Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/07.04.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VIII
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на дванадесети март две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при участието на секретаря
Величка Велчева,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 17310 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявен от „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, срещу К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** - партер, иск
с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 1103.84 лв., представляваща получена от ответника в качеството му
на пълномощник на ищеца сума по сключен договор за прехвърляне на вземане от
23.10.2014 г. между цедента „КНМ ГРУП“ ЕООД и цесионера „ИНТЕЙК“ ЕООД и
неотчетена от ответника.
В исковата си молба
ищецът „КНМ ГРУП“ ЕООД твърди, че на 03.09.2014г. сключил договор за цесия в
качеството си на цесионер с цедента Селяйдин Хюсеинов Хюсеинов, по силата на
който придобил вземане в размер на 1203.84 лв., представляваща платена без
основание стойност на коригирана ел. енергия по фактура № **********/31.08.2011
г. С последващ договор от 23.10.2014 г., ищецът, чрез ответника като негов
пълномощник, прехвърлил същото вземане на „ИНТЕЙК“ ЕООД за цена от 1103.84 лв.,
която била заплатена в брой на пълномощника К.Т.. През 2016 г. „ИНТЕЙК“ ЕООД
предявило иск срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за заплащане на сумата 1203.84 лв.,
за което било образувано гр. д. № 7416/2016 г. по описа на ВРС. С решение от
31.10.2016 г. искът бил уважен. Посочва, че ответникът е бил упълномощен да
сключи договор за цесия, като е бил длъжен незабавно да отчете получените
средства. Твърди, че към настоящия момент ответникът в качеството на негов
пълномощник не е отчел в касата на дружеството получената от него продажна цена
от 1103.84 лв. По изложете съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
Ответникът К.Д.Т. е
депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди, че не е получавал от „ИНТЕЙК“ ЕООД
процесната сума. Посочва, че в договора е записано, че сумата е платена на
цедента, а не на пълномощника. Поддържа, че по силата на допълнително
споразумение от 23.10.2014 г. към договора за цесия от същата дата е върнал
обратно на „ИНТЕЙК“ ЕООД сумата, предмет на иска. Излага, че в качеството си на
пълномощник е разполагал с представителна власт да изменя процесния договор за
цесия. Твърди, че допълнителното тристранно споразумение е сключено поради
липса на представителна власт на Диана Аджемова, записана като управител на „ИНТЕЙК“
ЕООД. По силата на това споразумение „ИНТЕЙК“ ЕООД заместило в дълг „КНМ ГРУП“
ЕООД по отношение на задължението към първоначалния цедент Селяйдин Хюсеинов. Поддържа,
че е върнал получената от „КНМ ГРУП“ ЕООД по първоначалния договор за цесия
парична сума. Посочва, че „КНМ ГРУП“ ЕООД е било в невъзможност да заплати
задължението си по договора за цесия с първата страна Селяйдин Хюсеинов, поради
което приело третата страна „ИНТЕЙК“ ЕООД да го замени като длъжник и да
заплати на първата страна сумата, като в замяна се задължава да прехвърли вземането
си от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД. Селяйдин Хюсеинов, чрез адв. Т., се съгласил да
получи сумата от „ИНТЕЙК“ ЕООД. „ИНТЕЙК“ ЕООД поело задължението към Селяйдин
Хюсеинов, като приело вземането от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД да му бъде
прехвърлено от „КНМ ГРУП“ ЕООД безвъзмездно, като заявило, че ще заведе и
финансира съдебно дело. Твърди, че е върнал сумата 1103.84 лв. на „ИНТЕЙК“
ЕООД, респективно няма какво да бъде предадено като отчет по твърдяната
поръчка. Отделно поддържа, че е върнал сумата, предмет на иска, на
първоначалния цедент. Посочва и че липсват наведени твърдения кога е сключен
договорът за поръчка, в каква форма, какъв е срокът за връщане на сумата.
Оспорва съществуването на договор за поръчка между страните. В условията на
евентуалност прави възражения за прихващане
на първо място със сумата 1103.84 лв., заплатена от него към първоначалния
цедент по договора за цесия от 03.09.2014 г. Селяйдин Хюсеинов. На второ място
претендира прихващане със заплатени държавни такси, депозити за експертизи и
свидетели по 198 бр. дела на ищеца от 2014 г. в размер на над 35000 лв. Прави
изявление за прихващане за сумата 1100 лв. от общата такава в размер на 35000
лв. по посочени и заплатени от него депозити, като твърди, че същата
представлява задължение по договор за поръчка между него и ищеца, в условията
на евентуалност – водене на чужда работа без пълномощие и отново в условията на
евентуалност – неоснователно обогатяване. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание ищецът чрез управителя Петър Колев и пълномощника
адв. Димитър Янакиев поддържа становище за основателност на предявения иск и
моли същият да бъде уважен изцяло.
Ответникът се представлява от адв.
Петър Гетев, който поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и
моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмена защита в предоставения му от
съда срок.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и от представения договор
за прехвърляне на вземане от
03.09.2014 г. се установява, че между
Селяйдин
Хюсеинов Хюсеинов
като цедент и „КНМ ГРУП“ ЕООД като
цесионер е сключен процесният договор за
цесия, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си от длъжника
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД в размер на
1203.84 лв., която сума
представлява платена без основание
стойност на коригирана електроенергия по издадена
фактура № **********/31.08.2011
г.
Видно от договора, продажната цена на вземането е определена на 1103.84 лв.,
като страните се съгласяват да бъде платена изцяло и в брой от цесионера на
цедента в срок от шест месеца.
С договор за
прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г. ищецът „КНМ ГРУП“ ЕООД, действащ чрез
пълномощника си – ответника К.Т.,
е прехвърлило на
трето
лице – „ИНТЕЙК“ ЕООД гореописаното
вземане, цедирано му от Селяйдин Хюсеинов. В т. 3 от договора за цесия е
посочено, че продажната цена за вземането е в размер на 1103.84 лв., като страните са
се съгласили, че същата е платена изцяло в брой от цесионера на цедента при
подписването на договора, като последният служи за разписка за извършеното
плащане.
С предявения иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД се цели да се
ангажира договорната отговорност на ответника като довереник по договор за
поръчка, който не е предоставил отчет на доверителя след сключване на отчетната
сделка. Следователно, в производството подлежат при условията на пълно и главно
доказване от страна на ищеца фактите относно сключването на договор за поръчка,
както и че ответникът, в качеството му на довереник, е получил от името и за
сметка на доверителя определена престация със задължение да му я предаде с отчетна
сделка.
В случая по делото не е представен сключен нарочен договор за поръчка между
страните. Не е спорно обаче, че ответникът К.Т. е представлявал ищцовото дружество „КНМ ГРУП“ ЕООД при сключване на
договора за цесия от 23.10.2014 г. С отговора на исковата молба е представено
пълномощно от „КНМ ГРУП“ ЕООД в полза на ответника, за което не е спорно, че е
било валидно към процесната дата – 23.10.2014 г.
Съдът приема, че след като пълномощникът е извършил онези действия, за
които му е даден мандат /за които е бил изрично упълномощен/, правоотношенията
между страните следва да се приравнят на такива по договор за поръчка, макар и
да не е налице формално споразумение в този смисъл. Именно с осъществяване на
съдържанието на мандата довереникът формира правно валидна воля, задължавайки
се да извърши онези действия, за които е упълномощен. Волята пък на довереника
по договора за поръчка е формирана със самото упълномощаване. Следователно,
налице са две насрещни и съвпадащи по съдържанието си волеизявления на страните
по сделката, макар и направени в различно време. Последното е без значение
относно правните последици от коментираното договаряне.
Не е спорно между страните, че при сключване на договора за цесия от 23.10.2014
г. довереникът К.Т. е действал от името и за сметка на доверителя „КНМ ГРУП“
ЕООД, съответно правата и задълженият по посочената сделка са възникнали
директно в патримониума на ищеца, на основание чл. 280 ЗЗД. Видно от
съдържанието на процесния договор, цедентът чрез пълномощника си – адв. К.Т. е
получил от цесионера цената за прехвърляне на вземането, а именно сумата 1103.84
лв. Ето защо следва да се приеме, че довереникът на оснавание чл. 284, ал. 2 ЗЗД
е длъжен да предаде на доверителя получената при изпълнение на възложеното
сума.
В същото време обаче ответникът представя тристранно споразумение
от 23.10.2014 г. към договор за
прехвъряне на вземане от 23.10.2014 г., сключено между
Селяйдин
Хюсеинов Хюсеинов,
„КНМ ГРУП“ ЕООД, двамата
представлявани
от ответника, и „ИНТЕЙК“ ЕООД, чрез
управителя Теодора Димитрова. В споразумението
е посочено, че цената по сключения между ищеца и Селяйдин Хюсеинов Хюсеинов
договор за цесия от 03.09.2014 г. в размер на 1103.84 лв. не е заплатена, като
падежът настъпва на 03.03.2015 г. Отбелязано е, че към датата на
споразумението – 23.10.2014 г.
„КНМ ГРУП“ ЕООД е в невъзможност да заплати посочената цена в срок до 03.03.2015 г.,
както и да образува гражданско дело срещу длъжника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, поради
което е
прието третата страна
„ИНТЕЙК“ ЕООД да замени „КНМ ГРУП“ ЕООД като длъжник към
физическото лице и
да заплати на последното цената
за първоначално прехвърленото вземане. В замяна „КНМ
ГРУП“ ЕООД се задължава да прехвърли в полза на „ИНТЕЙК“ ЕООД вземането, получено по договора за цесия със Селяйдин
Хюсеинов, бевъзмездно.
В споразумението е уговорено още, че
„ИНТЕЙК“ ЕООД ще
финансира воденото съдебно дело срещу длъжника
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД за своя сметка, ще назначи
юрисконсултите на „КНМ ГРУП“ ЕООД в дружеството
на трудов договор и ще им
заплаща отделно възнаграждение. В споразумението изрично е посочено,
че ответникът – адв. К.Т. в качеството си на пълномощник на „КНМ ГРУП“ ЕООД връща
/предава/ на „ИНТЕЙК“ ЕООД сумата 1103.84 лв., за което страните се съгласяват,
че същата е платена изцяло и в брой от адв. Т. на „ИНТЕЙК“ ЕООД при подписване
на настоящето споразумение, като последното служи за разписка за извършеното
плащане.
Изискано и приложено по делото е гр. д. № 7416/2016 г. по описа на ВРС, ХХV
състав, от което е видно, че е уважен предявеният от „ИНТЕЙК“ ЕООД срещу
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД иск относно прехвърленото вземане, описано по-горе в
изложението.
Представеното от ответника тристранно споразумение е оспорено от ищеца. Направено
е възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави, доколкото е
налице нееквивалентност на насрещните престации. Направено е съответно възражение за
недействителност на споразумението на основание
чл. 40
ЗЗД поради договаряне във вреда на
представлявания. В проведеното по делото открито съдебно заседание е
разпределена тежестта за доказване на въведените възражения.
Следва да се отбележи обаче, че същите останаха недоказани в
производството, поради което следва да се приемат и за неоснователни. Не са
ангажирани доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че
изначалната цел на ответника е била дружеството „КНМ ГРУП“ ЕООД да бъде
ползвано като паразитно дружество, да образува и да води дела, без да реализира
печалба, както твърди ищецът.
Така сключеното тристранно споразумение от 23.10.2014 г. по
съществото си обективира постигнато между страните съгласие за заместване
в дълг, при което „КНМ
ГРУП ЕООД“ се освобождава от задължението да заплати на
физическото лице /на първоначалния
цедент – Селяйдин Хюсеинов/ цената за придобиване на вземането, като
това именно задължение преминава
върху третото лице „ИНТЕЙК“
ЕООД. Същевременно е договорено,
че именно последното дружество ще финансира воденото
дело срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД и ще заплаща възнаграждение на юрисконсултите на „КНМ ГРУП“ ЕООД. При тези договорености не би могло да се направи извод, че упълнощеното лице –
ответникът е договоряло във вреда на упълномощителя „КНМ ГРУП“ ЕООД.
Безвъзмездна сделка практически не е налице, защото като последица от
въпросното тристранно споразумение „КНМ ГРУП“ ЕООД се е освободило от
задължението си спрямо титуляра на вземането Селяйдин Хюсеинов, в замяна на
което е върнало цената по цесията на „ИНТЕЙК“ ЕООД, което пък се е задължило да
наеме и да заплаща възнаграждение на юрисконсултите на ищеца. Нееквивалентност
на престациите също не е налице,
доколкото
страните са договорили насрещни престации, а тяхната еквивалентност е въпрос на
субективната преценка на договарящите се. Освен това страните са търговци, а
като такива те могат да сключват и безвъзмездни сделки, включително да
извършват спекулативни продажби. Допълнителен
аргумент в тази насока е, че търговска сделка, сключена между търговци, не може
да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия (чл. 297 ТЗ),
тоест самият законодател е отчел, че дори условията на сделката да са неизгодни
и това да води до нееквивалентност на престациите, това не може да доведе до
недействителност на договора.
Представените от ищеца нотариални покани, адресирани до ответника, не могат
да обосноват извод за дължимост на сумата по процесния договор за цесия,
доколкото същите съдържат единствено изявления на доверителя.
Съдът намира, че дори да се приеме, че разглежданото тристранно
споразумение от 23.10.2014 г. е недействително на някое от посочените от ищеца
основания, то порокът на самата сделка не може да се отрази върху формалната
доказателствената сила на документа в частта му относно изявлението на
страните, че цената по цесията е предадена от довереника на ищеца /от ответника
К.Т./ на цесионера „ИНТЕЙК“ ЕООД. Ето защо и
доколкото сумата не се намира в държане на пълномощника, същият няма какво да
предаде на доверителя в изпълнение на задължението си за отчетност, на
основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в исковата си молба
ищецът не излага твърдения, че е останал задължен към първоначалния цедент –
Селяйдин Хюсеинов, съответно, че е заплатил цената по сключения договор за
цесия с него. Не оспорва и цената по договора за цесия от 23.10.2014 г., което
отчитане всъщност иска. Прави впечатление обаче, че продажната цена и по двата
коментирани по-горе договора за цесия е една и съща, а именно сумата 1103.84
лв. Ето защо съдът намира, че може да се направи обосновано заключение, че
именно уговореното в споразумението от 23.10.2014 г. обяснява защо /какви са
причините/ цената на двата договора за цесия да е еднаква. От цялостното
поведение на ищеца може да се приеме, че същият прави своеобразно мълчаливо
избирателно признание на споразумението от 23.10.2014 г., а именно – само на
обстоятелството, че е отпаднало единствено задължението му да заплати
продажната цена по договора за цесия от 03.09.2014 г. /по силата на този
договор е поел задължение да заплати сумата 1103.84 лв. на цедента Селяйдин
Хюсеинов/. В този смисъл уважаването на настоящата претенцията напрактика би
довела единствено до неоснователно обогатяване на ищеца, който очевидно
съзнава, че няма задължения към посоченото физическо лице, но въпреки това иска
отчет по последващата цесия, без да признава останалите договорености по силата
на процесното споразумение към договора за цесия от 23.10.2014 г. Това обаче
съдът счита за недопустимо и необосновано.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е неоснователен,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед направения извод
за неоснователност на исковата претенция съдът намира, че не следва да се
произнася по направените от ответника в условията на евентуалност възражения за
прихващане.
Предвид
изхода на спора, право на разноски в производството има ответникът. Същият е
представляван от адв. Петър Гетев. Изрично в представения договор за правна
защита и съдействие от 11.03.2020 г. е посочено, че договореното възнаграждение
в размер на 300 лв. /което е и минималното възнаграждение, изчислено съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/ е дължимо на основание чл. 38, ал. 1,
т. 3, пр. 3 ЗА, тъй като в случая е осъществена безплатна адвокатска защита и
съдействие в полза на колега юрист. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА при осъществяване
на безплатна адвокатска защита и съдействие, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. В този случай съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна
да го заплати. Предвид посоченото, съдът приема, че сумата 300 лв.,
представляваща минимално дължимото адвокатско възнаграждение, следва да бъде
присъдена в полза на адв. Петър Гетев, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу К.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
- партер, иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 1103.84 лв., представляваща получена от ответника в
качеството му на пълномощник на ищеца сума по сключен договор за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014 г. между цедента „КНМ ГРУП“ ЕООД и цесионера „ИНТЕЙК“
ЕООД и неотчетена от ответника.
ОСЪЖДА
„КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Петър Чавдаров Гетев, ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** - партер, сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказване
на правна защита и съдействие на ответника К.Д.Т., ЕГН **********, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: