№ 2705
гр. Варна, 10.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Николай Св. Стоянов
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100500846 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. М. В. от гр. Златоград, подадена
чрез процесуален представител, срещу Решение № 548/19.02.2025 год.,
постановено по гр. дело № 20243110104694 по описа на РС-Варна за 2024 год.,
с което са уважени предявени от ищцата К. М. В. против ответника, настоящ
въззивник, Л. М. В. обективно кумулативно съединени искове по чл. 23, ал. 1
СК и е прието за установено в отношенията между страните, че ищцата К. М.
В. е едноличен собственик на следните недвижими имоти, поради
трансформация на лично имущество:
1) поземлен имот с идентификатор ***.47 по КККР на с. Генерал
Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област, представляващ нива с
площ от 686 кв. м.;
2) 72, 01 кв. м. ид. части от поземлен имот с идентификатор ***.43 по
КККР на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област,
целият с площ от 1140 кв. м., с предназначение – нива;
3) Самостоятелен обект в сграда, съставляващ обект с идентификатор
***.3469.1.1 по КККР на гр. Добрич – представляващ жилище (апартамент) на
първия етаж от двуетажна къща, находящ се в гр. Добрич, ул. Батовска № 2,
със застроена площ от 50, 60 кв. м., ведно с изба и ид. части от общите части
на сградата и 30 кв. м. ид. части от собствеността върху поземления имот с
идентификатор ***.3469, в който е построена къщата;
4) поземлен имот с идентификатор ***.692 по КККР на с. Топола,
община Каварна, област Добрич, с площ от 536 кв. м.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно.
Неправилно е прието за неоснователно възражението на ответника,
1
настоящ жалбоподател, че договорът за дарение, с който синът на страните е
дарил на ищцата, настояща въззиваема, парична сума, е привиден в
хипотезата на абсолютна симулация. Твърди се, че близките отношения между
роднините по права линия (каквито са страните по твърдяния договор за
дарение) не изключват абсолютната симулация на договора, като в случая не е
обсъдена в съвкупност действителната обстановка и не е обсъдено и
наведеното от ответника твърдение, че действителната воля на страните е
била осуетяването придобитите имоти, находящи се в с. Генерл Кантарджиево,
да бъдат част от режима на съпружеската имуществена общност, т. е., целта е
била горните два имота да бъдат изключени от режима на съпружеската
имуществена общност. Не е съобразено също, че представения договор за
дарение на парични средства е антидатиран и няма достоверна дата спрямо
ответника, а е съставен за целите на настоящия процес с цел увреждане на
интересите му.
Оспорени са и изводите на съда, че апартаментът в гр. Добрич и
поземленият имот в с. Топола, общ. Каварна, придобити през време на брака
между страните, са придобити от ищцата с нейни лични средства – от
предоставени й на нея потребителски кредити, рефинансиран с последващи
кредити, с които е погасявала предходните. Счита, че по делото липсват
доказателства, които да обосноват безспорен и категоричен извод за личния
произход на паричните средства, послужили за закупуването на посочените
два имота.
Не е отчетено също, че въззивникът редовно е превеждал парични суми
в полза на ищцата, въззиваем поради което и изводът на съда в обратен смисъл
е необоснован и не се подкрепя от доказателствата по делото.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което исковете на ищцата да бъдат отхвърлени. Въззивникът
претендира и присъждане на разноските за двете инстанции.
С жалбата е направено искане за допускане до разпит на един свидетел
при условията на довеждане за установяване на обстоятелството, узнато от
въззивника след постановяване на първоинстанционното решение, че ищцата
е споделила пред познати на страните информация във връзка с проведеното
производство (вероятно се има предвид исковото производство), касаеща
представяне на антидатиран договор за дарение.
В писмени отговори, подадени в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК (единият
лично от въззиваемата, а другият – чрез процесуалния й представител)
въззиваемата оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното
решение – правилно и настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане
на разноски. Оспорва и направеното с жалбата доказателствено искане.
Съдът, като се запозна с делото, с жалбата и с отговорите на жалбата,
констатира, че исковата молба е нередовна в следните насоки:
Според наведените в исковата молба, както и в последващата молба от
19.08.2024 год., твърдения, ищцата К. В. и ответникът Л. В. са бивши съпрузи,
сключили са граждански брак на 18.10.1998 год., прекратен с развод с влязло в
2
сила на 09.06.2024 год. решение по гр. дело № 11404/2023 год. по описа на РС-
Варна. От 2007 год. страните са във фактическа раздяла – ищцата живее в гр.
Добрич, а ответникът – във ФР Германия. От 2007 год. ответникът напълно е
дезинтересиран съпругата си и общото им дете, родено на 11.05.1999 год.,
ищцата сама се грижи за себе си и детето, а ответникът по никакъв начин не е
взимал участие в грижите за семейството.
Ищцата твърди, че през време на брака е придобила възмездно поземлен
имот с идентификатор ***.47 по КККР на с. Генерал Кантарджиево, община
Аксаково, Варненска област, представляващ нива с площ от 686 кв. м. и 72, 01
кв. м. ид. части от поземлен имот с идентификатор ***.43 по КККР на с.
Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област, целият с площ
от 1140 кв. м., с предназначение – нива, закупени от публична продан и
възложени на ищцата с Постановление за възлагане от 08.11.2023 год. по изп.
дело № 828/2022 год. на ЧСИ И. Станчева, вписано в СлВп-Варна на
15.12.2023 год. Средствата за придобиването на гореописаните два имота са
дарени на ищцата от сина на страните.
Твърди се също, че през време на брака с договор за продажба, скл. с
нот. акт № 116/26.09.2019 год. по описа на нотариус № 535 ищцата е
придобила жилище (апартамент) на първия етаж от двуетажна къща,
съставляващо обект с идентификатор ***.3469.1.1 по КККР на гр. Добрич,
находящо се в гр. Добрич, ул. Батовска № 2, със застроена площ от 50, 60 кв.
м., ведно с изба и ид. части от общите части на сградата и 30 кв. м. ид. части от
собствеността върху поземления имот с идентификатор ***.3469, в който е
построена къщата, а с постановление за възлагане от 12.10.2020 год. по изп.
дело № 275/2010 год. по описа на ЧСИ Л. Тасева с № 737, вписано в СлВп –
Каварна, ищцата е придобила собствеността върху поземлен имот с
идентификатор ***.692 по КККР на с. Топола, община Каварна, област
Добрич, с площ от 536 кв. м. Горните два имота са придобити със средства от
трудови възнаграждения на ищцата и от банкови кредити, погасявани със
средства от продажбата на личен (придобит по наследство) имот на ищцата,
както и със средства от трудови възнаграждения.
По – нататък в исковата си молба ищцата е посочила, че за
придобиването на процесните имоти (всички четири имота, описани по –
горе) ответникът няма никакъв принос – няма нито материално съдействие,
нито косвено съдействие в придобиването им, с оглед фактическата раздяла
на страните, датираща от 2007 год. и пълната дезинтересираност на ответника
от грижите за семейството.
При така изложените твърдения е отправено искане да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищцата е изключителен
(индивидуален собственик) на всички, описани по – горе имоти: 1) поземлен
имот с идентификатор ***.47 по КККР на с. Генерал Кантарджиево,
община Аксаково, Варненска област, представляващ нива с площ от 686 кв.
м.; 2) 72, 01 кв. м. ид. части от поземлен имот с идентификатор ***.43 по
КККР на с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област,
целият с площ от 1140 кв. м., с предназначение – нива; 3) Самостоятелен
3
обект в сграда, съставляващ обект с идентификатор ***.3469.1.1 по КККР
на гр. Добрич – представляващ жилище (апартамент) на първия етаж от
двуетажна къща, находящ се в гр. Добрич, ул. Батовска № 2, със застроена
площ от 50, 60 кв. м., ведно с изба и ид. части от общите части на сградата и
30 кв. м. ид. части от собствеността върху поземления имот с идентификатор
***.3469, в който е построена къщата и 4) поземлен имот с идентификатор
***.692 по КККР на с. Топола, община Каварна, област Добрич, с площ от
536 кв. м., поради трансформация на лично имущество.
При така изложените твърдения и отправен петитум, настоящият състав
намира, че искавата молба е нередовна – липсва яснота относно броя на
исковете за собственост относно имотите по пункт 1-ви и пункт 2-ри и
начинът на съединяването им, налице е и противоречие между
обстоятелствена част и петитум относно исковете за собственост на имотите
по пункт 3-ти и 4-ти: Самостоятелен обект в сграда, съставляващ обект с
идентификатор ***.3469.1.1 по КККР на гр. Добрич – представляващ
жилище (апартамент) на първия етаж от двуетажна къща, находящ се в гр.
Добрич, ул. Батовска № 2, със застроена площ от 50, 60 кв. м., ведно с изба и
ид. части от общите части на сградата и 30 кв. м. ид. части от собствеността
върху поземления имот с идентификатор ***.3469, в който е построена къщата
и поземлен имот с идентификатор ***.692 по КККР на с. Топола, община
Каварна, област Добрич, с площ от 536 кв. м.
По отношение на исковете за собственост върху поземлен имот с
идентификатор ***.47 по КККР на с. Генерал Кантарджиево, община
Аксаково, Варненска област, представляващ нива с площ от 686 кв. м. и върху
72, 01 кв. м. ид. части от поземлен имот с идентификатор ***.43 по КККР на
с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област, целият с площ
от 1140 кв. м., с предназначение – нива, са изложени две групи твърдения: А)
че са придобити със средства, получени по дарение и Б) че ответникът няма
никакъв принос в присдобиването им, тъй като от 2007 година страните са във
фактическа раздяла и ответникът не е учствал нито с влагане на средства от
трудова или друга дейност, нито с личен труд, нито с с грижи за общото дете
на страните, нито с работа в домакинството.
Твърденията, че горните два имота са придобити със средства, получени
по дарение и искането да се признае, че са инвидидуална собственост на
ищцата, обосновава правна квалификация на тези два иска за собственост по
чл. 23, ал. 1 СК. Това е така, защото имуществото (имуществените права в
смисъл активи), изброено в чл. 22 СК, към който препраща чл. 23, ал. 1 СК,
вложено в придобиването през време на брака на вещни права, изключва по
дефиниция съвместният принос по чл. 21, ал. 1 СК, т. е., в тези хипотези
презумпцията по чл. 21, ал. 1 СК е неприложима. От значение е произходът на
средствата, с които през време на брака са придобити вещни права, а не
липсата на принос (във всичките му проявни форми – влагане на средства от
трудова или друга дейност, личен труд, както и грижи за децата, работа в
домакинството и др.) за придобиването им. Т. е., трансформацията на лично
имущество изключва възникването на съпружеска имуществена общност по
обективни причини – по причини, които стоят извън личността и поведението
4
на другия съпруг. Поради това и в предмета на доказване по тези два иска се
включват единствено фактите относно произхода на средствата, вложени в
придобиването през време на брака на вещните права – в случая в
придобиването на собствеността върху горните два имота – установен в
нормата на чл. 22 СК.
От друга страна наведените от ищцата твърдения за липса на принос от
страна на ответника в придобиването на имотите, вкл. и на горните два имота,
находящи се в с. Генерал Кантарджиево, общ. Аксаково, тъй като ответникът
не е влагал средства от трудова или друга дейност, не е влагал личен труд,
нито е участвал с грижи за децата или работа в домакинството и искането да
се признае, че са индивидуална собственост на ищцата, поради липса на
принос на ответника в придобиването им, обосновава правна квалификация на
исковете за собственост по отношение на двата имота, находящи се в с.
Генерал Кантарджиево, по чл. 21, ал. 4 СК, по които искове предмет на
доказване е именно липсата на принос във всичките му проявни форми –
влагане на средства; труд; грижи за децата; работа в домакинството – на
съпруга - ответник в придобиването на тези два имота.
Исковете по чл. 23, ал. 1 СК и по чл. 21, ал. 4 СК могат да бъдат
предявени и в условията на евентуалност един спрямо друг. В случая обаче
предвид общо заявените твърдения и общо отправеният петитум/петитуми, не
е ясно и съдът е в невъзможност да прецени дали исковете за собственост
върху имотите, находящи се в с. Генерал Кантарджиево, придобити с
Постановлението за възлагане от 08.11.2023 год. по изп. дело № 828/2022 год.
на ЧСИ И. Станчева, вписано в СлВп-Варна на 15.12.2023 год., са заявени
само на основание чл. 23, ал. 1 СК – като придобити със средства, получени по
дарение, в какъвто смисъл са едната група наведени от ищцата твърдения или
са налице и предявени в условията на евентуалност спрямо исковете по чл. 23,
ал. 1 СК искове и по чл. 21, ал. 4 СК – че ищцата е индивидуален собственик
на придобитите през време на брака й с ответника два имота, описани по –
горе, поради липса на принос на ответника в придобиването им.
Относно имотите, представляващи самостоятелен обект в сграда,
съставляващ обект с идентификатор ***.3469.1.1 по КККР на гр. Добрич,
представляващ жилище (апартамент) на първия етаж от двуетажна къща,
находящо се в гр. Добрич, ул. Батовска № 2, със застроена площ от 50, 60 кв.
м., ведно с изба и ид. части от общите части на сградата и 30 кв. м. ид. части от
собствеността върху поземления имот с идентификатор ***.3469, в който е
построена къщата и поземлен имот с идентификатор ***.692 по КККР на с.
Топола, община Каварна, област Добрич, с площ от 536 кв. м., са наведени
твърдения, че са придобити със средства от трудови възнаграждения на
ищцата, от банкови кредити, погасявани със средства от продажбата на личен
(придобит по наследство) имот на ищцата и със средства от трудови
възнаграждения, както и твърдения, че от 2007 год. страните са във
фактическа раздяла и ответникът не живее в България и няма никакъв принос
в тяхното придобиване – не е влагал средства от трудова или друга дейност, не
е влагал личен труд, нито грижи за децата или работа в домакинството. Тези
твърдения, обсъдени и във връзка с отправените два петитума относно
5
горните два имота – да се приеме за установено по отношение на ответника,
че ищцата е изключителен (индивидуален) собственик на тези два имота,
сочат на искове с правно основание чл. 21, ал. 4 СК, но заявените петитуми –
че ищцата е едноличен собственик на тези два имота, поради
трансформация на лично имущество – не съответстват на наведените
твърдения.
Изложеното налага производството по делото да се остави без двежение
и да се дадат указания на ищцата да изправи констатираните по – горе
недостатъци на исковата си молба.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по в. гр. дело № 846/2024
год. по описа на ОС-Варна;
В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от връчване на препис от настоящото
определение ищцата К. М. В. с писчмена моллба с препис за насрещната
страна да изправи следните нередовноски на исковата си молба:
1) Да заяви ясно и недвусмислено на какво основание (въз основа на кои
от наведените две групи твърдения) претендира да бъде призната за
изключителен собственик на придобитите през време на брака й с ответника
Л. М. В. имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор ***.47 по КККР на
с. Генерал Кантарджиево, община Аксаково, Варненска област,
представляващ нива с площ от 686 кв. м. и 72, 01 кв. м. ид. части от поземлен
имот с идентификатор ***.43 по КККР на с. Генерал Кантарджиево, община
Аксаково, Варненска област, целият с площ от 1140 кв. м., с предназначение
„нива“ – поради вложени в придобиването им лични средства, получени по
дарение (искове по чл. 23, ал. 1 СК) или поради липса на принос на ответника
Л. М. В. в придобиването им (искове по чл. 21, ал. 4 СК); В случай че ищцата
претендира и двете основания (обективно съединени в условията на
евентуалност искове) да посочи кое от основанията заявява като главно и кое –
в условията на евентуалност;
2) Да приведе петитумите на исковете си, с които претендира да бъде
призната за изключителен собственик на придобитите през време на брака й с
Л. М. В. имоти, а именно: на самостоятелен обект в сграда, съставляващ обект
с идентификатор ***.3469.1.1 по КККР на гр. Добрич, представляващ жилище
(апартамент) на първия етаж от двуетажна къща, находящо се в гр. Добрич, ул.
Батовска № 2, със застроена площ от 50, 60 кв. м., ведно с изба и ид. части от
общите части на сградата и 30 кв. м. ид. части от собствеността върху
поземления имот с идентификатор ***.3469, в който е построена къщата и на
поземлен имот с идентификатор ***.692 по КККР на с. Топола, община
Каварна, област Добрич, с площ от 536 кв. м. – в съответствие с наведените
твърдения за липса на принос на съпруга – ответник в придобиването им, като
съобрази, че липсата на принос на другия съпруг в придобиването им е
различна хипотеза от трансформацията на лично имущество, вложено в
6
придобиването на гореописаните два имота;
УКАЗВА на ищцата, че при неизправяне на горните недостатъци на
исковата й молба в предоставения й срок първоинстанционното решение ще
бъде обезсилено, а исковото производство – прекратено.
След изтичане на горния срок делото да се докладва за следващи
разпореждания.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7