№ 264
гр. София, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседА.е на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000503441 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 25/26.08.2022 г. по т.д. № 23/2021 г. на ОС - Кюстендил е осъдено
ЗД „Евроинс“ АД да заплати на А. И. Б., В. И. П. и А. Г. Б. суми от по 40 000 лева
(четиридесет хиляди лева) на всеки от тях, представляващи обезщетения за претърпени
от всеки от ищците неимуществени вреди – болки и страдА.я, в резултат на смъртта на
И. А. Б., съпруг на А. Б. и баща на А. Б. и В. П., настъпила в резултат на пътно-
транспортно произшествие, предизвикано виновно на 29.09.2020 г. от Л. С., водач на
лек автомобил марка „Ауди“ с ДК № ***, чиято гражданска отговорност към момента
на произшествието е била застрахована от дружеството, при съпричиняване на вредите
от пострадалия при принос от 50 %, ведно със законните лихви върху всяка от сумите,
считано от 12.11.2020 г. до окончателното изплащане, като исковете за присъждане на
обезщетения над присъдените суми до претендирА.те такива в размер на по 80 000
лева от всеки ищец, частично от по 150 000 лева, както и за присъждане на законни
лихви за периода от 29.09.2020 г. до 11.11.2020 г. включително, са отхвърлени като
неоснователни.
Ищците А. И. Б., В. И. П. и А. Г. Б. са депозирали въззивна жалба против
първоинстанционното решение, в неговата отхвърлителна част за суми над 40 000 лева
до 80 000 лева за всеки ищец. Поддържат, че съдът неправилно определил
справедливия размер на дължимото им се обезщетение. Съдът неправилно и
несправедливо определил първоначално обезщетение за всеки ищец в размер на 80 000
лева. Същият не бил съобразен с относимите обективни фактори и събраните за тях
доказателства, нито относимите критерии за определяне на обезщетението. Не била
съобразена и съдебната практика, нито социално-икономическите условия в страната.
Намират, че справедливият размер на дължимото им се обезщетение е по 150 000 лева
на всеки. Определеният размер бил и немотивиран. Поддържат още, че съдът
1
неправилно приел, че е налице съпричиняване от страна на загиналия сродник на
ищците, а освен това в отговора на исковата молба застрахователят не бил посочил в
какво се изразява приноса на пострадалия. Освен това сочат, че определен принос от ½
е прекомерен и несъобразен с конкретния принос на всеки от участниците за
настъпване на ПТП. Въз основа на изложеното ищците молят първоинстанционното
решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъдат уважени исковете им до
размер на 80 000 лева за всеки от тях.
Ответникът „ЗД Евроинс“ АД не е депозирал отговор на въззивната жалба на
ищците, но е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в
неговата осъдителна част. Поддържа, че по делото не се установило по категоричен
начин виновно противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди“ в
причинна връзка с ПТП. Съдът не съобразил, че образуваното ДП е било прекратено.
Необосновано било заключението на САТЕ, което застрахователят своевременно
оспорил, в изводите му за поведението на този водач. В същото време имало
достатъчно данни, че ПТП е настъпило поради действията на водача на лек автомобил
„Фолксваген“. Евентуално се поддържа, че приносът на пострадалия от 50% е крайно
зА.жен. На следващо място намира определеното от окръжния съд обезщетение от
80 000 лева за всеки ищец за прекомерно и несъобразено с принципа на справедливост
по чл. 52 ЗЗД и със съдебната практика. Оспорва се правилността на началната дата, от
която съдът е приел, че ответникът дължи законна лихва. Застрахователят моли да бъде
отменено обжалваното решение в съответните обжалвА. части и исковете да бъдат
отхвърлени.
Ищците са депозирали отговор на въззивната жалба, в който излагат доводи за
нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищците А. И. Б., В. И. П. и А. Г. Б. са твърдели в исковата си молба, че А. Б.
била съпруга на И. Б., а А. Б. и В. П. – негови син и дъщеря. Твърдели са още, че на
29.09.2020 г. около 10.00 часа на главен път Е-79, 326+900 км, Л. С., като водач на лек
автомобил марка „Ауди“ с ДК № ***, поради движение с несъобразена скорост и в
нарушение на правилата за движение по пътищата, се блъснал в управлявания от И. Б.
лек автомобил марка „Фолксваген“ с ДК № ***, като по този начин предизвикал
пътно-транспортно произшествие (ПТП), в следствие на което И. Б. получил телесни
увреждания, довели до смъртта му.
Ищците са поддържали, че в резултат на настъпилата при ПТП смърт на техния
съпруг и баща търпят неимуществени вреди, които претендират да бъдат обезщетени.
Твърдят, че всички те са били сплотено и задружно семейство, силно привързани
емоционално, обичали са се и са се подкрепяли. Безвременната и нелепа загуба на И. Б.
ги съкрушила, а болките и страданията от смъртта му били неописуеми и неизмерими.
Децата му винаги споделяли с него и разчитали на подкрепата му в трудни моменти и
2
със смъртта му съществуващата силна връзка била необратимо прекъсната. Съпругата
му загубила своя дългогодишен спътник в живота, с когото заедно са създали дом и са
отгледали с любов и грижа две деца. А. Б. била съкрушена от загубата на съпруга си,
трудно приела новината за смъртта му, тежко преживяла погребението му.
В исковата молба е посочено, че към датата на инцидента виновният водач,
причинил ПТП, довело до смъртта на наследодателя на ищците е имал сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
по застрахователна полица при ответното дружество ЗД „Евроинс“ АД с
№BG/07/119002810021, валидна за периода от 04.10.2019 г. до 03.10.2020 г. Ищците
предявили писмена претенция за заплащане на обезщетения за претърпените
неимуществени вреди, по която ответникът е отказал плащане.
Ищците са сочили, че претърпените от тях неимуществени вреди биха могли да
бъдат справедливо репарирА. посредством получаване на обезщетения в размер на по
150 000 лева за всеки от тях, като предявяват частични претенции за суми от по 80 000
лева за всеки. Претендирали са и лихви за забава в размер на законната лихва върху
всяко обезщетение от датата на увреждането, т.е. от датата на ПТП – 20.09.2020 г.
Ответникът ЗД „Евроинс” АД е депозирал отговор в срока по чл.367 ал.1 от
ГПК, като не е оспорвал, че е застраховател по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на водача на л.а. марка „Ауди“ с ДК № ***, но е считал, че
предявените искове са неоснователни. Оспорвал е мехА.зма на настъпилото ПТП и е
твърдял, че вината за настъпилото ПТП се носи от пострадалия водач И. Б.. Оспорвал е
наличието на противоправно и виновно поведение от страна на застрахования водач,
наличието на претърпени от ищците неимуществени вреди, които да подлежат на
обезщетяване. Оспорвал е наличието на причинна връзка между настъпилото ПТП и
неимуществените вреди, като е намирал за неустановено между ищците и починалия да
е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка от изключителен характер.
Направено е евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който, според ответника, извършил непозволена маневра на
пътя, като е отнел предимството на правомерно движещия се л.а. марка „Ауди“, с което
станал причина за настъпване на ПТП и поведението му било в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, при принос от порядъка на не по-
малко от 99 %. Поддържал е още, че претендирА.те суми са прекомерно завишени,
както с оглед липсата на доказателства за болките и страданията на ищците, така и
предвид установената съдебна практика и икономическата конюнктура в страната;.
Твърдял е, че началният момент на лихвата следва да се определи при приложение на
чл.497 от КЗ.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до
размера, в който отговаря застрахованият водач.
За установяване на посоченото пред първата инстанция са събрА. писмени
доказателства, изслушА. са свидетели и са приети заключения на СМЕ и САТЕ.
Не е спорно, а и е установено по делото, че А. Г. Б. е била съпруга на И. А. Б., А.
3
И. Б. е негов син, а В. И. П. - негова дъщеря.
Не е спорно пред настоящата инстанция, че И. Б. е починал при ПТП, настъпило
на 29.09.2020 г. между управлявания от него лек автомобил „Форксваген“ с рег. № ***
и управлявания от Л. С. лек автомобил „ Ауди“ с рег. № *** на главен път Е-79, като
последният автомобил е бил валидно застрахован към датата на ПТП при ЗД „Евроинс“
АД.
От събраните писмени доказателства, включително материалите по
образуваното по случая ДП № 553/2020 г. по описа на РУ- Дупница и изготвеното въз
основа на тях заключение на САТЕ се установява, че на 29.09.2020 г. И. Б. управлявал
собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Поло“ с ДК №*** и около
10.00 часа спрял на отбивка в дясно на пътното платно на главен път Е-79 около
километър 326+900 в посока от гр.Благоевград към гр.София. След спирането Б.
предприел маневра „завиване в обратна посока“, движейки се със скорост около 20
км/ч. По същото време и в същата посока, но в лявата лента на пътното платно със
скорост около 119.45 км/ч се е движил лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с ДК
№***, управляван от водач Л. С.. При пресичане на траекториите на двата автомобила
в лявата пътна лента помежду им е настъпил удар в момент, в който лекият автомобил
марка „Фолксваген“ е застанал напречно, отдясно наляво, на платното за движение
спрямо посоката на л.а. марка „Ауди“, като в момента на удара управляваният от Б. лек
автомобил е бил приблизително перпендикулярно спрямо лентата за движение на л.а.
„Ауди“. От коригирА.я и допълнен вариант на заключението на САТЕ, приет в
последното по делото съдебно заседА.е, се установява още, че на мястото на удара
пътното платно има две ленти за движение в посока от гр.Благоевград към гр.София.
Непосредствено преди мястото на удара има отбивка, след края на която започва
уширение за допълнителна пътна лента, предназначена за автомобили, напускащи
главен път Е-79 в посока гр.Дупница. В района е имало хоризонтална и вертикална
пътна маркировка, като дясното плато е три ленти, а лявото с две. Между двете платна
има двойна непрекъсната линия (М2), а между двете съседни пътни ленти в платното за
движение в коментираната посока има единична прекъсната линия (М3). Вещото лице
е направило оглед на място, според който вертикалната пътна маркировка е включвала
и знак „В26“, намиращ се непосредствено преди тунел „Дупница“ (ПТП е настъпило
след него), забраняващ движение със скорост, по-висока от означената – 60 км/ч. След
тунела в посока от гр.Благоевград към гр.София, е поставен знак Д10 „Край на тунела“
и от тунела до мястото на удара няма кръстовище. Така, максимално разрешената
скорост на движение в района на инцидента е 60 км/ч. Същата информация относно
наличие на знак В26 се съдържа и в писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ до
вещото лице, приложено към допълнения вариант на заключението, което не е
приемано по делото като писмено доказателство.
Вещото лице е посочил още, че предприетата маневра от водача на л.а.
„Фолксваген“ е „завиване в обратна посока“. Мястото на предприетата маневра е
обозначено с хоризонтална пътна маркировка „М15 – 3 Коси успоредни линии“,
обозначаващи: площи, забранени за движение на ППС; препятствия върху платното за
движение и острови за разделяне и сливане на срещуположни и еднопосочни
транспортни потоци. Геометричната видимост за водача на л.а.„Фолксваген“ спрямо
автомобила „Ауди“ е било около и над 300 метра. Вещото лице е изчислило, че
опасната зона за спиране на л.а.„Ауди“ при скорост 119.45 км/ч и конкретните пътни
условия е 126.58 м, а на л.а.„Фолксваген“ при скорост от 20.01 км/ч– 8.92 м. Опасната
зона за спиране на л.а. марка „Ауди“ при движение със скорост 50 км./ч. е 33.49 м., при
скорост 60 км/ч - 43.56 метра, при скорост 80 км./ч. – 67.04 м, а при скорост 90 км./ч. –
80 м. Спирачни следи не са открити, поради което вещото лице е посочило, че не може
да се изчисли технически кога водачът на л.а.„Ауди“ е възприел опасността. Вещото
4
лице е изчислил, че когато „Фолксваген е тръгвал от уширението, „Ауди“ се е
намирало на 184 м. от местоудара; когато „Фолксваген“ е навлизал в дясна пътна
лента, „Ауди“ е било на около 60 м. от местоудара и когато „Фолксваген“ е бил на
разделителната линия между двете активни ленти, „Ауди“ е било на около 21 м. от
местоудара. За да отговори на въпроса дали водачите са имали техническата
възможност да предотвратят удара при движение с действителните им скорости и при
движение с разрешената скорост за дадения участък, експертът е разгледал два
варианта. При единия от тях – вариант А – ако за момент на възникване на опасност се
приеме моментът, в който л.а. „Фолксваген“ се намира на М1 „Единична непрекъсната
линия“, разделяща активните две ленти с отбивката, отстоянието на л.а.„Ауди“ до
мястото на удара е било 63 метра, което надхвърля опасната зона за спиране при
движение със 60 км./ч., от където следва, че водачът на л.а.„Ауди“ е имал техническата
възможност да спре преди мястото на удара при скорост с 60 км/ч. При втория вариант
– вариант Б – според който за момент на възникване на опасност се приеме моментът, в
който л.а.„Фолксваген“ е на М1 „Единична прекъсната линия“, разделяща двете
активни ленти на пътното платно, отстоянието на л.а. „Ауди“ до мястото на удара е
било 31.20 метра. Сравнявайки го с опасната зона за спиране за скорост 60 км./ч. –
43.56 м, следва, че водачът на л.а.„Ауди“ не е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара. Относно водача на л.а.„Фолксваген“, вещото лице е посочило,
че същият обективно е имал възможност да избегне сблъсъка, като: 1. не извършва
предприетата маневра на процесното място и 2. извърши предприетата маневра след
преминаващия л.а.„Ауди“. В съдебно заседА.е, проведено на 15.03.2022г. вещото лице
инж. Ф. К. е пояснил, че с всяка една скорост на движение на л.а.„Ауди“ под 120 км/ч.
и при движение в дясната пътна лента на този автомобил, ударът е нямало да настъпи.
Този извод е препотвърден от вещото лице и при изслушването му в съдебното
заседА.е на 26.05.2022 г. В последното съдебно заседА.е вещото лице е посочил още,
че ако нямаше ограничение от 60 км./ч., разрешената скорост по републикански път Е-
79 е 90 км./ч.
Свидетелят Л. Б. С. е заявил, че в деня на ПТП пътувал от гр. Дупница към гр.
София по Е-79 и след тунела, където е двойното, където свършва мантинелата, както си
карал, внезапно пред него излязла кола. Нямал никакво време за реакция. Колата
излязла изневиделица Било към 10 сутринта при суха настилка, нямало мъгла.. Движел
се в лявата от две пътни ленти в посока. „Фолксвагенът“ се движел преди това и
внезапно навлязъл вляво. Видял го буквално, когато излязъл пред него. Фактически
отнел предимството на свидетеля. Знае, че в участъка има двойна непрекъсната линия,
не знае каква вертикална маркировка има в участъка. Имало общо четири ленти, две в
едната и две в другата посока. Свидетелят се движел в лявата лента. По-надолу имало
тежки машини, които свидетелят изпреварил и останал да се движи в лявата лента. Не
видял автомобила преди това, видял го едва пред себе си.
От показА.ята на свидетелите Г. Б. и В. Б. се установява, че семейството на А. и
И. Б. било сплотено, основано на обич и уважение. След като се пенсионирал И. Б.
продължил да работи, при което осигурявал средства за препитА.е не само на него и
съпругата му, но и подпомагал семействата на своите деца – А. Б., неговия син, който
живеел в къщата при родителите си, и В. П., която била омъжена и живеела в с.***, но
почти ежеседмично в почивните дни посещавала родителите си. Внезапната смърт на
И. Б. шокирала семейството му – съпругата, децата и внуците му. Съпругата му
изгубила своя дългогодишен и обичан другар в живота, а синът и дъщеря му – своя
любящ и обичан баща, който за тях бил винаги опора и подкрепа. Смъртта на И. Б.
променила трайно ищците, те станали други хора – тъжни, вглъбени, често избухвали в
плач при спомена за инцидента. Посещавали гробища във всеки ден, в който това се
изисква и спазвали всички ритуали.
5
От изискА.те по делото и приобщени материали по ДП №553/2020г. по описа на
РУ-Дупница се установява, че досъдебното производство е било образувано на
29.09.2020 г. за престъпление по чл.343 ал.1 буква „в“, пр.1, вр. с чл.342 ал.1 от НК. По
ДП не е имало привлечен обвиняем и с постановление от 01.04.2021г. на прокурор в
ОП-Кюстендил същото е прекратено в хипотезата на чл.24 ал.1 т.4 от НПК, след като е
обоснован извод, че смъртта на Б. се дължи на собственото му противоправно
поведение.
В протокола за оглед, приложен в досъдебното производство е описано по
отношение наличните знаци само, че преди тунела в посока от Дупница към София е
имало знак, изискващ спазване на дистанция от 50 м.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните доказателства се установява
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ауди“ – Л. С., поради
следното:
Неоснователно е оплакването на застрахователя, че съдът не се съобразил с
обстоятелството, че ДП е прекратено и по него е прието, че ПТП е настъпило по вина
на починалия. Актовете на прокурора в ДП не са задължителни за съда нито като
фактически констатации, нито като правни изводи и правни последици.
Основателно е по принцип оплакването на застрахователя, че от събраните
доказателства не може с категоричност да се установи, че в процесния пътен участък е
имало ограничение на скоростта 60 км./ч. Писмото на Агенция „Пътна
инфраструктура“, в което се съдържат данни за такова ограничение, не може да бъде
кредитирано самостоятелно, тъй като същото не е приобщено към доказателствата по
делото по установения ред. То е приложено към заключението на САТЕ от вещото
лице К., а не е представено от страна в процеса и съответно не е приемано по делото
като писмено доказателство. Вещото лице е установило при оглед на
местопроизшествието, извършен през 2022 г., че действително преди тунела,
предхождащ местопроизшествието, има ограничение на скоростта 60 км./ч. и до
местопроизшествието няма кръстовище или знак, които да отменят ограничението в
съответствие с чл. 50 ППЗДвП. Този оглед обаче е направен около две години след
ПТП и не доказва, че в деня на ПТП на мястото е имало такъв знак. Последното е още
по-съмнително заради това, че в протокола за оглед преди тунела е описано само
наличие на знак, указващ необходимост от спазване на дистанция 50 м., но не и знак,
ограничаващ скоростта на 60 км./ч.
Въпреки това от заключението на САТЕ се установява противоправно поведение
на Л. С. в причинна връзка с ПТП. При липса на ограничение в скоростта, разрешената
скорост на местопроизшествието е 90 км./ч. Л. С. обаче се е движел със 119 км./ч., т.е.,
с превишена скорост в нарушение разпоредбата на чл. 21 ЗДвП. Същият освен това се
установява, че е имал видимост към лек автомобил „Фолксваген“, който е бил в
отбивката, находяща се отдясно на пътя, от не по-малко от 300 м. Следователно, той е
могъл своевременно да възприеме започването на маневра за навлизането на
автомобила на пътното платно, когато е отстоял от местоудара на около 184 м.
(изчисление в първоначалния вариант на заключението). Маневрата за навлизането на
автомобил на пътното платно представлява опасност, която Л. С. е следвало да
съобрази и при незнА.е какво движение ще предприеме този автомобил, съобразно
изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е следвало да предприеме намаляване на скоростта
при постоянно наблюдение на „Фолксвагена“ до такава, която ще му даде възможност
да спре при необходимост преди сблъсък с посочения автомобил. Липсата на спирачни
следи сочи, че Л. С. дори не се е опитал да изпълни това свое задължение, а при опасна
6
зона за спиране при движение със 119 км./ч. от 126 м., ако бе предприел спиране малко
след като е видял маневра за навлизането на „Фолксваген“ на пътното платно и
внимателно проследяване на траекторията му, той би могъл да спре преди местоудара
(от където е отстоял на 184 м. при започване на маневра за навлизане на „Фолксваген“
на пътя). Напротив, от неговите свидетелски показА.я се установява, че той изобщо не
е обърнал внимА.е на навлизащия в пътното платно автомобил, не е предприел
намаляване на скоростта и съответно – спиране, а го е забелязал едва пред себе си.
На следващо място, установява се, че ако бе шофирал с разрешената скорост от
90 км./ч., при навлизането на лек автомобил „Фолксваген“ на пътното платно Л. С. би
могъл със сигурност да спре преди местоудара, ако бе наблюдавал „Фолксваген“ от
момента на навлизането му на пътното платно. При посочената скорост опасната му
зона за спиране би била около 80 м., но ако той бе намалил скоростта си веднага след
започване на маневра за навлизане на пътя от лек автомобил „Фолксваген“ и след това
бе предприел аварийно спиране при непрекъснато наблюдение на другия автомобил,
удар не би последвал, а дори и да последва, той би бил с много ниска скорост и толкова
тежки последици не биха настъпили.
На следващо място, Л. С. е нарушил и разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗДвП, която
изисква от водачите да се движат най-вдясно на пътя, без да е имало необходимост от
изпреварване (липсата на изпреварване установяват показА.ята на самия Л. С., който
казва, че дори след като е изпреварил тежите машини е останал в лявата лента). Тук е
неприложима разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 2 ЗДвП, която разрешава движение в
лява лента, тъй като става дума за двупосочен път в населено място, а ПТП в случая е
настъпило извън населено място. Вещото лице К. е посочил в съдебно заседА.е, че ако
Л. С. се бе движил в дясна лента при всяка скорост по-ниска от 119 км./ч., като
съдебният състав намира, че става дума за всяка от другите скорости, при които
вещото лице е правило изчисления (50, 60, 80 и 90 км./ч.), а не за всяка скорост в
смисъл дори на 118 км./ч., както смята застрахователят), удар не би настъпил, а двата
автомобила щяха да се разминат. Следователно, ако Л. С. бе шофира с 90 км./ч. и се бе
движил в дясната лента (т.е., ако бе имал изцяло правомерно поведение), удар нямаше
да настъпи. Ето защо двете нарушения на чл. 21 и чл. 15, ал. 1 ЗДвП, особено
извършени заедно, несъмнено са в причинна връзка с удара при ПТП.
От показА.ята на разпитА.те свидетели се установява, че ищците несъмнено са
претърпели значителни неимуществени вреди от смъртта на своя сродник.
Семейството е било сплотено, синът А. и неговото семейство са живеели с И. и А..
Дъщерята В., макар да е била омъжена и да е живеела отделно, често е посещавала
близките си. И. е поддържал цялото си семейство, като е бил тяхна морална и
финансова опора. Смъртта му само на 65 години е преждевременна и неочаквана, като
загубата на толкова близък човек по толкова трагичен начин несъмнено е
опустошителна за най-близките. Ищците са проявявали дълбока скръб, затворили са се
в себе си, изразявали са мъката си включително чрез чести посещения на гробища.
Съдът намира неимуществените вреди на А. Б. за по-големи, тъй като тя остава сама,
без своя съпруг, във възраст, когато подкрепата на съпруга е все по-необходима.
Децата на починалия следва да бъде отчетено, че са вече самостоятелни хора със свои
семейства и деца, като последните са реална опора в живота и гаранция за по-лесно и
бързо преодоляване на мъката по починалия родител.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
7
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента
на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва
да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, но те нямат самостоятелно и
водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. УказА.те
в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената по реда на
чл.290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011 г., ІІ т.о.,
решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение по т.д. №
738/2017 г. ) Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на
произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите критерии и на
специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото
разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при
отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за
последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента
на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са
абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са критерий за
самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне по
отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния смисъл е
формирана и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д. №
619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д.
№ 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. №
2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
При съобразяване на горното и като се съобрази, че ищците са в най-близката
възможна родствена и емоционална връзка с починалия при ПТП, че семейството е
било сплотено и членовете му са поддържали близки отношения, макар децата да са
имали вече свои семейства, като бащината любов и подкрепа несъмнено няма аналог,
както и съпружеската подкрепа е незаменима, особено в зряла възраст; като се вземе
предвид времето на настъпване на ПТП – 2020 г. и икономическите условия към този
момент и възрастта на ищците по това време (38, 42 и 63 г.) и на пострадалия (65 г.),
която възраст обуславя преждевременност на смъртта на бащата, както и, че се
доказват значителни прояви на болка и скръб от страна на ищците, като се съобрази,
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и
действащите лимити на застраховките към този момент, съдът счита, че търпените от
ищците неимуществени вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от по
100 000 лева на децата и 120 000 лева на съпругата, поради което посоченото във
въззивната жалба на ищците, че определеното обезщетение е зА.жено, е частично
основателно. Съответно е неоснователно оплакването на застрахователя, че първата
инстанция е определила завишени обезщетения
Настоящият състав намира обаче, противно на оплакването на ищците, че по
делото се доказа противоправно поведение на загиналия при ПТП И., в причинна
връзка с настъпването на ПТП, като до известна степен е основателно оплакването на
застрахователя обаче, че първоинстанционният съд е приел зА.жен процент на
съпричиняването от страна на пострадалия.
Категорична и безпротиворечива е съдебната практика, че за да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
8
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Както се приема трайно в съдебната практика на ВКС, напр. в решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването
и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
причинителя) до увреждането като неблагоприятен резултат. Дори поведението на
пострадалия да е виновно и противоправно, то следва да е в причинна връзка с вредите,
за да е налице съпричиняване (така решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на
ВКС, II т.о; решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г. на ВКС, II т.о.; решение
№ 58/ 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010 г. на ВКС, II т.о. и др.) Безпротиворечива е
съдебната практика и по въпроса, че доказателствената тежест за наличието на
съпричиняване е на направилия възражението ответник в рамките н аконкретните
фактически твърдения, които е изложил относно противоправното поведение на
пострадалия.
От събраните писмени доказателства и изготвеното въз основа на тях
заключение на САТЕ се установява, че преди ПТП И. Б. е предприел извършване на
маневра обратен завой на място, където това е било забранено, предвид наличието на
двойна непрекъсната линия между двете платна за движение, чието преминаване е
забранено, или той е извършил нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 2 ППЗДвП. Само по себе
си обаче това нарушение не би причинило процесното ПТП, ако не бе предхождащото
го нарушение, а именно нарушение на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, според който при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна
пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея. И. Б. е предприел навлизане от дясна в лява пътна лента за извършване
след това на обратен завой без да се съобрази със скоростта и посоката на движение на
лек автомобил „Ауди“ и без да го пропусне, тъй като последният се е движел в лява
пътна лента с висока скорост, в която лента е навлязъл лек автомобил „Фолксваген“ от
дясна пътна лента. Посоченото нарушение може да се квалифицира и като „отнемане
на предимство“, каквото е твърдял застрахователят във възражението си за
съпричиняване.
Настоящият съдебен състав намира, че поведението на двамата водачи в еднаква
степен е довело до настъпване на ПТП, тъй като и двамата не са се съобразили с
поведението на другия участник в движението и не са предприели привеждане на
собственото си поведение в съответствие най-вече с него, ако не със закона. Преди
самото ПТП пострадалият е извършил едно нарушение в причинна връзка с ПТП, но
това нарушение е достатъчно тежко, за да предизвика ПТП в еднаква степен с приноса
на другия водач, чиито нарушения са две и в съвкупност са произвели като резултат
ПТП. Приносът и на двамата е по 50%, какъвто принос е определила и първата
инстанция.
Предвид приетото, определението обезщетения следва да бъдат намалени с 50%
или на А. и В. се дължат от застрахователя по 50 000 лева, а на А. – 60 000 лева.
Върху присъдените обезщетения се дължи законна лихва. По отношение
договорите за застраховка на гражданската отговорност в сега действащият КЗ са
предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се задължава: на осн.
чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
последния на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да
покрие отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл.429, ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в
9
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ.
Следователно от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице
е функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по
отношение на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга
страна в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в застрахователното
обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до
тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн.
чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на
претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие. По
отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при
ограниченията на чл.429, ал.3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за
периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В
чл.494, т.10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски
и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3
КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване
на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и
неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с:1/ изпадане на
застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за
собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ (в горния смисъл е и
решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о.)
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по делото
писмени доказателства (Претенция вх. № 7635/12.11.2020 г.) ищците са заявили пред
застрахователя застрахователна претенция на 12.11.2020 г., както и че застрахователят
не е определил и изплатил застрахователно обезщетение в сроковете по чл. 496 КЗ, то
застрахователят следва да покрие спрямо увредените лица отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице, т.е., от 12.11.2020 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
дължи законна лихва върху присъдените обезщетения за собствената си забава.
Именно от посочената дата е присъдена лихва и от първоинстанционния съд, поради
което оплакването на застрахователя, че неправилно е определен началният момент на
дължимата лихва за забава, е неоснователно.
Предвид достигане от въззивния съд до изводи, частично различни от изводите
на първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът за обезщетяване на неимуществени вреди на А. Б. е отхвърлен за
разликата над 40 000 лева до 60 000 лева, а исковете за обезщетяване на
неимуществени вреди на В. П. и А. Б. са отхвърлени за разликата над 40 000 лева до 50
000 лева и на ищците следва да бъдат присъдени допълнително сумите съответно
20 000 лева и по 10 000 лева.
В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
10
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция имат и двете стрА. съобразно защитения материален интерес.
Жалбоподателите-ищци са освободени от внасяне на държавни такси и не са
сторили разноски пред САС, но са били защитавани безплатно от адвокат, на когото
следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. При
защитен материален интерес по жалбата на А. Б. в размер на общо 60 000 лева по двете
жалби от защитавани общо 80 000 лева, минималното адвокатско възнаграждение,
изчислено по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения към момента на договора за правна помощ е 5 287.50 лева. При
защитен материален интерес по жалбата на А. Б. и В. П. в размер на общо 50 000 лева
по двете жалби от защитавани общо по 80 000 лева, минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено по реда на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към момента на договора за правна помощ е по 4 406.25
лева за всеки. Посочените суми следва да бъдат заплатени от застрахователя или
общо 14 100 лева.
На застрахователя ЗД „Евроинс“ АД държавна такса не се дължи, тъй като
въззивната му жалба не е уважена в никоя част. Той е бил защитаван от юрисконсулт,
на когото съдът определя юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
в размер на 900 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която на ЗД
„Евроинс“ АД са присъдени разноски над 401.62 лева до 602.50 лева.
На адв. М. Б. следва да бъдат присъдени още 2 501.25 лева – адвокатско
възнаграждение за първата инстанция, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
На ищците следва да бъдат присъдени още 93.85 лева за първата инстанция.
ЗД „Евроинс“ АД следва да заплати по сметка на ОС - Кюстендил още 1600 лева
– държавна такса, а по сметка на САС – 800 лева – държавна такса, на основА.е чл. 78,
ал. 6 ГПК.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 25/26.08.2022 г. по т.д. № 23/2021 г. на ОС - Кюстендил В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на А. Г. Б. против ЗД „Евроинс“ АД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й И. Б. при ПТП на
29.09.2020 г. за сума над 40 000 лева до 60 000 лева, както и В ЧАСТТА, в която са
отхвърлени исковете на А. И. Б. и В. И. П. против ЗД „Евроинс“ АД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща им И. Б., настъпила при ПТП
на 29.09.2020 г. за сума над 40 000 лева до 50 000 лева за всеки от тях и вместо него
постановява:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати на А. Г. Б. на основА.е чл. 432, ал. 1
ЗК допълнително сумата 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на съпруга й И. Б. при ПТП на 29.09.2020 г., ведно със законната лихва от
12.11.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати на А. И. Б. и В. И. П. допълнително
по 10 000 лева на всеки от тях - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
баща им И. Б., настъпила при ПТП на 29.09.2020 г., ведно със законната лихва от
12.11.2020 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 25/26.08.2022 г. по т.д. № 23/2021 г. на ОС - Кюстендил в
11
ЧАСТТА, с която на ЗД „Евроинс“ АД са присъдени разноски над 401.62 лева до
602.50 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/26.08.2022 г. по т.д. № 23/2021 г. на ОС -
Кюстендил в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати на адв. М. И. Б., гр. ***, ул. „***“ №
*** допълнително сумата 2 501.25 лева - адвокатско възнаграждение пред ОС -
Кюстендил, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, както и сумата 14 100 лева -
адвокатско възнаграждение пред САС, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати на А. И. Б., В. И. П. и А. Г. Б.
допълнително сумата 93.85 лева – разноски пред ОС – Кюстендил.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД да заплати в бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС - Кюстендил допълнително 1600 лева – държавна такса, а по сметка
на САС – 800 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА А. И. Б., В. И. П. и А. Г. Б. да заплатят на ЗД „Евроинс“ АД
сумата 900 лева – юрисконсултско възнаграждение пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12