Р Е Ш
Е Н И Е N 30
гр. Сливен, 19.02.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в откритото заседание на деветнадесети февруари през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въз.гр. д. N 73 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Обжалвано е първоинстанционно
решение № 1398/02.12.2019г. по гр.д. № 3827/2019г. на СлРС, с което е
предоставено упражняването на родителските права върху малолетно дете на
майката, при която е постановено местожителството му, на бащата е определен
режим на лични отношения с детето, той е осъден да му заплаща, чрез неговата
майка и законен представител ,месечна издръжка в размер на 180 лв., считано от
09.07.19г. до настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи я факти, заедно
с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва върху всяка просрочена вноска, както и е осъден да заплати на
детето чрез неговата майка и законен представител сумата 1800 лв.,
представляваща издръжка за минало време за периода 09.07.18г.-09.07019г.,
заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от 09.07.19г. до
окончателното изплащане и са присъдени такси и разноски по делото, като е
допуснато предварително изпълнение на решението относно издръжките.
Против това решение е
постъпила въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство.
Въззивникът обжалва частично решението, само по отношение
на присъдените издръжки за напред и за
минал период. Въззивникът счита, че в тези части решението е необосновано и
неправилно, тъй като съдът не е ценил правилно събраните доказателства - от
свидетелските показания не може да се направи извод, че той е работил с
родителите си на битака, а други доказателства за доходите му няма представени.
Така съдът е направил погрешни фактически констатации че има около 1000 лв.
месечни доходи и е извел неправилни крайни правни изводи относно
основателността на исковете. Счита, че присъдените размери на издръжката са
завишени и не кореспондират с доходите и семейното му положение.
Поради това моли въззивния
съд да отмени атакуваното решение в частите, с които е осъден да заплаща
издръжка за малолетното си дете A.в размер на 180 лв. месечно от 09.07.2019г. за
напред и да заплати издръжка в размер на 1800 лв. за миналия едногодишен
период. Няма претенция за разноски.
Във въззивната жалба няма
направени нови доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.
В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи, няма искания. Не претендира разноски.
В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата като неоснователна и моли въззивния съд да не я уважава, иска потвърждаване на атакуваните части от решението. Няма искания. Претендира разноски за тази инстанция.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния му обхват – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е и правилно в атакуваните си части, поради което следва да бъде потвърдено в тях.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.
По отношение на иска за присъждане на издръжка за напред:
Определената от първоинстанционния съд месечна издръжка е съобразена с
нуждите на търсещия я и възможностите на задълженото да я дава лице. Тъй като
задължението за издръжка на непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на
възможността на детето да се издържа с имуществото си, съдът е констатирал и
преценил само фактите във връзка с обективните нужди на 2 годишното дете, които
е свел само до най-необходимото за живот в границите на човешкото достойнство –
храна, облекло, елементарно домакинство и играчки, евентуално –разходи за
детско заведение, взел е предвид и потребностите, произтичащи от ниската му
възраст и бързото му израстване, както и факта, че здравето му трябва да се
контролира по-внимателно, предвид посочената възраст - чрез храната и чрез
поддържане на добра хигиена на жизнената среда. Съобразил е и това, че
родителят, при когото детето ще живее, освен в пари, ще участва в издръжката му и в натура, и като полага лични
и непосредствени, ежедневни физически грижи за неговото отглеждане и
възпитание.
Така, като е съобразил, че и двамата родители нямат доказани доходи от
трудови правоотношения /майката получава месечни помощи от ДСП-Сливен/, липсата
на задължения към други низходящи или лица с право на издръжка, както и наличие
на други, утежняващи материалното им състояние факти - като заболяване,
неработоспособност или намалена такава, съдът е преценил, че следва да приеме
за база минималната работна заплата за страната, която, считано от 01.01.2020г.
е 610 лв. Съобразявайки и законоустановения минимум на издръжката,
първостепенният съд е приел, че минимално
достатъчният размер за месечната издръжка за детето Анета, р. 30.01.2018г., е в
размер на 280 лв., от които следва да се възложат 180 лв. на бащата и останалите 100 лв. - на
майката.
Въззивната инстанция споделя този извод, като намира оплакванията на
въззивника относно завишения й размер за несъстоятелни. Както вече се посочи –
присъдената издръжка тангира с минималния размер, предвиден от правната норма,
а неговите възможности не са ограничени от обективни пречки. Що се отнася до
твърдението му, че липсвали доказателства за доходите му от „работа на пазара“
с родителите му, действително
свидетелката заявява, че е виждала майка му, но самият ответник е признал този
факт пред социалния работник, който го е отразил в социалния доклад, приет като
доказателство по делото. Ответникът е заявил, че живее с родителите си, които
се занимават с калайдисване на съдове и разчита на финансова подкрепа от тяхна
страна.
Независимо от това обаче, следва да се подчертае, че положението на ответника на млад - 28 годишен, здрав и работоспособен индивид, съчетано с качеството му на баща на малолетно дете, е достатъчна предпоставка и мотивация той да положи необходимите и ефективни усилия да осигури елементарни средства за съществуване за детето си и себе си, без да превръща своите нужди във водеща цел.
С оглед това въззивният съд също счита, че искът следва да бъде уважен в предявения размер от 180 лв., като издръжката следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на правоизменящи или правопрекратяващи я факти, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
По отношение на иска за издръжка за минал период от една година преди
завеждането на исковата молба:
С аналогични съображения
въззивната инстанция намира за основателна в
пълен размер и претенцията за издръжка за минал период – от
09.07.2018г.-09.07.2019г., поради което тя също следва да бъде уважена, като
сумата бъде присъдена заедно с обезщетение за забава в размер на законовата
лихва от датата на завеждането на исковата молба – 09.07.2019г., до
окончателното изплащане. Казаното по-горе относно нуждите на детето и
възможностите на родителите важи изцяло и за този период, освен това за него
има данни, че ответникът е реализирал и доходи от трудови правоотношения. Няма
причина за отхвърляне на иска, доколкото се установи, че през този период
бащата не е давал никаква издръжка за детето и не е участвал в отглеждането му,
няма причина и за намаляване на размера й, тъй като не могат да се споделят
доводите му за прекомерност, още повече, че сумата е в минимален размер – по150 лв. за всеки минал месец, и е платима
еднократно.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без
уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.
В необжалваните същото е влязло в сила.
С оглед изхода на процеса в тази инстанция, отговорността за разноски следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени и заплати въззиваемата направените такива в размер на 300 лв.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 1398/02.12.2019г. по гр.д. № 3827/2019г. на СлРС в обжалваните му части.
ОСЪЖДА Н.Г.М. да заплати на М.Р.С., като майка и законен представител на малолетното дете A.Н.М.направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: