№ 741
гр. Варна, 08.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000564 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на Е. М. Р. от
с.******, община Попово срещу решение № 28 от 20.06.2022г. по търг.дело
№ 100/21г., по описа на Окръжен съд – Търговище, в частта му, с която е
отхвърлени предявените от нея срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД със
седалище гр.София иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на сина и М.М.М. – ***, починал на ********* в резултат на
предизвикано на ******** ПТП с негово участие като водач на
л.а.“**********“ с рег.№ ******** и на водача С.Я.Х., чиято гражданска
отговорност е застрахована в ответното дружество, управлявал микробус
„*****************“ с рег.№ *********, на основание чл.432 ал.1 от КЗ, за
разликата над 64 000лв. до 200 000лв., както и по отношение на началната
дата на присъдената законна лихва, и по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД със седалище гр.София срещу същото решение, но в частта
му, с която застрахователят е осъден да заплати на Е. М. Р. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейния син в
размер на 64 000лв., ведно със законна лихва, считано от 02.07.2021г.
В жалбата на Е. М. Р. се твърди че решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е
необосновано. Оспорва определения размер на обезщетението за
неимуществени вреди като се твърди че същият е изключително занижен,
1
както и извода за наличие на съпричиняване от страна на починалия М..
Твърди че съдът неправилно е приложил нормата на чл.52 от ЗЗД и
принципа на справедливост. Твърди че по делото е доказан обема на
претърпените от нея неимуществени вреди и техният справедлив паричен
еквивалент е в размер на сумата 200 000лв. Твърди че първоинстанционният
съд не е взел предвид заключенията на приетата по делото съдебно-
психологическа експертиза, съгласно което се наблюдават тежко изразени
изживявания на тъга и емоционална потиснатост, изразени разстройства на
съня, силно изразени вегетативни разстройства,както и нарушения в
личностовата и социалната сфера на функциониране, характерни за
травматичното стресово разстройство, както и че интензитетът и негативните
последици са във висока степен. При емоционално-психическото и състояние
доминират острите негативни емоции като тревожност, страх, и депресия.
Твърди че смъртта на сина и е оставила жесток отпечатък върху живота и. Те
са живели заедно, имали са изключително силна връзка и загубата му е
причинила изключителни болки и страдания. Твърди че съдът неправилно е
недооценил всички конкретни и обективно съществуващи обстоятелства на
отношенията между двамата при определяне по справедливост на размера на
обезщетението, както не е преценил конкретните икономически условия, като
ориентир на размерите на дължимото застрахователно обезщетение.
Оспорва извода на съда за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия М., изразяващо се в движение със скорост над максимално
разрешената, както и приетия процент съпричиняване на вредоносния
резултат – 3/5. Твърди че възражението на застрахователя за наличие на
съпричиняване е недоказано. На първо място твърди че единственото
направено възражение е за изключителна вина на пострадалия и липса на
виновно поведение от страна на водача С.Р., което възражение е
правоизключващо. Сочи че влязлата в сила присъда по отношение на водача
Р. изцяло оборва направеното възражение. Твърди че възражение за
съпричиняване, което е правонамаляващо не е надлежно релевирано в
процеса. В отношение на евентуалност ако се приеме, че такова възражение е
релевирано, твърди че по делото не е установена каква е била нормативно
предписаната скорост на движение на лек автомобил „*****“, както и че не е
установено, че удар не би настъпил, ако водачът на лек автомобил „*****“ е
2
навлязъл на моста с по-ниска скорост. Твърди че не е налице пряка причинно-
следствена връзка между вредите и поведението на пострадалия. Твърди че
поведението на пострадалия е било изцяло правомерно, не е нарушил
правилата за движение.
В отношение на евентуалност, дори и да се приеме наличие на
съпричиняване оспорва приетия от съда размер 3/5. Твърди че по-голямата
вина има водачът на микробуса Р..
Оспорва приетият от съда начален момент на дължимата лихва за забава
– датата на уведомяване на застрахователя. Твърди че не е налице хипотеза
позволяваща на застрахователя да се освободи от отговорността за заплащане
на законна лихва върху дължимото обезщетение от деня на увреждането до
датата на отказа.
Молят съда да отмени решението в обжалваната му отхвърлителна част
и да им присъди обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
размер на 200 000лв., ведно със законна лихва, считано от *********
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от
застрахователното дружество, в които се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната от ищцата част.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че
решението в целия размер на осъдителната му част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон и е необосновано.
Оспорва приетия от съда принос на пострадалия в размер на 3/5. Твърди
че загиналият водач е допуснал нарушение на правилата за движение –
управление със скорост 112 км/ч, значително надхвърляща разрешената,
както и че не е намалил скоростта въпреки ясно възприетия насрещно
движещ се автобус. Твърди че въпреки наличието на нарушения от страна на
двамата водачи следва да се изследва причинно следствената връзка,
обуславяща гражданския деликт. Излага че от заключението на вещото лице
се установява, че дори и водачът Р. да беше спазвал законовото ограничение
за участъка от 70 км/ч процесното ПТП отново би настъпило, както и че ако
двамата водачи бяха спазили ограничението сблъсък не би настъпил.
3
Твърди че присъденото обезщетение е в неоснователно завишен размер
спрямо установената практика при аналогични случаи, както и че не са взети
предвид минималната работна заплата към датата на произшествието и
икономическото състояние на страната.
Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част
и да постанови друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло,
евентуално да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира
направените по делото разноски.
Към настоящето производство е присъединена и частна жалба на Е. М.
Р. срещу определение № 160 от 19.08.2022г. за изменение на решението в
частта му за разноските, като твърди че същото е неправилно, необоснова и
незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от застрахователя, в който
изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Съставът на въззивния съд намира, че жалбите са подадени в срок, от
надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
и са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Няма оплаквания в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
По исканията на Р. за събиране на нови доказателства:
Същите са своевременно поискани и оставени без уважение от
първоинстанционния съд. Исканията за снабдяване от Община Попово със
схема на пътния участък въззивнят съд намира че следва да бъде оставено без
уважение, тъй като въпросът за наличната вертикална маркировка е
установен по делото. Без уважение следва да бъде оставено и искането за
допълнителна съдебно-автотехническа експертиза. Следва да бъде уважено
искането за допускане до разпит на свидетели за установяване на
отношенията на ищцата с починалия и син и начина, по който преживява
смъртта му. Показанията на свидетелите за установяване на тези факти са
допустими и относими към предмета на спора.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Е. М. Р. за издаване на
съдебно удостоверение за снабдяване от Община Попово със схема на пътния
участък от с.Зараево до мястото на ПТП, както и искането за допълнителна
съдебно-автотехническа експертиза с поставени във въззивната жалба
въпроси.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивницата Р. да води двама души
свидетели в съдебно заседание за установяване на отношенията на ищцата с
починалия и син и начина, по който преживява смъртта му.
В случай че желае свидетелите да бъдат призовани в едноседмичен срок
от получаване на препис от настоящето определение на посочи трите имена и
адреси на свидетелите, както и да представи доказателства за внесен депозит
за призоваване на свидетелите в размер на 80лв.
НАСРОЧВА съдебно заседание на 10.01.2022г. от 14.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5