Решение по дело №311/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260006
Дата: 12 август 2020 г. (в сила от 16 ноември 2020 г.)
Съдия: Милена Николова Николова
Дело: 20203110200311
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260006/12.8.2020г.

 

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

  с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 311 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на М.Д.Н. срещу Наказателно постановление № 18-0442-001507 от 20.06.2019 г., издадено от началник сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ - Варна, с което на въззивника на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

          Жалбоподателят М.Д.Н. чрез процесуалния си представител адв. Й.А. *** излага подробни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя адв. К.К. от АК – Варна поддържа аргументите, изложени във въззивната жалба, и искането за отмяна на наказателното постановление.

          Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, редовно призована, не изпраща представител в проведеното открито съдебно заседание. В представени по делото писмени бележки отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

          Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

          От фактическа страна:

          На 12.04.2018 г. в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна по електронен път е постъпило заявление от нотариус с рег. № 572 за регистриране на договор за покупко-продажба по отношение на лек автомобил с рег. № В 0152 ВВ със собственик до този момент М.Д.Д..

          В тази връзка в автоматизираната информационна система на МВР е бил отбелязан като бъдещ собственик на автомобила М.Д.Н..

          На 26.06.2018 г. служебно е било отбелязано прекратяването на регистрацията на превозното средство.

          На 23.10.2018 г. св. Ж.Д.Х. изпълнявал служебните си задължения като мл. автоконтрольор в Участък – Долни Чифлик.

          Около 16,15 часа на същата дата в гр. Долни Чифлик, на ул. „Камчия“, пред бензиностанция „Снап-7“, св. Х. извършил проверка на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № В 0152 ВВ, управляван от М.Д.Н..

          След извършена справка в предоставения му служебен таблет св. Х. установил, че автомобилът е с прекратена регистрация. Направил допълнителна справка при дежурния служител в районното управление, който потвърдил, че автомобилът е с прекратена регистрация.

          На същата дата св. Х. съставил срещу водача АУАН за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

          С постановление от 25.05.2019 г. прокурор от РП – Варна на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК прекратил образуваното по случая наказателното производство по ДП № 3285/2018 г. по описа на 04 РУ – Варна за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

          Постановлението на РП – Варна било изпратено на началника на 04 РУ – Варна за ангажиране на административнонаказателна отговорност на водача.

          На 20.06.2019 г. В.А.Ж.- началник сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ – Варна, издал обжалваното наказателно постановление.

                  

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства - показанията на св. Ж.Д.Х. и писмени доказателства и доказателствено средство – договор за покупко-продажба на МПС; справка за нарушител/водач; заповед на министъра на вътрешните работи; постановление на РП – Варна за прекратяване на наказателно производство; писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна; 2 бр. справки от АИС КАТ; 2 бр. справки от Гаранционен фонд и АУАН.

          Авторството на деянието и неговата субективна страна се установяват от показанията на св. Ж.Д.Х., които съдът кредитира като обективни и достоверни, доколкото същите са последователни и логични и не съдържат противоречия в себе си.

          Съдът кредитира представеното по делото писмено доказателствено средство - АУАН, като достоверно и допринасящо за разкриване на обективната истина по делото, тъй като съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП същият се ползва с презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи обстоятелства се считат за установени до доказване на противното.

          В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи.

          Съдът оценява писмените доказателства по делото като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

 

          От правна страна:

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

          Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.

          Наказателното постановление е издадено въз основа на постановление за прекратяване на наказателното производство.

          Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН (ред. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. Следователно издаденото наказателно постановление е издадено при спазване на изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН.

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

          Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП предвижда по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. 

                Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

           При анализа на приложимата материалноправна уредба съдът намира, че от обективна страна въззивникът е извършил действия, с които формално е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП (ред. изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.), тъй като е управлявал моторно превозно средство по път, отворен за обществено ползване, без същият да е регистриран.

          От субективна страна нарушението не може да бъде извършено непредпазливо, тъй като според българското законодателство непредпазливите престъпления (респективно нарушения) са само резултатни. Нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП е формално (на просто извършване), поради което и може да бъде извършено само при форма на вината пряк умисъл.

          За да се установи субективната съставомерност на нарушението, а именно, че жалбоподателят виновно е осъществил неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е съзнавал обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.

          Прекратяването на регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по силата на закона с изтичане на съответния срок, а като последица от извършено от надлежните контролни органи  отбелязване в автоматизираната информационна система. В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, собственикът, респективно водачът на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен за това.

          В хода на съдебното производство не са събрани доказателства, че въззивникът е уведомен за прекратената регистрация на собственото му МПС. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са възпрепятствали  нарушителя да предвиди общественоопасния характер на извършеното от него деяние - същият не е съзнавал, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано. Следователно липсва вина като субективен елемент на нарушението.

          Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя, несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.

Предвид горното, съдът намира,  че в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на М.Д.Н. за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0442-001507 от 20.06.2019 г., издадено от началник сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ - Варна, с което на М.Д.Н. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

 

         

                                                СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: