Р Е Ш Е Н И Е № 903
15.06.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1289/2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.К.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 19-1030-011236/27.11.2019 г., издадено от Д. Г. В. – Н. г. към
ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 183, ал.
5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва приетата за
установено от административнонаказващия орган (АНО) фактическа обстановка.
Твърди да не е преминавал през процесното кръстовище на забранителен сигнал на
светофара. Сочи актосъставителят да не е имал пряка видимост към светлинните
сигнали на светофарната уредба. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично
и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 13252
от 21.02.2020 г., с което препраща жалбата и административната преписка,
изразява становище при издаването на наказателното постановление да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а фактическата обстановка да е
правилно установена. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно
заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от П.К.С., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 04.02.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата
е подадена чрез административнонаказващия орган на същата дата, поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 31.10.2019 г. в гр. Пловдив жалбоподателят П.К.С.
управлявал собствения си лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № …, като заедно
с него в автомобила пътувала и съпругата му – свид. Н. Г. С. Около 18:50 часа
двамата се движили по бул. „Никола Вапцаров“ в гр. Пловдив, като достигнали до
кръстовището, образувано с ул. „Пере Тошев“, и преминали през същото, като
продължили да се движат направо. Движението през процесното кръстовище било
регулирано с трисекционен пътен светофар. На последния нямало поставено
допълнително средство за сигнализиране – устройство за отчитане на
времетраенето на светлинния сигнал. Непосредствено преди автомобилът управляван
от жалбоподателя С. да навлезе в кръстовището, светлинният сигнал на светофара
се променил от зелена на жълта светлина. Към момента на подаването на този
сигнал и след като преди това преминаването му било разрешено, жалбоподателят
се намирал толкова близо до светофара, че не могъл да спре, без да създаде
опасност за движението. С. продължил движението си направо, като освободил
кръстовището.
По това време и
на посочения пътен участък свид. К.К.К. – м. и. в група Сигма, с-р „СПС“ към
ОДМВР Пловдив, изпълнявал служебните си задължения по контрол за безопасността
на движението. Свидетелят К. се намирал след кръстовището спрямо посоката на
движение на жалбоподателя. След като автомобилът на последния преминал
кръстовището на бул. „Никола Вапцаров“ и ул. „Пере Тошев“, свид. К., като
намерил, че жалбоподателят е навлязъл и преминал на забранителен сигнал на
светофарната уредба, спрял автомобила на С. и на място му съставил акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 324974. След като се
запознал със съдържание на акта, жалбоподателят С. вписал в графата за
възражения, че при навлизането в кръстовището е светнало жълто, а описаните в
акта факти не били верни. На жалбоподателя бил връчен препис от акта срещу
разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Н. Г. С. При
оценката на показанията й настоящият състав съобрази факта, че свидетелката е
съпруга на жалбоподателя. Единствено на това основание обаче не може a priori да се
отрече доказателствената стойност на показанията й, както и възможността тя да
дава правдиви показания по делото. Процесуалният закон съдържа ясен регламент
кои лица не могат да бъдат свидетели и съдът не може да поставя допълнителни
ограничения като отхвърля достоверността на показанията на допустим свидетел
само по съображения, че се намира в родствена връзка с жалбоподателя, щом
законът допуска това лице да бъде свидетел по делото. Заинтересоваността и
предубедеността на свидетеля не са субективни предположения, които да тежат отнапред
върху дадено лице, единствено поради родствена връзка или близки отношения със
страна по делото. Напротив, касае се за конкретни факти, които като всеки друг
факт в процеса, трябва да бъдат доказани, а не единствено предполагани.
Предубедеността на даден свидетел се доказва, като се установи недостоверността
на твърденията му. Следователно да се отрече доказателствената стойност на
показанията на свид. С. единствено по съображение, че е съпруга на жалбоподателя,
но без да е установено показанията й да са недостоверни, би представлявало
проява на предубеденост от страна на самия ръководно-решаващ орган. Имайки
предвид тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че показанията на
свид. С. са изключително подробни, хронологически и логически последователни и
вътрешно непротиворечиви. В тях тя възпроизвежда обстоятелства, които
непосредствено е възприела като очевидец. От показанията й се установяват
мястото на деянието, обстоятелството, че автомобилът е бил управляван от
съпруга й – жалбоподателят С., както и че движението е било регулирано от пътен
светофар. Свидетелката подробно изяснява каква е била натовареността на
движението, атмосферните условия, посочва и че именно свид. К. е бил п. с.,
който е извършил проверката. От тези обстоятелства се налага категоричен извод,
че тя има ясен спомен за случилите се събития и в показанията си разказва
именно за интересуващия делото случай. На следващо място показанията й служат
като източник на доказателствена информация за мястото, на което е извършена
проверката, както и че полицейският служител, вписан като свидетел по акта, не
е участвал в самата проверка, тъй като по това време на свой ред е извършвал
такава на спрян друг автомобил. Свидетелката заявява, че двамата със съпруга й
дори изрично попитали актосъставителя защо като свидетел се вписва този
полицейски служител, който не е участвал в проверката. Най-сетне от показанията
на свид. С. се установява и какви са били светлинните сигнали на светофара при
преминаването на автомобила, управляван от жалбоподателя, през процесното
кръстовище. Свидетелката изяснява, че са се приближавали към кръстовището на
зелен светлинен сигнал и точно преди да навлязат светофарът е подал жълт
сигнал. Пояснява, че те вече са били толкова близко, че е нямало как
автомобилът да спре и ако спирачната уредба е била задействана, то автомобилът
е щял да спре вътре в кръстовището. Съдът дава вяра на тези твърдения на свид. С..
Те не са оборени от нито едно доказателство по делото. Същевременно
свидетелката не се опитва манипулативно да представи фактическата обстановка
като например заяви, че навлизането и преминаването през кръстовището е било
изцяло на зелен светлинен сигнал на светофара. В тази връзка посочването, че
светлинният сигнал е бил жълт при навлизането на автомобила, би могло да доведе
и до установяването на неблагоприятен за жалбоподателя факт, тъй като по
правило преминаването на жълт светлинен сигнал е забранено. В заключение
показанията на свид. С. се ценят като подробни и добросъвестно дадени, поради
което се ползват с доверие от съда.
По делото като свидетел е разпитан и актосъставителят К.К.К.,
който заявява, че не си спомня нищо за конкретния случай.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
Относно приложението на материалния закон настоящият
съдебен състав намира, че при доказателствена тежест върху
административнонаказващия орган по делото не се доказа по категоричен и
несъмнен начин, съгласно установения стандарт за налагане на административно
наказание, жалбоподателят да е извършил вмененото му във вина нарушение.
Действително от събраните и проверени по делото доказателства се установява, че
на посочените в НП време и място жалбоподателят С. е управлявал моторно
превозно средство - собствения си лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № …,
като около 18:50 часа е преминал през кръстовището на бул. „Никола Вапцаров“ и
ул. „Пере Тошев“ в гр. Пловдив. По категоричен начин е доказано и че поведението
на участниците в движението на посоченото място е било регулирано от поставен
пътен светофар. Спорният въпрос по делото се концентрира около обстоятелството
на какъв светлинен сигнал на светофара жалбоподателят е преминал през
процесното кръстовище. В тази връзка съгласно глава осма от ППЗДвП светлинните
сигнали на светофара имат следното значение: червена светлина - означава
„Преминаването е забранено“; едновременно светещи червена и жълта светлина -
означава „Преминаването е забранено“; зелена светлина - означава „Преминаването
е разрешено“ и жълта светлина - означава „Внимание, спри! Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на
подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са
толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за
движението“. Съгласно чл. 31, ал. 6 от ППЗДвП последователността на
подаваните светлинни сигнали от светофара е такава, че зелената светлина се
следва от жълта светлина. Доказа се по делото и че на конкретната светофарна
уредба не е било поставено устройство за отчитане на времетраенето на
светлинния сигнал по чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране
на движението по пътищата със светлинни сигнали (Обн. ДВ бр. 72 от 17.08.2001 г.,
изм.). Настоящият съдебен състав намира, че от събраните и проверени по делото
доказателства се установява да е налице хипотеза по чл. 31, ал. 7, т. 4, изр.
2-ро от ППЗДвП. Доказа се от показанията на свид. С., че жалбоподателят е
навлязъл в кръстовището на жълт светлинен сигнал на светофара. По правило навлизането
и преминаването на жълт сигнал е забранено. Жалбоподателят обаче е сторил това,
след като преди това преминаването му е било разрешено поради подаван зелен
светлинен сигнал на светофара, а към момента на подаването на жълтия сигнал
вече се е намирал толкова близо до светофара, че не е могъл да спре без да
създаде опасност за движението – свид. С. посочва: „трябваше да спрем в средата
на кръстовището“. Изискуемото от водачите поведение в тази ситуация е регламентирано
в изречение на трето на разпоредбата (чл. 31, ал. 7, т. 4 ППЗДвП), като водачите,
които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят. Именно това е сторил жалбоподателят С.,
като е преминал безопасно, поради което поведението му е било правомерно и не
осъществява състава на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Фактическите изводи на административнонаказващия орган
водачът да е преминал на червен светлинен сигнал на светофара останаха
недоказани по делото. Същевременно, както вече беше изяснено, доказателствената
тежест в процеса се носи единствено от АНО, поради което в негова тежест следва
да бъдат разпределени и последиците от недоказване на административното
обвинение. Наказващият орган не прояви никаква процесуална инициатива за
събиране на доказателства. В рамките на въззивното производство районният съд
като инстанция по фактите самостоятелно установява действителната фактическа
обстановка въз основа на събраните доказателствени материали. По делото в качеството
на свидетел беше разпитан актосъставителят. При разпита си същият заяви, че не
се спомня нищо за конкретния случай. Дори и след предявяването на процесния
АУАН на свидетеля той заяви, че продължава да не си спомня нищо за този случай.
На поставения му въпрос дали поддържа констатациите си по акта свидетелят
отговори, че единствено предполага,
че в обективната действителност се е случило това, което е описано в АУАН, но
не си спомня и не може да бъде сигурен. Заяви още, че не може да изясни разположението
си спрямо процесния светофар и дали е имал пряка видимост към светлинните му
сигнали. Предвид изложеното съдът намира, че по делото е обезпечена
възможността на АНО да докаже обвинителната си теза, което последният не успя
да стори. От една страна актосъставителят - разпитан в качеството на свидетел,
заяви, че не си спомня какъв е бил светлинният сигнал на светофара към
интересуващия делото момент на преминаването на жалбоподателя през процесното
кръстовище. От друга страна свидетелят сам внесе съмнение в достоверността на
констатациите по АУАН, като изказа единствено предположение за тяхното
съответствие с обективно случилото се. Административнонаказателната отговорност
обаче не може да почива на предположения. За да бъде потвърдено наказателното
постановление, виновното извършване на административното нарушение от
наказаното лице трябва да бъде доказано по категоричен и несъмнен начин по
делото, което в настоящия случай не беше сторено. Доказателственият дефицит на
обвинителната теза не се преодолява и от презумпцията по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. На първо място последната се явява оборена от подробните, логични и
последователни показания на свид. С., изцяло кредитирани от съда. На следващо
място презумпцията е допълнително разколебана и от изявленията на самия
актосъставител, който изказа единствено предположения за достоверността на
констатациите по АУАН. При аналогични факти касационната инстанция се е
произнесла по същия начин по приложението на правото в Решение № 1721 от 19.10.2017 г. по к.а.н.д. № 1792/2017 г. на
Административен съд – Пловдив. Относимо към тази преценка е и
обстоятелството, че свидетелят по акта е вписан като очевидец на нарушението,
което обаче се установи да не съответства на обективно случилото се.
Действително свидетелят по АУАН е присъствал на мястото на извършване на
деянието, но той е извършвал проверка на друг автомобил, на сравнително
отдалечено разстояние и така не е възприел непосредствено обстоятелствата,
относими към преценката за съставомерността на деянието на жалбоподателя. В
тази връзка свидетелят по АУАН е бил единствено свидетел по съставянето на
акта. Свидетелката С. изяснява, че дори са попитали актосъставителя защо в акта
е вписан и колегата му, след като последният не е участвал и не е дошъл при
извършването на проверката, а е стоял настрани. По тези съображения разпитът на
свидетеля по АУАН не се явява необходим за разкриването на обективната истина.
Същевременно отбелязването на свидетеля по акта като очевидец, каквото качество
в действителност той е нямал, ясно демонстрира и че констатациите по АУАН не
следва да бъдат безкритично приемани за достоверни от съда, без да бъде
извършена проверка за правилното пресъздаване в акта на обективно случилото се.
На следващо място от доказателствата по делото се
установи и че актосъставителят се е намирал след процесното кръстовище и след
светофарната уредба, указваща дължимото поведение на водачите, движещите се в
посоката на движение, в която се е придвижвал и жалбоподателят. В показанията
си свид. К. не успя да конкретизира местоположението си, нито да се изясни дали
е имал пряка видимост към светлинните сигнали на светофарна уредба. Тази
непълнота в показанията му отново следва да остане в тежест на АНО, а не на
жалбоподателя.
По гореизложените съображения съдът приема, че
жалбоподателят С. е преминал през процесното кръстовище на жълт светлинен
сигнал на светофара, но в момента на подаването на този сигнал, след като му е
било разрешено преминаването, той е бил толкова близо до светофара, че не е
могъл да спре, без да създаде опасност за движението. Следва да се отбележи и
че жалбоподателят е вписал тези си възражения още на място и при съставянето на
акта в нарочно обособената за това графа в бланката на АУАН, поради което не се
касае за защитна версия, изградена едва след санкционирането му с НП.
Преминаването през кръстовището при тези факти не се подвежда под състава на
административното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, поради което съдът приема,
че жалбата е основателна, а атакуваното наказателно постановление е недоказано
и необосновано и като такова трябва да бъде отменено.
Страните не са направили искания за присъждане на
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-011236/27.11.2019
г., издадено от Д. Г. В. – Н. г. към ОД на МВР - Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на П.К.С., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.
183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 6, т.
1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
С.Р.