Решение по дело №1092/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 260073
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 10 юни 2021 г.)
Съдия: Мария Маркова Берберова-Георгиева
Дело: 20202150201092
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

260073                                          09.03.2021г.                                       гр.Несебър   

 

                                             В    ИМЕТО НА  НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                     НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на двадесет и първи януари                               две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева

 

при секретаря: Радостина Менчева 

като разгледа докладваното от съдията Берберова-Георгиева

административно наказателно дело 1092/2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „П.Т.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Х.А.П. против Наказателно постановление № 231 от 23.10.2020г. на Кмета на О.Н. с което на основание чл.125 от Наредба № 6 за опазване на околната среда на територията на О.Н. *** /Наредба № 6/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/ за административно нарушение на чл.74, ал.1, т.10 от Наредба № 6. Моли се съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа жалбата от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства.

Процесуалният представител на О.Н. в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна и пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, като законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.

Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството-жалбоподател „П.Т.“ ЕООД с ЕИК ******* е санкционирано за това, че на 17.09.2020г., в 15.30 часа, в с.Баня, общ.Несебър, добива скална маса, камъни, земни маси от речното корито на река Вая, поземлен имот изключителна държавна собственост с № 02703.31.47, територия, заета от води и водни обекти, без писмено разрешение от компетентните органи. Установено е, че добития инертен материал се транспортира с товарен автомобил марка „МАН“ с рег.№ *******. След направена справка в РУ на МВР-Несебър било установено, че товарният автомобил е собственост на „П.Т.“ ЕООД. За така констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното пред настоящата инстанция наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на акта присъствал управителя на дружеството-жалбоподател Х.А.П., който бил запознат със съдържанието на акта, но отказал да го подпише и да получи екземпляр от него. Приложен е снимков материал.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същият оспорва фактическите констатации, съдържащи се в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление. Твърди, че процесното превозно средство било технически непригодно за добив на посочените материали. Наред с това се сочи, че на процесната дата процесното МПС извършвало дейност по извозване на балирана слама и други материали, генерирани от почистването на нива в местността „***“ в землището на с.Баня, която местност била близо до мястото на установяване на нарушението. Отрича автомобилът да се е намирал в коритото на река Вая и да е добивал материали от там. Представят договор за почистване на земеделска земя от 14.09.2020г. /л.5/.

Съдът в контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно съставения акт за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:

Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. В случая акта и наказателното постановление са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната компетентност, при спазване на административно-производствените правила. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя С.Т. – специалист в отдел „Екология“ при О.Н. Същата установява пред съда, че при извършена проверка на 17.09.2020г., в землището на с.Баня, по-точно речното корито на река Вая, констатирали наличието на багер и камион марка МАН с рег.№ ***, който бил натоварен и тръгнал в посока Обзор. При пристигане на место на контролните органи, натоварването на камиона приключило и същият потеглил. Не успели да спрат камиона, затова поискали справка от РУ на МВР-Несебър, от която се установило, че същият е собственост на „П.Т.“ ЕООД. Извикали управителя на фирмата в отдел „Екология“, за да представи документи, които му дават право да добива инертни материали в коритото на река Вая, но такива не били представени, поради което му бил съставен акт. При запознаване на управителят на дружеството-жалбоподател със съдържанието на акта, същият заявил, че открай време практиката му е да добива инертни материали за фирмата от реките в землището на с.Баня и гр.Обзор. Едната била река Вая, а другата река Двойница.

Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1, т.10 от Наредба № 6, на територията на Общината е забранено добивът на пясък, скална маса, чакъл, камъни, миди и други инертни материали от плажната и брегова ивица, пясъчните  дюни и пясъчни образувания, морета и речни корита и други без писмено разрешение от компетентни общински и държавни органи. В случаят, от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател е добивало скална маса, камъни, земни маси от речното корито на река Вая, без писмено разрешение от компетентните органи, поради което е било законосъобразно санкционирано.

Съдът намира за неоснователни изложените в съдебно заседание възражения от процесуалния представител на жалбоподателя, че преди съставянето на акта, контролният орган от О.Н. е бил длъжен да състави протокол за проверка. Видно от разпоредбата на чл.36, ал.1 от Закона за административни нарушения и наказания /ЗАНН/, административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, както е сторено в случая. Срока за издаване на акт е три месеца, считано от откриване на нарушителя /чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН/, който в случаят е бил спазен.

Що се отнася до наложеното на дружеството-жалбоподателя административно наказание, съдът като взе предвид, че същото е определено към предвидения от Наредба № 6 минимален размер, счита, че съответства на характера и степента на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, и съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление – изцяло потвърдено, като законосъобразно.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд на основание чл.63 от ЗАНН

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 231 от 23.10.2020г. на Кмета на О.Н. с което на основание чл.125 от Наредба № 6 за опазване на околната среда на територията на О.Н. *** /Наредба № 6/, на „П.Т.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Х.А.П., е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/ за административно нарушение на чл.74, ал.1, т.10 от Наредба № 6.

 Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: