Определение по дело №396/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П   Р   Е   Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№ 571/24.06.2019год.     град Перник 

 

В    И  М  Е  Т  О     Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Пернишкият окръжен съд – в закрито заседание на 24.06.2019год. /двадесет и четвърти юни  през две хиляди и деветнадесета година  /   в следния състав:

 

                                                                                               Председател: Рени Ковачка      

                                                                                               Членове: Кристиян Петров        

                                                                                                                   мл.с.Кристина Костадинова  

Секретар  

Прокурор

                    Като разгледа докладваното от съдия Ковачка ч. възз. дело № 396 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното: 

    Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 12346/22.04.2019год., подадена от адв. В. като пълномощник на П.Б.Н. против  Определение от 04.04.2019год., постановено по гр.дело № 05093/2018год. по описа на П. районен съд, с което е оставена без уважение искането на изменение на Решение №266/18.02.2019год. ., постановено по гр.дело № 05093/2018год. по описа на ПРС ,в частта относно присъдени разноски в заповедното производство.  Жалбоподателят поддържа ,че предвид изхода от спора , а именно частичното отхвърляне на предявения против него от „ Топлофикация Перник“ АД гр.П. иск с правно основание чл.422 от ГПК за сумата от 1 715.36лева и приложените доказателства за направените от него в заповедното производство разноски в общ размер от 500 лева следва да му се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 296.75лева , а не в размер на 150 лева както му е присъдил районния съд . Предвид на това счита ,че необосновано и незаконосъобразно районния съд, в обжалваното от него определение, е отказал да уважи молбата му по чл.248 от ГПК  и да му присъди още присъди още 146.75лева  и моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен като му се  присъдят още 146.75лева разноски /разликата до 296.75лева /, съставляващи адвокатско възнаграждение.

     Ответникът –„ Топлофикация Перник“  АД не е подала писмен отговор по частната жалба.

      Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена в срок и от легитимирано да обжалва лице. По същество частната жалба е частично основателна и съображенията на съда за това са следните:

     По подадено от „ Топлофикация Перник“ АД гр.П. заявление по чл.410 от ГПК, П. районен съд е издал Заповед за изпълнение № 1928/***год. , с която е разпоредил П.Б.Н. да заплати на заявителя сумата от 2 364.03лева, представляваща главница за неплатена топлинни енергия за периода от 01.01.2015год. до 30.04.2017год.,сумата от 526.18лева,представляваща законна лихва за забава на месечни плащания за периода от 08.03.2015год. до 05.04.2018год., ведно със законната лихва върху главницата 2 364.03лева , считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-19.04.2018год. до окончателното й изплащане, сумата от 57.80лева , представляваща държавна такса , както и сумата от 50лева юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл. 414 от ГПК длъжник ,чрез упълномощения си представител адв. В. е подал възражение по чл.414 от ГПК .Видно от представения договор за  правна защита и съдействие длъжник и адвокат пълномощника му са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 500лева , от които 400 лева минимален размер на адвокатското възнаграждение върху главницата,предмет на заповедта за изпълнение  и  100 лева- минималния размер на адвокатското възнаграждение върху претендираните лихви. Предвид така подаденото възражение, „ Топлофикация Перник“ АД гр.П. е  предявила  иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение ,по който районният съд се е произнесъл с Решение № 266/18.02.2019год.С него районния съд е прекратил частично  производството по делото , поради оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК, за главница в размер на 969.98лева  и лихва в размер на 204.89лева и частично е отхвърлил иска за главница в размер на 1394.06 лева и за лихва в размер на 321.30лева или общо сумата от  1 715.36лева. Със същото решение и съобразно отхвърлената част от исковете, съдът е присъдил в полза на ответника направени от него разноски  в исковото производство по установителния иск в размер на 300 лева и разноски в заповедното производство в размер на 150лева. 

С молба вх.№ 8324/18.03.2019год. ответникът по установителния иск е поискал изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските / присъдените такива в заповедното производство/, което искане, възприето от районния съд като искане за изменение на решението и в частта за разноските, присъдени като направени и в исковото производство по предявения установителен иск,  е оставил без уважение с обжалваното в настоящото производство определение. За да постанови този резултат районният съд е приел , че с подаване на възражението по чл.414 от ГПК ответникът е провокирал заявителя да предяви иск по чл.422 от ГПК и го е накарал  да „ хаби ресурс“ за доказване на установителния иск, поради което и предвид последващото оттегляне на възражението е шиканирал процеса, което е укоримо процесуално поведение и от него не може са черпи права, каквото е и правото на присъждане на разноски. Приел е също така присъдените в полза на ответника разноски, представляващи адвокатски хонорар е адекватен с правната и фактическа сложност на спора, броя на проведените съдебни заседания и процесуалното поведение на адвокат пълномощника на ответника.

Предмет на  обжалване е отказа на районния съд , обективиран в Определение от 04.04.2019год. да измени постановеното по гр.дело № 05093/2018год. на ПРС Решение № 266, в частта му за разноските направени в заповедното производство  и да  бъдат присъдени в полза на ответника П.Н.  още 146.75 лева разноски,представляващи заплатено  адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Настоящият съдебен състав намира, че безспорно, предвид изхода от иска с правно основание чл.422 от ГПК на ответника- жалбоподател в настоящото производство му се дължат разноски в заповедното производство съобразно отхвърлената част от исковете. Спорен в случая е размерът на тези разноски, в частност размер на  адвокатското възнаграждение ,който следва да му бъде присъден. Настоящият състав намира, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство,представляващи платено адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен върху общия размер на отхвърлената част от претенцията, предмет на иска по чл.422 от ГПК, а не отделно върху отхвърлената главница и лихва ,като отделни искови претенции, както се претендира от ответника.

Предмет на конкретното заповедното производство /който е идентичен и на исковото производство по чл.422 от ГПК /са парични вземания за доставена, ползвана и незаплатена топлоенергия , а именно главница в размер на 2 364.03лева и обезщетение за забава в размер на 526.18лева. Установителният иск е отхвърлен за главница в размер на 1394.06 лева и за обезщетение за забава в размер на 321.30лева или общо за сумата от 1 715.36лева. При този  изход от спора и съобразявайки разпоредбата на чл.7,  ал. 7  вр. с ал.2,т.2 от  Наредба № 1 /2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира че минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение в заповедното производство  възлиза на 196.53лева.В случая  относно начина на определяне на минималния размер на дължимото се в заповедното производство адвокатско възнаграждение е неприложима  разпоредбата на  чл.2, ал.5 от Наредбата  № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Съгласно цитираната разпоредба  за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един поотделно. От цитираната разпоредба следва, че приложението й предпоставя наличие на няколко предявени иска и то  такива в защита на различни интереси, а настоящият случай не е такъв. Предмет на заповедното производство,респ. на исковото производство  са вземания  / главница  и  лихви/,  дължимостта на които се основава на изцяло идентични факти, поради което и не се касае за отделни вземания, за да се дължи адвокатско възнаграждение по всеки един от тях, по който начин е уговорено адв. възнаграждение в настоащия случай. Предвид гореизложеното съдът счита, че минималният размер на  дължащото се адвокатското възнаграждение в заповедното производството следва да се определи въз основа на сбора от сумите, представляващи главница и лихва и определен по този начин материалния интерес е в размер на 857.68лева/ извън сумите ,за които производството по делото е прекратено / , при който и съгласно чл. 7, ал.7 вр. с ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 196.53лева. При този размер на минималното адвокатско възнаграждение и предвид фактическата и правна сложност на делото, уговореното между длъжника в заповедното производство и неговия адвокат адвокатско възнаграждение /възлизащо съобразно отхвърлената част от иска 296.75лева / се явява прекомерно. Няма спор, че  длъжникът е заплатил възнаграждение за изготвяне и подаване на възражение по чл.414 от ГПК, което не може да обоснове  извод за дължимост на адвокатско възнаграждение в по-голям размер от минимално предвидения такъв. Присъждайки в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150лева, районният съд е определил такова под законоустановения минимум, поради което отказът му да присъди такива до минималния размер от 196.53 лева или за сумата от 46.53лева се явява незаконосъобразен  следва да бъде отменен . В останалата част  и по изложените вече по-горе съображения жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава.

Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 ОТМЕНЯ Определение от 04.04.2019год., постановено по гр.дело № 05093/2018год. по описа на ПРС, В ЧАСТТА МУ, с която е оставено без уважение искане  за изменение на решение № 266/18.02.2019год., в частта за разноските   за сумата от 46.53лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

 ИЗМЕНЯ Решение № 266/18.02.2019год., постановено по гр.дело № 05093/2018год. по описа на П. районен съд в частта за разноските като ОСЪЖДА „ ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК „ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: *** да заплати на П.Б.Н. с ЕГН ********** от *** още 46.53лева разноски направени в заповедното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 04.04.2019год. в останалата му обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

      Председател :                                              Членове: