Р E Ш Е Н И Е
№ 643
гр.Плевен, 15.12.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Анна Баракова, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 808 по описа за 2021 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 415 от 26.08.2021
год., постановено по НАХД № 20204430201600/2020 год., Районен съд – гр. Плевен потвърдил
Наказателно постановление № 20-0938-002551/06.07.2020 год., издадено от
началник на Сектор „ПП“ при ОД МВР -
Плевен, с което на М.Т.А. с ЕГН ********** е наложено административно наказание
на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП –
глоба в размер на 150 лв., за извършено нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП.
Със същото решение
жалбоподателят е осъден на основание чл.84 от ЗАНН да заплати направени
деловодни разноски в размер на 94,29 лв. по сметка на РС – Плевен.
Против горния съдебен акт е
постъпила касационна жалба от М.Т.А., подадена чрез адв. Т.Т. от АК - Плевен, в
която се излагат доводи за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че от
приложените в административната преписка снимки не се доказва каквото и да е
нарушение, както и авторството му, а процесните АУАН и НП са издадени само въз
основа на твърденията на свидетел, различен от актосъставителя и свидетеля при
съставяне на АУАН, които не са възприели извършеното нарушение. В тази връзка
се сочи нарушение на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН и се излагат доводи, че
твърденията на свидетеля Рачолов не са подкрепени от други доказателства в
преписката. Касаторът твърди, че административнонаказващият орган не е изпълнил
задължението си да изясни всички обстоятелства преди издаването на НП, което не
може да се санира при проведеното съдебно производство, с оглед което се
изразява становище, че АУАН и НП са издадени в условията на неизяснена
фактическа обстановка, което показва немотивираност на НП и същото е
незаконосъобразно.
Излагат се и съображения за
незаконосъобразност на наложената санкция по чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, тъй
като не са налице доказателства, че с нарушението е създадена непосредствена
опасност за движението, което съставлява предпоставка за налагане на горната
санкция.
В заключение е направено искане за отмяна
на решението на РС – Плевен и постановяване на отмяна на оспореното НП.
Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Постъпил е писмен отговор на
ответника по касационната жалба, в който се изразява становище за
неоснователност на същата. Прави се искане да бъде оставено в сила решението на
първостепенния съд и се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. При условията на алтернативност е направено възражение за
прекомерност на претендираните от касатора разноски.
С отговора е представено и писмено
доказателство – Заповед № 316з-3700/13.09.2021 год. на директора на ОД МВР –
Плевен.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Постъпила е писмена молба от процесуалния представител адв. Т., в която се
поддържа подадената касационна жалба и се претендира присъждане на разноски при
уважаването ѝ.
Ответникът не изпраща процесуален
представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище, че решението на РС - Плевен
е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Първостепенният съд е провел задълбочено производство,
в рамките на което е събрал всички относими към предмета на доказване
доказателства. В решението събраните доказателства са обсъдени задълбочено и са
изложени правни изводи, с които касационният съдебен състав е съгласен.
Съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т.е.
представлява редовно съставен акт по смисъла на посочената по- горе разпоредба.
Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснато нарушение чл. 42, ал.1,
т.7 от ЗАНН. В процесния АУАН са посочени имената, точните адреси и ЕГН на
двама свидетели, единият от които очевидец, а другият свидетел при съставянето
на АУАН. Направените с него констатации кореспондират
с показанията на свидетеля Р. В същото време нито в хода на
административнонаказателното производство, нито в хода на проведеното съдебно
такова не са събрани други доказателства, които да са в противовес на горната
доказателствена съвкупност, поради което настоящият съдебен състав счита, че
описаното в АУАН деяние се установява по несъмнен начин от обективна страна и
установената от чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на същия не е оборена.
Твърдението на жалбоподателя, че показанията на Р. не се подкрепят от други
доказателства е неоснователно. Първостепенният съд е назначил видео-техническа
експертиза на видеофайл, съдържащ запис от видеорегистратор, предоставен от
свидетеля К.Р., от заключението на която е достигнал до извода, че показанията
на очевидеца Р., както и тези на свид. М.Г. съответстват на описаната в АУАН
фактическа обстановка. В тази връзка са изложени подробни мотиви, които с оглед
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни в
настоящото решение.
Неоснователни са и доводите на касатора, че не са
налице основанията на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за
налагане на санкция, тъй като с осъщественото нарушение не е създадена
непосредствена опасност за движението. Първостепенният съд подробно е обсъдил
горното обстоятелство в решението си и настоящата съдебна инстанция препраща към
мотивите му на основание чл.221, ал.2 от АПК. Несъмнено е установено, че
вследствие извършеното нарушение свидетелят Р. е бил принуден да навлезе в
насрещната лента за движение, в която се е движело друго МПС, а горното
безспорно представлява непосредствена опасност по смисъла на чл.179, ал.1, т.5
от ЗДвП.
Предвид горепосоченото оспореното пред РС наказателно
постановление е законосъобразно, издадено при спазване на установените в ЗДвП
правила и удостоверява съставомерно и доказано нарушение на правилата за
движение по пътищата, с оглед което въззивният съд е постановил правилно решение,
което следва бъде оставено в сила.
При този изход на делото на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на ответника по касац.жалба следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв., тъй като в касационното производство не е
осъществявано процесуално представителство, а единствено е изготвен отговор на
касационната жалба.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, първи
касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
415 от 26.08.2021 год., постановено по НАХД № 20204430201600/2020 год. по описа
на Районен съд - Плевен.
ОСЪЖДА М.Т.А. с ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати в полза на ОД МВР – Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50 /петдесет/ лева.
Препис от решението да се изпрати на страните и на
Окръжна прокуратура – Плевен.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
1. 2.