РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 01. 06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІ - ти състав, в публично заседание на 19 май през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 44 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 118
от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от Д. Д.И. ***
против Решение № 2153 – 17 - 95 от 23.12.2019 г. на Директора на ТП на НОИ -
Русе, с което е отхвърлена жалбата й и е потвърдено Разпореждане № 6/прот. №
01421 от 06.11.2019 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на
жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от
19.11.2018 г. пожизнено на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО в размер на
205.45 лева, като от 01.07.2019 г. пенсията е преизчислена на основание § 7в,
ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО на 217.16 лева.
Жалбоподателката не е доволна от определения
размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). В жалбата се
развиват съображения за незаконосъобразност на оспореното решение поради
противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди, че размерът на отпуснатата
пенсия за ОСВ не е изчислен правилно на база общия осигурителен стаж от трудова
дейност в Р България и Държавата Израел.
Претенцията е съдът да отмени
решението и разпореждането и да върне преписката на административния орган за
ново произнасяне.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна
и иска от съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази възраженията на
жалбоподателката, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията
си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
В
хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети тези,
съставляващи административната преписка, като същите не са оспорени от страните
(л. л. 1 – 40 от преписката). Въз основа на тях се установява следната
фактическа обстановка по делото.
Със
Заявление вх. № 2113 – 17 - 2476 от 11.12.2018 г. Д. И. е поискала да й бъде
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал.
1 и ал. 2 от КСО, като е декларирала, че желае да й бъде потвърден стажът от
Израел, като не желае пенсия от там (л. л. 10 – 12 от преписката).
Правото
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката е навършване
на изискуемата възраст по чл. 68, ал. 2 от КСО за 2018 г. – 61 г. 02 м. /навършени
на 19.11.2018 г./ и наличие поне на минимално изискуема продължителност на
осигурителен стаж 35 г. 06 м.
По представените
документи от жалбоподателката във връзка със заявлението за пенсия и по данни
от Регистъра на осигурените лица на НАП, общата продължителност на зачетения
осигурителен стаж, положен в Р България, от трета категория е 29 г. 08 м. 19 д.
Същият е по-малко от изискуемия за 2018 г. по чл. 68, ал. 2 от КСО стаж от 35
г. и 6 м. за жени, поради което пенсионният орган е пристъпил към
процедура по потвърждаване на положения стаж от И. в Израел.
С формуляр BG/IL2 изх. № 2113 – 17 - 2476#9 от
12.02.2019 г. на компетентната институция на Държавата Израел (л. л. 31 и 32 от
преписката) са били изпратени копия на приложените от И. документи за положен
осигурителен стаж на територията на Израел и копия на лични документи, като е
отбелязано, че лицето не желае пенсия от Израел и във връзка със заявлението на
лицето за лична пенсия за ОСВ в България е било изискано потвърждаване на
осигурителните периоди в Израел на И. с формуляр BG/IL5.
На израелската компетентна институция
е бил изпратен и формуляр BG/IL5
с изх. № 2113 – 17 - 2476#10 от 12.02.2019 г. – предварителен, с описани и
потвърдени периоди на осигуряване в Р България (л. л. 33 и 34 от преписката).
На 26.03.2019 г. в ТП на НОИ - Русе,
отдел „Пенсии" е получен исканият формуляр от Израел - IL/BG5 с вх. № 2113 - 17 -2476#16. С него
на жалбоподателката е потвърден осигурителен стаж в Държава Израел в размер на
08 г. 07 м. за периода от 01.04.2001 г. до 31.10.2009 г. (л. 36 от преписката).
Доходът, от който пенсионният
орган е изчислил индивидуалният коефициент на И. е както следва:
за периода от 01.07.1991
г. - 30.06.1994 г. с брутно трудово възнаграждение 117 117.00 лв. по издадено
УП-2 № 92-19 от 08.01.2019 г. от „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД (л. л. 19 и сл.
от преписката).
за периода от 01.01.1997
г. до 18.11.2018 г., вкл. е зачетен осигурителен доход общо 30 153.86 лв. по
данни от осигурителна книжка от 01.07.1994 г., УП-2 № 1 от 11.02.2019 г. от ЕТ
„Габровска-Лиляна Тончева“, гр. Русе; УП-2 № 1 от 11.02.2019 г. от ЕТ „Иван
Петков-Денчев", с. Тетово и от данни от Регистъра на осигурените лица на
НАП (л. л. 26 – 29 от преписката).
Изчислен е претеглен
коефициент на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 0.674.
Съгласно разпоредбата на
чл. 70, ал. З от КСО доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като
средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди
месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на
лицето.
В случая началната дата
на пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката е 19.11.2018 г.
/навършена възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО – 61 г. 02 м.). Затова
размерът й е изчислен съгласно чл. 70, ал. З от КСО при средномесечен
осигурителен доход за страната за периода от 12 месеца преди датата на
отпускане, а именно - 11.2017 г. - 10.2018 г., който е 878.95 лв.
При индивидуален
среднопретеглен коефициент - 0.674 и общ осигурителен стаж от трета категория,
положен само в Р България – 29 г. 08 м. 19 д. размерът на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст е изчислен както следва: 878.95 лв. х 0.674
образува дохода за изчисляване размера на пенсията, който е 592.41 лв.
Съгласно чл. 70, ал. 1
от КСО гореполученият доход е умножен със сумата, образувана от:
по процент 1.169 на сто
за пенсии, отпуснати след 31.12.2017 г., за всяка година осигурителен стаж и
съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.
За осигурителен стаж,
положен само в България, от 29 г. 08 м. х 1.169 % на лицето се следва процент
34.68 %, който е получен по следния начин:
29 г. х 1.169 = 33.901 %
и за 08 м. пропорционалната част от процентите за месеците осигурителен стаж в
случаите по чл. 70, ал. 1 от КСО, изречение второ е 0.779. Събрани, 33.901 и
0.779% възлизат на общ процент 34.68. 34.68 % от 592,41 лв. определя размер
205,45 лв. - действителен размер на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на Д. Д.И., изчислен към 19.11.2018 г. - началната дата на пенсията.
Пенсията на
жалбоподателката била преизчислена от 01.07.2019 г., като размерът към
30.06.2019 г. на пенсията, отпусната с начална дата до 31.12.2018 г., била
увеличена с процент 5.7 (§
7б, ал. 2 от ПЗР на
КСО).
Същевременно, на основание § 7в, ал. 1 от
ПЗР на КСО, пенсиите, отпуснати с начална дата до 31.12.2018 г., се
преизчисляват от 01.07.2019 г. с процент 1.2 за всяка година осигурителен стаж
и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен
стаж. Преизчисляването се извършва без да се променя доходът, от който е
изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира
съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до
30.06.2019 г., вкл.
На основание § 7в, ал. З от ПЗР на КСО,
когато преизчисленият размер на пенсията по ал. 1 и размерът на пенсията по § 76, ал. 2 от ПЗР на КСО не са равни, пенсията
се определя в по-високия размер.
В Разпореждане № 6/прот. № 01421 от 06.11.2019
г. размерът на пенсията на Д. Д.И. е преизчислен с данните към 30.06.2019 г. за
общ зачетен осигурителен стаж, който е 29 г. 08 м. 19 д. и с данните за
осигурителен доход и индивидуален коефициент, който е 0.674.
На основание § 7в, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на
КСО личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е била преизчислена с процент
1.2 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този
процент за месеците осигурителен стаж.
В конкретния случай осигурителният стаж към
30.06.2019 г., положен само в Р България, е 29 г. 08 м. 19 д. Индивидуалният
коефициент е 0.674.
Средномесечният осигурителен доход за
11.2017 г. - 10.2018 г. е 878,95 лв. Доходът за изчисляване размера на пенсията
е 592.41 лв. (878,95 х 0.674). Процентът осигурителен стаж за определяне
размера на пенсията е изчислен съгласно чл. 70, ал.1 от КСО по следният начин:
29 г. х 1.2% = 34,80 % и за 8 месеца = 0.8 %, или общо 35.60 %. Доходът, от
който е определен размерът на пенсията 592.41 лв. се умножен по 35.60 % и
формира размерът на пенсията към 01.07.2019 г. по § 7в, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на
КСО - 210,90 лв.
На основание § 76, ал. 2 от ПЗР на КСО размерът към
30.06.2019 г., който в конкретния случай е 205.45 лв. се увеличава с 5.7 %,
като формира нов размер на пенсията - 217.16
лв.
На основание § 7в, ал. З от ПЗР на
КСО е определен по-благоприятният размер за получаване, който е 217.16 лв., считано от 01.07.2019 г.,
изчислен на основание § 76, ал. 2 от ПЗР на КСО.
Д.
И. е оспорила разпореждането пред Директора на ТП на НОИ - Русе по реда на чл. 117 от КСО, посочвайки, че не е взет под внимание стажът й от Израел, като
не е съгласна пенсията й да се отпуска само за българския стаж (л. 7 от
преписката).
С оспореното в настоящото производство Решение № 2153 – 17 - 95 от
23.12.2019 г., Директорът на ТП на НОИ - Русе е отхвърлил жалбата й и е
потвърдил Разпореждане № 6/прот. № 01421 от 06.11.2019 г. на Ръководителя по
пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от 19.11.2018 г. пожизнено на основание чл. 68, ал.
1 и ал. 2 от КСО в размер на 205.45 лева, като от 01.07.2019 г. пенсията е
преизчислена на основание § 7в, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО на 217.16 лева като
законосъобразно. Решаващият орган е
достигнал до този правен извод след като е изложил подробни мотиви относно
приложимите към казуса правни норми и начина на определяне размера на личната
пенсия за ОСВ на жалбоподателката (л. л. 1 – 5 от преписката).
По делото е прието, като не е
оспорено от страните и заключението на вещото лице – икономист-счетоводител по
назначената и изготвена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е дало
отговор на въпросите какъв е в случая индивидуалният коефициент, какъв е
полагаемият се размер на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателката, изчислен към
19.11.2018 г., както и правилно ли е бил изчислен този размер от страна на
пенсионните органи. Съдът цени заключението на вещото лице
като изготвено обективно и незаинтересовано от компетентен в съответната област
специалист. (л. л. 36 – 39 от делото). Заключението на вещото по назначената СИЕ е, че в случая органите
на ТП на НОИ – Русе правилно са изчислили индивидуалният коефициент – 0.674,
формираният размер на пенсията към 19.11.2018 г. – 205.45 лева, както и
преизчисленият размер, считано от 01.07.2019 г., който е по-благоприятният
размер – 217.16 лева, този размер е и определеният с Разпореждане
№ 6/прот. № 01421 от 06.11.2019 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване,
потвърдено с оспореното в настоящото съдебно производство решение (л. 39 от
делото).
По правото
Жалбата е процесуално допустима.
Решение № 2153 – 17 - 95 от 23.12.2019
г. на Директора на ТП на НОИ – Русе е съобщено чрез изпращане по поща и е
получено лично от жалбоподателката на 03.01.2020 г. (л. 6 от преписката).
Жалбата е подадена чрез административния орган на 13.01.2020 г. в срока по чл.
118, ал. 1 от КСО (л. 3 от делото). Същата е депозирана от процесуално
легитимирано лице – адресат на оспорения акт, за който изрично е предвидена
възможност за съдебно обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган по чл. 117 от КСО, в кръга на службата му и в
съответната писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за
произнасянето. При постановяване на решението на горестоящия орган, с което е
потвърдено обжалваното пред него разпореждане не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Съдът намира решението за правилно и
съобразено с материалноправните разпоредби.
По делото няма спор, че
жалбоподателката притежава осигурителен стаж както в Р България, така и друга
държава - Израел, като придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
единствено при сумиране на осигурителните периоди от двете държави.
Правната
норма на чл. 15 от Спогодбата между Република България и Държавата Израел за
социална сигурност от 25.03.2008 г. (обн. в ДВ, бр. 65 от 14.08.2009 г.) и
Административното споразумение за прилагането на тази Спогодба, в сила от
01.09.2009 г., урежда определянето на правото и изчисляването на размера на
пенсията за старост, наследствените пенсии и пенсиите за инвалидност, при прилагане
на законодателството на България.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Спогодбата,
ако лице има право на пенсия въз основа на осигурителните периоди, придобити
само по законодателството на Република България, българската компетентна
институция изчислява размера, като взема предвид единствено българските
осигурителни периоди.
В случая не намира приложение горецитираната
разпоредба, тъй като жалбоподателката има само 29 г. 08 м. 19 г., положен в Р България,
който не е достатъчен за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
На основание чл. 15, ал. 2 от Спогодбата, когато
осигурителните периоди, придобити съгласно българското законодателство, не са достатъчни за придобиване
правото на българска пенсия (както е в конкретния казус), българската компетентна
институция определя правото
на пенсия, като взема предвид до необходимия размер осигурителните периоди,
придобити съгласно израелското законодателство, доколкото те не съвпадат.
Във връзка с преценяване правото на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО на жалбоподателката
е приложима именно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Спогодбата между Р България
и Държавата Израел за социална сигурност, тъй като само българският
осигурителен стаж в размер на 29 г. 08 м. 19 д. от трета категория не е
достатъчен. Поради това за право
на пенсия от общо потвърдения осигурителен стаж 08 г. 0 7м. в Израел е
взет предвид потвърденият израелски стаж само до размера на минимално
изискуемия за право на пенсия, който е 35г. 06 м. за жени за 2018 г., а именно
05 г. 09 м. 11 д.
По отношение
възражението на жалбоподателката, че за размера на пенсията й не е взет предвид
стажът й в Израел, следва да бъде съобразен текстът на разпоредбата на чл. 15,
ал. З от Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална
сигурност, която именно регламентира как се изчислява размерът на българската
пенсия при сумиране на осигурителни периоди в Израел и по-конкретно: когато
правото на пенсия се придобива само при сумиране на български и израелски
осигурителни периоди, българската институция определя размера на пенсията само от периодите на осигуряване, придобити
съгласно българското законодателство и дохода, върху който са внесени вноски за
този период. При тази правна регламентация размерът на пенсията за
осигурителен стаж и възраст на Д. Д.И. правилно е изчислен само с данни за
осигурителен стаж и доход, положен в Р България, а стажът в Израел служи само
за преценяване правото на пенсия, без да участва във формулата за изчисление на
пенсията.
Изчисляването на размера на пенсията
за ОСВ, съгласно българското законодателство е уредено в чл. 70, ал. 1 от КСО,
съгласно който размерът на пенсията за ОСВ се определя като доходът, от който
се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1.1 на
сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от
процента за месеците осигурителен стаж.
След 31.12.2016 г.
процентът за всяка година осигурителен стаж нараства от първо число на всяка
следваща година календарна година с процент, равен или по-голям от процента,
определен по правилото на чл. 100, ал. 1, до достигане на 1.5.
Според чл. 11 от Закона
за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2018 година, определената
стойност на процента по чл. 70, ал.1, изр. първо от КСО е 1,169 на сто.
Съгласно чл. 70, ал. З
от КСО доходът, от който се изчислява пенсията, се определя като
средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди
месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на
лицето. Последният се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени
осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15
години осигурителен стаж до 01 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за
периода след тази дата до пенсионирането му съгласно чл. 70, ал. З от КСО (в
редакцията му до 31.12.2017 г.).
За изчисляването на
индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 5 от КСО се определят: 1.
съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до
31.12.1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период,
обявена от Националния статистически институт; 2. съотношението между
средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31.12.1996 г. и
средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.
Съгласно чл. 70, ал. 6
от КСО индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по
ал. 5 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и
сборът на получените произведения се раздели на общия брой на месеците,
включени в двата периода.
От събраните по делото доказателства,
вкл. приетото заключение по изготвената СИЕ безспорно се установява, че в случая органите на ТП на НОИ – Русе правилно са изчислили
индивидуалният коефициент – 0.674, формираният размер на пенсията към
19.11.2018 г. – 205.45 лева, както и преизчисленият размер, считано от
01.07.2019 г., който е по-благоприятният размер – 217.16 лева, този размер е и
определеният с Разпореждане № 6/прот. № 01421 от 06.11.2019 г. на
Ръководителя по пенсионно осигуряване, потвърдено с оспореното в настоящото
съдебно производство решение.
От
изложеното до тук се налага извода, че обжалваният административен акт е
издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в
съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и
без да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Оспорването е неоснователно и недоказано и следва да бъде
отхвърлено.
С оглед изхода на делото и
своевременно заявената претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. в полза на ответника следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 (сто)
лева.
Мотивиран
така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО, вр. с чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК съдът
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Д. Д.И. ***
против Решение № 2153 – 17 - 95 от 23.12.2019 г. на Директора на Териториално
поделение на НОИ - Русе.
ОСЪЖДА Д. Д.И., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на Териториално поделение на НОИ - Русе сумата от 100,00 (сто) лева
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: