№ 19187
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110142346 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК.
Ищецът предявява отрицателен установителен иск за признаване за недължимо на вземане
на ответника в размер 1684 лева, за която сочи, че е начислена от ответника по фактури за
период от 20.1.2015г. до 18.12.2019г. за имот с адрес град София, ж.к.Овча купел 2, блок 21,
вход Б, ап.3, за който имот, сочи, че ответникът открил на негово име партида с клиентски
номер **********. Ищецът счита, че не дължи сумата, защото не живее в България от
години, не е собственик или титуляр на вещно право за имота, поради което и не е страна по
облигационно правоотношение с ответника. Твърди, че за исковия период, имотът е бил
собственост на баща му, а след смъртта му – ищецът е предприел действия за плащане на
текущи задължения. Твърди, че към предявяването на иска, имотът е собственост на трето
лице. Предприел действия за извънсъдебно разрешаване на спора, като сочи, че е направил
заявление до ответника, че счита сумите за погасени по давност, на което, с писмо от
26.6.2023г, ответникът изрично заявител, че давността не се прилага служебно, както и
претендира плащане на исковата сума.
Ответникът, в срока за отговор, заявява, че не оспорва иска, вземането му е в
погасителна давност, прави искане да се постанови решение при признание на иска, както и
да се приложи разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК, като твърди, че не е станал повод за
завеждане на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е
1
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че че по фактури за период
от 20.1.2015г. до 18.12.2019г. за имот с адрес град София, ж.к.Овча купел 2, блок 21, вход Б,
ап.3, е налице неплатено вземане от 1684 лева.
По делото са представени фактура за имота, с абонат – В. Стефанов Р. от 17.8.2022г.,
в която фигурира старо задължение от 2545,82 лева, заявление, получено при ответното
дружество на 26.6.2023г., с което ищецът В. Р. е направил възражение, че вземанията на
ответника отпреди три години са погасени по давност, и отговор от 10.7.2023г. на ответното
дружество, с което кани ищецът да плати сумата 1684 лева, като сочи, че давността не се
прилага служебно. Видно от представеното извлечение от интернет страницата на ответното
дружество към 2.11.2023г./датата на открито съдебно заседание, в което извлечението е
представено/, исковата сума се претендира, ведно с други задължения, от страна на
ответника.
По искане на ищеца, на основание чл.237 ГПК, съдът прекрати съдебното дирене и
следва да се произнесе с решение при признание на иска, с което искът да се уважи.
Спорът се концентрира около дължимостта на разноските по настоящото дело.
Разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК предвижда кумулативното наличие на две предпоставки –
признание на иска, и поведение на ответника до предявяването му, с което да не е станал
повод за завеждането му. С отговора на исковата молба, ответникът признава един от
основните факти по делото – твърдението за погасителна давност. Не е налице хипотезата на
чл.78,ал.2 ГПК, ответникът е станал повод за завеждането на делото – причината за
предявяване на иска се корени в отказа на ответното дружество да заличи претенцията,
погасена по давност, по нарочно заявление на ищеца.Ето защо, разноските следва да се
разпределят по реда на чл.78,ал.1 ГПК, а не по реда на чл.78,ал.2 ГПК. Ищецът доказва
разноски за 67,36 лева държавна такса. Претендира се определяне на адвокатско
възнаграждение, по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв, за предоставена безплатна правна помощ.
Съдът не обсъжда направеното възражение за прекомерност на възнаграждението, в
отговора, тъй като възнаграждението, на основание цитираната разпоредба, се определя по
минималните размери в НМРАВ, в размер на 468,40 лева/ чл.7,ал.2,т.2/.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че В. Р., гражданин на Чешка Република, роден на
21.6.1958г. в Република България, чрез адвокат В. В. Т., САК, с личен номер ***, с адрес на
кантората- СОФИЯ, ж.к.Лагера, бл.44,вход Б, офис- партер, не дължи на „Софийска вода“
АД ЕИК ********* гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 2А сумата 1684
лева по фактури, издадени за период 20.1.2015г.-18.12.2019г. от ответника за цена на ВиК
услуги, за период 1.1.2015г. -18.12.2019г. за имот с адрес град София, ж.к.Овча купел 2, блок
21, вход Б, ап.3, партида с клиентски номер **********.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД ЕИК ********* гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес
2
парк София, сграда 2А , да заплати на В. Р., гражданин на Чешка Република, роден на
21.6.1958г. в Република България, чрез В. В. Т., САК, с личен номер ***, с адрес на
кантората- СОФИЯ, ж.к.Лагера, бл.44,вход Б, офис- партер, сторените по делото разноски от
67,36лева.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото, от 468,40 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, „Софийска вода“ АД ЕИК *********
гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 2А да заплати на адвокат В. В. Т.,
САК, с личен номер ***, с адрес на кантората- СОФИЯ, ж.к.Лагера, бл.44,вход Б, офис-
партер, възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по делото, от 468,40
лева
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3