Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. Русе, 24.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд - наказателна колегия в открито заседание на шeстнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: СВИЛЕН
СИРМАНОВ
Членове: ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
при секретаря НЕДЯЛКА
НЕДЕЛЧЕВА в присъствието на окръжния прокурор ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като
разгледа докладваното от съдия Радославова ВНОХ дело № 783 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от
НПК.
Подсъдимият Я.М.Н. *** чрез упълномощения си защитник – адв. А.С. *** е обжалвал
присъда № 129/17.09.2019 г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 1170/19 г. по описа на РРС, с която е бил признат за виновeн в това, че на 19.02.2018 г. в гр. Русе,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „М.“, модел „Ц.***“, с
рег. № СВ **** ВМ, след
употреба на наркотични вещества или техни аналози – наркотични вещества метамфетамин, амфетамин и тетрахидроканабинол, установено по надлежния ред - по реда
на Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което
и на основание чл. 343б, ал. 3 и чл. 54 от НК му било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година, чието изтърпяване било отложено на основание
чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Със същата присъда Районен съд -
Русе наложил на подсъдимия и кумулативните наказания глоба в размер на 700 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и девет месеца. РРС
приспадал времето, през което за това деяние подс. Я.М.Н.
е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право,
както и времето през което е бил задържан. На подсъдимия били
възложени и направените на досъдебното производство разноски в размер на 608,08
лв.
Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна.
Жалбоподателят и неговият упълномощен защитник – адв. А.С. ***, поддържат въззивната жалба, в която се сочат
основания за отмяна на присъдата поради нейната неправилност – необоснованост и незаконосъобразност с искане
към окръжния съд да издаде нова такава, оправдателна по същността си, а
алтернативно - да се намали наказанието лишаване от правоуправление на МПС.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният
съд намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд правилно е възприел фактите по
делото, доколкото изложеното в мотивите към присъдата съответства изцяло на събрания
доказателствен материал и въз основа на него е достигнал до правилни правни изводи,
относно съставомерността на деянието и неговата
правна квалификация, които настоящата инстанция напълно споделя, поради което
не счита за необходимо да преповтаря фактическата
обстановка по делото в настоящото си изложение.
Конкретните доводи на жалбоподателя,
касаят основно наведени съмнения относно несъставомерност
на извършеното - поради липса на изискваната установеност на състояние на
подсъдимия, което да не позволява той да управлява МПС. Тези доводи по жалбата
са били наведени още в първоинстанционното производство, били поставени на
преценка от районния съд и същият, обосновано ги приел за неоснователни.
Признаците от състава на посоченото
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК са
очертани в закона, а именно: за да възникне наказателна отговорност, следва
деецът да е управлявал превозно средство след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. Наказателният закон не поставя изискване водачът да е бил
повлиян от тези вещества, респективно, не се интересува дали и доколко това се
е случило. Когато бъде установено, че водачът е употребил наркотични вещества,
без значение дали и по какъв начин това се е отразило на неговото поведение и
дали е повлияло на способността му да управлява превозното средство, той следва
да носи наказателна отговорност по чл.
343б, ал. 3 НК, тъй като са изпълнени признаците от състава на посоченото
престъпление. В този смисъл е и константната съдебна практика (решение, № 116
от 8.08.2016 г., по н. д. № 34/16 на ВКС, ІІІ н.о., решение № 4 от 11.05.2018г.,
по н. д. № 1244/17 на ВКС, ІІІ н.о., решение № 79 от 8.05.2018 г, по н. д. №
318/18 на ВКС, ІІІ н.о. и др.).
Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е от категорията на
формалните, при което умисълът може да бъде само пряк и никога евентуален. За
прекия умисъл е необходимо и достатъчно деецът да е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние и въпреки това да е искал да го извърши. За съставомерността на деянието е достатъчно да се установи
обективно употребата на наркотични вещества, от което се извежда и умисъла за
осъществяване на престъплението. Законът не е въвел критерии за въздействието
на наркотичните вещества върху водача на МПС и до каква степен това се е
отразило на способността му да шофьора. Без правно значение е и времето на употреба
- непосредствено преди управлението на МПС или по - ранен момент. Поради това
отдалечеността във времето на момента на употребата спрямо момента на
управлението на МПС, не би могло да доведе до липса на съзнание у дееца за
общественоопасния характер на своето деяние. Управлението на МПС след
употребата на наркотични вещества или техните аналози винаги застрашава
степента на обществена опасност на подобна проява, поради което тя е
инкриминирана като престъпление. Затова и в тези случаи е ирелевантно
дали водачът е поставил в реална опасност живота и здравето на останалите
участници в движението, тъй като такава опасност е заложена в самото
престъпление. Обектът на защита остава неизменен, независимо от времето на
приемане на наркотични вещества, тяхното количество, качество и действие. В
случая, подсъдимият е съзнавал забраната да се управлява МПС след употреба на
наркотични вещества и техните аналози, но въпреки това съвсем съзнателно е
управлявал лекия автомобил.
Като неоснователна се преценява от въззивната
инстанция и претенцията за намаляване срока, за който е постановено да се
изтърпи от жалбоподателя кумулативно предвиденото наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно
средство. С налагането на едно наказание, вкл. и на кумулативно такова, се цели
постигане на два резултата: превъзпитанието на осъдения и общопревантивната
функция на наказанието. Отмерването му от първата инстанция по обективен начин
следва от наличните данни по делото, съоветно на
които е прието по отношение на това наказание наличие на множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, към което не следва да се подминава и фактът, че
процесното управление на МПС в случая било след употреба на три вида наркотични
вещества /всяко от които поначало и самостоятелно е достатъчно, за да се
квалифицира деянието като това престъпление/, налагат размерът да се фиксира
над минимално възможния, съобразно чл. 49, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК. Настоящият съдебен състав приема, че двете цели на наказанието в
най-пълна степен биха се постигнали по отношение на подс.
Н. с налагане на наказание по чл. 343г
от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок именно от една година и девет
месеца.
С оглед изложеното, въззивната инстанция намира атакуваната присъда за
законосъобразна и обоснована, а наложените с нея наказания за справедливи,
съобразно критериите на чл. 36 от НК, поради което същата следва да се потвърди
изцяло.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното
производство или на съдебното следствие, налагащи отмяна на съдебния акт.
Мотивиран така и на осн.чл. 338
от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Присъда № 129/17.09.2019 г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД № 1170/19
г. по описа на РРС
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.