№
Гр. П., 10.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2193/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са от „Топлофикация – П.“ АД срещу Е.М.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от общо 776,50 лева, от които сумата от- 725.87 лв. /седемстотин двадесет и пет лева и 87 ст./,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018 г., 50.63 лв.
/петдесет лева и 63 ст./, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 725.87 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми по ч. гр. дело № 7197/2018 г. по описа на Районен съд
– П., ГО, е издадена Заповед №5273/22.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК.
Ищецът
твърди, че между него и ответницата, в качеството ѝ на потребител –
клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на
закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно
чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена
сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил
задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена
и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна
инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не
е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от горепосочените суми и на падежа – в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на
заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката
и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на сумата 50.63
лв. /петдесет лева и 63 ст./,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата 725.87 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 22.10.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В
депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Е.П., чрез
процесуалния се представител- адв.В., оспорва исковите претенции по основание,
отричайки да е собственик, респ. размера на правото на собственост и ползване
по отношение на процесния имот. Поддържа, че не е доказано наличието на
соченото от ищеца облигационно правоотношение и същата няма качеството
потребител на топлинна енергия. Заявява, че претенцията е недоказано. С тези доводи
отправя искане за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
В
съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа
предявените искове, намирайки ги за доказани по основание и размер. Претендира
присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответницата
Е.П., чрез пълномощника си, оспорва исковете с довода, че макар данните по
делото да сочат, че същата си е запазила вещното право на ползване върху имота,
прехвърляйки го в полза на трето за процеса лице, то тя не следва да отговаря
за заплащане цената на доставената до имота топлинна енергия, предвид
безвъзмездния характер на вещното ѝ право на ползване. С тези
съображения, подробно развити в представения по делото писмен отговор, отправя
искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените от нея
разноски. В проведените по делото съдебни заседания се явяват процесуални
представители и на двете страни по делото, като ищецът чрез своя процесуален
представител ангажира и допълнителни писмени доказателства по делото и моли за
уважаване на исковите претенции. Ответникът чрез своя процесуален представител-
адв. В. моли за отхвърляне на исковете, респ при условията за евентуалност за
частичното им уважаване до ½ ид.ч. от дължимото, с доводи, че
доверителката му не е ползвател на имота, на целия имот, за целия период, а
само за частта, която е прехвърлила на трето лице през 2009 г. Останалата
половина от имота оставала да се ползва от другия собственик, който е починал
негов наследодател и придобива качеството на потребител, съответно и клиент
ползвател на топлинна енергия и като такъв следва да заплаща ½ ид. част без правно значение от размера,
посочен в нотариалния акт за ползване заедно или поотделно, доколкото щял да се
наруши принципа, от който не можеш да
придобиеш повече права, отколкото имаш, следователно можеш да ползваш повече
права, отколкото са прехвърлени и е имал
към момента на сделката. В тази връзка, моли, съдът да постанови своя съдебен
акт. Претендира направените разноски.
При изрично взети становища на страните по
делото, съдът с нарочно протоколно определение е отделил като безспорни
следните факти по делото, а именно- че се касае за топлофициран имот,
процесният такъв, че до същия е доставено процесното количество топлинна
енергия за периода и стойността, посочени в исковата молба, поради което и по
делото не са били изслушвани СТЕ и
СИЕ по делото.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата,
удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. дело №07197 /2018 г. по
описа на Районен съд – П.. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника
срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните
искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда
указания по реда на чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума . В тежест на ищеца е и да установи изпадането на ответницата
в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено/запазено право на ползване по отношение на топлоснабден
недвижим имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и
одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на КЕВР, публикувани във вестник СъП.
– бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна
енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик
или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № **** от 22.05.2009 г. на нотариус Н. ЗЗ. при
Районен съд – П. ответницата Е.М.П. и съпругът ѝ В.И.П., в качеството си
на продавачи, са прехвърлили на сина си И.В.П., в качеството му на купувач,
собствеността върху процесния недвижим имот – апартамент № 6, находящ се в гр. П.,
ул. „****, като продавачите са си запазили – заедно и поотделно, пожизнено и
безвъзмездно вещно право на ползване върху продавания от тях имот.
Изяснява
се, че продавачът по сделката и лице със запазено вещно право на ползване върху
имота В.П. е починал на 23.03.2012 г., с оглед данните, съдържащи се в
приобщеното по делото удостоверение за наследници от 13.01.2020 г., издадено от
Община П..
По
делото не се твърдят, а и не се установяват актове, свързани с последващо
прехвърляне на правото на собственост или на ползване върху имота.
Ето
защо, съдът приема за установено, че през релевантния период от01.05.2017г. до 30.04.2018
г., процесният имот – апартамент № 6,
находящ се в гр. П., ул. „***“ в жилищен блок № *** е бил в изключителна
собственост на третото за процеса лице И.В.П., чийто права произтичат от транслативния
характер на договора за покупко-продажба от 22.05.2009 г.
Същевременно
се установи, че с този договор продавачите – третото за процеса лице В.П. и
ответницата по делото Е.П. са си запазили вещното право на ползване върху продавания
имот. След смъртта на единия ползвател – В.П. през 2012 г. /а с това и преди
процесния период/ учреденото в негова полза вещно право се е погасило по силата
на закона на основание чл. 59, ал. 1 ЗС. Следователно, през исковия период
същото е продължило да съществува в правната сфера на ответницата П..
При
учредено/запазено вещно право на ползване собственикът на имота притежава т.
нар. „гола собственост“ и докато съществува правото на ползване за трето лице,
той не би могъл да упражнява правомощието да ползва вещта. С оглед на това и на
основание чл. 57, ал. 1 ЗС задължен да посреща разноските по ползването на
имота, в частност за заплащане цената на доставената до имота топлоенергия, е
вещният ползвател. Отговорността на собственика на топлоснабдения имот би възникнала
от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите,
уредени в Закона за собствеността и след надлежно уведомяване за това на
насрещната страна по правоотношението.
С
оглед изложеното и доколкото по делото не се твърди и не се установява правото
на ползване, възникнало в полза на ответницата П., да е било погасено през
процесния период, то именно тя се явява и задължено лице за заплащането на
стойността на доставяната до жилището топлинна енергия при доказана реална доставка/потребление,
респ. единствено тя е притежавала качеството „клиент“ на стоката – арг.
клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия и то в пълен обем,
а не досежно една втора от дължимото, както застъпва процесуалния представител
на ответницата.
Следва
да се посочи в допълнение, че този извод не се разколеба от обстоятелството, че
в процесния случай ответницата, като прехвърлител на имота, си е запазила
вещното право на ползване безвъзмездно. Съдът счита, че така уговорения
безвъзмезден характер на ограниченото вещно право намира проявление единствено
в отношенията между новия собственик на имота и продавача, запазил си вещното
право на ползване, но не и в отношенията между последния и трети за това
договорно правоотношение лица, каквото е и ищцовото топлофикационно дружество.
Спрямо него клиент на топлинна енергия е вещният ползвател на имота, в чиято
правна сфера през процесния период е съществувало правото да ползва жилището и
съответно задължението да заплаща разноските за това. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 20а ЗЗД съгласно която договорът обвързва страните, между
които е сключен и има силата на закон между тях. Ето защо, процесната уговорка,
свързана с безвъзмездния характер на правото на ответницата, не би могла да
произведе действие по отношение на трето лице, каквото в случая се явява
ищцовото дружество „Топлофикация – П.“ АД. В настоящия случай ищецът не е страна по сделката от 22.05.2009 г. и
постигнатата с нея договореност не може да му бъде противопоставена. Във вътрешните
отношения между нея и собственика на имота действа уговорката за безвъзмездния
характер на ползването, но в отношенията ѝ с ищеца именно тя се явява
ползвател на имота на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а с това и задължено лице за
цената на доставената топлоенергия.
Изложеното обосновава извода, че през исковия период
между страните е съществувало облигационно правоотношение, което обуславя
проверката на съда относно реалната доставка на стоката до процесния имот.
Последното обстоятелство не се спори между страните по делото и с оглед
изричното становище на ответната страна, с протоколно определение от 16.10.2019
г., е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, както и
обстоятелството, че се касае за топлофициран имот.
Предвид изложеното, съдът приема, че през периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018
г. до процесния имот е доставена топлоенергия от страна на „Топлофикация
– П.“ АД, чиято цена възлиза на сумата
от 725.87 лв. Предявеният
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ се явява доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен изцяло, като възраженията на ответната страна с
оглед на гореизложеното, съдът намира за неоснователни.
По отношение на задължението за
заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с
правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е
обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок.
Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение
Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите дължат заплащане
на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответницата, в качеството си на длъжник, изпада в забава и
дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление
на ищеца в този смисъл. Между страните не се спори, че размерът на обезщетението
за забава за процесния период възлиза на сумата от 50.63 лв. /петдесет лева и 63 ст./, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.10.2018
г.., което обстоятелство, предвид изричното становище от ответната страна, е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с протоколното определение
от 16.10.2019 г. Изложеното обуславя
извода за основателност и на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ГПК,
а оттук и за неговото уважаване.
По отговорността за разноски:
При този
изход на спора – основателност на предявените искове, право на разноски има
само ищецът, както за тези, сторени в исковото производство, така и за тези,
направени в хода на ч. гр. дело № 07197 по описа
на съда за 2018 г., по описа на
Районен съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото дружество, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена сумата от ОБЩО 215 лева- разноски в заповедното и в
исковото производство за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
за заповедното производство и за исковото производство. Съдът определи
юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в
минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Сторените от ответницата
разноски следва да останат за нейна сметка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу Е.М.П., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „Раковска“ № 3,
вх. А, ап. 6 обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Е.М.П. *** АД сумата
от общо 776,50 лева, от които сумата от- 725.87
лв. /седемстотин двадесет и пет лева и 87 ст./, представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., 50.63 лв. /петдесет лева и 63 ст./,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 15.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата 725.87 лв., считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 22.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 7197/2018
г. по описа на Районен съд – П., ГО, е издадена Заповед №5273/22.10.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Е.М.П.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино
сумата от 215 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 07197
по описа на съда за 2018 г. г.
по описа на Районен съд – П., ГО, и
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 07197 по описа на съда за 2018 г., по описа на съда, да се върне
на съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от
настоящото решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: В.А.