Решение по дело №1356/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 339
Дата: 6 март 2025 г. (в сила от 3 април 2025 г.)
Съдия: Румяна Спасова
Дело: 20241100901356
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Д.
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20241100901356 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните е подписан договор на 01.06.2020 г. за продажба
на топлинна енергия за топлоснабден имот: клиника по психиатрия, находящ се в гр. София,
община Триадица, ул. „Св. Георги Софийски“ № 1, с абонатен № *******/инсталация:
**********. Посочва, че за процесния период в сила са били Общи условия за продажба на
топлоенергия за стопански нужди, одобрени с решения на ДКЕВР. В глава IV от ОУ –
„Заплащане на ТЕ“, чл. 40, ал. 1 е определен редът и срокът, в който купувачите на ТЕ /в т.ч.
и ответника/ са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на
месеца, следващ месеца на доставка след получаване на издадена от продавача данъчна
фактура. Твърди, че ответникът не е заплатил в срок дължимата сума, като това не е
направено и след покана от страна на ищеца. Ето защо дружеството подало заявление по чл.
410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу УМБАЛ „А.ска“ ЕАД за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за горепосочения топлоснабден имот. Срещу издадената
заповед за изпълнение ответникът подал възражение. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се признае за установено, че УМБАЛ „А.ска“ ЕАД дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата в общ размер на 48 928,22 лева, от която сумата в
размер на 39 394,91 лева за главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2021
г. до 30.06.2022 г. и сумата в размер на 9 533,31 лева за законна лихва за забава от 31.08.2021
г. до 11.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до изплащането й. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът оспорва изцяло исковете като неоснователни. Не
оспорва, че е налице сключен договор между страните, описан в исковата молба. Счита, че
дължимите суми за потребена топлинна енергия за процесния период са начислени
неправилно и в нарушение на действащото законодателство. Твърди, че доставеното
1
количество топлинна енергия в процесната сграда е извършено неточно и не кореспондира с
реалната консумация. Предвид изложеното иска да се отхвърлят исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 372 ГПК ищецът не подава допълнителна искова молба.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От приложеното ч.гр.д. № 16779/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 172
състав се установява, че на 21.02.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която длъжникът УМБАЛ „А.ска“ ЕАД е осъдено да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 39 394,91 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енегрия за период от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г., ведно
със законна лихва за период от 21.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 9 533,31
лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2021 г. до 11.03.2024 г., както и
държавна такса в размер на 978,56 лева и юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.
414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Производството
пред СГС е образувано за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за
изпълнение по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.
1/ По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от осъществен
фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ
елементите: съществуване на облигационно отношение между страните, изпълнение от
страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с цена,
възлизаща на претендираната стойност и неизпълнение на задължението на ответника да
заплати, като насрещна престация паричната стойност на доставеното му благо.
Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, регулиращ
обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажбата на
топлинна, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Предвидената писмена форма е такава за
действителност на правоотношението.
Страните не спорят, а това обстоятелство се установява и от приетите писмени
доказателства, че на 01.06.2020 г. между УМБАЛ „А.ска“ ЕАД и „Топлофикация София“
ЕАД е сключен Договор № **********/Д-ОП-53 от 01.06.2020 г. при общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди за топлонснабден имот: клиника по
психиатрия с аб. № *******/инсталация: **********.
По делото са приети като доказателство приложимите към договора Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на
потребители в гр. София.
От приетата съдебно-техническата експертиза се установява, че количеството
топлинна енергия за абонатната станция на адрес: ул. „Св. Георги Софийски“ № 1 се измерва
и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Топломерът в абонатната станция се отчита от служители на
„Топлофикация София“ ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим
„терминал“, с който се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число на
месеца. Размерът на фактурираните суми за топлинна енергия са по реален отчет на
2
топломера в абонатната станция. Общият размер на дължимите суми за процесния период
от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. възлиза на 39 649,25 лева. През процесния период
начислената топлинна енергия за процесния имот е на база реален отчет по топломер,
съгласно действащите ЗЕ и Наредба за топлоснабдяване. Вещото лице констатира, че са
извършвани периодични проверки на топломера, за което са издадените свидетелства за
проверка.
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
процесния период не са налице данни за постъпили суми за покриване на процесните
задължения. За абонатен номер *******, с титуляр УМБАЛ „А.ска“ ЕАД, клиника по
психиатрия за периода от месец юли 2021 г. до месец юни 2022 г. вкл. са фактурирани
39 649,25 лева. По фактура м. 07.2021 г. е 3 221,88 лева и след приспадане от изравняване на
равна месечна вноска 786,97 лева се получава 2 434,91 лева. От 01.08.2021 г. до 30.06.2022 г.
ответникът дължи на равни месечни вноски, всяка в размер на 3 360 лева с ДДС.
Мораторната лихва върху главницата 39 394,91 лева за периода от датите на падеж на
съответните фактури до 11.03.2024 г. е в размер на 9 533,31 лева.
Въз основа на обсъдените доказателства, съдът приема за доказано съществуването на
договорно правоотношение между страните със съдържание задължение на „Топлофикация
София” ЕАД да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия и задължение на ответника,
в качеството му на потребител на топлинна енергия за стопански нужди да заплаща нейната
цена.
Установи се, че за процесния имот има отдадената топлинна енергия от ищеца, която
е достигнала до ответника. От приетата съдебно-техническа експертиза се доказа, че за
спорния период начислената топлинна енергия е правилно отчетена от общия топломер,
който е преминал техническа проверка за изправност и съответства на изискванията за този
вид средство за търговско измерване. С оглед изложеното следва да се приеме за недоказано
възражението на ответника, че дължимите суми за потребена топлинна енергия за
процесния период са начислени неправилно и в нарушение на действащото законодателство.
Въз основа на кредитираните заключения и заявеното искане на ищеца, което е за
присъждане на сума за главница в по-нисък размер от този, установен от вещото лице по
изслушаната съдебно-техническа експертиза, съдът намира за основателен иска за пълния
предявен размер от 39 394,91 лева за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г.
2/ По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателен се явява и акцесорният иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД. За този си
извод съдът съобрази приложимите общи условия и конкретно чл. 40, ал. 1, съгласно който
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до
20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от
продавача данъчна фактура, т.е задължението за заплащане на топлинна енергия е срочно
задължение и ответникът дължи обезщетение за забава. При кредитиране приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, искът за лихва следва да се уважи за пълния предявен
размер от 9 533,31 лева.
По отношение на разноските: С оглед изхода на спора право на разноски има
ищецът. Съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.,
исковият съд следва да съобрази и направените разноски в заповедното производство. От
страна на ищеца са извършени разноски в заповедното производство в размер на 978,56
лева за държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в
исковото производство в общ размер на 2 078,56 лева, от които 978,56 лева за държавна
такса, 800 лева за депозити за вещи лица и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал. 1 НЗПП, които
следва да се възложат в тежест на ответника.
3
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК,
предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, срещу УМБАЛ „А.ска“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул.
„Св. Георги Софийски“ № 1, че на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД УМБАЛ „А.ска“ ЕАД дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 39 394,91 лева /тридесет и девет
хиляди триста деветдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща
доставена от ищеца топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г., ведно със
законната лихва от 21.03.2024 г. до изплащане на вземаното, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 9 533,31 лева /девет хиляди петстотин тридесет и три лева и тридесет
и една стотинки/, представляваща дължима мораторна лихва за периода от 31.08.2021 г. до
11.03.2024 г
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, УМБАЛ „А.ска“ ЕАД, с ЕИК: *********,
с адрес: гр. София, ул. „Св. Георги Софийски“ № 1, да заплати на Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата 1 028,56 лева
/хиляди двадесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/, направени разноски по
заповедното производство по ч.гр.д. № 16779/2024 г. на СРС, 172 състав и сумата 2 078,56
лева /две хиляди седемдесет и осем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4