Р Е Ш Е Н И
Е № 1455
гр. Пловдив, 27.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 20.11.2018г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1179 по
описа на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
Р.М.У. ЕГН ********** е предявил против Д.П.У. ЕГН ********** обективно кумулативно
съединени искове: първите два с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение
последно, ЗЗД и чл.17, ал.1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2 предложение, последно, ЗЗД - за
прогласяване нищожността на брачен договор от **** г. в частта, касаеща
безвъзмездното прехвърляне на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от
поземлен имот с идентификатор № 47295.125.265 по КККР на ***, ведно с
построената в него масивна вилна сграда с идентификатор № 47295.125.265.1, като
привиден, както и за признаване за установено, че между страните съществува
прикрит договор за покупко-продажба на процесния имот за сумата от 90000 лв., и
трети иск с правно основание чл. 87, ал.
З ЗЗД за разваляне на прикритото съглашение за покупко-продажба на процесния
имот поради неизпълнението от ответника на задължението за заплащане на цената.
В
исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата сключили граждански брак на ****
г., като на **** г. подписали брачен договор, с който съпругът прехвърлил
безвъзмездно на ответницата притежаваната от него 1/2 идеална част от
процесния имот - поземлен имот и сграда, който бил придобит с договор за
покупко-продажба, вписан в СВ П. под акт № ***, том ** от **** г. Ищецът
поддържа, че при сключването на брачния договор не било извършено безвъзмездно
прехвърляне на имота, а била налице уговорка за заплащане на сумата от 90 000
лв., която ответницата щяла да получи след продажба на имота на трето лице.
Посочва, че месец преди сключването на брачния договор били подписали споразумение,
писмен документ, за посочените уговорки, че всъщност не било налице
безвъзмездно прехвърляне. При сключване на договора получил сумата от 8000 лв.
от майката на ищцата, за което била издадена разписка. Сочи, че, както разписката,
така и обратното писмо, останали при ответницата. Поддържа, че в споразумението
бил уговорен срок за заплащане на продажната цена - една година от сключване на
договора, но сумата не била изплатена.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.П.У. със
становище за неоснователност на предявените искове. Възразява да е налице
привидност на уговорката в брачния договор и същият да прикрива
покупко-продажба. Поддържа, че не са налице условията за валидност на
прикритата сделка, доколкото договорите за покупко-продажба на недвижим имот се
сключват във формата на нотариален акт, както и че прехвърленият имот е СИО, а
разпоредбата на чл.24, ал.1, изр.2 СК въвежда забрана за разпореждане на
съпруга с дела си от общността преди нейното прекратяване. Счита, че е
нелогично обратно писмо е да оставено от ищеца при нея. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, от събраните доказателства и фактите,
които се установяват с тях, прие следното:
Предмет
на делото са три обективно съединени при условията на кумулативност иска: за обявяване на привидността по чл. 26,
ал. 2 ЗЗД, за разкриване на симулацията по чл. 17, ал. 1 ЗЗД и за разваляне на
прикритата сделка, която има за предмет разпореждане с недвижим имот по чл. 87,
ал. 3 ЗЗД.
Това е така, тъй като двете искания по чл. 17,
ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2 ЗЗД имат различен предмет: единият - нищожността на
явната сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото съглашение. Когато
съдът е сезиран с иск за нищожност поради привидност, той не може служебно да
прогласи действителността на прикритото съглашение, ако няма нарочно искане от
страните в този смисъл. Доколкото обаче в случая ищецът иска и двете – да се
обяви нищожността на брачния договор в оспорената част като привиден и да се
установи действителността на прикритата сделка, след което последната да се
развали поради виновното й неизпълнение от страна на купувача, предмет на
делото са три обективно съединени иска, първите два от които - установителни, а
последният - конститутивен, без значение как ги е назовал ищецът.
Характерът на предявените искове е такъв, че те
следва да се разгледат в точно определена поредност, като условие за
позитивното произнасяне по всеки следващ е уважаването
на предходния, т.е. те се намират в условие на обусловеност. По – конкретно,
първо следва да се разгледа искът по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и ако се уважи, т.е.,
ако сключената сделка е нищожна като привидна, да се разгледа искът по чл. 17,
ал. 1 ЗЗД за установяване действителността на прикритата, едва след което да се
прецени дали са налице предпоставките за нейното разваляне по реда на чл. 87,
ал. 3 ЗЗД. Именно, доколкото процесуалното условие за разглеждане и уважаване
на всеки следващ иск е уважаването, а
не отхвърлянето на предходния, съединяването им е кумулативно, а не евентуално
/при евентуалното
съединение съдът изобщо не следва да се произнася по евентуалния иск, щом уважи
главния – с изключение на хипотезата на предявен обратен иск, разглеждането на
който зависи от уважаването на главния/.
Съобразно горното съдът
е указал на страните, че доказателствена
тежест в процеса се разпределя по следния начин: в тежест на ищеца по исковете
за прогласяване на нищожност и разкриване на симулацията е да установи при
условията на пълно и главно доказване на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието
на симулация, както и съдържанието на прикритата сделка, а по иска с правно
основание чл.87, ал.З ЗЗД - наличието на валидно правоотношение по договор за
покупко- продажба с твърдяното в исковата молба съдържание.
В
подкрепа на твърденията си и съобразно разпределената му доказателствена тежест
ищецът представя оспорения като привиден в съответната част относно
имуществените права брачен договор от 11.03.2014г, с който страните признават,
че притежават в режим на СИО процесния имот, като се съгласяват със сключването
му да прекратят режима на СИО при равни права и по – конкретно ищецът да
прехвърли безвъзмездно собствената си ½ ид.ч. от имота на ответницата,
която става негов индивидуален собственик.
Договорът
е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
В
оспорената му част ищецът твърди, че договорът е нищожен поради относителна
симулация, тъй като прикрива уговорка за възмездно прехвърляне на собствеността
срещу продажна цена от 90 000 лв. Твърди още, че за доказване на действителната
уговорка между страните бил подписан писмен документ – споразумение, в който
било посочено, че парите ще се изплатят в 1 – годишен срок от прехвърлянето на
имота. Получил и 8 000 лв от майката на ответницата, за което била
издадена разписка. И двата документа обаче – обратно писмо и разписка, останали
при ответницата.
За разкриване на симулация по искане на страна по
сделката е необходимо да бъде представен документ, подписан от всички участници
в нея, който да разкрива действителните отношения между тях /обратно писмо/ или документ, изходящ от насрещната страна или съдържащ нейни
волеизявления пред държавен орган, който да прави твърдението за симулативност
вероятно и да послужи като начало на писмено доказателство по смисъла на чл.
165, ал.2 ГПК.
В тази връзка е необходимо да се направи следното
разграничение, последователно застъпвано и в трайната съдебна практика:
Обратното писмо /пълен обратен документ/ е
разпоредителен документ, съставен нарочно за разкриване на симулацията, който
съдържа писмени изявления на страните по сделката относно действителните им
отношения чрез отразяване съдържанието на прикритата сделка. За разлика от
него, непълният обратен документ /начало на писмено доказателство/ е случаен
документ, който сам по себе си не разкрива симулативния характер на явната
сделка, но съдържа изявления на страната
относно факти и обстоятелства, които правят наличието на симулация вероятно.
Тези същностни различия в съдържанието на двата документа обуславят и
различното им доказателствено значение - докато обратното писмо доказва
директно симулативността на атакуваната сделка, без да са необходими други
доказателства, наличието на непълен обратен документ по делото е само
предпоставка за преодоляване на установената в чл. 164, ал.1, т.6 ГПК
недопустимост на свидетелските показания. Според изричната разпоредба на чл.
165, ал.2 ГПК, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа
съгласие е привидно, свидетелски показания са допустими, ако в делото има
писмени доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни
изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация.
Под другата страна по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК се има предвид лицето, което
лично или чрез представител, е участвало в сделката. Доколкото в случая и
ищецът, и ответницата, са страни по брачния договор, за тях важи забраната на
чл. 164, ал.1, т.6 ГПК да установяват - извън хипотезите на чл. 165, ал.2 ГПК,
със свидетелски показания привидността на сделката.
В случая ищецът не представя обратно писмо, за
което твърди, че останало при ответницата. Последната отрече да има такова,
поради което доказателствените искания на ищеца по реда на чл. 190 ГПК и чл.
176 ГПК не дадоха резултат в полза на твърденията му. Още повече, че, както
резонно се твърди от ответницата в отговора й по чл. 131 ГПК, нелогично е
ползващите ищеца документи – обратно писмо и разписка, да са останали у нея,
т.е. да не се съхраняват още изначално от него, доколкото същите са съставени в
защита на неговите права и законни интереси. Доколкото ищецът доброволно е
оставил - според собствените си твърдения, тези документи при ответницата, то в
случая липсата им се дължи на негова изключителна вина. По принцип в случаите,
в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако
бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Документът е изгубен, когато страната не знае в чие държане е, а унищожен, когато
материалният му носител е разрушен или материализираното в него изявление е
непоправимо заличено. Невъзможността да се представи документа не
трябва да е настъпила поради умишлено действие на страната. Изгубването или
унищожаването на документа без вина или
поради небрежност на страната не я лишава от правото да установи
съществуването му със свидетелски показания - да установи със свидетелски
показания съдържанието на документа чрез възпроизвеждането му от свидетеля,
което при диспозитивния документ включва и установяване на спорното
волеизявление. Разглежданият случай обаче не е такъв – ищецът съзнателно и
доброволно, т.е. умишлено или най – малкото при груба небрежност, се е поставил
в невъзможност да представи обратно писмо, предавайки го, както сам твърди, на
другата страна, която безспорно няма интерес от документа, доколкото той обективира
признания на неизгодни за нея факти, увреждащи правната й сфера и съответно
ползва само и единствено ищеца, който, за да охрани правата и законните си
интереси, категорично не е следвало да го предава в нейно държане. Какви са
мотивите му да направи това, доколкото волята му не е опорочена, са без
значение.
При
това положение необходим е документ,
изходящ от насрещната страна или съдържащ нейни волеизявления пред държавен
орган, който да прави твърдението за симулативност вероятно и да послужи като
начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2 ГПК, което пък да
направи свидетелските показания за установяване на симулацията допустими. Такъв
документ в кориците на делото съдът не откри и поради това не допусна разпит на
свидетели, разкриващи симулацията.
За да е налице начало на писмено доказателство, е
необходимо изявлението на другата страна по сделката, в случая ответницата, да е конкретизирано и да може да се свърже
с процесния недвижим имот. Не може да се приеме, че в случая е налице начало на писмено доказателство с оглед
изявленията на ответницата в протокол от съдебно заседание /на л. 8 от
приложеното дело/ в производство за връщане на заем между страни: бащата на
ищеца и ответницата, тъй като за прикритата сделка се твърди, че обективира
продажба срещу продажна цена от 90 000 лв, а изявлението на ответницата
касае предаването на сума от 8 000 лв от трето за спора лице, което не е
страна по прикритата сделка – получаването на сума от трето лице не прави
вероятна симулацията и то при положение, че се предава сума в пъти по – малък
размер от договорената продажна цена. Освен това признанието трябва да касае
сделката, за която се твърди, че е прикрита с привидния брачен договор, сключен
на ****г, а предаването на сумата /видно от начина, по който е зададен въпросът
на ответницата/, е направено в предходен момент – януари 201*г, поради което
няма как – при липсата на каквито и да било други данни по делото, да се
приеме, че предаването на сумата и то от трето за спора лице два месеца преди
сключване на брачния договор, касае именно прикритата възмездност на сделката.
Доколкото по делото в протоколи за разпит на
свидетели пред разследващите органи ответницата и друг път е споменава
предаването на сума в размер на 8 000 лв, същата обясни пред съда по реда
на чл. 176 ГПК, че показанията й касаят различни жалби на ищеца, в които един
път той твърди, че сумата от 8 000 лв е за автомобила , друг път – че е за
връщане на заем, а сега, че е за продажба на имота. Разяснява, че
обективираното в протокол на л. 8, че сумата от 8 000 лв, предадена на
ищеца от майка й, е за семейното жилище, всъщност се отнасяла за движимите
вещи, покъщнината в него. Признава, че такава сума е предадена и за нея - от
майка си знае, имало някаква разписка: „хвърчащ лист, касова бележка, но не и
документ, уточняващ описание и размер“. Съответно
в отговорите си по реда на чл. 176 ГПК категорично отрича верността на всички
други твърдения на ищеца.
При така събраната доказателствена съвкупност не
може да се приеме, че твърдяната от ищеца симулация е доказана по несъмнен
начин, т.е. при условията на пълно и главно доказване, което да създаде у съда
сигурно убеждение в достоверността на твърденията му, като тук следва да се
посочи, че всяко съмнение по този въпрос е за сметка на страната, която носи
доказателствената тежест и неблагоприятните й последици, т.е. за ищеца.
Само на това основание всички искове са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота обаче следва да се посочи, че дори да
бе установена симулация, респ. нищожност на съглашението на това основание,
действителното съглашение между страните не би могло да бъде установено, още по
– малко развалено и по следните причини:
Прикритото съглашение обвързва страните само ако са изпълнени изискванията за
неговата валидност. Доколкото в случая се твърди, че прикритото съглашение
е договор за покупко – продажба на недвижим имот, условие за неговата
действителност е сключването му във формата на нотариален акт. В случая формата
на явната сделка е писмена с нотариална заверка на подписите, което прави
продажбения договор нищожен поради неспазване на формата му, която е условие за
неговата действителност.
Наред с това прикритата сделка е нищожна на още
едно основание – противоречие със закона, тъй като неин предмет е дял от непрекратена
СИО, която е бездялова, а според чл. 24, ал. 1 СК, докато трае бракът никой от
съпрузите, не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване
на имуществената общност. Т.е. нарушена е императивна правна норма, поради
което прикритата сделка не поражда правни последици. Последното препятства
установяването на съглашение, което е нищожно, а също и възможността за
развалянето му, тъй като на разваляне подлежат само действителни
правоотношения.
Ето защо исковете са изцяло неоснователни и като
такива ще се отхвърлят.
При този изход на спора и претенцията за това на
ответника следва да бъдат присъдени
направените от него разноски в размер на 1 200 лв – за платено адвокатско
възнаграждение съобразно списък на разноските на л 52 и доказателствата за
действително направен разход в този размер.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК и доколкото
ищецът е освободен от внасянето на такси и разноски по делото, а решението не е
в негова полза, същите остават за сметка на бюджета на съда.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.М.У.
ЕГН ********** против Д.П.У. ЕГН ********** обективно кумулативно съединени
искове: първите два с правно основание чл. 26, ал. 2, предложение последно, ЗЗД
и чл.17, ал.1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 2, предложение последно, ЗЗД - за
прогласяване нищожността на брачен договор от **** г. в частта, касаеща
безвъзмездното прехвърляне на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от
поземлен имот с идентификатор № 47295.125.265 по КККР на ***, ведно с
построената в него масивна вилна сграда с идентификатор № 47295.125.265.1, като
привиден, както и за признаване за установено, че между страните съществува прикрит
договор за покупко-продажба на процесния имот за сумата от 90000 лв., и третия иск
с правно основание чл. 87, ал. З ЗЗД - за разваляне на прикритото съглашение за
покупко-продажба на процесния имот поради неизпълнението от ответника на
задължението за заплащане на цената.
ОСЪЖДА Р.М.У. ЕГН **********
да заплати на Д.П.У. ЕГН ********** сумата от 1 200 лв – разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: