№ 252
гр. Габрово, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Минка Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20244210101172 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК,
подаден от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Възраждане, пл.„Света Неделя” № 7 срещу К. Б. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********" №29, вх.А, ет.7, ап.20 за
установяване на дължимостта на присъдени със заповед за изпълнение суми.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Твърди, че на 16.08.2021 г. между ищеца „УниКредит Булбанк" АД
(кредитор), от една страна и от друга КРИСИ К 13 ЕООД (кредитополучател) и К. Б.
П. (солидарен длъжник), бил сключен Договор за кредитна карта за бизнес клиенти №
2961. По силата на сключения договор, ищецът предоставил на оправомощения
държател кредитен лимит в размер на 1 000,00 лева. От своя страна, длъжникът се
задължил да ползва кредитната карта съгласно условията по договора, в т.ч.да
възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минималната погасителна
вноска. Размерът и броят на погасителните вноски зависел от това дали и колко пари
са усвоени (при този вид кредити, т е. кредитни карти, нямало ясно дефинирани брой
вноски, които следвало да бъдат направени с цел погасяване на кредита, т е. не се
изготвял погасителен план). В чл. 4.2.1 от договора била определена единствено
минимална погасителна вноска, която оправомощеният държател се задължавал да
1
осигурява ежемесечно по сметката си и то в случай, че ползва суми до размера на
кредитния лимит. В чл. 4.1.1 от договора бил посочен „период на клиентските
плащания", т е. периодът, в който оправомощеният държател можел по всяко време да
усвоява, т. е да ползва сумите от разрешения кредитен лимит - всеки календарен месец
от първо до последно число с изключение на първия след сключването на договора и
последния при изтичане на срока му. Страните по договора уговорили вида, размера и
начина на изчисляване на лихвите, които се дължали върху предоставената сума, както
и таксите за обслужване на отпуснатия кредитен лимит. Определен бил краен срок на
договора - 31.08.2023 г.
Кредитополучателят използвал средства от кредитния лимит, но не погасявал
изцяло и в срок ползваните суми, в т.ч. и МПВ. В резултат оправомощеният държател
не възстановил ползваните суми от кредитния лимит. Длъжникът, респ. солидарно
задълженото лице, изпаднали в забава, поради което била начислена и лихва за
просрочената главница. С оглед неизпълнението и поради изтичане на крайния срок за
погасяване на кредита - 31.08.2023 г. „УниКредит Булбанк" АД предприело действия
за събиране на вземанията си по съдебен ред, като подало Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№
51/2024 по описа на Районен съд Габрово и била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ № 32 от 11.01.2024 г., която била връчена
на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Искането на ищеца е съдът да признае за установено, че ответникът му дължи
следните суми:
сумата 1048,14 лева – главница, ведно със законната лихва от 08.12.2023 г.
/дата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на сумата;
сумата 55,02 лева – възнаградителна лихва за периода от 16.02.2022 г. до
31.08.2023 г.;
сумата 264,60 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от
31.08.2023 г. до 07.12.2023 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ № 32 от 11.01.2024 г. по ч. гр. д. № 1074/2024 г. на РС Габрово.
Претендира се да му бъдат присъдени направените разноски по заповедното и
по исковото производство.
2. От страна на ответника:
Особеният представител на ответника оспорва иска по основание и размер.
Ответници по настоящия иск следвало да бъдат „КРИС К 13" ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „**********" № 29,
2
вх. А, ет. 7, ап.20, представлявано от законния си представител К. Б. П., ЕГН
********** и К. Б. П., ЕГН ********** /физическо лице/, като солидарен длъжник, а
не само физическото лице, тъй като клиент било търговското дружество.
Договорът за кредитна карта на бизнес клиенти № 2961 от 16.08.2021г. бил
сключен с търговското дружество „КРИС К 13" ЕООД, ЕИК ********* и по тази
причина исковата претенция срещу физическото лице била абсолютно неоснователна,
макар да била допустима. Ответникът К. П. не се явявал ползвател или съползвател с
кредитополучателя „КРИС К 13" ЕООД по този договор, а трето задължено лице, което
поема задължение да отговаря солидарно с кредитополучателя пред банката за
връщането на кредита.
Срокът на действие на договора бил до 31.08.2023г. Това имало
правопогасяващо действие по отношение вземанията на банката по договора за кредит,
на основание чл. 147, ал.1 от ЗЗД, спрямо ответника К. Б. П., в лично качество, като
физическо лице - солидарен длъжник, трето задължено лице, тъй като кредиторът -
банката, не предявил иска си против главния длъжник в течение на шест месеца от
падежа на задължението (31.08.2023г.), който преклузивен срок изтекъл на 31.02.2024г.
Договорът не породил своите правни последици, тъй като клиент било
юридическото лице, но същият бил подписан от физическо лице и не носел печат на
„КРИС К 13" ЕООД.
Издаването на въпросната кредитна карта и предоставянето й на клиента или
на оправомощен ползвател следвало да се удостовери с двустранно подписан приемо-
предавателен протокол, в който била отбелязана дата на предаването.
Оспорва, че именно К. П. като оправомощено от дружеството - клиент на
банката по процесния договор, получил издадена от банката кредитна карта Visa
Businsee и усвоил предоставена от банката кредитна сума в твърдения от исковата
молба лимит.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация:
Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.
422 ал. 1 от ГПК.
Материалните права на ищеца по иска се основават на разпоредбите чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 138 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД относно претенцията за
присъждане на мораторна лихва /лихва за забава/.
2. От фактическа страна:
На 16.08.2021 г. между ищеца „УниКредит Булбанк" АД, в качеството на
3
кредитор, „КРИСИ К 13“ ЕООД, в качеството на клиент (кредитополучател) и
ответника К. Б. П., в качеството на солидарен длъжник съгласно договора, бил
сключен Договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 2961. Съгласно т.І.1 и т.І.2 от
договора кредиторът се задължил да предостави на клиента кредитен лимит в размер
на 1000,00 лева по кредитна карта Visa Business, при лихва за усвоена сума в размер
на 1,35% месечно. В чл.4.1 от договора бил определен неговият краен срок, а именно
31.08.2023г.
Съгласно искане за издаване на бизнес кредитна карта Visa Business в лева от
16.08.2021г. на фирма „КРИСИ К 13“ ЕООД, ЕИК *********, подадено от управителя
на дружеството К. Б. П., с ЕГН ********** и посочения Договор № 2961/16.08.2021 г.
за кредитна карта за бизнес клиенти, била открита картова сметка и била издадена
кредитна карта Visa Business. Договорената сума 1000 лева била предоставена по
картовата сметка и усвоена от „КРИСИ К 13“ ЕООД. Кредитополучателят не
издължавал редовно дължимите суми по кредита и през периода на действие на
договора са натрупани задължения за главница в размер на 1048,14 лева, за
възнаградителна лихва за периода от 16.02.2022 г. до 31.08.2023 г. в размер на 55,02
лева. Мораторната лихва (обезщетението за забава) върху просрочената главница за
периода от датата на изтичане на договора - 31.08.2023 г. до 07.12.2023 г. е в размер на
3,30 лева.
Посочените обстоятелства се установяват безспорно от приложените като
доказателства документи (в т.ч. от посочения договор за кредит) и от извършената
съдебно-счетоводна експертиза.
3. От правна страна:
Първият въпрос от значение за спора е дали по силата на посочения договор
за кредит ответникът се е задължил в качеството на солидарен длъжник или се явява
поръчител по сделката.
В отношенията между заемодателя /кредитор по смисъла на чл. 121 и сл. от
ЗЗД относно дължащите му се вноски/ и кредитополучателя от една страна, и
солидарния длъжник от друга, е налице пасивна солидарност по смисъла на чл. 121, ал.
1 ЗЗД. В резултат на възникналата по силата на подписания договор солидарна
отговорност кредиторът може да претендира изцяло дълга от всеки от съдлъжниците.
За разлика от пасивната солидарност, при поръчителството е налице отделно
договорно правоотношение между кредитора и поръчителя – чл. 138, ал. 1 ЗЗД.
Вътрешните отношения между длъжника и поръчителя и между съдлъжниците се
регулират различно в двете хипотези, но те не са предмет на настоящия спор.
За да бъде даден отговор на посочения правен въпрос е необходимо да бъде
изследвано отношението на ответника към заемната сума, за да бъде установено, дали
е действал с намерието само да поеме задължението за обезпечаване на задължението
на кредитополучателя – търговец, или също се е ползвал от заема.
4
Видно е от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, че от кредитната
карта е теглена сумата 800 лева, а в останалите случаи са извършвани различни
покупки. Ответникът се явява оправомощен картодържател и той е оперирал с
картата, в качеството на управител на дружеството-кредитополучател съгласно
договора за кредит. По делото няма данни ответникът да е ползвал каквата и да било
сума за лични цели. Съответно той не е лице, ползвало се по какъвто и да било начин
от получения кредит, т.е. не е реализирал никакъв свой интерес от него, съответно е
действал само да обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя,
който е „КРИСИ К 13“ ЕООД, т.е. действал е в качеството на поръчител.
По отношение на кредитора и при поръчителството, и при пасивната
солидарност той получава още един длъжник, и за него е без значение коя форма ще
бъде избрана. Въпреки това практически по-често се прилага пасивната солидарност
съгласно чл. 121 ЗЗД, вместо солидарността чрез сключване на договор за
поръчителство, предвид избягване на последиците на чл. 147 ЗЗД, свързани със срока
за предявяване на претенцията срещу поръчителя-солидарен длъжник, който е шест
месеца след падежа на главното задължение. В конкретния случай, по отношение на
цялото задължение той е изтекъл шест месеца след 31.08.2023г., а именно на
29.02.2024 г. Тъй като заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е заведено в
съда на 09.01.2024 г., то шестмесечният срок по чл. 147 ЗЗД е спазен и правото на
кредитополучателя да търси дължимата сума от поръчителя не е преклудирано.
Тъй като поръчителят е солидарно отговорен заедно със заемателя за дълга, то
кредиторът може да насочи претенцията си към всеки от тях, в това число и само към
поръчителя, без да е претендирал дължимите суми от заемателя. В този случай
поръчителят има право да предяви възраженията на заемателя срещу кредитора.
Неоснователно е възражението на особеният представител на ответника, че
клиент е юридическото лице, но договорът бил подписан от физическо лице и не носел
печат на „КРИС К 13" ЕООД. Подписалото договора физическо лице е управителят на
дружеството (видно от Търговския регистър) и е действал в рамките на законовата си
компетентност. Печатът е индивидуализиращ признак дружеството, но неполагането
му не прави съответния документ недействителен.
Тъй като договорът не е за потребителски кредит, тъй като заемателят не е
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ГПК, то законът за потребителския кредит е
неприложим в настоящия случай, в това число и по отношение на поръчителя
(ответника).
В конкретният случай, видно от установеното от фактическа страна,
претендираните суми за главница и договорна лихва са дължими и искът в тази част
следва да бъде уважен изцяло. Мораторната лихва върху просрочената главница от
датата на изтичане на договора - 31.08.2023 г. до 07.12.2023 г. е в размер на 3,30 лева и
искът следва да бъде уважен до посочената сума и отхвърлен над нея до размера на
претендираната такава в размер на 264,60 лева.
5
ІІІ. Относно претенциите за разноски:
Съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив относно разноските в
заповедното производство. Пропорционално на признатите за дължими суми,
присъдени със заповедта, ответникът дължи разноски за заповедното производство в
размер на 255,34 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски по настоящото исково производство, пропорционално на
уважения материален интерес. Разноските включват: разноски за държавна такса в
размер на 72,64 лева; за адвокатско възнаграждение в размер на 314,48 лева, за особен
представител на ответника – 400 лева, за извършване на съдебно-счетоводна
експертиза – 350 лева, или общо 1137,12 лева.
Пропорционално на уважения материален интерес за исковото производство
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 919,93 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Б. П., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Габрово, ул. „**********" №29, вх.А, ет.7, ап.20 ДЪЛЖИ на “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. „Света Неделя” № 7:
сумата 1048,14 лева – главница, ведно със законната лихва от 08.12.2023 г.
/дата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на сумата;
сумата 55,02 лева – възнаградителна лихва за периода от 16.02.2022 г. до
31.08.2023 г.;
сумата 3,30 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от
31.08.2023 г. до 07.12.2023 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ № 32 от 11.01.2024 г. по ч. гр. д. № 1074/2024 г. на РС Габрово,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.
138 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
2. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
пл. „Света Неделя” № 7 ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Б. П., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**********" №29, вх.А, ет.7, ап.20 му дължи:
- разликата над 3,30 лева до претендирания размер от 264,60 лева –
6
обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.08.2023 г. до 07.12.2023 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ № 32 от 11.01.2024 г. по ч. гр. д. № 1074/2024 г. на РС Габрово,
като неоснователен и недоказан.
3. ОСЪЖДА К. Б. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********" №29, вх.А, ет.7, ап.20 да ЗАПЛАТИ на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света
Неделя” № 7 сумата 919,93 лева – разноски по делото по воденето на исковото
производство, на осн чл. 78 ал. 1 от ГПК.
4. ОСЪЖДА К. Б. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„**********" №29, вх.А, ет.7, ап.20 да ЗАПЛАТИ на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света
Неделя” № 7 сумата 255,34 лева – разноски по делото по воденето на заповедното
производство, на осн чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7