Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006/12.8.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 311 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Д.Н. срещу
Наказателно постановление № 18-0442-001507 от 20.06.2019 г., издадено от
началник сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ - Варна, с което на въззивника на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят
М.Д.Н. чрез процесуалния си представител адв. Й.А. ***
излага подробни съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното
постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя адв. К.К. от
АК – Варна поддържа аргументите, изложени във въззивната жалба, и искането за
отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата
страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, редовно призована, не изпраща
представител в проведеното открито съдебно заседание. В представени по делото
писмени бележки отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 12.04.2018 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Варна по електронен път е постъпило заявление от нотариус с рег. № 572 за
регистриране на договор за покупко-продажба по отношение на лек автомобил с
рег. № В 0152 ВВ със собственик до този момент М.Д.Д..
В тази връзка в
автоматизираната информационна система на МВР е бил отбелязан като бъдещ
собственик на автомобила М.Д.Н..
На 26.06.2018 г. служебно е
било отбелязано прекратяването на регистрацията на превозното средство.
На 23.10.2018 г. св. Ж.Д.Х. изпълнявал служебните си
задължения като мл. автоконтрольор в Участък – Долни Чифлик.
Около 16,15 часа на същата
дата в гр. Долни Чифлик, на ул. „Камчия“, пред бензиностанция „Снап-7“, св. Х.
извършил проверка на лек автомобил „Фиат Пунто“ с
рег. № В 0152 ВВ, управляван от М.Д.Н..
След извършена справка в
предоставения му служебен таблет св. Х. установил, че
автомобилът е с прекратена регистрация. Направил допълнителна справка при
дежурния служител в районното управление, който потвърдил, че автомобилът е с
прекратена регистрация.
На същата дата св. Х.
съставил срещу водача АУАН за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С постановление от
25.05.2019 г. прокурор от РП – Варна на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК
прекратил образуваното по случая наказателното производство по ДП № 3285/2018
г. по описа на 04 РУ – Варна за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Постановлението на РП –
Варна било изпратено на началника на 04 РУ – Варна за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на водача.
На 20.06.2019 г. В.А.Ж.-
началник сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, издал обжалваното наказателно
постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства -
показанията на св. Ж.Д.Х. и писмени доказателства и доказателствено средство –
договор за покупко-продажба на МПС; справка за нарушител/водач; заповед на
министъра на вътрешните работи; постановление на РП – Варна за прекратяване на
наказателно производство; писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна; 2
бр. справки от АИС КАТ; 2 бр. справки от Гаранционен фонд и АУАН.
Авторството
на деянието и неговата субективна страна се установяват от показанията на св. Ж.Д.Х.,
които съдът кредитира като обективни и достоверни, доколкото същите са
последователни и логични и не съдържат противоречия в себе си.
Съдът
кредитира представеното по делото писмено доказателствено средство - АУАН, като
достоверно и допринасящо за разкриване на обективната истина по делото, тъй
като съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП същият се ползва с презумптивна
доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи обстоятелства
се считат за установени до доказване на противното.
В хода на
съдебното производство не бяха събрани доказателства, които да опровергават
констатациите на контролните органи.
Съдът
оценява писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в
своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и
свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Наказателното постановление
е издадено въз основа на постановление за прекратяване на наказателното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл.
36, ал. 2 ЗАНН (ред. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) без
приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в
случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е
препратено на наказващия орган. Следователно издаденото наказателно постановление
е издадено при спазване на изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 ЗДвП предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места.
Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.
При
анализа на приложимата материалноправна уредба съдът намира, че от обективна страна
въззивникът е извършил действия, с които формално е осъществил състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП (ред. изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
20.05.2018 г.), тъй като е управлявал моторно превозно средство по път, отворен
за обществено ползване, без същият да е регистриран.
От субективна страна
нарушението не може да бъде извършено непредпазливо, тъй като според
българското законодателство непредпазливите престъпления (респективно
нарушения) са само резултатни. Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е формално
(на просто извършване), поради което и може да бъде извършено само при форма на
вината пряк умисъл.
За да се установи
субективната съставомерност на нарушението, а именно,
че жалбоподателят виновно е осъществил неизпълнение на задължението да се
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС, които са
регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се
направи несъмнен извод, че нарушителят е съзнавал обстоятелството, че
управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.
Прекратяването на
регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата
на закона с изтичане на съответния срок, а като последица от извършено от
надлежните контролни органи отбелязване
в автоматизираната информационна система. В конкретния случай при служебното
прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно водачът на съответното
превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията,
ако не е уведомен за това.
В хода на съдебното
производство не са събрани доказателства, че въззивникът е уведомен за
прекратената регистрация на собственото му МПС. Липсата на уведомяване и
наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са
възпрепятствали нарушителя да предвиди
общественоопасния характер на извършеното от него деяние - същият не е
съзнавал, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано. Следователно
липсва вина като субективен елемент на нарушението.
Липсата на субективна страна
от състава на нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от
жалбоподателя, несъставомерно, тъй като той не е
знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е
станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата,
отворени за обществено ползване.
Предвид
горното, съдът намира, че в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на М.Д.Н. за извършено от него
нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0442-001507 от 20.06.2019 г., издадено от началник сектор
към ОДМВР – Варна, 04 РУ - Варна, с което на М.Д.Н. на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: