РЕШЕНИЕ
№ 1675
гр. Пловдив, 12.08.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
XXVIIІ състав в закрито заседание
на дванадесети август през две хиляди и двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
като разгледа адм. дело № 854 по описа на съда за 2021год., докладвано от съдия Вълчев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.228, вр. чл.175 и
чл.176 от АПК.
Постъпила е молба от адв. Г.Б.,
процесуален представител на жалбоподателя С.Г.С. в настоящото съдебно
производство, с искане за допълване на решението в частта за разноските на
основание чл.228, вр. чл.176 ал.1 от АПК и за поправка на фактическа грешка по
реда на чл.175 от АПК. Сочи, че своевременно преди приключване на съдебното
дирене е отправено искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, като е приложен и списък с разноски в размер на 700.00 лева.
Счита, че след като съдът е определил възнаграждение в размер на 500 лева,
върху същото се дължи ДДС в размер на 100 лева и се иска неговото присъждане. С
отделно искане се излагат съображения за поправка на очевидна техническа
грешка, свързана с посочване на малкото име на жалбоподателят, като то
неправилно е изписано като С., вместо С. Моли се съда да допълни решението в
частта за разноските и да осъди жалбоподателя да заплати на ответника реално
дължимите му се направени по делото разноски, както и да се допусне поправка на
очевидна техническа грешка в решението.
Ответникът Директор на ТП на
НОИ-Пловдив, редовно уведомен, е взел писмено становище чрез процесулания си
представител юрк.П. по така направените искания, като счита, че в частта за
разноските молбата е неоснователна, противоречи на разпоредбите на §2а от ДР на
Наредба №1 от 09.07.2014г за минималния размер на адвокатските възнаграждения,
като с оглед определеното възнаграждение дължимият ДДС е част от него. По
отношение на искането за поправка на очевидна техническа грешка, счита същото
за сонователно.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, прие за установено следното:
Молбата за допълване на
решението в частта за разноските и за поправка на техническа грешка е подадена от
заинтересована страна в срока по чл.176, ал.1 и по чл.175 ал.1 от АПК във
връзка с чл.228 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е частично основателна.
С решението по цитираното дело
по жалбата на С.Г.С. е постановена отмяната на незаконосъобразен административен
акт – Решение №151-00-21140-1 от 17.12.2020г., издадено от Директора на ТП на
НОИ-Пловдив.
Видно от приложените по делото
пълномощно, както и списък с разноски (л. 65 от делото), жалбоподателят по
делото е представляван от един адвокат, за когото е заплатил адвокатско възнаграждение
от 720 лева с ДДС. Размерът на същият е посочен в представеният списък с
разноски и е направено изрично уточнение в тази връзка в хода по същество на
делото. С постановеното Решение №1369 от 02.07.2021г. са присъдени разноски в
полза на жалбоподателят в размер на 500 лева, като във връзка с направеното
възражение за прекомерност е отхвърлено искането за разликата до 720 лева. Съобразно разпоредбата на §.2а от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (доп. ДВ бр. 84 от 2016 г.) за регистрираните по
Закона за данъка върху добавената стойност адвокати дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. Ето защо размерът
на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 500 лева на жалбоподателят е с включен в него и дължим ДДС,което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност и на жалбоподателят не се дължи
допълнително сумата от 100 лева за ДДС върху размера на определените разноски
за адвокатско възнаграждение. Ето защо в тази си част молбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Основателно е и направеното
искане за поправка на очевидна техническа грешка, касаеща грешно изписване на малкото
име на жалбоподателят в постановеното
съдебно решение №1369/02.07.2021г.. Установи се, че в него неправилно е посочен
същият с малко име С., а не правилното С.. Няма пречка
нейното отстраняване да бъде сторено в настоящото производство. В този смисъл,
молбата на процесуалния представител на жалбоподателят е
основателна, поради което малкото име на жалбоподателя във
влязлото в сила съдебно решение следва да се чете С., а не С..
В
предвид на изложеното, и на осн. чл.175 ал.2 и чл.176 ал. 2 от АПК Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Г.Б., процесуален представител
на жалбоподателя С.Г.С. за присъждане на допълнителни разноски за адвокатско
възнаграждение за производството пред настоящата инстанция.
ДОПУСКА поправка
на очевидна фактическа грешка в Решение №1369/02.07.2021г
по АД №854/2021г. по
опис на Административен съд Пловдив-ХXVIII състав,
като в мотивите и диспозитива на същото посоченото
име на жалбоподателя “С. Г.С.“
ДА СЕ ЧЕТЕ „С.Г.С.”.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: