Решение по дело №995/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.П., 09.11.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         П.ски  районен съд, V гр. състав, в публично заседание на 10.10.2018 г., в състав

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА

при секретаря Галя Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 995/2018 г., за да се произнесе, взема предвид:

         Иск с правно основание на осн. чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗС и евентуално - с чл. 79 ал. 2 от ЗС.

         Постъпила е искова молба от С.Г.И. срещу В.Ц.В., Л.Ц.Н., Ц.П.Ш., Р.Ц.Д., Ц.А.Д., П.А.Д., и К.Г.И., на осн. чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 78 ал. 1 от ЗС, в която се твърди, че на 02.10.1997г., наследодателя на ищеца – Г.Г.И.,***, е сключил предварителен договор за покупко-продажба на дворно място в с. Г., пл. № 687, извън регулация със С.Д., Ц.Ш., Р.Д., Ц.Д. И П.Д.. Твърди, че цената на имота е била 3000 щатски долара и 1 500 дойче марки и била платена от неговия наследодател. Твърди, че от сключването на предварителния договор до смъртта си на 24.01.2005г., наследодателят му е живял в имота, живял е и ищецът със своето семейство. Твърди, че ответницата - К.Г.И. не е живяла никога в имота, т.к. още преди сключване на предварителния договор е заживяла със съпруга си в гр. Б.. Ищецът твърди, че през цялото време на владение на имота до смъртта си, неговият наследодател е владял имота като свой и никой не е оспорвал това негово владение. Твърди, че през 1999г. имотът бил включен в регулационния план на с. Г., но въпреки уговорката в предварителния договор, по вина на прехвърлителите, окончателен договор не бил сключен. Твърди, че прехвърлителката С.Д. е починала и нейни наследници са ответниците В.Ц.В. и Л.Ц.Н.. Твърди, че след смъртта на наследодателя си, той е продължил да ползва и поддържа имота, защото го счита за свой. Твърди, че никой не е оспорвал владението му и че той го е придобил на основание както обикновено, така и добросъвестно владение като уточнява десетгодишния период 01.08.2001г. – 01.08.2011г. Твърди, че е владял имота със съпругата си, но за периода 2005-2011г. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на посочения имот, който понастоящем е разделен на две и се състои от: УПИ № Х-687, стр.кв. 86 по плана на с.Г. и УПИ № ХІ-687, стр.кв. 86 по плана на с.Г..

Ответниците К.Г.И., Р.Ц.Д., Ц.А.Д., П.А.Д. и В.Ц.В. признават предявения иск

Ответниците Л.Ц.Н. и Ц.П.Ш. не вземат становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: С писмен договор за продажба на недвижим имот от 02.10.1997 г. лицата П.Д.Х., С.П.Д., Ц.П.Ш., Р.Ц.Д., П.А.Д. и Ц.А.Д., са изявили воля за бъдеща продажба на Г.Г.И. на следния недвижим имот: Дворно място, находящо се в с.Г., съставляващо имот пл.№ 687, извън регулация, под ЖП линията, целият от 1800 кв.м. по нотариален акт и 1720 кв.м. по скица, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, стопанска сграда при граници – улица, П.К.К., наследници К.П.К., Н.П.М.и наследници М.А.Т., общо за сумата 3000 щатски долара и 1500 дойче марки. Уговорен е начин на заплащане по лица и време. Уговорено е, че страните се договарят сделката да се изповяда пред нотариуса в град П., най-късно до един месец след влизане в сила на новия план на селото и влизане в регулация на имота, който се продава. Уговорено е, че владението на имота от продавачите на купувача се предава при подписване на договора на 02.10.1997 г. Уговорени са и неустойки като на втора страница от договора страните са посочвали вноските и датите, на които е извършвано плащане. Наследодателят на част от продавачите - А.П.Д.е бил собственик на 2/3 ид.части от имота по договора за продажба, съгласно  нотариален акт за покупко-продажба № 44, том 6 от 1961 г. на П.ски нотариус, а останалата част от имота е била собственост на П.Д.Х., съобразно констативен нотариален акт № 118, том 5 от 1961 г. на П.ски нотариус. Понастоящем имотът е разделен на две УПИ и съобразно Скица № 1420 от 07.12.2017 г. на Община-П., представлява: УПИ Х 687, кв.86 по плана на село Г., с площ 880 кв.м., с построени в него масивна жилищна сграда и две полумасивни жилищни сгради, при съседи на имота: УПИ ХI 687, УПИ ХIII 686, УПИ VI 680, УПИ IХ 679 и улица, и УПИ ХI 687 кв.86 по плана на село Г., с площ 793 кв.м., при съседи: УПИ Х 687, УПИ ХIII 686, УПИ ХII 688 и улица. Приложено е известие от 26.08.2003 г. от продавачите до купувача, съгласно което те са го уведомили, че не е заплатил от дължимата цена 404 щатски долара и 200 марки, у са посочили, че ако в 3-дневен срок от получаване на известието не изплати остатъка от дължимата цена, развалят сключения предварителен договор. Въпреки, че на известието е положен подпис над името на купувача Г.И.по делото няма данни кога е получено това известие. От представеното удостоверение за наследници от 05.02.2018 г. на Община-П. се установява, че купувачът Г.Г.И. е починал на 24.01.2005 г. и е оставил за наследници ищеца С.Г.И. и ответницата К.Г.И., негови син и дъщеря. От удостоверение за наследници от 13.02.2018 г. на Кметство-с.Г. се установява, че продавача П.Д.Х. е починал на 08.01.2000 г. и е оставил за наследници ответниците Ц.П.Ш.-дъщеря, А.П.Д.син, починал на 19.10.1984 г. и оставил за наследници П.А.Д. и Ц.А.Д.; С.П.Д.-дъщеря, починала на 20.07.2012 г. и оставила за наследници Л.Ц.Н. и В.Ц.В.. Синът на наследодателя П.Д.Х. и собственик на 2/3 ид.части от имота продаден през 1997 г. – А.П.Д.след придобиване на имота през 1961 г. и към датата на смъртта си през 1984 г. е оставил за наследници съпругата си ответницата Р.Ц.Д. и синовете си П.А.Д. и Ц.А.Д.. От разпита на водените от ищеца свидетели се установява следното: свидетеля В.Г.братовчед на ищеца и ответницата К.И., посочи, че знае, че след 2000 г. ищецът с много лишения изплащал имот в село Г., който той е видял на по – късен етап. Имотът е описан от свидетеля като къща в село Г., закупен на изплащане, но непрехвърлян в течение на годините поради липса на документи. Свидетелят посочи, че преди 15 години е ходил в къщата и последно в нея е бил и два дена преди съдебното заседание на 10.10.2018 г. Посочи, че ищецът е бил в чужбина за известно време след 2011 г., но когато го нямало, преди година, е ходил със зет му и дъщеря му да изнасят багажи от имота. Заяви, че когато преди 15 години отишъл в имота, ищецът живеел в къщата, а след това и правил и ремонт – сложил алуминиева дограма, облагородил къщата, сега прави покрив. Посочи, че бащата на ищеца преди да почине също е живеел в тази къща. Описа къщата като такава с баня, вътрешна тоалетна, външна тоалетна, стопанска постройка и всичко необходимо за домакинството. Описа вътрешността на къщата и посочи, че преди година е ходил с дъщеря му и зет му с неговия бус, за да извадят железа от мазата на къщата и двора, за да ги предадат за отпадъци. Посочи, че тогава дъщерята на ищеца извадила ключ и отключила къщата. Посочи, че сестрата на ищеца – ответницата К.И. - не е живяла в тази къща и никога не е проявявала претенции за нея. Посочи, че брата и сестрата са в чудесни отношения, но само С. се е грижил за къщата като своя. Заяви, че преди 3-4 години, когато бил в чужбина, ищецът му звъннал и го помолил да отиде в кметството и да плати данъците за къщата. Заяви, че данъците били около 200-300 лв., но от кметството отказали да вземат парите, тъй като той нямал пълномощно от ищеца. Свидетелката Ц.П., в роднински връзки с ответницата Р.Д., посочи, че познава ищеца, но не и неговата сестра. Посочи, че живее в село Г. и е съседка на ищеца, че помни предишния собственик на къщата – дядо П., и че в къщата навремето са живеели неговия син А., жена му и децата му. Посочи, че когато ищецът „взел” къщата, сина А. не бил жив. Заяви, че С. и семейството му дошли преди 20 години и купили къщата от жената на А. и синовете му. Не помни бащата на ищеца, но знае, че неговата дъщеря е живяла до последно в тази къща. Посочи, че ищецът ремонтирал основно къщата, защото била стара и че все още прави ремонти. Посочи, че познава децата на ищеца, а жена му е живяла известно време в къщата, след което се разделили. Свидетелката Л.А., съсед на имота в село Г., заяви, че знае, че Г., бащата на ищеца е купил къщата през 1997 г. и всички се настанили в нея. Децата на С. били малки и след като баща му Г. е починал, после в къщата живял С..  След като той заминал за А. през 2011 г. за 5-6 години, в къщата продължила да живее неговата дъщеря. Посочи, че сега ищецът се е върнал и прави ремонт на покрива на къщата. Посочи, че когато била закупена къщата, всичко в нея било в окаяно състояние, но после била оправена и имала всичко като за едно домакинство. Посочи, че е имало период, в който къщата е била разбита и от нея изчезнали много неща. Заяви, че не е чувала някой друг, освен ищеца, да е казвал, че тази къща е негова. Чувало се само, че се спори дали е доплатена сметката за тази къща. Тази свидетелка посочи също, че е видяла, че ищецът е сменил дограмата назад във времето след смъртта на баща си, и че жената на ищеца се е разделила с него и не се е връщала. Тази свидетелка заяви, че не познава сестрата на ищеца К..

         При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: В случая се твърди, че ищецът С.Г.И. е придобил имотите на първично оригинерно основание – изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 01.08.2001г. – 01.08.2011г. От събраните гласни доказателства, съпоставени с писмения договор, който има характер на предварителен, се установи, че бащата на ищеца – Г.Г.И. е сключил договор за закупуване на имотите - като един такъв към момента - на 02.10.1997г., и съгласно записаното в този договор е започнал да го владее оттогава, като до предявяване на иска са изтекли 21 години, и исковия период 01.08.2001г. – 01.08.2011г., който е от десет години, се включва в този период на владение. След смъртта на Г.Г.И. на 24.01.2005 г., само ищецът е продължил да владее имота, да му прави ремонти и да живее със семейството си в него. През тези години нито продавачите по писмения договор, нито техните наследници или сестрата на ищеца, която също е наследник на купувача по предварителния договор, не са предявявали претенции по отношение на имота. Владението е било явно и необезпокоявано, то е било демонстрирано пред всички жители на населеното място.  Въпросът за заплащане на имота в пълната му уговорена цена е бил поставян, но не като въпрос за връщане на имота, а само за изпълнение на уговорките в предварителния договор от 1997 г.

         Освен реалната непрекъсната фактическа власт, осъществявана спрямо имота – corpus,  по делото се доказа и втория елемент на владението - намерението за своене на имота от страна на ищеца и на неговия наследодател Г. И. – animus. Освен свидетелските показания на свидетелите П., А. и Г., че ищеца ползва имота със знанието, че е негов собственик, е налице и признание на иска от петима от ответниците, което е достатъчно доказателство за субективното отношение на ищеца спрямо имота – да го възприема като свой и да демонстрира това.

Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Това е признатото от закона недобросъвестно владение при положение, че липсват предпоставките на чл.78, ал.1 от ЗС. В случая, поради липсата на сключване на окончателен договор за покупко-продажба, който би могъл единствено да прехвърли собствеността върху имота, следва да се приеме, че владението чрез което може да бъде придобита собствеността върху този имот може да бъде единствено недобросъвестно. Доказа се по делото, че за процесния 10 годишен период е налице непрекъснато фактическо владение и намерение за своене на имота, както на наследодателя на ищеца Г.Г.И. – до 24.01.2005 г., така и на ищеца С.Г.И. – след това. Съгласно чл.82 от ЗС настоящия владелец – ищецът, има право да присъедини към своето владение и владението на праводателя си, като в случая сборът на периодите на тези владения не само съвпадат с очертания в исковата молба 10 годишен период, а и го надхвърлят години преди и след него.

         Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на процесния имот по давностно владение, т.к. явно и необезпокоявано е владял имота за периода 01.08.2001г. – 01.08.2011г. Следва да бъде признато придобиването на собствеността на имота във вида, в който се намира той понастоящем, а именно като УПИ Х 687, кв.86 по плана на село Г. и УПИ ХI 687 кв. 86 по плана на село Г..

         С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца направените от него деловодни разноски в общ размер на 909.48 лв.

         Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на В.Ц.В. с ЕГН **********, Л.Ц.Н. с ЕГН **********, Ц.П.Ш. с ЕГН **********, Р.Ц.Д. с ЕГН **********, Ц.А.Д. с ЕГН **********, П.А.Д. с ЕГН ********** и К.Г.И. с ЕГН **********, че С.Г.И. с ЕГН ********** ***, адв. Н.Я., е собственик по давност / за периода 01.08.2001г. – 01.08.2011г. / на следните недвижими имоти:

УПИ Х 687, кв.86 по плана на село Г., с площ 880 кв.м., с построени в него масивна жилищна сграда и две полумасивни жилищни сгради, при съседи на имота: УПИ ХI 687, УПИ ХIII 686, УПИ VI 680, УПИ IХ 679 и улица, и

УПИ ХI 687, кв. 86 по плана на село Г., с площ 793 кв.м., при съседи: УПИ Х 687, УПИ ХIII 686, УПИ ХII 688 и улица.

 

         ОСЪЖДА, на осн. чл.78 ал. 1 от ГПК, В.Ц.В. с ЕГН **********, Л.Ц.Н. с ЕГН **********, Ц.П.Ш. с ЕГН **********, Р.Ц.Д. с ЕГН **********, Ц.А.Д. с ЕГН **********, П.А.Д. с ЕГН ********** и К.Г.И. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.Г.И. с ЕГН ********** ***, адв. Н.Я., направените по делото разноски в размер на 909.48 лв.

 

         НА осн. чл. 115 ал. 2 от ЗС дава ШЕСТМЕСЕЧЕН срок на ищеца, след влизане в сила на решението, за отбелязването му в Службата по вписвания гр.П..

 

         Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: