Р Е Ш Е Н И Е
№ 260059
гр. Силистра, 22.07.2021г.
Силистренският окръжен съд, граждански състав, в открито
заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател: Кремена Краева
при секретаря Е.Николова , като разгледа, докладваното
от съдията т.д.№ 27/2020г. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
ИЩЕЦЪТ
– А.Т.А., ЕГН: ********** претендира от съда да постанови решение, с което да
осъди ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ ********* да му заплати следните суми:
41568лв., представляваща разликата от определеното от ГФ обезщетение от 12 600
лв. и сумата от 54168.0 лв. - общо
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в следствие на
настъпило ПТП на 07.03.2015 г.; мораторна лихва върху същата сума в размер на
8429.74 лв.,за периода 08.03.2018г. – 06.03.2020г., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и заплащане.
Претендира разноски за
производството.
Твърди, че пострадал от ПТП, настъпило на 07.03.2015 г.,
като пътник в автомобил Опел Вектра, с per. № СС 1859 СК, управлявано от
починалия в същото ПТП Х.Е.Х., без сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ към датата на ПТП.
В следствие на това ПТП е получил
следните наранявания: Контузия на главата; Сътресение на мозъка;
Разкъсно-контузни рани на главата окципитално и на дясна вежда; Контузия на гръдния кош; Закрито
счупване на лява подбедрица.
Така получените от ищеца телесни
увреждания довели до множество негативни последици.
Ответното дружество било сезирано
с писмена застрахователна претенции от името на ищеца по чл. 380, ал. 1 КЗ, но
определеното обезщетение от 12 600 лв. не го удовлетворява. Счита, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 90 280 лева, а при
допускане на съпричиняване от 40% - 54 168 лева.
Поради това предявява исканията си
пред съда.
ОТВЕТНИКЪТ – ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
гр.София, депозира писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на исковата претенция по основание и размер. Прави възражение
за изтекла погасителна давност. Изтъква, че претенцията на ищеца е била
удовлетворена от ГФ извънсъдебно: ГФ
определил обезщетение в размер на 21000.00 лв. за неимуществени вреди,
намалено с 40% до сумата от 12 600 лв. с оглед допринасяне на вредоносния
резултат от страна на ищеца, който се е съгласил да пътува в автомобил,
управляван от употребил алкохол водач. С изплащането на сумата, което не се
оспорва от страните спора е решен извънсъдебно по реда на чл.288, ал. 9 във
връзка с ал. 7 от Кодекса за застраховането (отм.). С настоящата искова молба
не се претендират обезщетения за вреди различни от взетите предвид при
определяне на размера на обезщетението от УС на ГФ и получени от ищеца, които
да дават основание за преразглеждане.
Евентуално – моли за отхвърляне
претенцията за неимуществени вреди в предявения размер като прекомерно завишен
от гледна точка на принципа на справедливостта. Позовава се на Решение на СГС,
11 състав по гр.д.№ 5561/2016 и възразява за посоченото съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия в размер на 40%.
Като се запозна с депозираната
искова молба, изложените фактически обстоятелства и писмените
доказателства,съдът намира за установено следното:
Предявени са искове с правно
основание 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ
и чл.86 ЗЗД.
От
приложените към исковата молба и разменените между страните книжа съдът приема
за безспорни и установени следните факти – ищецът пострадал от ПТП, настъпило
на 07.03.2015 г., като пътник в автомобил Опел Вектра, с per. № СС 1859 СК,
управлявано от починалия в същото ПТП Х.Е.Х., без сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП; по повод инцидента
образувано - ДП № 259 ЗМ 55/2015 г. по описа на Ру на МВР-Дулово (пр. №
185/2015 г на ОП-Силистра), водено за извършено престъпление по чл.343, ал.3
б.“б“ и „В“ и прекратено на осн.чл.24, ал.1, т.4 от НПК; Гаранционен фонд е бил сезиран от
ищеца във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № 210100/07.03.2018г.
УС на ГФ е определил обезщетение в размер на 21000.00 лв. за неимуществени
вреди, намалено с 40% до сумата от 12 600 лв. с оглед допринасяне на
вредоносния резултат от страна на ищеца, платено на
посочената от него банкова сметка ***.05.2018г.
При тази установеност съдът намира за
доказани елементите за отговорността на ответника на осн. чл. 557, ал. 1, т. 2
б. а КЗ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, причинени
му вследствие на процесното ПТП и получените увреждания. За уважаване на
исковете следва да се установят и претърпените от ищцеца вреди, респ.
претендираните размери на обезвреда.
По делото са ангажирани доказателства
относно причинените на ищцата увреждания, последвалото лечение и съпровождащите
ги болки и страдания - приложена
медицинска документация, свидетелски показания и изготвеното по повод образуваната щета №
210100/07.03.2018г. заключение на СМЕ. В следствие на това ПТП ищецът е получил следните
наранявания: Контузия на главата; Сътресение на мозъка; Разкъсно-контузни рани
на главата окципитално и на дясна вежда; Контузия
на гръдния кош; Закрито счупване на лява подбедрица. Събраните писмени и гласни
доказателства потвърждават
твърденията на ищеца, че така получените от ПТП телесни увреждания са довели до
множество негативни последици: извършени мед.интервенции - операция и лечения;
за времето до премахването на гипсовата шина в по-голямата му част е наложило
оставането му у дома и невъзможност да се обслужва и придвижва сам; вследствие на травмите е възпрепятствана
възможността да развива кариерата като футболист; дълго провежданото лечение,
включващо и обездвижване са го лишили от възможността да участва в учебни
занятия и да продължи с обичайните темпове своето образование. С показанията на св. Сали се установяват
и другите твърдени в исковата молба негативни емоционални преживявания при
ищеца след ПТП – нарушения в съня, безпокоство, кошмари.
С оглед на всички обективни данни,
събрани чрез показанията на свидетели и писмени доказателства, съдът определя
обезщетение за претърпените от пострадалия
неимуществени вреди в размер на 40 000лв.
По възражението на застрахователя за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия:
Представеното от ответника в тази
връзка решение по гр.д. 5561/2016г. на СГС няма доказателствена и/или
обвързваща сила спрямо фактите по настоящия спор.То не е постановено между
същите страни. Съдът обаче провери и съобрази наличните в приложена към
настоящото производство прекратена преписка д.п. 259 МЗ 55/2015г. на РУ на МВР Дулово
показания на пострадалия. Те биха могли да се ценят като признания на неизгодни
обстоятелства в сочения от ответника аспект. Сам пострадалият
описва пред разследващите органи обстоятелства, от които съдът прави изводи, че
е пътувал в автомобил, управляван от водач, с когото заедно преди ПТП са
употребили алкохол. Това обосновава наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат съобразно постановките в т.7 на ТР№1/23.12.2015г. по т.д.№1/2014г. на
ВКС, ОСТК. Предвид това съдът определя процент от 30% за съпричиняване на
вредите по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Няма сключено извънсъдебно
споразумение между пострадалия и ГФ, с което те са постигнали съгласие за
изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично
заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло. При това положение
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост в
размер на 15 400 лв. /след приспадане от общия им размер - 40 000 лв. на 30% /12
000 лв/ съпричиняване и на сумата 12 600 лв, заплатена за част от тях от ГФ,
ведно с мораторна лихва върху
сумата в размер на 3123,03 лв., считано от от 08.03.2018г. до 06.03.2020г.10.03.2017
г., както и законната лихва от датата на завеждане на исковете до окончателното
изплащане на сумата. В
останалата част искът е недоказан и неоснователен, поради което съдът го
отхвърля.
Предвид изхода на делото ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете. Разноските на ищеца са в размер на 1999,90 лева-
заплатена държавна такса. /Не са представени доказателства за заплатено
възнаграждение за адвокат/ Съразмерно с уважената част се дължи сумата от 740,60лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД,
БУЛСТАТ ********* да заплати на А.Т.А., ЕГН: ********** допълнително следните
суми: 15 400лв., общо обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в
следствие на настъпило ПТП на 07.03.2015 г.; мораторна лихва върху същата сума
в размер на 3123.03 лв.,за периода 08.03.2018г. – 06.03.2020г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и
заплащане; 740,60лв.
– разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ИСКОВЕТЕ
за заплащане на неимуществени вреди- за разликата от 15 400 лева до 41 568 лева; м.лихви – за разликата от 3123.03
лв. да 8429.74 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: