РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Т.а Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело №
20211880100310 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „ЧЕЗ Разпределение
България” АД, със сегашно наименование „Електроразпределителни мрежи – Запад”
АД, ЕИК *********, чрез юрк. К. М., против В. В. Т. от ....., ЕГН **********. Налице е
едно нетипично възникване на исковия процес, след подадено възражение срещу
заповед за изпълнение, като ищецът го е иницирал за да може установи вземанията си.
Исковете са положителни установителни и се смятат предявени от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение - 26.03.2021 г. По постъпилото заявление е образувано ч.гр.д. № 197/2021
г. по описа на Районен съд Своге и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) с № 240 от
29.03.2021 г. за следните суми : 2911,93 лева главница, за която е издадена фактура №
**********/07.02.2020 г., дължима по чл. 83, ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
и чл. 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2019 г.
(ПИКЕЕ) за периода от 22.02.2020 г. до 23.02.2021 г., 271,79 лева – лихва върху
сумата, за която е издадена фактура № **********/07.02.2020 г., начислена за периода
от 22.02.2020 г. до 23.02.2021 г., и законна лихва върху главницата, считано от
26.03.2021 г., както и 163,67 лева – разноски по делото, от които 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК и изчислено
според Наредбата за заплащането на правната помощ и 63,67 лева – заплатена
1
държавна такса. Вземането е във връзка с дължими суми от клиент, фактурирани при
установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ, издадени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и обнародвани в Държавен вестник, брой 35 от
30.04.2019 г. За начислената сума за главница е издадена гореописаната фактура.
Обектът е къща в с. И., ул. „...”, общ. С., а В. В. Т. е с абонатен номер ..., като е
съставен констативен протокол (КП) № 1023925/30.01.2020 г. От приложението към
фактурата се установява, че преизчислените количества електрическа енергия се
отнасят за периода 30.10.2019 г. до 30.01.2020 г. Цената на исковете е 2911,93 лева –
главница и 271,79 лева - лихва за забава, за които суми се иска от съда да признае за
установено, че се дължат от ответника на ищеца, като се претендира още и законната
лихва за забава върху главницата, считано от 26.03.2021 г. до окончателното
изплащане и направените разноски. Исковата молба е редовна, а предявените с нея
искове са допустими. В заявлението по чл. 410 ГПК е допусната фактическа грешка
относно периода за който е начислена главницата, но това не се отразява на
допустимостта на иска и редовността на исковата молба, тъй като правопораждащите
факти са констативен протокол № 1023925/30.01.2020 г. и издадената въз основа на
него фактура № **********/07.02.2020 г., а те, както и размера на претендираните
суми и абонатния номер на ответника, са посочени по идентичен начин в заявлението и
в исковата молба.
От страна на ответника е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. В него се
излага, че исковете са недопустими, като заведени от лице без правен интерес, което не
е страна в материално правоотношение. Посочва се, че между страните по делото не
съществува облигационна връзка, поради което се иска от съда да прекрати
производството. При условията на евентуалност се твърди, че исковете са
неоснователни, като се оспорва и описаната в исковата молба фактическа обстановка и
верността на представените писмени доказателства. Ответникът представя Договор за
продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност, както и две
споразумения към него, купувач по който е той, но продавач е не дружеството – ищец,
а „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********. По тази причина Т. счита, че
задължението му е към последното дружество. Освен това на 30.01.2020 г., в негово
отсъствие е съставен констативен протокол, който е с невярно съдържание, като
ответникът оспорва всичко написано в него. Т. счита също така, че дължимата от него
сума е посочена напълно произволно, изготвената справка съдържа неверни данни и
параметри, а извършената корекция на задълженията е незаконосъобразна. По
изложените съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове.
В открито съдебно заседание, както и в писмени защити пълномощниците на
страните подробно аргументират тезите си.
2
По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели,
приложено е ч.гр.д. № 197/2021 г. по описа на Районен съд Своге и е назначена и
изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена.
Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на
страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че между В.Т. и
„Електроразпределителни мрежи – Запад” АД няма облигационни отношения, тъй като
дружеството – ищец притежава лицензия за разпределение на електрическа енергия, а
ответникът е страна (купувач) по договор за продажба на електрическа енергия за
стопанска и обществена дейност, с продавач „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК
*********. На 30.01.2020 г. от служители на ищеца е извършена проверка на
електромерно табло, монтирано на стълб. Същото се намира на ул. „...” в с. И., общ. С.,
и на него е монтиран един електромер, който отчита електрическа енергия потребена
от абоната В.Т. - абонатен номер .... Ползвателят на обекта е отсъствал, поради което
съставения констативен протокол (КП) № 1023925/30.01.2020 г. е подписан от
свидетеля Г., който не е служител на оператора, както и от свидетеля Г. и от колегата
му М., които са извършили проверката. Свидетелските показания не установяват
ползвателят да е присъствал при съставянето на протокола, като такива твърдения не са
и наведени от ответната страна. Посоченото обстоятелство е и без правно значение,
тъй като в случая е спазен чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ – видно от приобщените към делото
документи. Проверяващите са констатирали, че диска на електромера не се движи и
цялата консумирана електрическа енергия не се измерва и отчита. Показанията на
свидетелите Г. и Г. потвърждават отразеното в КП, като съдът не вижда основание да
не ги кредитира. За констатираното при проверката М. е уведомил телефон за спешни
повиквания 112 – справка и диск по делото. От изготвената по делото експертиза се
установява, че има нерегламентиран достъп до електромера и промяна на схемата на
свързване на измервателната система, което води до непълно отчитане на потребената
енергия. Също така в заключението е посочено, че преизчислението е извършено при
спазване на утвърдената методика и по действащите към момента на корекцията цени.
Спазено е изискването периодът, за който се извършва преизчислението да не бъде по-
дълъг от три месеца : в случая е от 30.10.2019 г. до 30.01.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна,
че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415 ГПК са процесуално допустими, а разгледани по същество са изцяло
основателни и доказани. Съображенията са следните :
Разпоредбите на чл. 50 - 56 ПИКЕЕ не уреждат договорните правоотношения по
3
продажба на електрическа енергия, а само правото на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, при установяване на несъотвествия между измерените
количества електрическа енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата
електрическа енергия по реда на правилата. По силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 3,
т. 2 ЗЕ дейността по пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна
мрежа включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които са
и тези суми, които са преизчислени по реда на чл. 50 - 56 ПИКЕЕ. Ето защо крайният
клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при
условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа като
потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. „а” ДР ЗЕ. Присъствието на
ползвателя на обекта не е условие за валидност на съставения констативен протокол.
При отсъствие на ползвателя на обекта, протокола се подписва от представител на
оператора и свидетел, които не е служител на оператора, което в случая е направено.
Изпълнено е и изискването на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ : в такъв случай в седемдневен срок
констативния протокол да се изпрати на ползвателя с препоръчано писмо с обратна
разписка. В заключението изготвено от вещото лице се посочва, че справката за
преизчислени количества електрическа енергия е изготвена според ПИКЕЕ. Крайният
снабдител на електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната
при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършеното
преизчисление на сметките му. В случая е без значение кой физически е извършил
установената манипулация, тъй като същата реално ползва абоната и след като тя е
установена, то негово е задължението да заплати стойността на получената
електрическа енергия чрез прилагане на корекционната процедура по ПИКЕЕ. На
основание чл. 162 ГПК съдът намира, че размера на лихвата съответства на
претендираното, като същата се дължи върху непогасената главница, считано от деня
следващ падежа по издадената фактура. Съобразено е обстоятелството, че за периода
от 14.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не се начислява лихва върху просрочени задължения,
съобразно с приетото в Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците.
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
понесе разноските направени от ищеца – според представения списък.
Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 200 лева – според предвиденото
в Наредбата за заплащане на правната помощ. Тълкувателно дело № 4/2013 г. на ВКС
задължава съда да се произнесе и по разноските в заповедното производство, които са в
общ размер на 163,67 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
4
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на В. В. Т. от ..., ЕГН **********, че
дължи на „Електроразпределителни мрежи – Запад” АД, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център,
ЕИК *********, представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния
съвет, сумата от 2911,93 лева - главница, за която е издадена фактура №
**********/07.02.2020 г., дължима по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и чл.
56 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия от 2019 г. за
периода от 30.10.2019 г. до 30.01.2020 г. и сумата от сумата от 271,79 лева –
представляваща законна лихва върху сумата, за която е издадена горепосочената
фактура, начислена за периода от 22.02.2020 г. до 23.02.2021 г., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.03.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Осъжда В. В. Т. от ..., ЕГН **********, да заплати на „Електроразпределителни
мрежи – Запад” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Цариградско шосе” 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, ЕИК *********,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет, сумата от
716,48 лева – направени разноски по гр.д. № 310/2021 г. по описа на Районен съд
Своге.
Осъжда В. В. Т. от ..., ЕГН **********, да заплати на „Електроразпределителни
мрежи – Запад” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Цариградско шосе” 159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, ЕИК *********,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на управителния съвет, сумата от
163,67 лева – направени разноски по ч.гр.д. № 197/2021 г. по описа на Районен съд
Своге.
Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския
районен съд.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5