№ 260030 / 11.9.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.М.
11.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–М., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на тринадесети август през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдията МИХАЙЛОВА гражданско дело №1549 по описа за 2. година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.Е.Б. xxx срещу „Б. М. Ф. Е. с посочено правно основание чл.344, ал.1, т.т.1,2 и 3. КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ и чл.217, ал.1 от КТ.
Ищецът поддържа, че от 18.07.1994 г. е сключил трудов договор с работодателя ,,Б. М. Ф. Е., който е изменен с допълнителни споразумения към него и заема длъжността при ответника като ,,Леяр, Ф.”, код по НКПД 7., с месторабота в Леярен цех 2. Твърди, че в последствие се влошило здравословното му състояние и с ЕР на ТЕЛК № 1. от 049/27.03.2. г. му е определена 80 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години - до 01.03.2021 г. Съгласно предписанията на ТЕЛК и посочените в Експертното решение противопоказни условия на труд, а именно: тежък физически труд, нощни смени, Ф. не може да заема и изпълнява длъжността: Леяр, Ф., код по ВКПД 7.. Поддържа, че с уведомително писмо с изх. № 28.01.325/29.05.2019г. от ответника „Б. М. Ф. Е., съгласно Протокол за определяне на работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност от 16.01.2. г. и оценката на риска, бил уведомен, че при негово съгласие може да изпълнява друга подходяща работа, като му било предложено да заеме длъжността: Обслужващ работник промишлено производство /ОРПП/, код по НКПД 9. с месторабота в МЦ цех в „Б. М. Ф. Е.. Твърди и това, че с уведомление изх.№ 326/30.05.2. г. от негова страна уведомил ответника, че е съгласен с предложеното от тяхна страна да заема длъжността: Обслужващ работник промишлено производство /ОРПП/, код по НКПД 9. с месторабота в механичен цех в ,,Б. М. Ф." Е., но бил много притеснен, и не знаел точно какъв документ подписвал. Твърди, че на 05.0..2. г. подписал предложеното му допълнително споразумение от работодателя № 61/03.0..2. г. към трудов договор № 265/18.07.1994 г., тъй като същият го уведомил, че това е в негов интерес и той не го прочел. Не му предоставили и длъжностни характеристики, нито са го запознавали с правилника за вътрешния трудов ред и вътрешните правила за работна заплата. Единственото, което му било обяснено, че заради заболяването, което имал е най-добре да го подпише, без да му бъде разяснено от работодателя и неговите представители.
Ищецът твърди, че след като му било връчено допълнителното споразумение в последствие се запознал подробно с него и установил, че от безсрочен договор, работодателят е превърнал, без изрично негово съгласие в такъв със срок за изпитание от шест месеца, в полза на работодателя. Поддържа, че подал сигнал на 0..0..2. г. до Дирекция „Инспекция по труда" – М. с вх.№ 1./0..0..2. г. за нарушение на трудовото законодателство, но до момента още няма уведомително писмо от тях.
Поддържа поради факта, че не му била осигурена подходяща работа с оглед здравословното му състояние и не можел да изпълнява длъжността, за която бил назначен, подал до работодателя молба, в която поискал, поради изложеното по-горе, да му бъде прекратен договора. Твърди, че молбата му е единствено във връзка с влошеното здравословно състояние, а новата длъжност не отговаря на условията на чл.325, ал.1, т.9 от КТ, поради което не са налице условията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1 т.1 от КТ. Заявява, че работодателят не е поискал, преди сключването на допълнителното споразумение от ТЕЛК преосвидетелстване по отношение на трудовата препоръка за длъжността му, както и не е поискал от Службата по трудова медицина да се произнесе по пригодността му, като работещ с 80% трайно намалена работоспособност и с оглед здравословното му състояние. По този начин твърди, че ответникът нарушил чл.127, ал.1, т.3. – здравословни и безопасни условия, тъй като не са спазени здравно-медицинските предписания на ТЕЛК.
Ищецът счита, че допълнителното споразумение е сключено при заобикаляне на закона от работодателя и е недействително на основание чл.74, ал.1 от КТ, тъй като противоречи на закона /описано по-горе/ и го заобикаля, сключено е при липса на воля, поради заблуда, липса на основание, липса на съгласие, в противоречие с добрите нрави, сключено е в симулативно. Поддържа, че в случая работодателят е проявил недобросъвестност, защото правната възможност за сключване на договор за изпитване в полза на работодателя е използвано целенасочено - работодателя знае, че е трудоустроен и здравните органи не са дали положително становище за работа на смени, дежурства и нощен труд, възможността да прекрати безпроблемно трудовия му договор по чл.71, ал.1 от КТ, без да е длъжен да посочи защо го освобождава, да извърши евентуален подбор по чл. 329 от КТ или да се съобрази с други норми на предварителна закрила - трудоустрояване. Твърди, че не могъл да изпълнява трудовите функции за длъжността по допълнителното споразумение.
Моли съда да постанови решение, с което признае уволнението му със заповед № 116/07.0..2019г. за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановен на предишната работа, да бъде осъден ответника да му заплати на основание чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за два месеца в общ размер от 2 600 лева, да осъди ответника да му заплати на основание чл.344, ал.1, т.3. КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ вр. с чл.124, ал.2 от ГПК, ежемесечно обезщетение /след подаване на декларацията/ за времето, през което е останал без работа, поради уволнението, в продължение на четири месеца по 1300 лева месечно и алтернативно, в случай че не бъдат уважени исковете или след уважаване на исковете, влизане в сила на решението и изплащането на 6 месечно обезщетение, както и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение при трудоустрояване по чл.217 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение, ведно със законната лихва за забава върху горните суми, считано от предявяване на иска и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото ,,Б. М. Ф. Е. - гр.М. е представил писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск, като моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен, а ищецът да бъде осъден да заплати направените от ответното дружество разноски в процеса. Ответникът твърди в отговора на исковата молба, че между ищеца В.Е.Б. и ответното дружество е сключен Трудов договор № 265/18.07.1994г., изменен с допълнителни споразумения, по силата на които ищецът заема длъжността ,,Ф.”, код по НКПД: 7. и с място на работа в ,,Б. М. Ф. Е. в Леярен цех. Поддържа, че с Експертно решение на ТЕЛК № 1. от 049/27.03.2. г. на ищеца е определена 80 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години – до 01.03.2021 г. Съгласно предписанията на ТЕЛК и посочените в Експертното решение противопоказни условия на труд, а именно: тежък физически труд, нощни смени, Ф., ищецът не може да заема и изпълнява длъжността ,,Ф.”, код по НКПД: 7.. Поддържа, че е поискал от С. „З. М.“ Е. - М. становище за пригодността на работника В.Е.Б. да изпълнява длъжността „Обслужващ работник промишлено производство“, код по НКПД 9., с месторабота в Механичен цех в ,,Б. М. Ф.“ Е. въз основа на данните от Експертно решение на ТЕЛК № 1. от 049/27.03.2. г. Твърди, че медицинското заключение на С. „З. М.“ Е. - М. от 25.04.2. г. е, че лицето В.Е.Б. може да изпълнява длъжността: ,,Обслужващ работник, промишлено производство“, при следните условия, като са спазени противопоказаните условия на труд: тежък физически труд, нощни смени, Ф.. Предвид горното с уведомително писмо с изх.№ 28.01.325/29.05.2. г., връчено на ищеца на 30.05.2. г., ответното дружество „Б. М. Ф. Е. го е уведомило, че съгласно Протокол за определяне на работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност от 16.01.2. година и Оценка на риска, и при съгласие от страна на ищеца, същият може да изпълнява друга подходяща работа.
Предвид предоставеното писмено съгласие на работника В.Е.Б. да изпълнява и заеме длъжността: ,,Обслужващ работник промишлено производство“, код по НКПД 9., с месторабота в Механичен цех в ,,Б. М. Ф.“ Е., същият се е явил на работа в Механичен цех на 03.0..2. г. и 04.0..2. г. съгласно приложена Таблица за отчитането явяването и неявяването на работа за месец юни 2. г. и е изпълнявал съответната длъжност, с оглед на което е налице приемане и съгласие от страна на работника В.Е.Б. да изпълнява и заеме длъжността ,,Обслужващ работник промишлено производство“, код по НКПД 9.. Поддържа, че предоставеното писмено съгласие на работника е обективирано и в Допълнително споразумение № 61/03.0..2. г. към Трудов договор № 265/18.07.1994 г., за което работодателят е уведомил НАП и е подал справка - декларация за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда. Поддържа, че на 07.0..2. г. ищецът подал молба да бъде освободен от ответното дружество, считано от 07.0..2. г. по причини ,,условия, които влошават здравословното му състояние, за което има ТЕЛК“. Затова със Заповед № 116/07.0..2. г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие на страните, считано от 07.0..2. г. Заповедта е връчена на работника на 11.0..2. г. Ответникът поддържа, че в конкретния случай ищецът сам е подал молба да бъде прекратен трудовия му договор, с оглед на което всички твърдения на ищеца в исковата молба относно включването на клауза за изпитване в полза на работодателя в Допълнителното споразумение № 61/03.0..2. г. към Трудов договор № 265/18.07.1994 г. и евентуалната цел на работодателя за бъдещо прекратяване на Трудовия договор на основание чл.71, ал.1 от КТ и заобикаляна на закона, са неотносими.
Ответникът твърди, че се е съобразил с посочените в Експертното решение на ТЕЛК № 1. от 049/27.03.2. г. противопоказни условия на труд, взел е становище от С. „З. М.“ Е. относно подходящата за здравословното състояние на работника работа - длъжността; ,,Обслужващ работник промишлено производство“, код по НКПД 9., предложил е на ищеца да заеме съответната длъжност, като е изрично го е уведомил писмено, че в случай че не е съгласен да заеме предложената длъжност трудовият му договор ще бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т.9 от КТ, и е получил писменото съгласие на работника, което обуславя изпълнението на всички законови изисквания и действия, които следва да бъдат предприети от работодателя в конкретния случай. Поддържа, че работникът се е явил на работа, за да заеме новата длъжност, с оглед на което не може да бъдат приети и не следва да бъдат кредитирани неговите твърдения, че не е прочел, не е разбрал, не му е обяснено, не е предоставял съгласие и работодателят го е заблудил. Дори да се приеме, че включената клауза за изпитване е недействителна, обстоятелството, че в Допълнителното споразумение № 61/03.0..2. г. към Трудов договор № 265/18.07.1994 г. е посочен срок на изпитване, не следва да води до недействителност на цялото споразумение, тъй като работодателят не е целял да прекрати трудовото правоотношение с работника, напротив, същият му е предложил друга подходяща работа, която работникът да заеме.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни, както и да му присъди направените по делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени.Приета е и съдебно-счетоводна експертиза.
СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца В.Е.Б. и ответното дружество е сключен трудов договор № 265/18.07.1994г., изменен с допълнителни споразумения, по силата на който ищецът заемал длъжността ,,Ф.”, код по НКПД 721 12057 и с място на работа в ,,Б. М. Ф. Е. в Леярен цех.
В молба от 27.03.2. г. ищецът В.Е.Б. е поискал да му бъде разрешено ползването на 42 дни платен годишен отпуск, считано от 28.03.2. година. Със Заповед за отпуск № 33846/28.03.2. г., на работника В.Е.Б. е разрешено ползването на платен отпуск в размер на 42 дни от 28.03.2. г. до 31.05.2. г.
С Експертно решение на ТЕЛК № 1. от 049/27.03.2. г. на ищеца е определена 80 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години – до 01.03.2021 г. Съгласно предписанията на ТЕЛК и посочените в Експертното решение противопоказни условия на труд, а именно: тежък физически труд, нощни смени, Ф., ищецът не може да заема и изпълнява длъжността ,,Ф.”.
Във връзка с горните предписания ответното дружество поискало от С. „З. М.“ Е. - М. становище за пригодността на работника В.Е.Б. да изпълнява длъжността ,,Обслужващ работник промишлено производство“, код по НКПД 9., с месторабота в Механичен цех в ,,Б. М. Ф.“ Е. въз основа на данните от Експертно решение на ТЕЛК № 1. от 049/27.03.2. г.
В резултат на това е издадено медицинското заключение на С. „З. М.“ Е. - М. от 25.04.2. година, според което лицето В.Е.Б. може да изпълнява длъжността „Обслужващ работник, промишлено производство“, при съответните условия, като са спазени противопоказаните условия на труд, тежък физически труд, нощни смени, Ф..
С уведомително писмо изх.№ 28.01.325/29.05.2. година, ответното дружество е уведомило ищеца, че съгласно Протокол за определяне на работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност от 16.01.2. г. и Оценката на риска, и при съгласие от страна на ищеца, същият може да изпълнява друга подходяща работа, като заеме длъжността “Обслужващ работник, промишлено производство“, код по НКПД 9., с месторабота в Механичен цех в ,,Б. М. Ф.“ Е..
С уведомителното писмо ищецът изрично е уведомен, че в случай че не е съгласен да заеме предложената друга подходяща работа, ответното дружество ще прекрати трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9, предложение второ от Кодекса на труда - при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия /ТЕЛК/. С уведомление вх.№ 326/30.05.2. година ищецът е уведомил ответното дружество, че е съгласен да заеме длъжността ,,Обслужващ работник промишлено производство“, код по НКПД 9. с месторабота в механичен цех в ,,Б. М. Ф. Е.. Така е сключено и Допълнително споразумение № 61/03.0..2. г. към Трудов договор № 265/18.07.1994 година.
На 07.0..2. година ищецът е подал молба да бъде освободен от ответното дружество, считано от 07.0..2. г. по причини ,,условия, които влошават здравословното ми състояние, за което имам ТЕЛК“. Със Заповед № 116/07.0..2. г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие на страните, считано от 07.0..2. година. Заповедта е връчена на работника на 11.0..2. година.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице Л.З.Ц., което съдът кредитира изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.
Спорните по делото въпроси са основно свързани, на първо място с твърдението, че допълнително споразумение № 61/03.0..2. година към Трудов договор № 265/19.07.1994 година, е недействително, на следващо място, че не са налице основанията за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, както и че са били налице предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ.
По първото възражение на ищеца, че сключеното допълнително споразумение №61/03.0..2019г. е недействително, съдът приема същото за неоснователно.
Налице е произнасяне по този въпрос с Решение № 696/08.11.2019г., влязло в законна сила, по гр.дело №1536/2019г. на РС М., с което е отхвърлен иска на В.Е.Б., като неоснователен. Съдът е приел в мотивите си, че процесното споразумение е сключено при спазване изискванията на закона, породило е своите правни последици, поради което е действително.
По твърдението на ищеца, че не е искал от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, съдът намира следното:
Основанието за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е по взаимно съгласие на двете страни по правоотношението за неговото прекратяване. Предложението за прекратяване може да направи всяка от страните, като волеизявлението на всяка от тях трябва да е в писмена форма, която е форма за действителност. Процедурата изисква страната, към която е отправено предложението за прекратяване, да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено се смята, че предложението не е прието. Съгласието на работодателя може да се изразява и без уведомяване, ако в този 7-дневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Заповедта за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие има само констативен характер.
В конкретния случай ищецът е подал молба на 07.0..2019г., намираща се на л.38 от делото и приложена към ЛТД на ищеца, да бъде прекратено трудовото му правоотношение. Ответника е взел становище по отправеното предложение в срока, като на самата молба е поставил резолюция, че е съгласен да се освободи по чл.325, ал.1, т.1 КТ и е издадена Заповед № 116/07.0..2019г. за прекратяване на трудовия договор, считано от 07.0..2019г. Заповедта е връчена на работника на 11.0..2019г.
Налице е съвпадение на волята на двете страни по правоотношението за неговото прекратяване, поради което е осъществен фактическия състав на чл.325, ал.1, т.1 КТ.
Работникът сам е поискал прекратяване на трудовия си договор, като сочените от него причини са без значение. В случай, че е счел, че не може да изпълнява работата, на която е трудоустроен е следвало да се обърне към компетентния за това орган. Съобразно чл.3. от Наредбата за трудоустрояване при спор между предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник относно подходящата работа, която може да изпълнява, въпросът се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване.
По третото възражение на ищеца, а именно, че са били налице предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, съдът намира същото за неоснователно.
И в двете хипотези на разпоредбата, болест, довела до трайно намалена работоспособност или по здрави противопоказания, наличието на предпоставките се установява с Експертно решение на ТЕЛК. В заключението на ТЕЛК следва да се определи болестта, довела до инвалидност или съответните здравни противопоказания, както и изрично да се посочи, че това състояние на работника поражда неговата невъзможност да изпълнява точно работата по трудовото правоотношение.
В случая работодателят се е съобразил с посочените в експертното решение на ТЕЛК № 1. от 049/ 27.03.2019г. противопоказни условия на труд, взел е становище от С. „З. М.” Е. относно подходящата за работника работа според здравословното му състояние на длъжността „ Обслужващ работник, промишлено производство”, код по НКПД 9., предложил е на ищеца да заеме длъжността, като го е уведомил писмено, в случай, че не е съгласен да заеме предложената длъжност трудовият му договор ще бъде прекратен на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, като е получил писменото съгласие на работника, дадено с уведомление вх.№ 326 от 30.05.2019г. на л.34 от делото.
Горното писмено съгласие на работника обуславя неприложимост на разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 КТ.
Дадените обяснения от работника, че не е разбрал какво подписва, не му е обяснено, не е предоставял съгласие и по този начин работодателят го е заблудил, не следва да бъдат кредитирани, най-малкото поради това, че работникът се е явил на работа, за да заеме новата длъжност.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.217 от КТ, съгласно който работодателят дължи на подлежащия на трудоустрояване работник обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение, съдът намира следното:
Същото има за цел да обезщети работника за времето, през което не престира труд по трудово правоотношение и поради това не получава трудово възнаграждение. Това обезщетение е заместваща трудовото възнаграждение престация от страна на работодателя към работника и има за цел да обезщети вредите, които работника без негова вина търпи, като не работи и не получава трудово възнаграждение.
В настоящата хипотеза работодателят е получил решението на ТЕЛК на 25.04.2019г., когато ищецът е ползвал платен годишен отпуск, с оглед на което ответника не дължи обезщетение по чл.217 КТ, т.к. работникът е бил в отпуск до 31.05.2019г., т.е. ищецът е получавал трудово възнаграждение за този период, поради платен отпуск.
Когато работникът получава за същия период от време друг род обезщетение или възнаграждение, каквото е това за платен отпуск, той не търпи вреди, поради и което няма право на обезщетение по чл.217 КТ, тъй като не са налице претърпяни и подлежащи на обезщетяване вреди.
По всички изложени съображения, следва да се приеме, че правото на работодателя да прекрати трудовия договор е законосъобразно упражнено, което характеризира исковете за признаването на уволнението на ищеца за незаконно и за неговата отмяна, като неоснователни и подлежащи на отхвърляне.
Неоснователността на главния иск предпоставя и неоснователността на акцесорните за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа, поради уволнението, което налага отхвърлянето им.
При съобразяване на обстоятелството за безплатност на производството по трудови спорове по чл. 359 КТ, която касае задълженията за такси и разноски към съда, ищеца не следва да заплаща разноските направени в производството – за вещо лице, които остават за сметка на бюджета на съда.
Водим от горното, Районния съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Е.Б. xxx.П. Е. №. е. а.. ЕГН xxxxxxxxxx xxx Ф. Е., ЕИК: 8., гр.М., И. з., представлявано от Изпълнителния директор И. А. С., искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1 - 3. КТ вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.217 КТ, чл.86 ЗЗД, а именно за признаване уволнението му със заповед № 116/07.0..2019г. за незаконно и да бъде отменено, да бъде възстановен на предишната работа, да бъде осъден ответника да му заплати на основание чл.225, ал.1 от КТ обезщетение за два месеца в общ размер от 2 600 лева, да бъде осъден ответника да му заплати на основание чл.344, ал.1, т.3. КТ вр. с чл.225, ал.1 КТ вр. с чл.124, ал.2 от ГПК, ежемесечно обезщетение /след подаване на декларацията/ за времето, през което е останал без работа, поради уволнението, в продължение на четири месеца по 1300 лева месечно и алтернативно, в случай че не бъдат уважени исковете или след уважаване на исковете, влизане в сила на решението и изплащането на 6 месечно обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, както и за осъждане на ответника да му заплати обезщетение при трудоустрояване по чл.217 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение, от деня, в който е получил предписанието за трудоустрояване до неговото изпълнение, ведно със законната лихва за забава върху горните суми, считано от предявяване на иска до окончателното им изплащане и разноските по делото ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД–М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: