МОТИВИ
към
Присъда № 260002/18.01.2021 г.
по
НЧХД № 19 по
описа на Добричкия районен съд за 2020 г.
На 03.01.2020
г. И.К.Ч. с ЕГН ********** *** е депозирал в Добричкия районен съд частна
тъжба, по която на същата дата е било образувано производство пред първа
инстанция срещу М.К.С. ЕГН ********** ***. Д*за престъпление по чл. 148, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
С оглед
правилната квалификация на описаното в тъжбата деяние с разпореждане на съда
тъжбата е била оставена без движение и след депозирана на уточняваща молба,
съобразно изложените в тъжбата факти и обстоятелства,
съдът е намерил, че същата отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК,
като е квалифицирал описаното в нея престъпно деяние по чл. 148, ал. 2,
пр. 1-во, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1-во
от НК - на 03.07.2019 г. в гр. Добрич, М.К.С. казала думите „Ти, Ч., пак
лъжеш и за Н*. Ти си голям лъжец и всички вие лъжите”, с което е разгласила за И.К.Ч.
ЕГН ********** *** позорни обстоятелства и му преписала извършване на
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК /лъжесвидетелстване/ за това, че на
03.07.2019 г. в гр. Добрич пред Районен съд Добрич като свидетел по НОХД №
445/2019 г. по описа на РС - Добрич устно потвърдил неистина, като клеветата е
нанесена публично.
Срещу
подсъдимата М.К.С. е предявен от частния тъжител И.К.Ч. и приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск за сумата от 2 000.00 /две
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените с деянието, предмет на
тъжбата неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 03.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като Ч. е
конституиран в качеството на граждански ищец в процеса.
Повереникът
на частния тъжител поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че то е
доказано по несъмнен начин.
Подсъдимата
М.К.С. дава обяснения по повдигнатото й с тъжбата обвинение.
По
пренията повереникът на частния тъжител пледира, че от събраните по делото
доказателства се е установило извършването на инкриминираното деяние, като се
иска подсъдимата да бъде призната за виновна и да й бъде наложено справедливо наказание.
Претендира се за уважаване на гражданския иск в пълния му размер, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане
на сумата.
По
пренията защитникът на подсъдимата пледира за признаването й за невинна в извършването
на инкриминираното деяние и оправдаването й по повдигнатото с тъжбата
обвинение, както и отхвърляне на гражданския иск и присъждане на сторените по
делото разноски.
По
пренията подсъдимата М.С. заявява, че не е извършила вмененото й с тъжбата
деяние, като излага доводи за недоказаност на обвинението, коментирайки
обстоятелството, че свидетелките показания на свидетелите на частното обвинение
се разминават.
В последната си дума подсъдимата С. заявява, че иска
от съда да я оневини и да й бъдат присъдени разноски по делото.
След като прецени и съобрази събрания доказателствен
материал, съдът установи следното:
Съобразно
обстоятелствената част на тъжбата, на 03.07.2019 г. И.Ч. се явил в
зала № 7 на втория етаж в Съдебната палата на Районен Съд - Добрич, където бил призован
като свидетел по НОХД 445/2019 г. по описа на PC – Добрич заедно с други лица. След това всички свидетели били приканени от
съда да напуснат залата и започнал разпита на свидетеля *** от Л*. Изслушването
на свидетеля Е. И* било доста продължително и съдът постановил почивка. След
почивката били разпитани всички други свидетели подред, като дошъл и неговия
ред.
Ч. свидетелствал, след като бил предупреден, че носи наказателна отговорност
по чл. 290 от НК, като отговарял и на всички зададени въпроси от страните. Бил
му зададен въпрос и от г-н И.П. Ж* относно среща на площад „Свобода“, където
един свидетел * – сопата, ги срещнал и започнал да се извинява на И. Ж*, че
свидетелствал, защото бил икономически притиснат с някакво изпълнително дело.
Това била причината, която Н* изтъкнал, че е станал свидетел, а не че е бил
очевидец на събития, станали на 02.06.2016 г. Тогава И. Ж* нищо не му казал, но
когато се отдалечили И. Ж* казал на Ч., че ще отиде в Агенция по вписванията,
за да провери дали Н* има изпълнителни дела. Ч. знаел, че И. Ж* е заплатил
такса и е извършил проверка на И*Н*, който действително е имал изпълнително
дело, но след като Н* е свидетелствал, делото на по-късен етап е било
прекратено срещу него – това Ч. също го знаел от И. Ж*, тъй като той направил и
втора справка за друг по-късен период от време в Агенцията по Вписванията. Ч. не
помнел дословно, какъв е бил въпросът на г-н Ж* към него в съдебното заседание,
но помнел, че му отговорил истината за конкретния случай относно това, че
Недков е направил самопризнание пред Ж*, че не е трябвало да свидетелства
тогава, но е бил принуден.
След завършване на съдебното заседание М.С. излязла от залата, след което
се върнала веднага да си вземе телефона, тъй като всички телефони бяха събрани
при прокурора. След това за втори път излязла от залата и когато и Ч. излязъл
от залата заедно с другите, за да си ходят, но преди да слезе от стълбите М. С.,
минавайки покрай Ч. на висок глас казала следното: „Ти, Ч., пак лъжеш и за Н*.
Ти си голям лъжец и всички вие лъжите.“ Тези думи били отправени към частния
тъжител директно, публично, от което той се почувствал унизен, оскърбен за
пореден път. Подсъдимата С. уронила името му пред обществото, без да има
някаква доказателства. Същата му преписала за пореден път престъпление за
лъжесвидетелстване.
За потвърждаване на изложеното в частната
тъжба, която няма доказателствена сила и подлежи на доказване в съдебно
заседание, частният тъжител И.К.Ч. е ангажирал гласни доказателства,
обективирани посредством показанията на свидетелите И.П. Ж*, Е*Д*Е*, Д*К*Р* и П*Е*И*,
както и по негово искане са били приобщени следните писмени доказателства - Справка
от СВ Силистра за Е*М*Н*; Справка от ОЗ „Охрана“ – Добрич рег. № * г.; Справка
от ОЗ „Охрана“ – Добрич рег. № * г.; Копие от протокол от * г. по НОХД №
445/2019 г. по описа на ДРС.
Подсъдимата М.К.С. също е ангажирала
гласни доказателства посредством обясненията си и показанията на свидетеля Емил
Костадинов Иванов, както и са представили писмени доказателства - Решение
№ 64/17.11.2017 г. по ВЧНД № 231/2017 г. на ОС- Силистра.
По делото са приобщени по надлежния ред и
писмени доказателства – Справка от Наказателно
деловодство при ДРС за образувани дела със страни И.К.Ч. и М.К.С. към
30.06.2020 г.; Справка ЦИССС към ЕИСПП от Окръжна прокуратура – Добрич с вх.
рег. № 11106/02.7.2020 г.; Справка за съдимост рег. № 743/01.7.2020 г.; Справка
за образувани дела против М.К.С. от ОД на МВР – Добрич с вх. № 12147/15.7.2020
г.; Справка-характеристични данни на М.К.С. ***/21.07.2020 г.; Справка от
Районен съд – Силистра с вх. рег. № 265728/17.11.2020 г.; Справка от Районен
съд – гр. Добрич.
Така формираните условно две групи гласни
доказателства са ангажирани с взаимноизключващи се цели: първата група да
потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния
начин:
Съдът счита, че не следва да кредитира показанията на
свидетелите от първата група, тъй като същите са противоречиви, както вътрешно,
така и помежду си. От друга, същите се оборват по категоричен начин от
останалите, събрани в хода на съдебното следствие доказателства.
Първият
свидетел на частното обвинение – св. Е*Е*в съдебно заседание, след покана от председателя на
съдебния състав да даде добросъвестно показания и да изложи във форма на
свободен разказ всичко, което му е известно по делото, след запознаване с
отговорността по чл. 290 от НК, е посочил, че след като съдът е дал почивка, той побързал да излезе извън залата, защото
леля му и детето П* са били пред залата. По време на тази почивка възприел и забелязал, че на
стъпалата между първия и втория етаж М.С. отправяла отправяла реплика към И.Ч.,
че много лъжел и че „всички лъжат“, в това число и той. След това св. Е*побутнал И.Ч.
да не обръща внимание на случващото се, защото това е провокация и не е за
първи път, след което
се оттеглили
настрани в почивката. Навън били Т*П* с П*И* и леля му Д*Р*, както и И.Ч..
Свидетелят посочил
още, че има и други дела срещу М.С., като той е подал тъжба в
Районен съд – Добрич срещу нея
за клевета. Също така частен
тъжител е завел дело и
срещу Е*К*И* за обида след
скандал, по време на който
са била нанесени
публични обиди на него,
на Т*П* и на И.Ч..
Свидетелят
е категоричен, че гореописаното от него се е случило в дадената от съда първа почивка. Подсъдимата била на
междуетажната площадка. Минало е много време и може някои от нещата да му се
преплитат, но определено свидетелства, че С. е обидила И.Ч..
Съдът не кредитира
показанията на този свидетел, доколкото същите се опровергават от приобщения по
делото протокол от открито съдебно заседание, проведено на 03.07.2019 г. по НОХД № 445/2019 г. по описана ДРС. От документа ясно се
очертава, че по време на проведеното съдебно заседание с начало 10 ч. е имало
общо две почивки /от 12,55 ч. до 13,15 ч. и от 14,11 ч. до 14,20 ч./, като
частният тъжител И.Ч. е бил разпитван предпоследен в края на съдебното
заседание преди разпита на св. П*И*, по време на който всички са изведени от
съдебната зала.
Ето защо съдът не приема за достоверни показанията на
този свидетел, доколкото според изложените в тъжбата обстоятелства поводът за думите,
изречени от подсъдимата, са показанията на И.Ч.. Доколкото по време на първата
почивка по делото частният тъжител още не е бил разпитван, то няма как
подсъдимата С. да е изрекла посочените в частната тъжба думи към него по това
време.
Ето защо, анализирайки показанията на св. Е*Е* съдът ги
намира за недостоверни и поставени в услуга тезата на частния тъжител Ч., като е налице индиция за неговата
заинтересованост, отчитайки обстоятелството, че двамата са приятели и водят
множество дела против подсъдимата, което е видно от приложените по делото справки от РС – Силистра и РС –
Добрич.
Отделно от това, видно пак от протокола от проведеното
съдебно заседание, на процесната дата Е*Е* е участвал в производството като
подсъдим и в тази връзка същият е бил длъжен да се намира в залата по време на
провеждането на цялото съдебно заседание, изкл. почивките, давани от съда. След
разпита на св. И.Ч. по делото съдът е постановил заседанието да продължи при
закрити врата и е пристъпил към разпит на непълнолетния свидетел П*И*, като
преди това е освободил всички свидетели от залата. Предвид това, че Е*Е*е бил
подсъдим по делото, то той не е могъл да напусне залата с всички останали
свидетели и няма как да е станал очевидец на случилото се извън залата по
описания в частната тъжба начин.
С
оглед изложеното, съдът не може да приеме, че показанията на св. Емил Енев,
дадени в съдебно заседание, са достоверни.
Вторият
свидетел на частното обвинение – И.П. Ж*, в
съдебно заседание е заявил, че е бил очевидец на
03.07.2019 г., когато по време на двете почивки по делото са били
отправени обиди към И.Ч.. По време на първата почивка св. Ж* е видял М.К.С. как се е обърнала към И.Ч. и казала, че той лъже,
че всички лъжат и ръкомахала. Втория път в края на съдебното
заседание М.С.
и Е*К*И* излезли първи от залата, но след това се върнали, защото си били забравили телефоните
вътре. Навън на стъпалата госпожа С. отново се
обърнала
към И.Ч. с думите:
„Ти много лъжеш.“, „Ти постоянно лъжеш.“ И при другата
почивка, дадена от съда,
защото на Е*Е* му станало лошо се случило същото.
Или по думите на
св. Ж* на три пъти подсъдимата К. е изрекла обидните думи, описани в тъжбата,
по адрес на частния тъжител Ч.. По изложените по-горе съображения, че доколкото според изложените в тъжбата обстоятелства
поводът за думите, изречени от подсъдимата, са показанията на И.Ч. по НОХД №
445/2019 г. по описа на ДРС и доколкото по време на първата и на втората
почивка по делото частният тъжител още не е бил разпитван, то няма как подсъдимата
С. да е изрекла посочените в частната тъжба думи към него в соченото от
свидетеля време. Това несъответствие компрометира до голяма степен показанията
и на този разпитан свидетел, анализирани и през призмата на водените от него
дела против подсъдимата, което се установява по безспорен и категоричен начин
от приложените по делото справки от РС – Силистра и РС – Добрич.
Отделно от това, видно пак от протокола от проведеното
съдебно заседание на процесната дата, И. Ж* също е участвал в производството
като подсъдим и в тази връзка и той е бил длъжен да се намира в залата по време
на провеждането на цялото съдебно заседание, изкл. почивките, давани от съда.
По изложените по-горе съображения за св. Е*Е*, също подсъдим по НОХД, то и И. Ж*
като подсъдим по делото не е могъл да напусне залата с всички свидетели преди
разпита на непълнолетния П* И* и няма как да е станал очевидец на случилото се
извън залата по описания в частната тъжба начин.
Относно показанията на св. свидетеля
Д*К*Р*:
Същата заявява
категорично, че докато се намирала на втория етаж пред зала № 7 в
Съдебната палата в гр. Добрич, дали почивка първия
път и всички
излезли.
М. и Е*
слизали
надолу по стъпалата, когато тя
се върнала и казала: „много лъжете,
лъжете“. Това били
думите, които св. Р*
чула. Втория
път С. казала на
Ч.:
„Лъжеш, ти лъжеш“. Това било, като се върнали да си вземат
телефоните, понеже ги били забравили в залата. Излезли пак от вратата
и пак посочила И.Ч.
и му казала:
„Лъжеш, ти много лъжеш“. Св. Р*
била на
пейката сама, а
И.Ч. бил прав от дясната й страна срещу
залата. Е*Е* не е бил там. Според свидетелката, подсъдимата излязла от залата, затворила вратата и се обърнала към И., като го посочила и му казала това.
Съдът не кредитира показанията и на този свидетел на
частното обвинение по същите съображения. Видно е, че според твърденията на
Рачева подсъдимата във всяка от почивките е отправяла към Ч. процесните обидни
думи. Това не кореспондира с изложените в частната тъжба факти, подлежащи на
доказване, доколкото в същата са изложени данни, че именно показанията на
частния тъжител като свидетел по НОХД № 445/2019 г. по описа на ДРС „навярно
особено много подразниха подсъдимата М.С.“ /цитат от частната тъжба/ и подсъдимата
е изрекла обидните думи към него. Нещо повече, у съда остава убеждението, че св.
Р* не може да посочи в конкретика обстоятелствата, които са от значение за
повдигнатото частно обвинение и за да се застрахова, твърди едни и същи неща,
случили се във всички възможни почивки и след края на съдебното заседание. Този
извод на съда прави невъзможно настоящият съдебен състав да приеме за
достоверни и незаинтерисовани показанията на този свидетел.
Не
на последно място, видно от показанията на последния свидетел на частното
обвинение П*Е*И*, се установява, че докато е бил пред залата с майка си Т* и леля си Д* Р*, е видял как М. и баща му Е*К* излезли от
заседателната зала. След
тях излезли и Е*Е*и И.
Ж*. Когато
К* и подсъдимата стигнали до стълбите, М.
казала,
че И.Ч. е лъжец и че
всички са лъжци. Свидетелят
уточнил, че И.Ч. се е намирал през цялото време
отвън пред залата, а не
е излязъл заедно с тях от там. В отговор И.Ч.
казал,
че ще видим „кой е лъжец“ в крайна сметка.
Тези показания на
св. П*И* са направени под формата на свободен разказ в отговор на въпрос от
повереника на частния тъжител адв. М. - „Разкажете на съда
миналата година, когато беше в този съд като свидетел, какво си чул, какво си
видял?“
След това обаче на
въпроси на защитника на подсъдимата - адв. Й., св. П*И* категорично заявява, че не помни подробности
като например по кое време точно в хода на проведеното съдебно заседание се е
случило описаното от него, колко е продължило стоенето му пред залата в този ден, колко пъти
се е влизало и излизало от залата, като лаконично без замисляне казва само „Не помня.“
След това на и на въпросите на съда св. П*И* кратко
отговаря, че е бил призован като свидетел по въпросното дело, но не
помни
за кое точно
дело става въпрос, нито
се сеща какво е свидетелствал.
На въпроси от
страна на подсъдимата св. П. И* сочи, че навън в
коридора са били М.,
баща му,
Е*Е*, И.Ч., И. Ж*, той, майка му и леля му Д*. М. и баща му са били на стълбите на
втория етаж, като отново не е
отговорил на въпроса „Това преди да
започне делото ли е или вече беше започнало?“, като заявил категорично: „Този
въпрос не го разбирам“.
В последствие на
въпроси на съда, П. И* е заявил, че не помни дали майка му вече е била
разпитана по делото, но описаното се е случило, след като той вече е бил
разпитан. В заключение и във връзка с това, че на голяма част от въпросите
свидетелят е отговорил, че не помни, съдът е запитал свидетелят дали е знаел за какво ще бъде
разпитван по настоящото дело
и дали някой е говорил с него за свидетелските му показания, обсъдил ли е с адв. М. за
какво ще бъде разпитван, на който въпрос св. П. И* е отговорил: „Да, дали
М. е нарекла И.Ч. лъжец“.
При така изложените от св. И* показания обаче, съдът
намира, че същите не следва да бъдат кредитирани като достоверни и обективни. Принципът
на непосредственост, залегнал в чл. 18 от НПК дава възможност на съда лично и
непосредствено да събере гласните доказателства по делото и да прецени същите с
оглед формиране на вътрешното си убеждение и вземане на справедливо решение по
делото. Именно защото съдът възприе лично показанията на този свидетел, не би
могъл да ги кредитира безусловно. Това е така, защото свидетелят с показанията
си изложи категорични спомени, че подсъдимата е нарекла частния тъжител
„лъжец“, но освен това заяви, че нищо друго не помни. За съда не е достатъчно
да се изложи в едно изречение, че на посочената дата се е случило определено
събитие. За съда е необходимо с разпита и показанията на свидетеля да се
формира една непротиворечива фактическа обстановка /уличаваща или оневиняваща
подсъдимото лице/, която в случая не беше установена. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля, доколкото същият не може да посочи по кое време на
съдебното заседание, докато той е бил отвън, е станало това, още повече, че
видно от приобщения протокол от проведеното съдебно заседание П* И* е бил
разпитан последен при закрити врата, т. е. той е бил пред съдебната зала през
цялото време на съдебното заседание и не помни нищо друго освен изложеното от
него, че „М. каза, че И.Ч. е лъжец и че
всички са лъжци“.
Още повече, че видно от протокола, веднага след
разпита на частния тъжител И.Ч. по НОХД № 445/2019 г. по описа на ДРС, съдът е
постановил съдебното заседание да продължи при закрити врата поради провеждане
на разпита на непълнолетния П* И* /л. 109 от делото/, като за целта е отвел
всички свидетели от залата, след което е пристъпил към разпит на св. И*в
присъствието на неговата майка Т*П*. Т. е. би могло да се заключи, че докато
пред залата се е случвала описаната в тъжбата фактология по повдигнатото
обвинение, св. И* се е намирал в съдебната зала, за да бъде разпитан в
качеството на свидетел. В този смисъл и поради това съдът подлага под съмнение
изложеното от св. И* за случилото се пред съдебната зала на процесната дата.
Ето защо по изложените по-горе съображения съдът не
кредитира показанията на посочените свидетели на частното обвинение, доколкото
същите са еднопосочни и категорични в частта си, че С. е казала изложените в тъжбата
думи: „Ти, Ч., пак лъжеш и за Н*. Ти си голям лъжец и всички Вие лъжите.“, но от
там нататък показанията им са противоречиви както сами по себе си, така и
съпоставени по между им и с останалите приобщени по надлежния ред гласни и
писмени доказателства.
Относно втората група гласни доказателства,
формирана условно от обясненията на подсъдимата и от показанията на св. Е*И*:
Основно
средство за защита на подсъдимия е правото му да дава обяснения по обвинението.
Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство, но и средство за защита,
което той упражнява по свое усмотрение. В съдебно заседание подсъдимата М.К.С.
дава обяснения по повдигнатото й с тъжбата обвинение. Същата отрича да е
отправяла към И.Ч. описаните в тъжбата думи, като заявява още, че на въпросната
дата 03.07.2019
г. е била призована като
свидетел от прокуратурата по делото против Е*Е* и И. Ж*, обвинени за
лъжесвидетелстване. Първи като свидетел бил разпитан Е*И*, след което съдията дал почивка от 15
минути. В тази почивка всички излезли навън, като всички от „другия
лагер“ /цитат/ излезли и били в една групичка
на втория етаж в Съдебната палата. С. и И* отишли да пушат и били предупредени от
адвоката им
извън залата с тези хора да не контактуват, защото те за
най-малката запетая водели дела срещу тях. Докато слизали по стълбите,
И. Ж*
извикал
колко дела ще им
образуват, чак „свят ще ни се завие“ /цитат/, при което те не отреагирали и слезли долу, но по
никакъв начин не са
разговаряли с тях.
След като се
върнали, била разпитана Т*П* и после и Д*. По време на
нейното разпитване подсъдимият
по НОХД Е*Е* попитал съдията дали
може да му разреши да отиде до тоалетната, след което той излязъл. По време на тази почивка подсъдимата слязла да пуши. Междувременно,
след като С. и Е*И* свидетелствали, г-н И. Ж* поискал да им вземат
телефоните, защото имали навика да записват и те си предали телефоните при
прокурора.
След
втората почивка продължил разпита на свидетелката Д*И*и след това вече било изказването на И.Ч..
Той бил
последен от свидетелите преди П*.
След това съдията приканил всички
свидетели да излязат
навън, защото ще разпитват П* с майка му. Всички излезли навън, С. и И* тръгнали да си отиват, когато тя се сетила, че си е забравила
телефона и се върнала.
Залата била
затворена, защото вътре се провеждал разпитът на детето. Подсъдимите И.
Ж* и Е*Е* били вътре. Само И.Ч. и
лелята и
навън. С.
много набързо отворила
вратата, извинила
се и казала,
че си
е
забравила телефона, попитала дали може да го вземе, разрешили й, взела си телефона и
излязла.
Тръгнала
да догонва Е*И*, който я изчаквал.
Подсъдимата
е категорична, че не е изричала описаните в частната тъжба думи спрямо Ч..
Съгласно
чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има право да дава такива
обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от
задължението да говори истината. Затова достоверността на обясненията му
относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в светлината на
всички други доказателства и доказателствени средства, възприети от съда
непосредствено.
В настоящия случай съдът кредитира обясненията на подсъдимата,
дадени в съдебно заседание, тъй като, на първо място, същите са обективни,
еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви. От друга страна обясненията на
подсъдимата се подкрепят от останалите, събрани по делото гласни доказателства,
обективирани посредством показанията на св. Е*К*, както и от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства.
Показанията
на свидетеля Е*К*И* /живущ на семейни начела с подсъдимата/ съдът
счита, че също следва да кредитира дотолкова, доколкото същият е бил очевидец
на случилото се и твърди, на
процесното
дело той
е бил
свидетел, а
М. била след него. Като излезли и си тръгвали, М. не е
разговаряла с никой. Техният адвокат - господин Й., още в началото
на тези дела лично ги
е предупреждавал нееднократно да не комуникират и да не водят никакви
контакти извън съда с Е*, Т*и И.. Те избягвали абсолютно
всякакви извънсъдебни контакти и разговори с тях. Когато двамата влизали в залата И. Ж* ги заплашил, че ще повдигне
много дела срещу тях
и това го направил.
Срещу Е*И*
имало
три дела от частен характер от И. Ж*, И.Ч. и Е*Е*. Срещу М. имало четири дела от
частен характер. В С*
имало
преди време още 3 дела от частен характер срещу него. Те постоянно
водят дела и на всяко едно дело си били свидетели един на друг, а те били само двама. По
тази причина са
избягвали
абсолютно всякакъв контакт с тях.
Втората група гласни доказателства, обективирани в
обясненията на подсъдимата и в показанията на св. И* се подкрепят безусловно от
приобщения по надлежния ред Протокол /л. 52/ от проведено на 03.07.2019 г.
съдебно заседание по НОХД № 445/2019 г. по описа на ДРС. Анализът на този
документ сочи, че в 10,00 ч. в залата са се явили подсъдимите И.П. Ж* и Е*Д*Е*,
както и свидетелите Е*К*И*, М.К.С., Т*П*П*, Д*Й*И*, И.К.Ч. и П*Е*И*.
Съдът е разпитал свидетелите по реда им на явяване,
като след разпита на Е*К*И* и М.К.С. е дал една почивка от 12,55 ч. до 13,15 ч.
След това е проведен разпитът на Т*П*П* и е започнал този на Д* Й*И*, по време
на който по искане на Е*Е* /подсъдим/ е дадена втора почивка за времето от
14,11 ч. до 14,20 ч. След това разпитът на Д*И* е продължил, проведена е очна
ставка между нея и Т*П*, след което е бил разпитан и И.К.Ч. /л. 109/. След края
на разпита му съдът е постановил съдебното заседание да продължи при закрити
врата поради провеждане на разпита на непълнолетния свидетел П*Е*И*. За целта
съдът е отвел всички свидетели от залата, като на разпитът е присъствала и
майката на свидетеля Т*П*.
Съдебното заседание е приключило в 15,30 ч.
Наред във фактите, описани в протокола, втората група
гласни доказателства намира опора и в приобщените по надлежния ред писмени
доказателства – справки от РС – Силистра и от РС – Добрич за наличие на дела с
участието на страните и свидетелите по настоящото производство.
Видно от приложената справка от Наказателно
деловодство на РС – Добрич /л. 140/, между посочените лица в различна
конфигурация са били образувани общо осем дела, като страните и свидетелите по
настоящото дело действително могат да се разделят на „два противоположни
лагера“, а именно – от една страна са М.К.С., Е*К*И*и К*Е*И*/дъщеря на Е*К*И*и Т*П*П*/,
а от другата страна са И.К.Ч., Е*Д*Е*, И.П. Ж*.
Видно от справката, всеки един от втората група води
дело против С. – И.Ч. е завел НЧХД № 660/2020 г. по описа на ДРС против С., Е*Е*
е завел НЧХД № 12/2020 г. по описа на ДРС против С.; И. Ж* е завел НЧХД №
20/2020 г. по описа на ДРС и НЧХД № 834/2020 г. по описа на ДРС против С. /л.
208/; Т*П*а /живуща на семейни начела с Е*Е*/ е завела НЧХД № 438/2020 г. по
описа на ДРС против С..
От извършена служебна справка от съда в деловодната
програма на ДРС се установява, че свидетелите на частното обвинение по всяко от
тези заведени дела са тъжителите по другите частни дела против С. заедно с Д*Р*,
леля на Е*Е*.
Видно от приложената справка от Наказателно
деловодство на РС – Силистра /л. 204/, И.К.Ч., Е*Д*Е* и Т*П*П* са завели НЧХД
против Е*К*И*, а И.П. Ж*е тъжител против С. в едно производство. Пак от
справката се установява, че свидетелите на частното обвинение по всяко от тези
заведени дела отново са тъжителите по другите частни дела против С. /свидетели
по настоящото производство/.
Ето защо съдът намира още един аргумент в лицето на посочените
справки да не кредитира безусловно показанията на първата група свидетели,
доколкото тяхната обективност и безпристрастност е в достатъчна степен
компрометирана.
Видно от писмо от ОЗ „Охрана“ при РС – Добрич, за
процесната дата няма запазен видеозапис на събитията, описани в частната тъжба
в Съдебната палата, втори етаж, пред зала 7 и стълбището между първия и втория
етаж.
Изложените съображения, относно гласните доказателства
от първата условно формирана група, ангажирани от носещата доказателствената
тежест в процеса страна, обективирани посредством показанията на св. св. Е*, Ж*,
Р* и П*И* налагат извода, че същите не следва да бъдат кредитирани като
безсъмнени, имайки предвид че същите са вътрешно противоречиви и се оборват по
категоричен начин от гласните доказателства, ангажирани от страна на защитата,
обективирани посредством обясненията на подсъдимата С., както и показанията на
разпитания в съдебно заседание свидетел Е*И*, които показания са подкрепени и
от приобщените по надлежния ред писмени доказателства - справка
от ОЗ „Охрана“ – Д*, Копие от протокол от 03.07.2019 г. по НОХД № 445/2019 г.
по описа на ДРС; Справка от Наказателно деловодство при ДРС; Справка от Районен
съд – Силистра, Справка от Районен съд – гр. Добрич.
От така направения анализ на доказателствения
материал, съдът намира за безспорно установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 03.07.2019 г. в зала VII, на втория етаж на Съдебната палата в гр. Добрич се провело съдебно
заседание по НОХД № 445/2019 г. по описа на РС – Добрич. Подсъдимата С. и
частният тъжител Ч. били призовани в качеството на свидетели по делото.
Заседанието започнало в 10.00 ч., като по делото се
явили още св. И.П. Ж* и св. Е*Д*Е* /в качеството на подсъдими/, както и св. Е*к*
И*, св. П*Е*И*, Т*П*П* и Д*Й*И* /в качеството на свидетели по НОХД № 445/2019
г. по описа на РС – Добрич/.
Съдът пристъпил към разпит на свидетелите по реда им
на явяване, като след разпита на св. Е*К*И*и подсъдимата М.К.С. е дал почивка
от 12,55 ч. до 13,15 ч.
След възобновяване на съдебното заседание по искане на св. И.П. Ж* /подсъдим по делото/, тъй
като разпитаните свидетели са останали в залата, със съгласието на страните
разпитаните свидетели и подсъдимите са оставили мобилните си телефони на
банката пред прокурора.
След това е проведен разпитът на Т*П*П* и е започнал
този на Д*Й*И*, по време на който по искане на св. Е* /подсъдим по делото/ е
дадена втора почивка за времето от 14,11 ч. до 14,20 ч.
След това разпитът на Д*И* е продължил, проведена е
очна ставка между нея и Т*П*, след което като свидетел е бил разпитан и частният
тъжител И.К.Ч..
В една част от показанията си на въпрос на И. Ж* „Нещо
да Ви е казал г-н И*Н* – сопата на площад „Свобода“ след делата?“, частният
тъжител е отговорил следното: „Че много съжалява, че е направил това, което е
направил.“ Последвал е въпрос на съда: „Какво точно?“, а И.Ч. е заявил: „Че е дал според него фалшиви
показания.“ И. Ж* е попитал: „Бил ли е притеснен? Чухте ли думата притеснен от
изпълнителни дела?“, а И.Ч. е отговорил:
„Да, имал е някакви проблеми със закона“.
След като разпитът на И.Ч. е приключил, съдът е
постановил съдебното заседание да продължи при закрити врата поради провеждане
на разпита на непълнолетния свидетел П*Е*И*.
За целта съдът е отвел всички свидетели от залата,
като в залата са останали само св. Е*е*и св. И. Ж* /като подсъдими/, св. П*И* и
неговата майка Т*П*.
Подсъдимата С. заедно със св. Е*И* е напуснала залата
и се е запътила към стълбите, когато се е сетила, че телефонът й е останал в
залата. Подс. С. се върнала, отворила вратата на заседателната зала и помолила
съда за разрешение да влезе да си вземе телефона и след като получила такова,
влязла, взела апарата си и отново напуснала залата. Настигнала св. Е*И* и
двамата напуснали сградата на съдебната палата.
Описаната
фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните по делото гласни
доказателства. Гласните
доказателства, ценени спрямо изложените съображения, а именно втората условно
посочена група, включваща обясненията на подсъдимата и показанията на св. Е*К*И*,
са еднопосочни, безпротиворечиви и подкрепени от обсъдените по-горе писмени
доказателства - справка от ОЗ „Охрана“ – Добрич, Копие
от протокол от 03.07.2019 г. по НОХД № 445/2019 г. по описа на ДРС; Справка от
Наказателно деловодство при ДРС; Справка от Районен съд – Силистра, Справка от
Районен съд – гр. Добрич. След анализа на доказателствата по делото съдът намира за доказана
по безспорен начин установената в съдебно заседание фактическа обстановка.
Така установената фактическа обстановка води до
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В случая от гласните доказателства, ценени
спрямо изложените съображения, а именно втората условно посочена група,
включваща обясненията на подсъдимата и показанията на св. Е*К*И*, подкрепени от
приобщените по надлежния ред писмени доказателства, се установява, че
подсъдимата не е отправила описаните в тъжбата обидни думи към И.Ч., поради
което съдът намира, че подсъдимата не е извършила деянието, предмет на
обвинението, повдигнато с частната тъжба, а именно престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1-во, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл.
147, ал. 1, пр. 1-во от НК за това, че на
03.07.2019 г. в гр. Добрич, М.К.С. казала думите „Ти, Ч., пак лъжеш и за Н*. Ти
си голям лъжец и всички вие лъжите”, с което е разгласила за И.К.Ч. ЕГН **********
*** позорни обстоятелства и му преписала извършване на престъпление по чл. 290,
ал. 1 от НК /лъжесвидетелстване/ за това, че на 03.07.2019 г. в гр. Добрич пред
Районен съд Добрич като свидетел по НОХД № 445/2019 г. по описа на РС - Добрич
устно потвърдил неистина, като клеветата е нанесена публично.
Ето защо, приемайки за недостоверни
показанията на свидетелите на частното обвинение и кредитирайки гласните
доказателства на втората условно посочена група, съдът на основание чл. 304 от НПК призна подсъдимата М.К.С. за невинна и я оправда по повдигнатото с частната
тъжба обвинение.
Фактът,
че подсъдимата не е осъществила вмененото й престъпление, налага и
неоснователността на предявената от частния тъжител И.Ч. гражданско-правна
претенция, поради което съдът е отхвърлил предявения от частния тъжител срещу
подсъдимата граждански иск за сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените в резултат на описано в частната
тъжба престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1-во, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл.
147, ал. 1, пр. 1-во от НК, неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 03.07.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото – признаването на подсъдимата
за невинна и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, с присъдата съдът осъди частния тъжител И.К.Ч., да заплати на М.К.С. сторените по
делото разноски в размер на 600 лева, представляващи направени разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си!
Районен
съдия:
15.03.2021 г. /Галя
Митева/