Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 08. 04. 2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове:
1. Нели Маринова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр.
дело № 944 по описа на Софийския
градски съд за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Прозиводството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е въз основа на въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство А.Б. В. с ЕГН **********, адрес ***, съдебен
адрес ***, офис - партер (въззивник-ответник) чрез упълномощения процесуален
представител адвокат М.Л.. Въззивната
жалба е насочена срещу решение № 20206274, постановено на 24. 09. 2020 г. по
гр. дело № 63689 по описа на Софийския районен съд, 163-ти състав, за 2019 г.
(обжалвано решение). С обжалваното решение първостепенният съд е уважил изцяло
петте субективно и обективно кумулативно съединени иска за установяването на парични
задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия. Всеки един от
предявените искове е с цена под 5 000 лева.
Въззивникът-ответник обжалва решението в частта, в която
първостепенният съд е установил спрямо него съществуването на задължение за заплащането
на сумата 5 лева и 17 стотинки, представляваща мораторна лихва върху цената на
услугата дялово разпределение. Излага доводи, че дори и да било извършено
признание на главницата за цената на услугата дялово разпределение в рамките на
заповедното производство, това не означавало, че по отношение на тази главница
е настъпила изискуемост, за да се начисляват лихви за забава върху нея. Намира,
че по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсвал предвиден
срок за заплащане от страна на потребителя, поради което длъжникът изпадал в
забава след покана на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В дадения случай нямало
доказателства за отправянето и получаването на покана за заплащането главницата
за дялото разпределение от дата, която да предхожда подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, поради което акцесорната претенция за
лихва върху тази главница била неоснователна. Иска от въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство “Топлофикация София” ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление *** (въззиваем-ищец), действуващ чрез
надлежно упълномощения процесуален представител юрисконсулт Г.Ч.. Намира
въззивната жалба за процесуално допустима, но я оспорва по същество като
неоснователна. Твърди, че в обжалваната част първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, както и съобразено с константната съдебна практика
по този вид типови правни спорове. Заявява, че исковата претенция е била
доказана след проведеното съдебно дирене. Иска от въззивния съд да потвърди
първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част. Претендира разноски. С
отделно писмено изявление прави евентуални възражения във връзка с
претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач “Т.С.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, не предприема процесуални действия във въззивното производство.
След като прецени доводите на страните и данните по делото, Софийският
градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересована
страна, действуваща чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
придружена е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и
отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 260 ГПК, поради което е
редовна.
При служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо в обжалваната част. По отношение на правилността му
въззивният съд е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи на
основание чл. 269, изр. второ ГПК, и приема следното.
Предмет на въззивното производство е предявеният по реда на чл. 415, ал.
1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за установяването на съществуването на задължението за
заплащане на сумата 5 лева и 17 стотинки, представляваща обезщетение за забава
(мораторна лихва), начислено от 30. 06. 2016 г. до 03. 06. 2019 г. върху
главницата за услугата дялово разпределение на доставената до ап. 7, находящ се
в град София, ул. “********аб. номер ******(топлоснабденият имот), която услуга
е извършена през периода 01. 05. 2016 г. - 30. 04. 2018 г. на стойност 26 лева
и 86 стотинки. Произнасянето по този иск е било обусловено от това по иска за
установяването на съществуването на задължението за заплащането на съответната
главница, в която част срещу заповедта за изпълнение не е било възразено и тя е
влязла в сила. Така между страните е установено със силата на пресъдено нещо,
че въззивникът-ответник дължи на въззиваемия-ищец сумата 26 лева и 86 стотинки,
представляваща стойността на подробно описаната по-горе услуга дялово
разпределение, както и всички правопораждащи това притезателно право юридически
факти - наличието на валидно облигационно отношение по доставянето на топлинна
енергия и извършването на услуга дялово разпределение, реалното извършване на
услугата дялово разпределение през съответния период, както и стойността на
тази услуга. В тежест на въззиваемия-ищец във връзка с иска за обезщетението за
забава, от друга страна, е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е поставил в забава въззивника-ответник, периода на забавата и
размерът на обезщетението за забава.
Макар и услугата дялово разпределение фактически да се извършва от
третото лице помагач, съгласно чл. 22, ал. 2 общите условия на топлопреносното
предприятие (въззиваемия-ищец) за продажба на топлинна енергия на битови
потребители от град София от 2016 г. потребителят дължи да я заплати в полза на
топлопреносното предприятие, а не в полза на третото лице помагач. Както
правилно изтъква въззивникът-ответник, в тези общи условия не е предвиден срок
за изпълнението на задължението за заплащането на тази услуга. Затова и
трайната съдебна практика на въззивния съд приема, че следва да се приложи общото
правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в забава след
връчването на поканата (решение № 4909, постановено на 12. 08. 2020 г. по в.
гр. дело № 12608 по описа на Софийския градски съд, II - А въззивен състав, за
2019 г.; решение № 264932, постановено на 21. 07. 2021 г. по в. гр. дело № 460
по описа на Софийския градски съд, IV - Г състав, за 2019 г.; решение № 2741,
постановено на 09. 05. 2024 г. по в. гр. дело № 12361 по описа на Софийския
градски съд, II - Б въззивен състав, за 2023 г., и много други). В разглеждания
случай първостепенният съд в противовес на събраните по делото доказателствени
материали и цитираната съдебна практика на въззивния съд е приел, че
въззивникът-ответник е бил поставен в забава за задължението за заплащането на
главницата за стойността на извършената услуга за дялово разпределение.
Всъщност по делото липсват доказателства той да е бил поставен в забава чрез
отправянето на съответна покана. При това положение не съществува задължение на
въззивника-ответник за заплащането на сумата 5 лева и 17 стотинки,
представляваща обезщетение за забавата за плащането на съответната главница.
Поради различие в изводите на първата и възиввната инстанция решението трябва
да бъде отменено в обжалваната част, като въззивният съд следва да отхвърли
съответния иск.
Разноски. При този изход на делото
въззивният съд следва да присъди разноски.
В заповедното производство заявителят е сторил разноски във връзка с
претенциите си срещу длъжника А.Б. В. в размер на общо 55 лева и 92 стотинки.
Пропорционално на основателната част от претенциите срещу този длъжник следва
да бъде присъдена сумата 55 лева и 73 стотинки.
Длъжникът А.Б. В. не е сторил разноски, но адв. К.Б.му е предоставила
безвъзмездна правна помощ, изразяваща се в изготвянето и подаването на
възражение по чл. 414 ГПК. Според разбирането на настоящия съдебен състав в
нейна полза следва да се присъди минимално адвокатско възнаграждение за
изготвянето на документи съгласно съответната редакция на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) в размер на 50
лева. Това е цялото дължимо за заповедното производство адвокатско
възнаграждение, включително съобразявайки частичното прекратяване на исковото
производство.
В първоинстанционното исково производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на още 43 лева и 16 стотинки, 200 лева депозити (тъй като е имало и втора
група искове, предявени срещу втори ответник, и общият размер на депозитите 400
лева трябва да се раздели на две) за възнаграждения на вещите лица и
юрисконсултско възнаграждение, което предвид липсата на фактическа и правна
сложност съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50 лева. От
така сторените разноски в размер на общо 293 лева и 16 стотинки на ищеца не
следва да се присъждат каквито и да било разноски предвид частичното
прекратяване на първоинстанционното производство по една част от исковете и с
оглед на пълната неоснователност на последния иск, по който производството не е
било прекратено.
Ответникът А.Б. В. не е сторил разноски в първоинстанционното исково
производство, но му е била оказана безвъзмездна правна помощ от адв. Н.И..
Страните по договора за правна помощ и съдействие са оценили стойността на
иначе безвъзмездната правна помощ на 360 лева съгласно нормативноустановения
минимум по съответната редакция на Наредбата. Предвид частичното прекратяване
на първоинстанционното исково производство и с оглед на пълната неоснователност
на последния иск, по който то не е било прекратено, това адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено изцяло.
Във въззивното производство въззивникът-ответник е сторил разноски за
държавна такса в размер на 25 лева, които следва да му бъдат изцяло присъдени.
Освен това във въззивното производство му е била оказвана безвъзмездна правна
помощ от адв. М.Л., която със списъка по чл. 80 ГПК отново е била оценена на
360 лева. За разлика от първоинстанционното производство, което е било частично
прекратено, предмет на въззивното производство е само претенцията за
заплащането на обезщетение за забавата за заплащането на стойността на услугата
дялово разпределение, което претендирано обезщетение за забава е в размер на 5
лева и 17 стотинки. При това положение и съобразявайки актуалната практика на
Съда на Европейския съюз според настоящия въззивен състав присъждането на
адвокатско възнаграждение съгласно минималния размер, предвиден в съответната
редакция на Наредбата, би било непропорционално на осъществената защита по
съществото на спора и би постигнало нелегитимни цели. Затова, преценявайки
материалния интерес, осъществените във въззивното производство процесуални
действия и липсата на каквато и да било фактическа и правна сложност, според
настоящия съдебен състав в полза на адв. М.Л. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение под предвидения от Наредбата минимум в размер на 50
лева.
Сторените от въззиваемия-ищец разноски за въззивното производство следва
да останат за негова сметка предвид основателността на въззивната жалба.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 20206274, постановено на 24. 09. 2020 г. по гр. дело № 63689
по описа на Софийския районен съд, 163-ти състав, за 2019 г., в обжалваната
част, в която се установява по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, че ответникът А.Б. В. с ЕГН **********, адрес ***, дължи
основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите на ищеца “Топлофикация
София” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, сумата 5 лева и
17 стотинки, представляваща мораторна лихва, начислена от 30. 06. 2016 г. до
03. 06. 2019 г. върху главницата за услугата дялово разпределение от 26 лева и
86 стотинки, извършена през периода 01. 05. 2016 г. - 30. 04. 2018 г., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за
установяване на съществуването на задължението на ответника А.Б. В. с ЕГН **********,
адрес ***, да заплати в полза на ищеца “Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, сумата 5 лева и 17 стотинки, представляваща
мораторна лихва, начислена от 30. 06. 2016 г. до 03. 06. 2019 г. върху
главницата за услугата дялово разпределение от 26 лева и 86 стотинки, извършена
през периода 01. 05. 2016 г. - 30. 04. 2018 г.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
***, да заплати в полза на А.Б. В. с ЕГН **********, адрес ***, сумата 25
лева, представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
***, да заплати в полза на адв. К.И.Б.с ЕГН ********** сумата 50 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в
заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
***, да заплати в полза на адв. Н.И. И.с ЕГН ********** сумата 360 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ в
първоинстанционното исково производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
***, да заплати в полза на адв. М.Л.Л. с ЕГН ********** сумата 50 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за безвъзмездна правна помощ във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач “Т.С.”
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***.
Председател:
Членове: 1. 2.