019 година, автоматизирана техническа система
е заснела моторно превозно средство Кроне СДП 27 вид полуремарке с
регистрационен № У 0776 ЕК, за който след извършена проверка се установило, че
няма валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност” за годината.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен по следните съображения:
Съгласно
санкционната разпоредба на чл.638, ал.1, т.2, на лице по чл.483,
ал.1, т.1, всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, което не изпълни задължението
си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000
лева – за юридическо лице или едноличен търговец.
Съгласно
ал.4 на същата разпоредба, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство
се налага глобата или имуществената санкция по
ал.1. В случая е налице именно тази хипотеза.
Съдът
намира, че при реализиране на наказателната отговорност е допуснато съществено
процесуално нарушение във връзка с наложена имуществена санкция с ЕФ. Съгласно чл.647,
ал.3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по
пътищата. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, е посочено че същата
регламентира императивното изискуемото съдържание на електронния фиш. В тази разпоредба е предвидено ЕФ да
се издава, когато за извършено нарушение, заснето с АТСС, е предвидено
наказание глоба, но не и имуществена санкция.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 03.07.2014 г. по т.
д. № 5 /2013 г. на ВАС, институтът на „имуществената санкция”, въведена с
разпоредбата на чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и
наказания, не е идентичен с „глобата”, която е едно от административните наказания, предвидени
в чл.13 - глава втора „Административни
нарушения и наказания” от ЗАНН. Съгласно
посочената разпоредба, за административни нарушения могат да се предвиждат и
налагат следните административни наказания:
а)
обществено порицание;
б)
глоба;
в)
временно лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност.
Предвидените
в чл.13 от ЗАНН административни
наказания са само по отношение на
физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение
едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл. 6 от ЗАНН, а вина могат да
формират само физически лица – чл. 24
и 26 от ЗАНН.
Имуществената
санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания като обективна, безвиновна отговорност на юридическите
лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност.
Съгласно
текста на чл.83, ал. 1 от ЗАНН, в предвидените в
съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на
общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се
налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или
общината при осъществяване на тяхната дейност.
Имуществената
санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН
в самостоятелна глава четвърта „Административнонаказателни санкции спрямо
юридически лица и еднолични търговци”, която е след глава втора „Административни
нарушения и наказания”.
Законодателят
прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни
термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и
са въведени с различни нормативни разпоредби.
Имуществената
санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за
административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност
могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е
предмет на различна законова регламентация. Поради това правилата, приложими
към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към
имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци.
По отношение на юридическите лица и
еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата,
като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се
носи само от физически лица.
Разликата
между наказанието „глоба” за физическите лица и "имуществената
санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта
на отговорността и именно от тази разлика в
субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна
и/или административнонаказателна отговорност за юридическите лица,
отговорността по чл. 83 от Закона за административните нарушения и
наказания се определя като обективна, безвиновна отговорност.
Тези
различия не допускат приложимост по
аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената
санкция.
От
друга страна при издаване на санкционния акт наказващият орган
е допуснал и друго съществено процесуално нарушение. Съгласно нормата
на чл.647, ал.4 от КЗ, правилата за издаване на електронен
фиш при установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по Закона за движението
по пътищата. В разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.2 от този закон
/нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в
сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017г./ е предвидено, че електронният
фиш трябва да съдържа данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Следователно наказващият орган
и в хипотезата на издаден електронен фиш за установено с АТТС нарушение на КЗ е
длъжен да сочи конкретните обективни признаци на вмененото нарушение, а не само
цифрово да изписва нарушената материалноправна норма. В
обжалвания Електронен фиш, пълно описание на конкретното нарушение
от обективна страна не се съдържа. Това представлява нарушение на особените
процесуални правила, предвидени в Закона за движението по пътищата, към който
приложимият КЗ препраща. То също е съществено по своя характер, доколкото
липсата на описание на обективните признаци на нарушението винаги води до
нарушение на правото на защита на наказаното лице, респективно до отмяна на
санкциониращия го акт.
Предвид гореизложеното обжалваният
електронен фиш се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
С
оглед направеното искане съдът присъди реализираните разноски за правна помощ
от страна на жалбоподателя.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: