№ 22
гр. Силистра, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Търговско дело №
20223400900054 по описа за 2022 година
ИЩЕЦЪТ – „ЕМИ“ АД, ЕИК ********* претендира от съда да
постанови решение, с което да осъди Н. Н. К., ЕГН ********** да му заплати
следните суми: 126 357,13 лв. – главница, представляваща обезщетение за
причинените на дружеството имуществени вреди, представляващи
претърпяна загуба, изразяваща се в получаване на възнаграждение от
ответника в качеството му на изпълнителен директор на „ЕМИ“ АД и
заплатен от дружеството данък, за времето от 23.07.2018г. – 20.04.2022г.; 41
696,95 лв. - лихва върху главницата, изчислена за периода от датата на
получаване на всяко възнаграждение за претендиралия период до
08.09.2022г., ведно със законната лихва върху посочените суми считано от
09.09.2022 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че до 13.05.2022 г. ответникът бил
изпълнителен директор на „ЕМИ“ АД. След освобождаването му е извършен
преглед на пълната документация на дружеството, но не било открито
решение на СД, което да определя дали, и ако да - в какъв размер да е
възнаграждението на изпълнителния директор на „ЕМИ“ АД. Сочи се, че за
да е заканосъобразно получаването на възнаграждение от изпълнителния член
на СД са необходими 2 елемента - решение на СД по реда на чл. 244, ал. 4 от
ТЗ за определяне на възнаграждението на изпълнителен член на СД и изричен
писмен договор по реда на чл. 244, ал. 7 от ТЗ, който да ги урежда, подписан
между изпълнителния директор и дружеството, представлявано от
председателя на СД. Наличието на такова решение не е констатирано, а
последният „договор за възлагане на управлението на „ЕМИ“ АД“, находящ
се в счетоводството на дружеството, е с дата 11.06.2018 г., за срок от 3
години, считано от 12.06.2018 г., но той не е подписан от председателя на СД.
Въпреки това ответникът е получавал възнаграждение / отразено по размер и
1
дати на получаване/изплащане на данъка в табличен вид/ – макар и
несъмнено запознат с реда за уреждане на отношенията му с дружеството,
както и с вредите, които причинява на дружеството, което не би заплатило и
следващия се данък, ако не е било заплатено възнаграждението на ответника.
Предвид това ответникът дължи и лихва върху получените суми, изчислена
от деня на увредата.
Ответникът е поканен да върне на дружеството получените от него без
правно основание суми, но до настоящия момент те не са възстановени.
Предвид това моли да бъдат уважени исковете му.
ОТВЕТНИКЪТ – Н. Н. К., ЕГН ********** е подал писмен отговор, с
който оспорва основателността на претенциите и моли да бъдат отхвърлени.
Не оспорва факта, че е получавал възнаграждение за длъжността, която е
заемал, нито размера на получените възнаграждения за исковия период. Не е
оспорен и факта, че през исковия период от време, не е приемано и няма
решение на Съвета на директорите за определяне на възнаграждение на
изпълнителния директор. Счита, че полученото възнаграждение от
изпълнителен член е на правно основание, независимо от липсва подписан
договор за възлагане на управление на дружеството, тъй като подписаният
договор за възлагане на управление не е форма за валидност. Изтъква, че
освен мажоритарен собственик на акциите в ищцовото дружество, ответникът
е бил и член на Съвета на директорите на дружеството, както и негов
изпълнителен член/изпълнителен директор и за дейността си като такъв е
получавал ежемесечно възнаграждение. Сочи, че по отношение на
получените възнаграждения за периода 23.07.2018г. - 26.08.2019г. следва да
се съобрази, че с Протокол от редовно Общо събрание на акционерите на
„ЕМИ" АД, проведено на 28.06.2019г. и с Протокол от редовно Общо
събрание на акционерите на „ЕМИ" АД, проведено на 15.10.2020г. са приети
годишните финансови отчети на дружеството за 2018г. и за 2019г., ведно с
докладите на експерт-счетоводителите, като са взети и решения за
освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите. С
одобряване на извършените разходи, включващи и възнаграждението на
ответника, както и с приетото решение за освобождаване на същия от
отговорност като член на СД, ОСА реално е одобрявало и се е съгласявало с
изплащането на възнаграждението му, съответно дружеството не може да
търси обезщетение за този период, тъй като липсва противоправност. По
отношение на получените от него възнаграждения за периода 25.01.2022г. -
20.04.2022г. следва да се съобрази това, че ответникът е бил член на Света на
директорите на дружеството и негов изпълнителен член, считано от 2000г. до
13.05.2022г., когато е освободен като член на съвета и като изпълнителен
член. През целия този период за дейността си е получавал ежемесечно
възнаграждение за управлението на дружеството, което е видно от годишните
финансови отчети на дружеството. Като се позовава на Решение № 945 от
15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2008 г., IV г. о., ГК, счита, че тази
непрекъсваемост налага извода за съгласие за изплащане на
възнагражденията на ответника, както и за липса на неправомерност при
получаване на сумите.
2
Искането за присъждане на законна лихва върху претендираната
мораторна лихва от сумата от 41 696,95 лева, намира за недопустимо.
Като се запозна с депозираната искова молба, изложените фактически
обстоятелства и писмените доказателства, съдът намира следното:
По делото не се спори и се установява, че ответникът е бил член на
Съвета на директорите на „ЕМИ“ АД, както и негов изпълнителен
член/изпълнителен директор през исковия период от време - от 23.07.2018г.
до 20.04.2022г., а именно до 13.05.2022 г., като на 19.05.22г. това било
вписано в ТР. Съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 4 ТЗ Съветът на
директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко
изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове и определя
възнаграждението им, като отделно от това, чл. 244, ал. 7 ТЗ предвижда, че
отношенията между дружеството и изпълнителният член на съвета са уреждат
с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма.
Към момента към който ответника Н. К. е бил избран за член на СД и негов
изпълнителен член през 2000г. / както той сочи/ и е встъпил в тази длъжност
разпоредбата на чл. 244, ал. 4 ТЗ не е била действаща. Но през исковия период
от време, считано от 23.07.2018г. до 20.04.2022г. разпоредбата императивно
е изисквала решение на Съвета на директорите за определяне на
възнаграждение на изпълнителния директор. По делото не се е спорило по
факта, че СД не е утвърдил размер на възнаграждението, както и, че
ответникът е получавал въпреки това възнаграждение за периода от
дружеството, предвид и счетоводните документи. Той обаче още с
първоначалния отговор на исковата молба е възразил относно
основателността на предявения срещу него иск по съображения, че на
проведени ОСА за две от изминалите финансови години – 2019 г. и 2020 г. са
били приети годишните счетоводни отчети на дружеството за 2018г. и 2019г.,
ведно с докладите на експерт – счетоводителите, като са взети и решения за
освобождаване от отговорност на членовете на Съвета на директорите.
Ищецът не оспорва представените в тази връзка писмени доказателства, но
счита, че ОСА има правомощия да освободи от отговорност членовете на СД,
но не и изпълнителния член на СД. Такова указание в закона липсва, поради
което съдът намира, че принципно и по отношение на изпълнителния член на
СД, който е равнопоставен с остналите членове на Съвета /чл.237,ал.1 ТЗ/ е
приложима разпоредбата на чл.221,т.10 ТЗ, относно освобождаването му от
отговорност– в какъвто симисъл и решение № 260030 от 13.10.2020 г. по т. д.
№ 86/2020 г. на Апелативен съд – Пловдив, което с Определение № 146 от
16.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 546/2021 г., II т. о. не е допуснато до
касационно обжалване. В това производство съдът не може да обсъжда
законосъобразността на решенията на ОСА, предвид това и при липсата на
твърдения и данни за отмяна по реда на чл.74 ТЗ на посочените решения /
макар констатацията на съда за упражняване право на глас при конфликт на
интереси - чл.229 ТЗ/, приема, че с решенията на Общото събрание на
акционерите е освободен и изпълнителният член на СД от отговорност за
вредите, настъпили за дружеството, с оглед на което за периода от
23.07.2018г. до 26.08.2019 г. не е налице противоправно поведение от страна
3
на ответника. За останалата част от исковия период, а именно от 21.01.2022г.
до 20.04.2022г. не са представени данни за приети от ОСА годишни
финансови отчети, поради което и получените за този период от ответника
възнаграждения са в нарушение на чл. 244, ал. 4 от ТЗ, тъй като липсва
решение на СД, респ. не е налице Решение на ОСА за освобождаването му от
отговорност – изрично решение по т.5 от дневния ред на ОСА, обективирано
в протокол от 13.05.2022г., с което ответникът е освободен като член на СД,
но не и от отговорност като такъв /сл. извършена справка чрез публичния
достъп до данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден от
Агенцията по вписванията/. След като не се представи Решение на СД, то за
този период от време отв. К. свободно/еднолично си е определял
възнаграждение, поради което и с това си противоправно поведение е
причинил имуществени вреди на дружеството.
Житейският случай, по който ВКС IV ГО се е произнесъл с визираното
от ответника Решение № 945 от 15.03.2010 г., № 3026/2008 г. е неотносим
към предмета на спора по т.д. № 52.2022г. на СОС. Неговите решаващи
мотиви са приложими за друга хипотеза, в която извършителят е действал
според даденото от насрещната страна съгласие. Фактът, че ответникът
реално е получавал възнаграждение - от по 3 000 лева месечно за този период
(съгласно неоспорената справка), не може да санира липсата на решение от
СД на основание чл. 301 от ТЗ (арг. и от Решение № 222 от 10.05.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 2972/2017 г., І т. о.). Решенията по чл.221,т.10 ТЗ за
предходните две финансови години също не могат да бъдат съобразявани в
сочения от страната аспект, защото с решението по т.5 от дневния ред на
ОСА, обективирано в протокол от 13.05.2022г. това съгласие за изплащане на
възнаграждение следва да се счита оттеглено.
За времето от 21.01.2022г. до 20.04.2022г. получените възнаграждения
са в размер на 12 000лв., а заплатения от дружеството данък 2 097,36 лв., факт
който не е бил оспорван. Предвид това главната претенция е частично
основателна и се уважава до размер на сумата 14 097,36лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. В съответствие с размера на уважената главница се уважава и
претенцията за мораторни лихви – до размер на сумата от 720,74 лв.
Не е налице законова възможност за присъждане на законна лихва
върху претендираната мораторна лихва. Поради това искането за нейното
присъждане се отклонява.
По разноските:
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и съобразно изхода на спора в полза на
ответника се определят по компенсация разноски в размер на 7435,94 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Н. К., ЕГН ********** да заплати на „ЕМИ“ АД, ЕИК
4
********* следните суми: 14 097,36лв. – главница, представляваща
обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди,
представляващи претърпяна загуба, изразяваща се в получаване на
възнаграждение от ответника в качеството му на изпълнителен директор на
„ЕМИ“ АД и заплатен от дружеството данък, за времето от 21.01.2022г. до
20.04.2022г.; 720,74 лв. - лихва върху главницата, изчислена за периода от
датата на получаване на всяко възнаграждение за претендиралия период до
08.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 09.09.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница и
м. лихви над посочените по - горе суми, както и претенцията за присъждане
на законна лихва върху претендираната м. лихва.
ОСЪЖДА „ЕМИ“ АД, ЕИК ********* да заплати на Н. Н. К. сумата от
7445,94 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
5