№ 1066
гр. София, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20211110212101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Н. ИВ. П., ЕГН **********, срещу заповед за
задържане на лице, рег. № 226зз-2234 от 20.08.2021 г., издадена от Р. Б. СТ. -
полицейски орган при 02 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е
постановено фактическото задържане на Н. ИВ. П., ЕГН **********, за срок до 24
часа.
С жалбата се моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна и
неправилна. Твърди се, че не са били налице предпоставките за задържане, тъй като
жалбоподателят е потърсил съдействието на полицейските органи по повод нападение
срещу него, а не е извършил престъпление, както се сочи в заповедта. Поддържа се, че
е ограничено правото му на защита, тъй като в заповедта липсват основания за
издаването й.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. К., който поддържа изложеното в жалбата. В допълнение
излага, че административният акт не съдържа законоизискуемите реквизити. Твърди,
че от събраните по делото доказателства се установява, че задържането на
жалбоподателя е било по повод възникнал скандал с друго лице, като жалбоподателят
се явява пострадал, а не извършител на престъпление. Сочи, че не са събрани
доказателства за описаното в заповедта престъпление - кражба, като такива не са
събрани и в настоящото производство. Претендира разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 20.08.2021 г., около 09:10 ч., полицейските служители при 0***. Б. СТ. и
Георги Атанасов Груев били изпратени от ОДЧ на адрес в гр. София, ж.к. „Надежда“ 1,
бл. 132, пред вх. А, във връзка със сигнал за лице, което хвърля камъни и отправя
закани за саморазправа. Пристигайки на място служителите установили жалбоподателя
1
Н. ИВ. П. и свидетеля Ася Стефанова Русева, които им съобщили, че лицето Християн
Красимиров Гачев е отправяло закани спрямо тях и е хвърляло камъни по прозореца
им. На мястото пристигнало и лицето Християн Красимиров Гачев, което заявило, че
Н.П. е извършил кражби от него и негови имоти.
По разпореждане на ОДЧ полицейските служители задържали Н.П. и Х***в и ги
откарали в сградата на 02 РУ-СДВР. От Н.П. били взети сведения, съставен бил и
протокол за обиск.
На същата дата - 20.08.2021 г., в 09:20 ч., ответникът Р. Б. СТ. издал Заповед за
задържане на лице, рег. № 226зз-2234 от 20.08.2021 г., с която задържал за срок до 24
часа Н. ИВ. П. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. В заповедта като основание за
задържането на лицето било посочено "достатъчно данни за престъпление /кражба/".
Заповедта била връчена на Н. ИВ. П., който я подписал и получил препис от същата.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Ася Стефанова Русева, която заявява, че през м. август, 2021 г. Х***в е отправял
закани спрямо нея и жалбоподателя, и е хвърлял камъни по прозореца им, за което е
уведомила полицейските органи. Твърди, че жалбоподателят не е посягал на Християн.
Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и
съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с
доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Ася Стефанова Русева
и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на
индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания предвидени в чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган, в установената форма и при спазване на
административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са
приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта
на закона.
Оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен орган - полицейски
орган при 02 РУ-СДВР, видно от представеното от СДВР удостоверение, рег. № 513р-
84820 от 01.10.2021 г.
В чл. 74, ал. 2 ЗМВР са посочени задължителните реквизити, които трябва да
съдържа заповедта за задържане. В случая, в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, в
оспорената заповед не са посочени конкретни фактически основания, обосноваващи
прилагането на принудителната административна мярка именно на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР. Отбелязването, че лицето се задържа поради "достатъчно данни за
престъпление /кражба/" не съставлява изпълнение на задължението на полицейския
орган да опише фактическите обстоятелства, обуславящи задържането. В акта не е
посочено описание на фактическата обстановка, както и на обстоятелствата, при които
задържаното лице е извършило престъпление. В този смисъл от заповедта не става ясно
къде, кога, спрямо кого е извършена кражба. Липсата на описание лишава задържаното
лице от възможността да разбере основанието за задържането му и по този начин
ограничава правото му на защита.
Отделно от това, дори да се приеме, че заповедта отговаря на изискванията на
2
закона за форма и съдържание, то настоящият състав счита, че заповедта е издадена в
нарушение на материалния закон. С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано
правомощието на полицейските органи да задържат за срок от 24 часа лицата, по
отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.
Задържането под стража, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, за срок не по-дълъг от
24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна административна
мярка, която има за цел чрез задържането да предотврати възможността лицето да
извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие след
извършването на такова. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване
срещу вероятния извършител на престъпление. За всеки конкретен случай на
задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая
това не е извършено. От страна на административния орган не са представени никакви
доказателства за връзката на задържаното лице с конкретно престъпление. От
събраните по делото доказателства не се установяват данни за извършено от страна на
жалбоподателя престъпление - кражба, поради което не са изпълнени предпоставките
за приложение на материалноправната разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не е ясно
защо е задържан жалбоподателят при положение, че полицейските органи са били
изпратени на адреса по негов сигнал за лице с агресивно поведение.
По тези съображения съдът прие, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, който е
заплатил 10 лева за държавна такса, като претендира и минимално по размер
адвокатско възнаграждение за един адвокат, който е предоставил на жалбоподателя
безплатна правна помощ в настоящото производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. Доколкото жалбоподателят е бил представляван в производството от адв. адв. В.
К., в полза на последния следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален
размер от 400 лева за осъществената безплатна правна помощ на жалбоподателя на
основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице, рег. № 226зз-2234 от 20.08.2021 г.,
издадена от Р. Б. СТ. - полицейски орган при 02 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР е постановено фактическото задържане на Н. ИВ. П., ЕГН **********,
за срок до 24 часа.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на адв. Васил
П. К. - АК Благоевград, сумата от 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на жалбоподателя в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3