Решение по дело №406/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С. И. Д., подадена чрез адв.К., против Решение № 35/11.01.24г. по НАХД №2860/2023г. на ВРС, 44 състав, с което е потвърден електронен фиш Серия К №6690889, с който му е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП. С решението са присъдени и разноски.

Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на закона, съществено нарушение на процесуалните правила и съответно, несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че в случая не е установено по несъмнен и безспорен начин, че нарушителят действително е извършил твърдяното нарушение и че са налице реквизитите на електронния фиш, и съответно на нормата на закона обстоятелства. Твърди, че общоизвестно е, че в населено място разрешената за движение скорост на пътни превозни средства е 50 км./ч., изключая местата, където е въведено ограничение на скоростта чрез надлежно сигнализиране пътния участък. Счита за неоснователни изводите на решаващия състав за неотносимо установеното наличие на друго МПС в непосредствена близост до управляваното от касатора, предвид това че не се виждал регистрационният му номер на нито една снимка. Счита, че е налице противоречие между обясненията на полицейския служител и служебно известното, че техническото устройство прави пет снимки на нарушаващия режима на скоростта автомобил, а по делото са представени четири снимки, които са дублирани. Твърди, че на тези снимки е видно разминаването в линиите на заснемане и техният ъгъл, най - вече на мантинела вляво, както и разминаване в местоположението и размерите на различни елементи от пътната инфраструктура, което не може да се обясни с ефекта от „зум“-ма на камерата - т. е. от нейното приближаване или и отдалечаване от обекта на заснемането. Представяне на снимката на техническото средство се прави най - вече за да се документира местоположението на същото и неговата насоченост, съответно ъгълът на заснемане, който се съпоставя с този на снимковия материал /изготвения клип/ с оглед недопускане или избягване на злоупотреби. Твърди, че с оглед правото на всяко едно лице, което е обвинено в някакво нарушение, да се ползва от предвиденото в нормативната уредба, правната доктрина и съдебна практика принципно положение, че всеки е невинен до доказване на противното, трябва да бъдат проверени неговите възражения - без значение кога и как са депозирани, с каква цел и намерение. Счита и че неправилно в обжалваното решение се обсъжда, че процесната видеосистема била лицензирана и съответно изготвените с нея записи се ползват с доказателствена сила, тъй като въпросът не е в самата видеосистема, а в обработката на видеокадрите от служителя, който обработва самите снимки, като от представените по делото 4 броя снимки се вижда, че те се дублират и че в непосредствена близост има друг автомобил. Доводът, че този в ляво се движи по - бързо е несъстоятелен и недопустим в наказателно производство, където следва ясно и недвусмислено да се докаже виновното поведение на нарушителя, а при наличие на два автомобила, да се отхвърли предположението като недоказано. В този смисъл, независимо от обстоятелственото обосноваване в съдебния акт за процесния автомобил — нарушител, това заснемане не може да се счита за надеждно средство за контрол и да ангажира чиято и да е отговорност. Моли решението на ВРС да бъде отменено, като бъде отменен и издаденият електронен фиш, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът по делото ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. Л.- А., в писмено становище счита жалбата за неоснователна и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли да бъде присъден в минималния размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на С. И. Д. против електронен фиш Серия К №6690889, с който му е наложено административно наказание глоба в размер на 400лв. на основание чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 31.10.2022 г. в 14:46 часа на територията на гр. Варна, Аспарухов мост, на Южен пътен възел посока [улица]с ATCC /ARH САМ S1 120сс8е/ било установено, че лек автомобил „****“ с peг. № [рег. номер] се движи със скорост от 81 км/ час. Лекият автомобил бил собственост на С. Д. и на същия бил издаден обжалваният електронен фиш.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че издаденият електронен фиш е съставен при спазване на изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, съдържа необходимите реквизити, а от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че автомобилът се е движел със скорост, превишаваща разрешената максимална такава, т.е. в случая е осъществен състава на визираното нарушение, нарушението е констатирано с техническо средство, което е било одобрено и изправно, при издаването на ЕФ е отчетена и допустимата грешка, правилно е определен размера на наложеното наказание, като възраженията на жалбоподателя са обсъдени и приети за неоснователни.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Решението на ВРС е правилно.

С издаденият електронен фиш серия К № 6690889 на Д. е наложена глоба в размер на 400 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.1 т.4 ЗДвП за извършено нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП на 31.10.2022 г. в 14.46ч. в гр.Варна, Аспарухов мост, на ЮПВ в посока [улица], като при разрешена стойност на скоростта от 50км/ч, със собственото си МПС с рег.№ [рег. номер] се движи със скорост от 81км/ч, което нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. превишение от 31 км./ч.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данните, посочени в цитираната разпоредба, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Правилни са изводите на ВРС, че Д. е субект на нарушението, предвид разпоредбата на ал.1 на чл.188 ЗДвП, съгласно която собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Не е спорно, че автомобилът е бил управляван именно от касатора и че той е негов собственик. Безспорно е установено и нарушението, за което е издаден ЕФ, от събраните доказателства. Нарушението е правилно [жк], като правилно е приложена санкционната разпоредба и определен размера на наложеното наказание. При спазване на процесуалните правила, районният съд е събрал и анализирал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на фактите по делото. Въз основа на извършения анализ е формирал крайния си правен извод за потвърждаване на обжалвания пред него ЕФ. Настоящият състав счита, че така направеният извод съответства на събраните по делото доказателства.

След изменението на чл.189 ал.4 ЗДвП/ДВ бр.19/2015г./ и приетата въз основа на него Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., електронен фиш за санкциониране на нарушение по ЗДвП може да бъде издаван винаги когато нарушението е установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство, при условие че са изпълнени изискванията, предвидени в посочения подзаконов нормативен акт. Записите от мобилните технически средства са годно доказателствено средство, чиято стойност следва да се преценява при съвкупна оценка на всички събрани доказателства. В случая контролът на скоростта е извършван с преносима система за осъществяване на контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. От събраните във въззивното производство доказателства безспорно се установява годността на техническото средство, с което е извършван контрола, като за използването на автоматизирано техническо средство или система е съставен и протокола, съгласно чл.10 от наредбата. Протоколът съдържа реквизитите, въведени от наредбата. Посочено е, че ограничението, режим измерване - стационарен, посоката на задействане - приближаващ. Начало и край на участъка се отразява при режим измерване в движение, какъвто не е бил режима при осъществения контрол. Спазени са и изискванията на чл.10 ал.3 от наредбата, като протоколът е съпроводен със снимка на разположението на уреда, като на същата са отразени данни за изготвил, подпис и дата. Не се установи неправилно монтиране или използване на уреда.

При издаване на ЕФ е приспадната и допустимата грешка – 3км/ч /до 100км./. Видно от приложената снимка към ЕФ измерената скорост е 84 км.ч. В същата са отразени ограничението – 50 км/ч, посока - приближаване, разстояние, дата на запис, локация. Посочени са и GPS координати. Съгласно правилата за работа със стационарно преносими уреди за контрол на скоростта и ръководството за работа с тях само една от снимките/пет последователни/ съдържа метаданните, характеризиращи нарушението, тази, направена при самото измерване на скорост. Следователно само една от снимките съдържа данните характеризиращи нарушението, а твърденията на касатора за нарушение на правилата са неоснователни. Видно от приложената снимка към ЕФ, същата съдържа всички данни, характеризиращи нарушението и изискуеми към съдържанието на ЕФ съгласно чл.189 ал.4 ЗДвП.

Предвид горното, неоснователни са възраженията на касатора за допуснати нарушения при издаване на ЕФ, както и за неяснота относно скоростта, с която автомобилът се е движил и за която е санкциониран, за мястото на нарушението, индивидуализацията на техническото средство.

ВРС е обсъдил възраженията на касатора, като изводите му се споделят от настоящата инстанция.

Нарушението е безспорно установено и доказано от доказателствата по делото.

С оглед гореизложеното, издаденият ЕФ е законосъобразен, и като го е потвърдил ВРС е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 35/11.01.24г. по НАХД №2860/2023г. на ВРС, 44 състав.

ОСЪЖДА С. И. Д., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.