№ 110
гр. Свиленград, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200688 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-1253-000730 от
05.07.2021година на Началник Сектор към ОД на МВР – Хасково, сектор
„Пътна полиция” Хасково, с което на Т. БР. К. с ЕГН ********** от
с.*******,общ.**********,обл.******* ,ул.****** №11, за нарушение на чл.
150 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено на основание
чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на
300 лв.
Жалбоподателят Т. БР. К. чрез пълномощника си адв.Пл.Б. моли за пълна
отмяна на обжалвания акт, като в жалбата се твърди,че наказаното лице е
правоспособен водач към датата на проверката,но не е носил съответните
документи,удостоверяващи правоспособността му. Поради изложеното моли
съда да отмени обжалваното НП .
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Т. БР. К. не се явява,за
него се явява адв.Пл.Б. , който подържа жалбата по изложените в нея
доводи.В съдебната фаза ангажира писмени доказателства, установяващи
1
факта на правоспособност на жалбоподателя към датата на твърдяното
нарушение.
Ппретендира разноски по делото.
АНО (въззиваемата страна) - Сектор „Пътна полиция” Хасково към ОД
на МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза ангажира писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 28.03.2021 година в 10,45часа в района на МП Капитан Андреево на
платно излизащи леки автомобили от Република България за Р.Турция
пристигнал жалбоподателя,който управлявал лек автомобил Сеат EXEO с рег.
№CELL YNL.
В същото време на платното изпълнявали служебните си задължения св. М. Д.
В. и св.Ел. Т. Ат., които извършили проверка на представените от въззивника
документи в това число и международно свидетелство за
правоуправление,издадено на негово име.
При извършена проверка от гранични полицаи на ГКПП Капитан Андреево
,последните се усъмнили в представеното международно свидетелство за
правоуправление, поради което била извършена експертна справка
№93/2021г. от която се установило,че представеното международно
свидетелство за правоуправление ,издадено на името на жалбоподателя –било
неистински документи.
За случай бил уведомен св. Т. Р. Т.,доколкото за така извършеното
нарушение,следвало да се ангажира отговорността на нарушителя от
служител компетентен по ЗДвП.
2
На същата дата било издадено Разпореждане от св. Т. Р. Т., с което било
разпоредено на жалбоподателя като неправоспособен водач да не управлява
на територията на Р.България,докато не придобие законно право за това, но
същият отказал да го получи, което обстоятелство било удостоверено един
свидетел,с полагането на подпис от негова страна.
Отрицателният факт за правоспособността да управлява МПС, потвърждава –
еднозначно и безпротиворечиво в показанията си и разпитаните свидетели- Т.
Р. Т.,св. М. Д. В. и св.Ел. Т. Ат.,като това обстоятелство се установява от
приобщената по АНПр експертна справка,като към онзи момент свидетелите
не са могли да установят дали същият е действително правоспособен,тъй като
са нямали достъп до базата данни на полицията в Турция.
На същата дата жалбоподателят било поискано обяснения от жалбоподателя
и същият бил задържан за срок от 24часа със Заповед за задържане на лице.
За така констатираното нарушение/касателно управление на МПС без да е
правоспособен водач/ на жалбоподателят бил съставен от св.Т. Р.
Т.,предявен лично акт за извършено административно нарушение серия GА
№112491 от 28.03.2021г. в негово присъствие и в присъствието на св. М. Д.
В. и св.Ел. Т. Ат., като жалбоподателят не е вписал ,че има възражения по
акта.
За случая била изготвена докладна с рег.№1253р-3140 от 29.03.2021г. от
ссв.Т. Р. Т..
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не е постъпило
възражение.Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.150 от ЗДвП поради което и на
основание чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 300лева.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 16.08.2021 година, видно
от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена –
датирана и подписана.
3
Налична по делото е и справка за нарушител /водач,видно от която
жалбоподателят няма правоспособност в Р.България.
По делото е приобщено адм.дело №1082/2021г. по описа на Адм.съд
*******,видно от което е отменена по жалба на въззивника по настоящото
производство - заповед за прилагане на ПАМ № 272з- 932 от 28.03.2021 г. на
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
Хасково.
По горецитираното адм.дело е представено и прието като доказателство по
делото-свидетелство за управление на МПС №65881, издадено на *****
**** на 06.04.2021 г. и валидно до 06.04.2031 г. в легализиран превод на
български език от турски език, както и копие на документа и оригинал на
същия пред съда за сверка. Представено и е било прието като доказателство
удостоверение за идентичност на имена на Т. БР. К. с имената ***** **** в
легализиран превод на български език от турски език, издаден от Република
Турция, Общинска управа Байрампаша, Общинска дирекция Гражданска
регистрация и административно обслужване от 10.01.2020 г., както и
нотариално заверено копие на документа за сверка от съда.
По делото е приобщено и НОХД №211/2021г. по описа на РС
Свиленград,като видно от същото,въззивника е осъден за извършено от него
престъпление по чл.316 вр с чл.308,ал.2 вр с ал.1 от НК,а именно-На
28.03.2021 год. на ГКПП „Капитан Андреево”-шосе, общ. Свиленград, обл.
Хасково, съзнателно се ползвал от неистински официален чуждестранен
документ – международно свидетелство за управление на моторно
превозно средство бланка с № АА-2020-300898, издадена на името на *****
**** /Taner Bora/, роден на 05.08.1981 год., като от него за самото съставяне
не може да се търси наказателна отговорност .
Видно от Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи със същата се определят държавните служители от МВР, които да
извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН, се установява по категоричен начин от
писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно
4
заседание свидетели – св.Т. Р. Т., св. М. Д. В. и св.Е.Т. Атанасов . Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
свидетелите св.Т. Р. Т., св. М. Д. В. и св.Е.Т. Атанасов да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН.
Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
ОДМВР – Хасково и ГПУ, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо, според Съда
показанията и на свидетелите не са и не се считат за насочени към
прикриване на обективната истина по делото.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от
АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните,
по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се
ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства ––Заповед №8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи ; НОХД №211/2021г. по
описа на РС Свиленград; адм.дело №1082/2021г. по описа на Адм.съд
*******; свидетелство за управление на МПС №65881, издадено на *****
5
**** на 06.04.2021 г. и валидно до 06.04.2031 г. в легализиран превод на
български език от турски език, удостоверение за идентичност на имена на Т.
БР. К. с имената ***** **** в легализиран превод на български език от
турски език, издаден от Република Турция, Общинска управа Байрампаша,
Общинска дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване
от 10.01.2020 г. и т.н. експертна справка №93/2021г. , Разпореждане от
28.03.2021г. издадено от св. Т. и докладна от св.Т., процесния се
потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени
и в обстоятелствената част на НП.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл. 84
от ЗАНН, вр.чл. 14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена
е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, от надлежно легитимирано
за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния Съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение). Ето защо
същата се явява допустима.
Преценена по същество,съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните
правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и
установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно
разпоредбата на чл.57 ЗАНН.
От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява
процесуалните изисквания досежно неговото минимално съдържание, в
съответствие с императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във всеки от
актовете и е обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно
описание на фактическите нарушения, предмет на повдигнатото
6
административнонаказателно обвинение, против жалбоподателя.
Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО, като в
проявление на санкционната си власт в издаденото НП е посочил съответния
осъществен административнонаказателен –санкционен състав, чийто
елементите се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона
задължения, считайки ги за осъществени, на което основание и е наложил
предвиденото административно наказание.
Спазени са давностните срокове предвидени в чл.34 ЗАНН, поради което
липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, обуславящо и
крайния правен извод оспореното НП да е изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна акт, издадено въз основа на законосъобразен
АУАН поставил началото на напълно редовно учредено и развило се
административнонаказателно производство за реализиране административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП -
Закон за движението по пътищата ( към датата на извършване на
нарушението и издаване на обжалвания акт-"Наказва се с глоба от 100 до 300
лв. който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след
като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
Съгласно чл.150 от ЗДвП -всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е
учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда
на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за
придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4
7
от ЗДвП.
Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”.
От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая свидетелите – полицейски служители са категорични,
че именно Т. БР. К. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй като той е
спрян за проверка и той е бил на шофьорското място и на него е съставен
АУАН, при което той не е възразил. В случая жалбоподателят не оспорва това
обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен
субектът на административно-наказателната отговорност.
Вменено на жалбоподателя е нарушение по чл. 150 от ЗДвП, консумиращо
административно наказателен състав, с квалификация по чл. 177, ал. 1, т. 2,
предложение първо от ЗДвП, а именно хипотезата – управление на МПС без
да притежава СУ на МПС, като АНО е приел, че лицето - водач е
неправоспособен. Така направения извод, според решаващия Съдебен състав
е неправилен и незаконосъобразен.
Разрешаването на настоящия правен спор, се свежда до преценката
правоспособен ли е бил водачът Т. БР. К. или не, към релевантната дата на
проверката/28.03.2021г./, или се касае само до фактическо, обективното
отсъствие на СУ на МПС у него, в този момент.
С разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП се установява императивно изискване,
предвиждащо участващите в движението пътни превозни средства да се
управляват единствено от правоспособни водачи.
В съответствие с изложеното и предвид доказаният – безспорно по делото,
факт, че представеното от страна на жалбоподателя за проверка на дата
28.03.2021 година, СУ на МПС е неистински документ, Съдът приема , че
правилно свидетелите са приели към онзи момент ,че същият е бил
8
неправоспособен водач,тъй като са нямали достъп до базата данни на
полицията в Турция.
Обратни доказателства, опровергаващи този извод се ангажираха в съдебно
заседание от страна на жалбоподателя.
Видно от приобщеното по делото заверено копие,ведно с надлежен превод на
български на издадена на негово име свидетелство за управление на МПС
№65881, издадено на ***** **** на 06.04.2021 г. и валидно до 06.04.2031 г. в
легализиран превод на български език от турски език и съгласно
удостоверение за идентичност на имена на Т. БР. К. с имената ***** **** в
легализиран превод на български език от турски език, издаден от Република
Турция, Общинска управа Байрампаша, Общинска дирекция Гражданска
регистрация и административно обслужване от 10.01.2020 г.,съгласно
свидетелство за управление на МПС№65881 от 06.04.2021 г. се установява, че
лицето е правоспособен водач от 2013 г., в това число и за категория В –
управление на лек автомобил. ,т.е. към датата на констатиране на
нарушението същият е бил правоспособен водач.
При това положение следва да се приеме,че същият е неправилно
санкциониран по чл.150 от ЗДвП,тъй като липсват обективните признаци на
вмененото му нарушение,доколкото впоследствие се е указало,че същият е
правоспособен водач към датата на твърдяното нарушение.
Безспорно същият е извършил нарушение, но не и такова по чл.150 от ЗДвП,а
такова по чл.100 от същият закон,а именно бил е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него,но не е изпълнил това си задължение.
При това положение обжалваното НП следва да бъде отменено,като
неправилно и незаконносъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
9
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 150 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие , от страна на АНО – не
се претендират.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 21-1253-000730 от
05.07.2021година на Началник Сектор към ОД на МВР – Хасково, сектор
„Пътна полиция” Хасково, с което на Т. БР. К. с ЕГН ********** от
с.*******,общ.**********,обл.******* ,ул.****** №11, за нарушение на чл.
150 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено на основание
чл.177,ал.1,т.2 от ЗДвП административно наказание „ГЛОБА” в размер на
300 лв.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище
и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА ЗАПЛАТИ на Т.
БР. К. с ЕГН ********** от с.*******,общ.**********, обл.*******
,ул.****** №11, сумата в размер на 150 лв. , представляваща адвокатско
възнаграждение за представителство по АНД №688/2021г. по описа на РС
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10