Определение по дело №1346/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 3212                                       11.09.2019 г.                             Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                     ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 11 септември                                                    2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                        Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

гр. дело № 1346 по описа за 2019 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Постъпила е искова молба от Б.А.Т., в която твърди, че на 15.03.2018 год. с ответниците по делото, в качеството им на собственици сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: апартамент № 7, находящ се в ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.514.418.2.7 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и четиринадесет, точка, четиристотин и осемнадесет, точка, две, точка, седем/, съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Ст. Загора, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008 год. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота ***, с предназначение жилище, апартамент със застроена площ от 61.83 кв.м., находящ се в сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.614.418, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68850.514.418.2.8, 68850.514.418.2.18, под обекта 68850.514.418.2.4, над обекта 68850.514.418.2.10.

Съгласно точка първа на раздел втори от предварителния договор от 15.03.2018 год., при неговото подписване заплатил капаро от 7000 /седем хиляди/ лева. Сочи, че това се потвърждава от т. 3 на раздел пети /Други/ на гореупоменатия предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, където било визирано, че "настоящият предварителен договор служи за разписка на получените 7000 /седем хиляди/ лева”.

Сочи, че на основание т. 7 от раздел трети, ответниците като продавачи се задължили да заличат вписана искова молба с акт № 257, том първи, дввх рег. № 1472/17.02.2015 год. в тежест на имота, в срок до 30.04.2018 год.

Твърди, че на 27.04.2018 год. сключили анекс към предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който удължили срока до 31.05.2018 год.

На горепосочената дата всички се явили пред Нотариус Стефка Чавдарова с peг. № 381 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие районът на Районен съд Стара Загора. Тогава при проверка се установило, че исковата молба не била заличена. При неизпълнение на поетото задължение от страна на ответниците, ищецът се дезеинтересирал от закупуването на този апартамент. Не искал да придобива недвижим имот с вписана тежест.

От Нотариуса бил съставен констативен протокол акт № 132, общ. Peг. № 2306/2018 год., в който заявил, че продавачите не са спазили клаузата на предварителния договор за заличаване на вписаната искова молба и помолил за връщане на капарото, което дал, независимо, че в раздел четири на предварителния договор било записано, че се дължи неустойка в двоен размер, ако имотът се окаже обременен с тежести.

Сочи, че няколко пъти разговарял с В.Д. за връщане на капарото в размер на 7000 лв., но до тази момент това не се случило.

Изпратил нотариални покани до двамата ответници като още веднъж ги уведомил, че се отказвал от покупката на недвижимия имот и ги помолил в 7 дневен срок от връчване на нотариалните покани да се свържат с него и да му възстановят платеното капаро от 7000 лв.

Твърди, че до този момент не е получил средствата.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди солидарно ответниците по делото да заплатят на ищеца сума в размер на 7000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща дадено капаро за покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва от момента на подаване на настоящия иск, до изплащане на сумата.

Претендира за направените деловодни разноски по настоящето дело.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК  е постъпил писмен отговор от ответниците В.Д.Д. и Й.В.Д., чрез пълномощника им адв. Атанас Стоянов, в който твърдят, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Сочат, че в исковата молба се твърди, че ищецът се отказал от сключения предварителен договор с ответниците, тъй като те не са изпълнили задължението си по чл. 7 от раздел трети - да заличат вписаната по партидата на имота искова молба. Счита, че те са неизправна страна и следва да му върнат даденото капаро. Твърдят, че в подписания между страните предварителен договор, обаче не била предвидена възможност купувачът да се откаже от предварителния договор при неизпълнение на задължението на продавачите да заличат вписаната искова молба. В чл. 1 от раздел Четвърти - Санкции и неустойки, била предвидена неустойка ако продавачите се откажат от продажбата на имота и не изпълнят точно и в срок поетите по предварителния договор задължения, да платят неустойка в двойния размер на капарото. Или плащането на тази неустойка било предвидено при кумулативно даден отказ от продажба и неизпълнение на задължения.

От друга страна в т. 1.1 от същия раздел се предвиждала неустойка в този размер, ако в деня на изповядване на сделката имота се окажел с тежести или с вписана възбрана. Считат, че вписаната искова молба не е тежест върху имота, както се твърдяло в исковата молба. В представения констативен протокол продавачите заявили готовност за сключване на окончателен договор, т.е. не са се отказали от продажбата. Следователно, те били изправна страна по предварителния договор и на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД и можело да задържат полученото капаро.

Считат, че в чл. 7 от раздел Трети страните договорили задължение на продавачите, което нямало как да бъде изпълнено, с оглед българското законодателство. Заличаването на вписаните в имотния регистър искови молби се урежда от разпоредбата на чл. 13 от Правилника за вписванията. Този текст предвиждал само две хипотези за заличаване вписването на искова молба - когато предявеният с вписаната искова молба иск е отхвърлен или производството по него е прекратено. Когато искът бил уважен, както било в случая, вписването не се заличавало, а се отбелязвало съдебното решение в 6 месечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС, което обаче праводателят на ответниците „Инвесткредит груп" ООД не сторил в срок. В изречение второ на цитираната разпоредба било посочено изрично, че след изтичане на шестмесечния срок вписването на исковата молба губило действието си. Така в случая това вписване загубило действието си и окончателния договор можело да бъде сключен и при вписана искова молба, без това да донесе неблагоприятни последици за купувача. Твърдят, че след отказа на ищеца да сключи окончателен договор имотът бил продаден от ответниците на лице ползвало банков кредит за закупуването му. За това, заявяват, че вписаната искова молба не била проблем и за банката да отпусне заем.

Сочат, че действията на ищеца навеждат на мисълта, че същия е търсил повод да се откажел от сключения предварителен договор, а не да изпълни задълженията си по него, поради което и ответниците правилно са задържали полученото капаро.

Независимо от всичко ответниците са поискали от съда заличаване на вписването на исковата молба, което видно от определение № 1270/09.05.2018 г. по гр. дело № 796/2015 г. на РС - Стара Загора им е отказано по изложените съображения. "Инвесткредит груп" ООД, като ищец по делото за делба на имота, по което била вписана исковата молба поискало вписване на съдебното решение за изнасяне на имота на публична продан, но видно от определение № 21/31.05.2018 г. на Служба по вписванията при РС – Стара Загора, получило отказ. Ответниците били в обективна невъзможност да изпълнят поетото задължение за заличаване на исковата молба, което не можело да им се вмени във вина, а и след като вписването на тази искова молба по силата на закона загубило действието си и не би могло да има неблагоприятни последици за ищеца, то не било основание за отказ да се сключи окончателен договор.

Молят съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендират направените по делото разноски.

 

         От обстоятелствата изложени в исковата молба се налага извода, че се касае за предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по  чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, включва три кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено благо от едно лице; получаване на престацията от друго лице; липса на основание за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия. В настоящия случай ищецът носи доказателствената тежест за установяване на факта, че е дал нещо на ответника, а ответникът - тежестта да докаже, че даването и получаването на имущественото благо не е лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместване на благата, по силата на която има право да задържи полученото. Обедняването по смисъла на чл. 55 от ЗЗД предпоставя намаляване на имуществения патримониум на лицето, от което изхожда престацията. Ищецът  следва да докаже всички твърдени от него факти и обстоятелства в исковата молба, а ответниците следва да докажат твърденията си в отговора.

 

 

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

         НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК.

Предвид изложеното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И  :

           

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Предварителен договор за покупко-продажба; Анекс от 15.03.2018 г.; Констативен протокол № 132/2018 г.; 2 бр. Нотариални покани; Определение № 1270 по гр. дело № 796/2015 г. на РС-Стара Загора; Определение № 21/31.05.2018 г. на Служба по вписванията при РС-Стара Загора; Нотариален акт за продажба на имот с № 41, т. 3, рег. № 3902, дело № 301/2018 г. на Нотариус рег. № 308.

 

          ДА СИ ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ гр.д. № 796/2015 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 12.11.2019 г. от 10.20 ч., за която дата да се призоват страните. На ищеца да се изпрати препис от отговора на ответниците, а на ответниците копие от поправената искова молба.

        

         ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните.

 

         Разпореждането не подлежи на обжалване.   

        

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: