Определение по дело №2613/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ЕТ „Атанасов- А. Атанасов“, представлявано от Ат.А. срещу Решение № 97/04.09.23г. на РС Девня, постановено по НАХД № 153/23г. , с което е потвърден ЕФ № 85044948121, с който на ЕТ, за нарушение на чл. 102, ал.в от ЗДвП наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с определение № 113 от 31.01.23г. по КАНД № 997 от 2022 г. по описа на Административен съд – Хасково е отправено ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ до Съда на Европейския съюз със следното съдържание :

Дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО1 на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.

От извършената справка в деловодната система на СЕС https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=274195&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=11609688, се установява, че по отправеното запитване е образувано дело № С-61/23 г., по което няма произнасяне на съда.

При това положение настоящият касационен състав намира, че са налице основанията по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК за спиране на производството по делото.

С посоченото определение е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз съгласно чл. 267, § 1, б. “б“ от Договора за функционирането на Европейския съюз за тълкуване на разпоредбите на Директива 1999/62/ЕО НА Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. , във връзка с образувано пред АдмС - Хасково производство, което е сходно с настоящото.

Нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, допуска спиране на висящо съдебно производство, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В случая образуваното пред СЕС дело има отношение към предмета на настоящото производство, тъй като касае едни и същи въпроси, възникнали при тълкуването и прилагането на разпоредбите на Директива 1999/62/ЕО, поради което се явява временна процесуална пречка за разглеждане на спора пред националния съд. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 633 ГПК, съгласно която решенията на СЕС са задължителни за всички съдилища в Република България.

 

Водим от горното, както и на основание чл. 253 и чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА производството по КАНД № 2613/2023 г. по описа на Административен съд – Варна до окончателното произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-61/ 23 г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му на страните.