О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
09.01.2019 г.
Административен съд - Перник, в закрито заседание на
девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдията дело номер 317 по описа на съда за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял трети, Глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 от
Закона за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на М.В.Й. *** срещу Министерство на вътрешните работи – гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни действия на служители на МВР, ведно със законната лихва за забава, считано от
09.09.2010 г.
С уточнителна молба като
ответници са посочени Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“
/ГДБОП/ и Министерство на вътрешните работи /МВР/, като се претендира
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на
12 000 лева от действия на служители на ГДБОП и обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, в резултат на медийно отразяване на действия, проведени в жилището й от служители на МВР.
С Определение № 136/04.06.2018
г., постановено по настоящото АД № 317/2018 г. /л.3/, съдът е приел исковата
молба по отношение на ответника ГДБОП за недопустима и е прекратил
производството в тази му част. Това определение е обжалвано от процесуалния
представител на ищцата. С Определение № 11041/19.09.2018 г. по адм.дело №
10842/2018 г. /л.13 от същото/ IV-то отделение на Върховния
административен съд на Република България е оставил в сила Определение №
136/04.06.2018 г. по адм.д. № 317/2018 г. на Административен съд Перник. В
мотивите на същото изрично е посочено, че прекратяването на производството пред
първоинстанционния съд в посочената част не прегражда пътя за предявяване на
нов иск от страна на ищцата при съобразяване на изискванията за редовно
подадена искова молба в съответствие с изискванията на чл.203 и сл. от АПК и
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник.
В хода на производството по
настоящото дело /след произнасянето на Върховния административен съд по
частната жалба на процесуалния представител на ищцата с Определение №
11041/19.09.2018 г. по адм.дело № 10842/2018 г./ е постъпила Молба вх. № 2797/05.11.2018 г. от юрисконсулт Миролюб Стоев, в качеството му на
процесуален представител на министъра на вътрешните работи. Същата има характер
на допълнение към отговора на исковата молба, тъй като в нея се излага
становище по основателността на исковите претенции.
Впоследствие, делото е насрочено
за разглеждане в съдебно заседание, но с протоколно определение от 06.10.2018
г., съдът е указал на ищцата, че следва да конкретизира иска си като посочи в
какво са намерили проявление вредите и в кой период ги е търпяла. В определения
срок адв. М. е депозирал Молба вх. № 2884/12.11.2018 г., но на 10.12.2018 г. с
Молба вх. № 3203 от същата дата е допълнил първата такава като е увеличил
размера на предявения срещу МВР иск от 3 000 на 5 000 лева и е поискал
привличането на нов ответник, а именно: Държавна агенция „Национална сигурност“
/ДАНС/, в качеството й на правоприемник на ГДБОП. Искът срещу новия ответник е
за осъждането му да заплати на ищцата обезщетение в размер на 12 000 лева
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в ужас, паника, силно
притеснение и срам, получени от незаконосъобразните действия на полицейските
служители, изразяващи се в нарушение на разпоредбата на чл.73, ал.1 и ал.2 от ЗМВР /отм./ като са превишили предоставените им с тази норма права и са
използвали спрямо доверителката му физическа сила и помощни средства при
положение, че имат право на такива единствено в случаи на внезапно нападение
срещу тях или при освобождаване на заложници, като с тези свои действия
служителите на ДАНС са нарушили и чл.2 от ЕКПЧС и чл.30 от Конституцията на
Република България, тъй като са извършили посегателство върху личната
неприкосновеност на ищцата.
В съдебно заседание на 11.12.2018
г. адв. М. отново е поискал да му бъде дадена възможност да конкретизира
исковите претенции на ищцата, в която връзка е представил Молба вх. №
3299/17.12.2018 г. С нея увеличава размера на предявения иск срещу МВР на
7 000 лева и конкретизира искането, но наред с това потвърждава, че
предявява изцяло нов иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на незаконосъобразни действия на служители от ДАНС.
Във връзка с изложеното и като
разгледа депозираните и посочени по-горе молби от процесуалния представител на
ищцата, съдът съобрази, че последващо обективно кумулативно съединяване на искове в рамките на вече висящо
исково производство
извън двете хипотези на чл.211 и чл.212 от ГПК е недопустимо. В процесния
случай относно предявения от ищцата нов иск, насочен срещу нов ответник: ДАНС,
не са налице предпоставките нито на чл.211, нито на чл.212 от ГПК, поради което
той не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане в рамките на висящото
исково производство по настоящото административно дело № 317/2018 г. по описа на Административен съд Перник.
Предмет на настоящото
производство, съобразно уточненията, направени с молбите на адв. М., е
осъдителен иск на М.В.Й. ***
срещу Министерство
на вътрешните работи – гр. София за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди в размер на 7 000 лв. /съобразно
последната Молба вх. № 3299/17.12.2018 г./, поради незаконосъобразни действия
на служители от Пресцентър на МВР, изразяващи се в предоставяне на средствата
за масова информация на видеоматериал, в който нейния баща е сниман гол /само
по слипове/, поради което е станал обществено достояние, в т.ч. и достояние на
нейните приятели и съученици, и в резултат на излъчването му ищцата е изпитала
притеснения, срам и неудобство, което представлява изменение на размера на
предявения иск и по силата на чл.214, ал.1 от ГПК е процесуално допустимо.
Същевременно, съдът, след като извърши служебна проверка на редовността на
исковата молба по предявения осъдителен иск за заплащане на обезщетение в размер на 7 000 лв. за претърпени от ищцата неимуществени вреди - притеснения, срам и неудобство, поради незаконосъобразни действия на служители от
Пресцентър на МВР, изразяващи се в предоставяне на средствата за масова
информация на видеоматериал, в който нейния баща е сниман гол /само по
слипове/, поради което е станал обществено достояние, в т.ч. и достояние на
нейните приятели и съученици, в съответствие
с нормата на чл.129, ал.1 от ГПК и нейната допустимост по реда на чл.130 от ГПК, намира, че следва да бъде разпоредено извършване
на последващи процесуални действия – връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответника. На последния следва да бъде указано, че има право
в едномесечен срок от получаване на съобщението за връчване на преписа от
исковата молба и приложенията за подаде писмен отговор, който задължително
трябва да съдържа: посочване на съда, номера на делото, името и адреса на
ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, становище
по допустимостта и основателността на иска, становище по обстоятелствата, на
които се основава искът, възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те
се основават, подпис на лицето, което подава отговора. В отговора трябва да
бъдат посочени доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще се
доказват с тях, както и да бъдат представени всички писмени доказателства, с
които разполага ответникът. Ответникът следва да представи преписи от отговора с
приложенията според броя на ищците.
На ответника следва да бъде
указано, че в случай, че не подаде писмен отговор в посочения срок, не вземе
становище по направените възражения, не оспори истинността на представен
документ губи възможността да извърши посочените действия по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
На ответника следва да бъде
указано, че неявяването му в съдебно заседание не е пречка за гледане на
делото, при условие, че същият е бил редовно призован, както и че има
възможност с писмена молба да заяви желание за ползване на правна помощ, при
необходимост и право за това.
С оглед на всичко гореизложено и
на основание чл.131, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА Молба с вх. № 2884/12.11.2018 г.,
Молба с вх. № 3203/10.12.2018 г. и Молба с вх. № 3299/17.12.2018 г., депозирани
от адв. Г.М. – пълномощник на ищцата М.В.Й., в частта с която е предявен иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Държавна агенция „Национална сигурност“
за заплащане на обезщетение в размер на 12 000 лева за претърпени от
ищцата неимуществени вреди, като недопустими.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на ответника – МВР – гр. София, преписи от всички
уточнителни молби на адв. М. – пълномощник на ищцата М.В.Й., и приложенията към
тях.
УКАЗВА на ответника
възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаване на
съобщението, който задължително трябва да съдържа: посочване на съда, номера на
делото, името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител
или пълномощник, становище по допустимостта и основателността на иска,
становище по обстоятелствата, на които се основава искът, възраженията срещу
иска и обстоятелствата, на които те се основават, подпис на лицето, което подава
отговора.
В отговора трябва да бъдат
посочени доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще се доказват с
тях, както и да бъдат представени всички писмени доказателства, с които
ответникът разполага. Същият следва да представи
преписи от отговора с приложенията според броя на ищците и пълномощно, когато
отговорът се подава от пълномощник.
УКАЗВА на ответника, че в случай, че не подаде писмен отговор в
посочения срок, не вземе становище по направените възражения, не оспори
истинността на представен документ, губи възможността да извърши посочените
действия по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че неявяването му в съдебно заседание не е
пречка за гледане на делото, при условие, че същият е бил редовно призован.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 40, ал. 1 ГПК ако
живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да посочат лице
в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако
нямат пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. В случай, че
страните не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 41, ал. 1 ГПК ако
отсъстват за повече от 1 месец от адреса, който е съобщен по делото или на
който веднъж им е било връчено съобщение , са длъжни да уведомят съда за нови
си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на ответника,
както и на ищцата М.В.Й..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта, в която са върнати уточнителните молби -
Молба с вх. № 2884/12.11.2018 г., Молба с вх. № 3203/10.12.2018 г. и Молба с
вх. № 3299/17.12.2018 г., депозирани от адв. Г.М., подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
седемдневен срок от връчването му на страните.
След изтичане срока за
отговор от страна на ответника, делото да се докладва за предприемане на
следващи съдопроизводствени действия.
СЪДИЯ: