Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 05.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично
заседание на 13.06.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА
ВИДОЛОВА
при секретаря Галя Николова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 9819 по описа на съда за 2016г. и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното :
Иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Д.Е.С., гражданин на РФ
срещу П.Г.Д. ***, в която се твърди, че по сключени договори за заем на пет
дати от 2012г., ищецът е предал на ответника чрез международна платежна система
следните суми : на 14.08.2012г. – 5 000 щ.д.; на 09.08.2012г. – 5 000 щ.д.; на
13.09.2012г. – 5 000 щ.д.; на 17.09.2012г. – 5 000 щ.д.; на 26.09.2012г. – 4
950 щ.д. Твърди, че заемът е бил предоставен за покриване на текущи разходи на
ответника. Моли съда да осъди ответника да му заплати посочените суми, ведно
със законната лихва върху тях предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата и направените разноски по делото.
Ответникът оспорва предявените искове, оспорва, че
сумите са му дадени в заем, твърди, че те са дадени за довършителни СМР.
Твърди, че до 2014г. е бил пълномощник на дружество, в което ищецът е бил
съдружник, че парите са превеждани за довършване на две постройки в с. ***.
Заявява, че никога не е виждал ищеца, не е разговарял с него или разменял
имейл. Моли съда да отхвърли предявените искове, претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намери за установено от фактическа страна следното:
От представените с исковата молба 5 бр. документи за
парични преводи чрез Международна платежна система ЮНИСТРИМ ПАРИЧНИ ПРЕВОДИ, с
преводи от руски език – лист 12, 15, 18, 20, 22, 25, 28, 31, 34 и 37 от гр.д.№
786 от 2016 г. на ПлОС, се установява следното: на
14.08.2012 г. ищецът е превел сумата от 5 000 щатски долара на ответника П.Г.Д.
с основание за превод – частен превод върху текущи разходи; на 09.08.2012 г.
ищецът е превел 5 000 щатски долара на ответника П.Г.Д. с посочено
основание за превод – частен превод върху текущи разходи; на 13.09.2012 г.
ищецът е превел 5 000 щатски долара на ответника П.Г.Д. с основание –
частен превод върху текущи разходи; на 17.09.2012 г. ищецът е превел 5 000
щатски долара на ответника П.Г.Д. с посочено основание за превод – частен
превод върху текущи разходи; на 26.09.2012 г. ищецът е превел 4 950 щатски
долара на ответника П.Г.Д. с посочено основание за превод – частен превод върху
текущи разходи. Липсват доказателства за
получаване на сумите от страна на посочения в документите получател, но
получаването им не се оспорва от ответника, а се оспорва основанието, на което
ги е получил, като се твърди, че сумите не са били предназначени за текущи
разходи на ответника, а за довършителни СМР. Във връзка с твърдението на
ответника, че се касае за текущи разходи на друго лице, по делото е представен
договор за паричен заем от 03.09.2012 г., сключен между ищеца Д. Е.С. и
„Славянски съюз“ ООД – Плевен, съгласно който ищецът, в качеството на
заемодател, се е договорил за предаването на парична сума в размер на
29 950 щатски долара за довършителни работи на Почивен дом – 2 в
местността „**“, село ***. За получаването на паричен заем и сключването на
този договор е взето решение на Общо събрание на съдружниците
в „Славянски съюз“ ООД, проведено на 03.09.2012 г. /лист 25-26 от делото/, като
видно от протокола на ОС, ответникът П.Г.Д. е участвал в качеството си на
адвокат и пълномощник на съдружника А.Е.З.. Представени по делото са пълномощни
от съдружника А.З., който от свое име и от името на ищеца Д.С. е упълномощил
двама адвокати, включително и ответника П.Г.Д., да представляват интересите на
двете лица като учредители на „Славянски съюз“ ООД пред всички институции в РБългария – от 22.11.2011 г.; от същите две лица
упълномощаващи ответника да ги представлява пред съдилищата в страната като съдружници в „Славянски съюз“ ООД и пред всички органи в
страната във връзка с интересите свързани със „Славянски съюз“ ООД от
11.03.2011г.; от същите две лица, упълномощаващи двама адвокати, един от които
ответника П.Г.Д., заедно и поотделно да представляват интересите им на
учредители на „Славянски съюз“ ООД с правата да провеждат събрания на
дружеството, да гласуват по въпросите, отнасящи се до дейността на предприятията,
да подават документи, свързани с евентуални промени в органите за регистрация,
да сключват при цени и условия по тяхна преценка и да извършват стопански
действия и имуществени сделки в интерес на учредителите, както и редица други
действия, свързани с организацията и дейността на „Славянски съюз“ ООД и
„Славянски търговски съюз“ ООД - от 04.03.2013 г., като последното пълномощно е
валидно за срок от 1 година. По делото са представени и други доказателства във
връзка със строителство и цени по оборудване на сгради, които обаче не могат да
бъдат разгледани от съда, тъй като са на руски език, нямат качеството на
документи и не доказват действителни цени или извършване на СМР.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че исковите претенции за заплащане на парични суми,
представляващи връщане на предоставени суми по 5 договора за заем, се явяват неоснователни
и недоказани. Договорът за заем е едностранен договор, по силата на който
заемодателят предава на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне същата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът е реален и се счита сключен с предаване на сумата. За валидността на
договора за заем не се изисква от закона определена форма – валидно заемно
правоотношение може да се породи и от устна договорка, съпроводена с предаване
на сумата. Писмената форма при договора за заем би имала значение единствено за
улесняване на доказването, но не и за валидното възникване на задължението. Писмената
форма е необходима за установяване на договори на стойност над 5 000 лв. /арг. чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК/, поради което в конкретният
случай доказването на четирите договора за заем от 5 000 щатски долара и
договора за заем за 4 950 щатски долара, всеки един от тях с левова
равностойност над 5 000 лв., може да стане само с писмени доказателства. Не се
спори, а се установява и от представените с исковата молба 5 бр. платежни
документи на системата ЮНИСТРИМ ПАРИЧНИ ПРЕВОДИ, че ищецът е превел на ответника
общо сумата от 24 950 щатски долара през периода от 09.08.2012г. до 26.09.2012г. Истинността на документите за паричен превод, представени от ищеца не е
оспорена от ответника по реда на чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме,
че на посочените в същите дати ищецът е превел на въззивника
исковите суми. Нито ищецът, нито ответникът обаче, са правили писмено
изявление, преводите да са във връзка със сключени договори за заем, напротив –
основанието на преводите, наредени от ищеца, е изрично посочено – частен превод
върху текущи разходи. За да възникне облигационно отношение между страните въз
основа на договор за заем следва да са налице насрещни волеизявления от двете
страни в качеството им както на заемодател, така и на заемополучател,
в смисъл че се сключва договор за заем, волеизявленията следва да са достигнали
и до двете страни, тъй като договорът следва да се счита сключен в момента, в
който приемането на предложението за сключването му достигне до предложителя. В
този смисъл е разпоредбата на чл. 14 ал. 1 ЗЗД. От събраните по делото
доказателства не се установява по какъвто и да е начин, тежестта за което е
ищеца, че ответникът се е съгласил да получи преведените му суми в заем. Липсват
уговорки между страните, характеризиращи по какъвто и да е начин престациите на ищеца като такива, направени във връзка със
заемни отношения между страните – липсва основание, съгласие, срок за връщане
на твърдяните като заети суми. Ето защо не би могло
да се приеме, че ответникът дължи връщането на получените суми именно на
основание договори за заем, сключени между страните. Още повече изводите на
съда се подкрепят и от представените от ответника доказателства, сочещи, че
между страните е имало други отношения, съвсем различни от договор за заем. Поради
всичко изложено, съдът намира, че исковете с правно основание чл. 240 ал. 1, вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД, се явяват недоказани по основание и
поради това следва да бъдат отхвърлени изцяло.
При този изход на делото, разноски не се дължат между
страните, поради липса на доказателства за направени такива от ответника.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 240
ал. 1 от ЗЗД, от Д.Е.С., гражданин на РФ,
род. на ***г. в гр. Москва, срещу П.Г.Д., ЕГН ********** ***, за сумите както следва:
– 5 000 щ.д., преведена на 14.08.2012г.;
– 5 000 щ.д., преведена на 09.08.2012г.;
– 5 000 щ.д., преведена на 13.09.2012г.;
– 5 000 щ.д., преведена на 17.09.2012г.;
– 4 950 щ.д., преведена на 26.09.2012г., ведно със законната
лихва върху главниците от 11.10.2016г. до окончателното им изплащане, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: