Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 30.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Т. ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 2133/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 003584 от 19.12.2018 г. издадено от Началник на сектор в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР за нарушение на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева.
В жалбата обобщено се изнасят твърдения, че НП е незаконосъобразно, като издадено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна на НП, поради неговата незаконосъобразност.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. С АНП е депозирано писмено становище, в което излага доводи за обоснованост и законосъобразност на НП, поради което моли същото да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на процесуалния представител на жалбоподателката и на въззиваемата страна и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с НП, за това че на 15.11.2018 г., около 11,05 часа, в гр. Пазарджик, на главен път І-8, при разклона за с. Говедаре, след като й е било разпоредено по надлежен ред от мл. инспектор Н. Р. в качеството му на , в изпълнение на възложените му функции по охрана на обществения ред и превенция, да не седи на гл. път І-8 като пешеходец, с което да създава пречка за движението и предпоставка за ПТП. А. не е изпълнена издаденото й устно полицейско разпореждане и продължила с противоправното си деяние.
Поради тази причина св. Н.Р. съставил на жалбоподателката АУАН с бл. № 884249/15.11.2018 г. за неизпълнение на полицейско разпореждане, в нейно присъствие и в присъствието на свидетеля Иван Петров Стоянов, след което й го предявил и връчил срещу подпис. В акта няма вписани обяснения и възражения от нарушителя.
Въз основа на акта на 19.12.2018 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателката А. на 22.10.2019 г. Жалбата против НП била подадена от нея чрез АНО до съда и входирана в деловодството на РУ- Пазарджик на 29.10.2019 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства- показанията на актосъставителя св. Н.Р., както и от писмените доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, но не и на изложените в същата основания, а поради следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им и в законоустановените срокове. АНП е започнало със съставянето на АУАН, в присъствието на нарушителя на който е надлежно предявен и връчен срещу подпис. АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В същите са посочени дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено, като е дадена и правилната правна квалификация съответстваща на описанието на нарушението.
Съдът не споделя възражението направено в жалбата и изтъкнато от процесуалния представителна въззивника в съдебно заседание, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не било посочено достатъчно ясно мястото на извършване на нарушението. В АУАН и в НП е посочено ясно и конкретно, че нарушението е извършено на гл. път І-8, на разклона за с. Говедаре, в общ. Пазарджик. Не посочването на конкретния километър от главния път не променя извода за яснота на местоизвършване на нарушението, тъй като е посочен конкретен участък от пътя, а именно разклона за с. Говедаре. Освен това при липсата на възражение в тази насока от жалбоподателката при предявяването на АУАН, където това обстоятелство е било посочено, недвусмислено сочи, че тя е била наясно къде точно е обвинена, че е извършила нарушението.
Не се споделя от съда и другото направено възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, довело до накърняване правото на защита на наказаното лице, а именно че нарушението не било описано ясно, точно и пълно, тъй като било бланкетно поради единственото посочване, че жалбоподателката била стояла на пътя и създавала пречки за движението и предпоставки за ПТП. В АУАН и НП ясно и точно е посочено в какво се състояло даденото устно разпореждане- да не седи на гл. път І-8 като пешеходец, с което е създавала пречки за движението и предпоставки за ПТП. Посочено е, че това разпореждане е дадено устно от полицейски орган- като е посочено неговото име и длъжност, както и това че е отдадено в изпълнение на неговите функции по охрана на обществения ред и превенция. Ясно е посочено, че А. не е изпълнила това разпореждане, като е посочено че е „продължила с противоправното си деяние“. Макар и да не са посочени конкретните действия, с които е отказала да изпълни полицейското разпореждане, с посочването, че е продължила със своето противоправно поведение, а същото е ясно посочено (седи на гл. път като пешеходец и пречи на движението и създава предпоставки за ПТП- бел. моя) става ясно какви точно са били действията й, с които е реализирала своя отказ. Тоест по никакъв начин не се затруднява жалбоподателката да разбере с какви действия е обективирала неизпълнението на даденото й разпореждане- стояла на пътното платно и пречела на движението и създавала предпоставки за ПТП.
Съдът не прие за основателно и възражението, направено в жалбата за нарушение на материалния закон, тъй като поведението на жалбоподателката би могло да се квалифицира като нарушение по ЗДвП, понеже тя имала качеството на пешеходец. Действително с поведението си и по-конкретно като е стояла на пътното платно, жалбоподателката е извършила и нарушение на ЗДвП, но неизпълнявайки полицейското разпореждане да се отдръпне и да не стои на пътното платно, тя е осъществила и процесното нарушение.
С оглед на събраните доказателства- показанията на св. Р. и писмените такива, които съдът кредитира като обективни и еднопосочни, намери, че е несъмнено доказано по безспорен и категоричен начин извършеното от жалбоподателката нарушение на разпоредбата на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 и ал.1 от ЗМВР. С оглед на това правилно е била ангажирана нейната административнонаказателна отговорност по реда на чл.257 ал.1 от ЗМВР. Именно тази правна норма предвижда санкция за този, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление.
От показанията на св. Р. и от изготвената докладна записка по случая (л.11 от делото) се установи несъмнено, че на процесната дата след като е бил подаден сигнал от граждани на дежурния АП в чиито състав е бил свидетеля за стоящо на пътното платно лице, той и колегата му Стоянов са се отзовали на сигнала и са установили на инкриминираното място, че жалбоподателката стои отляво на пътното платно в посока гр. Пазарджик и пречи на движението на автомобилите. Установи се, че св. Р. устно й е разпоредил да се махне от пътя, при което тя се съгласила. След като АП си тръгнал е бил сигнализиран повторно от граждани, че А. отново стои на пътното платно. Когато отишли на посоченото място полицейските служители я заварили отново на пътното платно. Тоест тя категорично не е изпълнила даденото и преди това устно полицейско разпореждане.
С това си поведение жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР. Първата разпоредба разписва, че разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. Според ал.2 на посочения член, при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. Алинея 1 на чл.64 от ЗМВР разписва, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено.
В конкретния случай не са налице изключенията по ал.4 на чл.64 от ЗМВР. Разпореждането на полицейския орган е било дадено с цел А. да не стои на пътното платно, тъй като по този начин застрашава своя живот и здраве, както и това на другите участници в движението, като е възможно да предизвика ПТП с нейно участие (ако бъде блъсната) или да предизвика автопроизшествие между автомобилите. Тоест това разпореждане е било както в неин така и в интерес и на другите участници (водачите на МПС).
Нарушението е извършено от жалбоподателката виновно, независимо, че същата страда от лека умствена изостаналост, съгласно представеното експертно решение (виж л.22 от делото). Съгласно последното обаче същата е с намалена 50 % работоспособност. Тоест не е 100 % неработоспособна поради това си психично заболяване, което би поставило под съмнение нейната дееспособност. Освен това на съда е служебно известно, че по друго наказателно дело, а именно АНД № 1090/2019 г. по описа на ПзРС, образувано по внесено предложение на РП- Пазарджик за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на наказание по реда на чл.78а от НК срещу А. за извършено от нея престъпление по чл.329 ал.1 от НК, извършено в периода от 17.07.2017 г. до 17.01.2019 г., по което е била допусната психиатрична експертиза, според чието заключение НК, А. е била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си през инкриминирания период, в който попада и настоящето нарушение. При това положени съдът не споделя направеното от защитата възражение, че нарушението не извършено виновно от жалбоподателката с оглед на нейното заболяване и трудоустроеност.
Съдът не споделя възражението на процесуалния представител, за това че нарушението представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така, тъй като ако хипотетично се приеме, че не са налице визираните по-горе нарушения на процесуалния закон, жалбоподателката е осъществила вмененото й нарушение. Същото е със завишена степен на обществена опасност предвид на това, че тя с поведението си- стоейки на пътното платно на главен път, където интензивността на движението е много по-висока особено през деня и като не изпълнила разпореждането на полицейския орган, като не се е дръпнала от пътя е останала на платното, жалбоподателката е представлявала опасност, както за себе си, така и за останалите участници в движението и най-вече водачите на преминаващите покрай нея автомобили. Освен това на съда е служебно известно, че същата освен настоящето нарушение е била санкционирана и за още няколко нарушения от същия вид, т.е. поведението й не е инцидентно и единствено нейното влошено психично здраве поради наличието на лека умствена изостаналост, не е достатъчно за да обуслови по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията от същия вид.
С оглед на всичко това правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателката.
Настоящият състав намира обаче, че при определяне размера на наказанието глоба по чл.257 ал.1 от ЗМВР, наказващият орган не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административното наказание. Неправилно е била отчетена тежестта на нарушението. Очевидно АНО е приел, че същото е с изключително завишена степен на обществена опасност, за да определи санкцията в максимален размер. Този извод обаче не кореспондира с доказателствата по делото, а именно, че са налице многобройни смекчаващи вината на дееца обстоятелства- нейното нарушено психично здраве, нарушението е извършено за първи път, като доказателство за противното не са събрани в АНП, няма доказателства и от това нарушение да са настъпили никакви реални вредни последици. Освен това самият наказващ орган не е посочил мотиви защо е наложил именно максималния размер на глобата, което само по себе си е нарушение, тъй като лишава наказаното лице, а и съда от възможността да разберат волята му при формирането на този размер.
С оглед на всичко това съдът намира, че глобата следва да бъде определена и индивидуализиран в минималния размер от 100 лева, като в този смисъл ще следва да измени НП в тази му част.
Предвид изхода на делото, изменение а не отмяна на НП и поради обстоятелството, че пред въззивната инстанция са направени съдебно-деловодни разноски от бюджета на съда в размер на 19,71 лева- пътни разходи за явяване на св. Н.Р. в съдебно заседание на 02.12.2019 г., то същите при съблюдаване на разпоредбата на чл. 189 ал.3 от НПК приложима по силата на чл.84 от ЗАНН, то същите ще следва да се възложат в тежест на жалбоподателката.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в настоящия си състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 003584 от 19.12.2018 г. издадено от Началник на сектор в РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което на Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.64 ал.4 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от ЗМВР на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА Т.Х.А., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Пазарджик, съдебно-деловодни разноски в размер на 19.71 лв. (деветнадесет лева и 71 ст.)
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: