Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д.
№ 10398 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на
длъжника З.К.С. срещу разпореждане от 18.08.2020 г. на съдебния изпълнител за
отказ да се прекрати принудителното изпълнение по изп. дело № 6515/2017 г. по
описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 и район на действие СГС.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на постановения отказ за прекратяване на принудителното
изпълнение поради липса на преценка на осъществените по производството
изпълнителни действия и липсата на произнасяне от съдебния изпълнител по направено
от него искане за спиране на изпълнението и за налагането на запор върху негово
вземане от третото лице Д.И.. Иска освобождаване от дължимата по производството
държавна такса и отмяна на обжалвания отказ.
Взискателят К.С.С. е
подал възражения по жалбата, а в мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният
изпълнител заявява становище за нейната неоснователност поради извършвани действия
по изпълнението.
Съдът, като прецени
събраните доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка
с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния
изпълнител, намира за установено следното:
Изпълнителното
производство е образувано по молба от 10.10.2017 г., подадена до ЧСИ Г.Д.с рег.
№ 781 и с район на действие СГС от взискателя К.С.С., въз основа на 5 бр. изпълнителните
листове за заплащане на различни суми от длъжника З.К.С..
С молбата на
взискателя К.С. е направено искане да се пристъпи към принудително изпълнение за
сумите по изпълнителните листове чрез налагане на възбрана върху притежавания
от длъжника дял в собствеността върху апартамент в гр. София. На основание чл.
18 от ЗЧСИ е възложено също на съдебния изпълнител да проучи имуществото на
длъжника и да определя начина на принудителното изпълнение.
Въз основа на така
подадената молба на 17.10.2017 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за
доброволно изпълнение до длъжника, връчена надлежно на последния на 13.11.2017
г. Едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника
съдебният изпълнител е поискал и налагането на възбрана върху имота, вписана в
АВп на 20.10.2017 г., и изпратил запорно съобщение за вземания на длъжника от
банкови сметки в Централна кооперативна банка АД.
По искане в молба от
23.11.2017 г. на взискателя К.С. изпълнителното производство е продължено от ЧСИ
М.П.с рег. № 581 и в същия район на действие, като при последния производството
е продължило като изп. дело № 6515/2017 г. и на него са му възложени правомощията
по чл. 18 от ЗЧСИ.
На 19.07.2018 г.
съдебният изпълнител е наложил запор върху вземане на длъжника З.С. от Д.И. за
суми, за които е поискал издаване на обратен изпълнителен лист по гр. дело №
1483/2008 г. на РС – Стара Загора. Плащане на сумата 3343.85 лева по така наложения
от съдебния изпълнител запор е извършено на 20.07.2018 г.
С молба от 13.07.2020
г. взискателят К.С. е поискал да бъде извършено проучване на имуществото на
длъжника З.С. и да бъдат предприети от съдебния изпълнител действия по налагане
на запори и възбрани върху същото.
На 18.08.2020 г.
длъжникът З.С. е поискал от съдебния изпълнител прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На същата дата
съдебният изпълнител е постановил разпореждане, с което е отказал прекратяването
на изпълнителното производство, като съобщението за него е връчено надлежно на
длъжника на 22.08.2020 г.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата от 24.08.2020
г. е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, видно от удостоверената дата за
съобщаване на обжалвания отказ на съдебния изпълнител. Същата е допустима –
насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК акт
на съдебния изпълнител, а именно – отказ на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение.
Налице са и
предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на жалбоподателя от внасяне
на дължимата по производството държавна такса. От представената декларация за
материално и гражданско състояние, в която е отразено, че на декларатора е
известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК, се установява, че жалбоподателят
е в пенсионна възраст и реализира доходи само от пенсия, общият размер на която
от 318.71 лева е значително под размера на минималната за страната работна
заплата. При това положение и липсата на данни за притежаване на имущество, от
което жалбоподателят би могъл да реализира други доходи, се налага изводът, че
жалбоподателят З.С. не би могъл без затруднения да внесе дължимата по производството
държавна такса, поради което и следва да бъде освободен от заплащането й по производството.
Разгледана по същество
обаче жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Възражението на
жалбоподателя З.С. за перемиране на принудителното изпълнение е неоснователно. Съгласно
задължителните разяснения в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради
което без правно значение е дали съдебният изпълнител е постановил прекратяване
на принудителното изпълнение.
В случая обаче не е
налице настъпила перемпция относно изпълнителното производство съгласно чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като са налице предприети от взискателя действия
по изпълнението в период по-малък от две години. Искане на взискателя К.С. за принудително
изпълнение чрез налагане на запор и възбрана върху установено от съдебния
изпълнител имущество е направено с молба от 13.07.2020 г., т. е. преди
изтичането на две години от предприетите преди него действия от съдебния
изпълнител по принудително реализиране на вземанията по производството чрез
налагане на запор върху вземането от третото лице и извършеното въз основа на
него плащане на 20.07.2018 г., за които действия също е налице възлагане по чл.
18 от ЗЧСИ. Следователно в случая не е настъпило твърдяното от жалбоподателя по
силата на закона прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
За пълното следва да
се отбележи, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е и спрял да тече в
периода от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение по арг. от чл.
3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците, поради което и той обективно не е могъл да е изтекъл към момента
на постановения от съдебния изпълнител отказ. А доводите за липсата на произнасяне
от съдебния изпълнител по направени по производството искания и съобщаване за
наложения запор върху вземането от Д.И. – трето на принудителното изпълнение лице,
не могат да обосноват незаконосъобразност на обжалвания отказ, респ. да бъдат обсъждани
в настоящото производство.
Предвид тези
съображения обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява законосъобразен,
а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОСВОБОЖДАВА З.К.С. от внасяне на дължимата държавна такса по производство
по гр. дело № 10398/2020 г. по описа на СГС, образувано въз основа на подадена
от него жалба срещу разпореждане от 18.08.2020 г. по изп. дело № 6515/2017 г.
по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 и район на действие СГС.
ОТХВЪРЛЯ жалба на З.К.С. срещу разпореждане от 18.08.2020 г. за отказ
на съдебния изпълнител да се прекрати принудителното изпълнение по изп. дело № 6515/2017
г. по описа на ЧСИ М.П.с рег. № 851 и район на действие СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.